Решение по дело №600/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2018 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20187140700600
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 654/17.12.2018 г., гр.Монтана

 

В името на народа

            Административен съд -  Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година,  в състав :  

                                                                                     Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Мария Ницова

 

при секретар В*** и с участието на прокурора Александрова      

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 600/2018 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            С решение от 05.10.2018г., постановено по АНД № 148/2018 г., Районен съд Берковица е отменил наказателно постановление № НЯСС - 150/16.04.2018 г. на заместник председателя на ДАМТН, с което на община Берковица на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите /ЗВ/ е наложено имуществена санкция в размер 1000  лева.

            Недоволен от така постановеното решение касаторът, чрез пълномощника  Г*** , го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за безспорно установено неизпълнение на дадено предписание и изрично посочена в НП разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, където е визирано точно неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

            Ответната страна, редовно призована,  не се явява и не изпраща процесуален представител, не изразява становище по жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

            За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение, но неправилно е посочена правната квалификация на същото в АУАН и НП, „посочената норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не съдържа фактическия състав на административно нарушение. Същата регламентираединствено правомощието на контролните органи да дават предписания….не се предписва правило за поведение..“.   На това  основание въззивният съд отменил издаденото НП. 

            Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:

Основателни са доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно. Въззивния съд е събрал релевантните за спора писмени доказателства в съответствие с приложимите процесуални правила, като настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на въззивния съд, че  незаконосъобразно по отношение на касатора е наложена имуществена санкция за неизпълнение на дадено предписание.

 

            За настоящия съдебен състав по делото не е спорно, че касаторът не е изпълнил в указания  срок задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Поради което състав счита за основателни доводите на касатора, че в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и безспорно е устоновено административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ в приложимата редакция /Нов – ДВ бр.58 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Нормата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ  предвижда, че се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 ЗВ.

            Що се отнася до изложените съображения във връзка с правната квалификация на описаното в текстовата част нарушение, като се посочва, че в наказателното постановление е записано, че е нарушена правната норма на чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите, която обаче не съдържа състав на нарушение, както и че описаното нарушение съответства на правната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, следва да се има предвид, че в  наказателното постановление действително непрецизно е изразена волята на административнонаказващия орган. В обстоятелствената част на същото е наистина се сочи, че се касае за неизпълнено задължително предписание, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Самата имуществена санкция обаче, видно от същото наказателно постановление е наложена на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите, който съдържа както фактическия състав на нарушението, така и предвидената за него санкция. Или, с други думи казано, нарушение на процесуалните правила действително има, но то не е съществено, доколкото не води до неяснота нито досежно извършеното нарушение, нито досежно правното основание, на което е наложена санкцията.  

             

 

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. 

            Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд Монтана

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ решение от 05.10.2018 г., постановено по АНД № 148/2018 г. по описа на Районен съд Берковица и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ НЯСС - 150/16.04.2018 г. на заместник председателя на ДАМТН, с което на община Берковица на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите /ЗВ/ е наложено имуществена санкция в размер 1000  лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                               

            Председател:                             Членове: