№ 286
гр. Благоевград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20251200500024 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. Р. Д., с адрес за
кореспонденция: гр.**, против решение №851/14.11.2024г на РС-Благоевград
по гр.д.№1015/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с
пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлен предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ и
оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява
за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските по делото. Прави доказателствени искания.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, за което също подробно се аргументира, без да прави
доказателствени искания.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представения регистрационен талон, ищецът е собственик на
л.а.“Шевролет Лачети“, с ДКН Е**КМ, по който факт не се спори.
Според представения двустранен констативен протокол от 30.12.2023г на
посочената дата около 21:30ч в гр.Благоевград, ул.“Георги Андрейчин“ №21 е
възникнало ПТП в резултат на което са причинени значителни материални
щети по ищцовия автомобил, изразяващи се в увредени задна броня, заден
капак и заден ляв калник. От скицата в двустранния протокол се установява,
че л.а.“Форд“ с ДКН Е**НВ, управляван от А.С. е ударил спрелият пред него
л.а.“Шевролет Лачети“, с ДКН Е**КМ, управляван от П.Н.. Отбелязано е още,
че виновен за ПТП е водачът на л.а.“Форд“ А. С..
Не се спори по делото, че на 02.01.2024г ищецът е уведомил
застрахователното дружество за настъпилото ПТП, като е посочил, че в
резултат на същото на притежаваното от него МПС са увредени задната броня,
задния капак и задния ляв калник.
С представения опис-заключение по щета №0001-5000-24-000001
застрахователят е констатирал следните увреждания по процесното МПС, а
именно: задна броня – ремонт и боядисване; заден ляв външен панел – ремонт
и боядисване; задна престилка – ремонт и боядисване; задна ламарина под –
ремонт; горен ляв елемент – подмяна; заден ляв рог – ремонт; основа на задна
броня – подмяна.
По делото са представени фактура и касов бон от 28.02.2024г, от които се
установява, че ищецът е заплатил на „Меджи“ ЕООД сумата от 985лв за
ремонт и боя на задна броня, ремонт и боя на задна престилка и теглене на
заден кош.
Липсва спор по делото, че ищецът е поискал от застрахователя изплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените вреди в резултат на
процесното ПТП, но същият е отказал(вж.писмо изх.№1354/07.02.2024г).
От авто-техническата експертиза, изготвена в рамките на въззивното
производство, се установи механизма на ПТП: на 30.12.2023г лек автомобил
марка “Шевролет“, модел „Лачети“, с рег.№Е**КМ, управляван от П.Н. се е
движел по ул.“Георги Андрейчин“. Приближавайки една от пешеходните
пътеки той намалил скоростта и спрял, пропускайки пресичащ пешеходец. В
2
същото време зад него в същата лента и посока се движил таксиметров
автомобил „Форд“, модел „Фокус“, рег.№Е ** НВ, управляван от водача А. С..
Поради неспазена дистанция или късно възприемане на опасността от
инцидент, водачът С. е закъснял с реакцията си. Решил да избегне челен удар
с предходния автомобил, чрез рязко завиване в ляво. Тъй като при
установената скорост дистанцията между автомобилите е била под
необходимата е последвал сблъсък на задно движещия се л.а.“Форд Фокус“ в
спрелия пред него “Шевролет“, м.“Лачети“, рег. №Е**КМ, управляван от И.
Д.. Последвало е удар на преден десен ъгъл на лек автомобил „Форд“ в
задната броня на „Шевролет“-а. Ударът не е бил централен, а под известен
ъгъл спрямо посоката на предния автомобил - наляво спрямо посоката на
предния автомобил. Предвид тези обстоятелства за даден момент от време
върху бронята са действали две сили – напречната наляво и надлъжната по
началната посока на автомобила. След началното съприкосновение със
задната броня е започнал процес на огъване в мястото на удара. Огъвайки се
навътре бронята е увредила по-леки елементи – ламарини, обшивки, задна
престилка. След уравновесяване силите на натиск с ответните реакции на
детайлите деформациите приключват и е започнала фазата на движението.
Последвало е въртене на задния автомобил около точката на удара при което
предните челни части се отъркаляли около дясната част на задната броня,
причинявайки й охлузвания, а след това е настъпило и разделянето на
автомобилите.
Вещото лице сочи още, че съществува причинна връзка между
претендираните щети и описания механизъм на ПТП, като са пострадали най-
слабите детайли в зоната на удара. Стойността на причинените увреждания на
ищцовия лек автомобил „Шевролет“, м.“Лачети“ към датата на ПТП
(30.12.2023г) възлиза в размер на 1 053лв, като посочената сума включва:
възстановяване на задна броня, възстановяване на заден панел,
възстановяване на задна престилка, възстановяване на задна ламарина,
демонтаж/монтаж на заден ляв рог и демонтаж/монтаж на горен ляв елемент.
От показанията на разпитания във въззивното производство св.П.Н. се
установява, че на 30.12.2023г спрял на пешеходната пътека за да мине
клиентка и отзад го ударил колегата. Същият се признал за виновен и
подписали двустранен протокол и на 02.01.2024г отишли при застрахователя
за да снима колата.В тази насока са и показанията на св.С..
3
Показанията на разпитания пред РС св.Д.С. са неотносими по делото,
поради което и същите не следва да се обсъждат.
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал. 1 КЗ предоставя на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „ГО“. Ангажирането отговорността на
последния предполага наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД (пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите-делинквента), а също и на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) между
делинквента и застрахователя. В този контекст, за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че на посочената в исковата молба
дата е настъпило описаното ПТП, в резултат на което ищецът е претърпял
поддържаните имуществени вреди, че за осъщественото ПТП е виновен
водачът на лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, рег.№Е ** НВ, причинната
връзка между ПТП и понесените имуществени вреди, както и размера на
същите.
От съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на
свидетелите-очевидци, между които и водачът на л.а.“Форд“, и съдебно
автотехническата експертиза, извършена в рамките на въззивното дело, се
установява по категоричен начин факта на настъпилото на 30.12.2023г ПТП
между л.а.“Форд“, модел „Фокус“, рег.№Е ** НВ и л.а.“Шевролет Лачети“,
рег.№Е**КМ, управляван от П.Н., собственост на ищеца. Налице е пълно
съвпадение между отразеното в двустранния подписания протокол,
свидетелските показания и констатациите на АТЕ, поради което и единствено
възможният извод е, че ПТП е настъпило, а изводите на РС в обратната насока
са незаконосъобразни. На следващо място, съдът намира, че виновен за
процесното ПТП е именно водачът на застрахования при ответника л.а.“
“Форд“, рег.№Е ** НВ, който както в двустранно подписания протокол, така и
в свидетелските си показания, признава, че се е движел зад ищцовото МПС,
управлявано от П.Н., и при спиране на последното преди пешеходна пътека е
настъпил въпросния удар отзад, от който са възникнали и процесните вреди.
Съдът счита, че по този начин водачът на л.а.“ “Форд“ – А.С., е нарушил
4
нормата на чл.23, ал.1 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В тази насока е и АТЕ, според която ПТП е
настъпило поради неспазена дистанция или късно възприемане на опасността
от инцидент от страна на водача С.. Ето защо съдът приема, че въпросния
водач е причинил виновно процесното ПТП, от което са настъпили и
имуществени вреди за ищцовия автомобил, подробно описани в заключението
на АТЕ.
От материалите по делото се установи по категоричен начин, че
причинените на ищцовия автомобил увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на
л.а. “Форд“, рег.№Е ** НВ. В тази насока е заключението на вещото лице,
което потвърждава връзката между претендираните щети и описания
механизъм на ПТП, като по делото не се установява виновно поведение на
другия водач (П.Н.), управлявал ищцовото МПС, а и такива твърдения
липсват по делото.
Необходимите ремонтно-възстановителни дейности и щетите за ищцовия
лек автомобил се установяват от извършената в хода на въззивното дело
САТЕ, която се подкрепя от останалия доказателствен материал. Вещото лице
е изчислило, че стойността на причинените увреждания на ищцовия
автомобил, в т.ч. стойност на вложени авточасти, сервизен труд и бояджийски
материали, възлиза в общ размер на 1 053лв.
Безспорно е, че ищецът е заплатил за възстановяване на причинените
увреждания сумата в размер на 985лв, за което е представил и съответните
доказателства (фактура и касов бон за плащане).
Предвид изложеното настоящият състав счита сложният фактически
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за доказан. Присъствието на
свидетелите в о.с.з. на 06.11.24г пред БРС не налага игнориране на
показанията им, тъй като преценката им по реда на чл.172 ГПК сочи, че
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Установи се също така, че по време на процесното ПТП (30.12.2023г) е
била налице действаща застраховка между ответното застрахователно
дружество и водача на л.а.“Форд“.
5
В този контекст настоящият състав счита, че предявеният иск е
основателен, поради което следва да се уважи, като ответното застрахователно
дружество се осъди да заплати на ищеца претендираната сума в размер на
985лв.
Досежно началната дата на законна лихва следва да се посочи следното.
Съгл. чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. По силата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, като по
арг. от ал.3 на цитираната норма лихвата за забава в случая се дължи от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
по реда на чл.430, ал.1, т.1 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.В процесния случай лихвата се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция, т.е. от 02.01.2024г
(вж.Р№50104/26.04.2024г на ВКС по т.д.№1386/22г, II т.о., ТК), от когато и ще
следва да се присъди лихвата.
Като не е съобразил горното РС е постановил атакуваното решение в
разрез с материалния и процесуалния закон, което налага неговата отмяна
изцяло. Вместо това исковата претенция ще следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК застрахователното дружество дължи на
ищеца и сторените разноски пред двете инстанции, възлизащи в общ размер
на 1 585лв., в т.ч.: разноски пред РС в общ размер на 550лв и разноски пред
БлОС в общ размер на 1 035лв. Възражението на застрахователя за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение пред двете
инстанции е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, размера на уговореното адвокатско възражение (480лв пред РС и 420
пред ОС) и извършените от процесуалния представил на ищеца процесуални
действия по делото. Ето защо и същото няма как да бъде уважено.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №851/14.11.2024г на РС-Благоевград по гр.д.
№1015/24г по описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, да
заплати на И. Р. Д., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.**, сумата
от 985лв, представляваща имуществени вреди вследствие на ПТП от
30.12.2023г, причинено от застрахования при ответника л.а.“Форд“, рег.
№**НВ, с водач А. С., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2024г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, да
заплати на И. Р. Д., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.**, общо
сумата от 1 585лв., направени по делото съдебни и деловодни разноски пред
двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7