№ 141
гр. гр.Несебър, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 9822/04.11.2022 г. на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, срещу А. В. Полулина, БУЛСТАТ 1763*****,
гражданин на Р.Ф., с адрес: гр. Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*, ет.*/п./, ап.**,
с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 213,50 лева –
главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, издадени в
периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2021 г., с отчетен период от 28.09.2018 г. до
04.10.2021 г.; сумата от 46,78 лева, представляваща мораторна лихва за забава на
всяко от фактурираните вземания за периода от 26.12.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба – 03.11.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 213,50
лева от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 981627, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“,
вх.*, ет.*/п./, ап.**, с ид. № 51***.**.***.*.**. За ответника, качеството „потребител“
възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените
обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора
1
два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от 25.11.2019 г. до
25.10.2021 г., а именно сумата от 134 лева по фактура № **********/25.11.2019 г.,
падежирала на 25.12.2019 г.; сумата от 19,86 лева по фактура № **********/26.07.2021
г., падежирала на 25.08.2021 г.; и сумата от 59,64 лева по фактура №
**********/25.10.2021 г., падежирала на 24.11.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца
възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и
лихва за забава в размер на 46,78 лева и представляваща сбор от дължимата лихва
върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 03.11.2022 г.
Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Н. А. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че представените доказателства за
собствеността на ответницата по отношение на водоснабдения обект не са актуални и
един отчетните периоди по фактура от 25.10.2021 г. не се обхваща от тях. Прави се
възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност, като се позовава на
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на доставчика на услугата при издаване
на процесните фактури. Оспорват се начислените количества с №
**********/25.11.2019 г., като се твърди, че същите не кореспондират с установените,
съгласно представените от ищеца справки-извлечения.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага
допълнителни доводи с пледоария по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт №**, том VIII, рег. № ****, н.дело № ****
от **.**.**** г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 208 при НК /л. 54-56 от делото/, видно от ответницата Полулина е
придобила собствеността по отношение на процесния апартамент № 18,
представляващ самостоятелен обект с ид. № 51***.**.***.*.**. Това обстоятелство се
установява и от справка № 706855/21.06.2021 г. по партидата на имота при СВ -
Несебър /л. 9 от делото/, съгласно която не са вписани последващи разпореждания с
процесния имот до 21.06.2021 г.
Съгласно заявление за прехвърляне на партида /л. 53 от делото/, именно
ответницата Полулина е изразила желание да й бъде прехвърлена съществуващата при
ищеца партида за притежавания от нея водоснабден обект – процесния апартамент.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.11.2019 г., №
********** от 26.07.2021 г. и № ********** от 25.10.2021 г. /л. 16-18 от делото/, за
посочения апартамент била открита партида с аб. № 981627 към „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронни карнети за посочения аб.
номер и за централния водомер в сградата /л. 6-7 от делото/ е видно, че на монтирания
в имота водомер са направени шест отчитания в периода 28.09.2018 г. – 04.10.2021 г.,
като водомер 1647/43 е „видян“ при всяко от тях, а централният водомер е бил отчетен
2
дванадесет пъти в периода 08.02.2019 г. – 20.09.2022 г. При отчитане на индивидуалния
измервателен уред в собствения на ответницата обект от 23.10.2019 г. старото
показание е било 170 куб. метра, а новото – 204 куб. м., при отчитане от 05.07.2021 г.
старото показание е било 204 куб.м., а новото – 209 куб.м., а при отчитане на
04.10.2021 г. старото показание е било 209 куб.м., а новото – 219 куб.м. През периода
24.10.2019 г. – 19.04.2021 г. и при три отчитания на водомера на ответницата не е било
констатирано потребление за процесния апартамент. При отчетите от 23.10.2019 г.,
05.07.2021 г. и 04.10.2021 г. на ответницата е определено и количество от
разпределение. От фактурите се установява, че посочените количества са били
остойностени, като съгласно фактура от 25.11.2019 г. и за отчетен период от 28.09.2018
г. до 23.10.2019 г. била начислена сумата от 134 лева, съгласно фактура от 26.07.2021 г.
и за отчетен период от 20.04.2021 г. до 05.07.2021 г. била начислена сумата от 19,86
лева, а съгласно фактура от 25.10.2021 г. и за отчетен период от 06.07.2021 г. до
04.10.2021 г. била начислена сумата от 59,64 лева, за потребените в собствения на
ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода,
0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г. и 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на
куб. м., за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-34 от
15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди
са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наребда № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено
общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи –
справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства
по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят
услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е разпределено да установи
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект, а на ответника –
възраженията, които прави. В случая, от всички представени по делото писмени
доказателства /нотариален акт, заявление за прехвърляне на партида и справка по
партидата на имота/ еднозначно се установява собствеността на А. Полулина по
отношение на процесния обект/. От друга страна, не са налице данни, които да
3
поставят под съмнение този извод на съда към датата на обявяване делото за решаване.
Действително, особеният представител на ответницата е възразил, че ищецът не
установява собствеността на ответницата за целия отчетен период, за който са
фактурирани процесните вземания, но по реда на насрещното доказване същият не е
предприел процесуални действия по ангажиране на доказателства в полза на своето
възражение /напр. за изискване по делото на актуална справка с АВ по партидата на
имота. При това положение, съдът намира възражението на особения представител за
неоснователно.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 23.10.2019 г., 22.10.2020 г., 26.01.2021 г., 19.04.2021 г.,
05.07.2021 г. и на 204.10.2021 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично
оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по
отчитания, извършени именно през есента на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и първата
половина на 2021 г., като единствено при отчитанията от есента на 2019 г. и юли и
октомври 2021 г. е установено потребление в обекта. С оглед обстоятелството, че в
процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно
логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия,
като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като
отчетникът е „видян“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия,
които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с
процесното отчитане, макар извършено в известно отклонение от сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Тук следва да се отбележи, че справката –
извлечение /електронен карнет/ отразява периода на пандемията от Ковид-19, при
който действаха законови ограничения за придвижване и личен контакт, обективно
препятстващи регулярните отчети в периода 2020 г. -2021 г. Следователно
оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно отчитане на
водомера при нарушение на реда за това са несъстоятелни. Правата на ответницата са
били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е
извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект,
съобразно представената по делото справка.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение от показанията на централния водомер и справка-
извлечение за ап. 18, същите са пропорционално определени от системата на водния
оператор в тежест на ответницата, съгласно реално отчетения на 23.10.2019 г.,
05.07.2021 г. и 04.10.2021 г. индивидуален водомер. На съда е служебно известно, а и
съгласно уредбата на чл. 25 от Общите условия на оператора, начислената вода „от
разпределение“, се засича при сравняване на данните от централния водомер и
подотчетните водомери, като в случай на установена разлика, същата се разпределя
пропорционално на абонатите, обслужвани от централни водомер. Разлика между
централен и подотчетните водомери може да възникне, вследствие авария или
неотчетена консумация в някой от обектите, като математическите изчисления по
разпределянето се извършва безпристрастно от сървъра, съгласно свалените
показания от отчета. Процесното количество от разпределение е било определено от
изчислителна машина, на база безпристрастен математически алгоритъм, след
установяване с реален отчет на потреблението в обекта на ответницата, на принципа на
пропорционалността, още повече по делото не са се оспорват размера или основанието
на фактурираната сума.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.11.2019 г., 26.07.2021 г. и 25.10.2021 г. - в рамките на до един месец от отчета,
4
с несъществено отклонение за фактурата от 25.11.2019 г. от два дни, като по арг. от чл.
33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след
издаването им, съответно на 26.12.2019 г., 25.08.2021 г. и 24.11.2021 г. Тук е мястото да
се отбележи, че срещу издадените фактури от ищеца не се ангажираха доказателства по
делото да са подавани възражения от страна на ответницата по реда на чл. 34, ал. 1 от
ОУ на оператора.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения ѝ процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 213,50 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди. Не може да се
сподели оплакването на особения представител, че с фактура от 25.11.2019 г. неясно са
определени два периода, остойностени при различни цени, въпреки че в справката е
посочен само един период. Съгласно справката, фактурата е издадена за отчетен
период от 28.09.2018 г. до 23.10.2019 г., като съобразно правилото на чл. 31, ал. 3 от
ОУ на оператора, потреблението е разпределено пропорционално на броя на дните, по
време на които действа старата и новата цена, съответно за 2018 г. и 2019 г. В този
смисъл, потреблението в отчетния период правилно е остойностено от оператора по
действащите цени за съответните години, за които се отнася.
Относно релевираното от особения представител на ответника възражение за
настъпила в негова полза погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесните – на 26.12.2019 г., 25.08.2021 г. и 24.11.2021 г.
Т.е. вземанията са възникнали с издаването на фактурите, но изискуемостта им е
настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това
положение се налага извод, че давността по отношение на процесните суми е била
прекъсната с подаване на исковата молба на 03.11.2022 г. /чрез куриер/, като е щяла да
изтече съответно по всяка от фактурите на 26.12.2022 г., 25.08.2024 г. и 24.11.2024 г.
По тези съображения, направеното възражение се явява неоснователно.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 03.11.2022 г. След извършени от съда математически действия по
5
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната
мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Полулина, БУЛСТАТ 1763*****, гражданин на Р.Ф., с адрес: гр.
Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*, ет.*/п./, ап.**, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”,
ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата от
213,50 /двеста и тринадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща
незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от 25.11.2019 г., №
********** от 26.07.2021 г. и № ********** от 25.10.2021 г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*,
ет.*/п./, ап.**, с ид. № 51***.**.***.*.**, аб.№ 981627, с отчетен период 28.09.2018 г. –
04.10.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 04.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А. В. Полулина, БУЛСТАТ 1763*****, гражданин на Р.Ф., с адрес: гр.
Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*, ет.*/п./, ап.**, на основание чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 46,78 /четиридесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
26.12.2019 г. до 03.11.2022 г.
ОСЪЖДА А. В. Полулина, БУЛСТАТ 1763*****, гражданин на Р.Ф., с адрес: гр.
Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*, ет.*/п./, ап.**, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” №
3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния
директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-
деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
6
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7