Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11527 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищците твърдят в ИМ, че на
30.04.2015 г. по разписание от гара Бургас в 05:25 ч. потеглил локомотив с инв. № 44001.6, с прикачена към него влакова композиция с инв. № 3602, по направлението за гара София. Около 11:25 ч.
влакът преминал транзитно през гара Казичене и продължил към гара Искър, като
на железопътното трасе в района на гр. София, при ул. „****" № ** /стълб №
22/ въпросната влакова композиция блъска Т.М.Н., с ЕГН **********, който почива
на място.Образуваното по случая ДП №ЗМ 11176/2015г.по описа на РТП отдел
„Разследване”-СДВР,пр.пр.7261/2015 г.на СГП, е
прекратено на 22.11.2016 г. Сочат,че от служители на ответника е проявено
виновно бездействие за обезопасяване на
преминаващата жп линия със защитна ограда, между посочените комплекси в ИМ, в
нарушение на нормативните изисквания.Във връзка със смъртта на брата претърпели
неимуществени вреди-болки и страдания, подробно описани в ИМ. Настъпилото
събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на
ищците. Претендират заплащане обезщетение за причинените неимуществени вреди на
всеки от тях в размер на посочения
размер,ведно със законната лихва,от 30.04.2015г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете
като неоснователни, недоказани и по размер.Не оспорва смъртта на детето, но
оспорва всички други твърдения в ИМ.Сочи, че процесната
жп линия е изградена преди влизане в сила на Наредба№55/29.01.04 г. и за ДП
НКЖИ не съществувало задължение да изгражда ограда. Заявява, че на процесната жп линия никога не е имало регламентирано място
за нейното пресичане, улица, пешеходна пътека или алея. Заявява, че починалото
малолетно лице е било оставено без надзор от неговата майка, която има принос
за увреждането. Счита, че причината за
настъпване на събитието е изцяло безотговорното поведение на майка му и не е
налице фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Счита, претенциите на ищците за
завишени като размери. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Твърденията в ИМ са, че на
30.04.2015 г. на посоченото място на
железопътното трасе, влакова композиция
блъска малолетния Т.-род.на ******г.
който починал на място,поради сериозни увреждания несъвместими с живота.
От
приложените писмени документи е видно, че малолетните ищци М.Й. и Н.Й. са брат и сестра на починалия
Т.М.Н., роден на *** г., а М.Н.Н. е майката на трите
деца. Към 30.04.2015 г. ищците са били на 5 години и 6 месеца - първия и на 3
години и 1 месец – втората, а починалия им брат на 1 година и 4 месеца.
Предявен e иск по чл. 49 ЗЗД
по силата на който, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат
всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена
последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо
за изпълнителя на работата. Следователно предпоставките за уважаване на
настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез
свое противоправно действие или бездействие това
трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е
изплатил обезщетение на ищеца.
В Констативния протокол е
отразено,че на 30.04.2015 г. в гр. София, кв. ****, на железопътното трасе в
района на стълб 22 (ул. ****№ **) е настъпило произшествие при което е
пострадал Т. Н..В протокола за оглед на местопроизшествие е посочено, че на 30.04.2015 г. на мястото,
където се твърди да е настъпила злополуката са открити следи от кафеникаво –
червеникава материя и 2 броя чехли. На 30.04.2015 г. е извършен оглед и в къща
в кв. ****, където е открит труп на дете
от мъжки пол. То е имало травми в областта на главата – счупен череп с хлътване
навътре с размери 5,5 на 4 см. Установени са и
охлузвания в областта на главата му.
Образуваното по произшествието
ДП № 11176/2015 г. на СРТ-ОР-СДВР,пр.пр.№7261/2015г.по
описа на СГП е прекратено с Постановление от 26.11.2016 г. СГП е приела, че
причините за настъпване на произшествието са: пресичане на жп линията на
нерегламентирани за това места - между растителност, където машинистите нямат
видимост върху хората отдалече; безконтролно допускане на дете в този район, в
близост до жп – линията; практическа невъзможност при тези теренни условия, при
тази скорост на влака да бъде забелязано дете с ръст (около 82 сантиметра) и да
бъде предотвратен удара, поради което е
налице хипотезата по чл. 15 НК „случайно деяние“
От заключението
на СТЕ се установява,че къщата където е открит трупа е извън сервитутната ивица на ж.п. трасето на двупътния
участък. Ж.П. линията е построена през 1888 г. като неелекрифицирана,
през 1963 г. е извършена елекрификацията,а през 1983
г. удвояването й. С оглед характеристиките й не се налагало извършване на реконстукции и/или преустройство. На мястото на проишествието няма изградено регламентирано място за
пресичане на пешеходци, а на намиращия
се по долу на растояние
около 510 м. мост има поставен надпис „не преминавай опасно за живота“ входа на г.Искър.При огледа на мястото в.л. К.
е констатирал оформена просека за нерегламентирано преминаване на пешеходци,
като обследвания участък попада в насип
с височина до релсата от 1.50 м.
нарастващ до 2,84 м. който се явява и като изкуствена преграда за преминаване на пешеходци. В с.з. в.л.
посочи,че от къщата на ищците нагоре към мястото на произшествието има денивелация между 2,67 и 2,84 м.
Съгласно
заключението на СПЕ ищците нямат ясен спомен за починалия преди 4 години и
5 месеца Т. и към момента на изследването в.л. психолог К. сочи
невъзможност за преценка от нейна
страна доколко трайна и дълбока е била
връзката между двете деца и починалия им
брат. Не е била провеждана психотерапевтична работа с цел справяне евентуално с
последиците свързан със смъртта на Т. от стреса. В с.з. в.л. посочи,че с оглед
възрастта на Т. може да е проходил,но очевидното е че е бил оставен на грижите
на децата –ищците наред с други братовчеди.
Съгласно
показанията на свид. К.Л.. на ж.п. линията не е имало
нито човек нито дете,на процесната дата. Установи, че
точно на това място което познава добре от разпитите по ДП никога не е виждал
да минават хора. Споделя че понякога минават хора пресичайки релсите на
моста до входа на Гара Искър.
От показанията
на свид. Б.Й. е видно,че през лятото на 2015 г. детето Т. е играело с брат си и сестра си и в
играта си тръгнало в посока на ж.п. линията, която се намира в близост до
къщата им. Майка му се занимавала с домакинска работа в къщата. Започнала да
търси Т.,който го намерила до влаковите релси.От една страна детето играело с брат си и сестра си и : „тръгна да ги търси по посока към линията“.
Употребената от свидетеля форма „тръгна“ предполага, че той е възприел това
поведение на детето. Същевременно е нелогично той, чичо на бащата на починалото
дете, да не е предприел абсолютно нищо и да е наблюдавал как 1,5 годишното
детенце се насочва към влаковите релси. Затова съдът приема, че той не е
възприел лично това, а препредава информация, получена от другаде. Същевременно
показанията му са единственото
доказателство, по делото което установява че детето се е насочило в посока на
ж.п. линията. Ето защо съдът приема показанията на този свидетел освен,че
противоречат на другия свидетел са и нелогични.
Съдът намира,че
показанията на този свидетел не са от
естество да обусловят основателност на
исковете , относно интензитета на болките
и страданията , конкретното им проявление с оглед възрастта на ищците,
адекватността им с оглед твърдения в ИМ дълбок и болезнен отпечатък от загубата
на тяхното братче. В случая съдът приема че е налице обичайна връзка между деца, с характерните игри и обич
която не може да се характеризира
като дълбоко емоционална и даваща
правото на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди.С оглед заключението
на в.л. К. съдът счита,че с оглед възрастта на ищците и тази на починалия им
брат не е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, причиняваща продължителни болки и страдания, които да бъдат обезщетени. Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Съдът според СТЕ счита, че нормативните предпоставки за
обезопасяване на процесния участък и изграждане на
труднопреодолима /или шумозащитима ограда касаят
проектиране и ново строителство на нови
обекти от железопътната инфраструктура при реконстукция
и/или преустройство на съществуващи. Ето защо намира, че не
се установи и доказа от друга
страна твърдяното виновно бездействие от страна на служители на ответника за
обезопасяване на процесното място поради което не са
налице и основанията на чл. 49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника.
На следващо място, не без
значение е и поведението на майката – оставила без надзор дете на 1година и 4
месеци, на грижите на малолетните ищци в близост до ж.п. линия, допринесло за смъртта на малолетния Т..
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има
единствено ответника.Съгласно списъка по чл. 80 ГПК е направил разноски 700 лв.
и претендира за юриск.възнаграждение, което съдът с
оглед сложността на делото определя на основание чл. 78,ал.8 ГПК на 100 лв. ще
следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 800 лева разноски по делото
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Б.Й., ЕГН ********** и М.Б.Й.,
ЕГН **********, представлявани чрез
тяхната майка и законна представителка М.Н.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. Н.Д. ***, четвърти полуетаж, офис
№ 4, срещу ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ Ж.И.“
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки,
ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното им изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА Н.Б.Й.,
ЕГН ********** и М.Б.Й., ЕГН **********,
действащи чрез тяхната майка М.Н.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. Н.Д. ***, четвърти полуетаж,
офис № 4 – адв. Н.Д., да заплатят на ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „Ж.И.“ ЕИК ******, на основание
чл. 78,ал.3 и 8 ГПК - 800 лева разноски и юриск.възнаграждение
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: