№ 14825
гр. С, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110122589 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК от В. И. М. срещу „Т. С.“ ЕАД, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 2 969,78 лева, представляваща главница за
ТЕ за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и сумата от 4 046,90 лева, представляваща
лихва за периода от 01.11.2006 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 99,96 лева, представляваща
главница за ДР за периода м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и сумата от 124,25 лева,
представляваща лихва за периода от 01.11.2006 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 395,53
лева, представляваща главница за ТЕ за периода м.05.2016 г. до м.07.2018 г. и сумата
от 229,69 лева, представляваща лихва за периода от 01.05.2016 г. до 05.10.2023 г.,
сумата от 49,29 лева, представляваща главница за ДР за периода м.05.2016 г. до
м.07.2018 г. и сумата от 33,12 лева, представляваща лихва за периода от м.05.2016 г. до
05.10.2023 г.; сумата от 351,76 лева, представляваща главница за ТЕ за периода
м.05.2022 г. до м.08.2023 г. и сумата от 5,28 лева, представляваща лихва за периода от
01.05.2022 г. до 05.10.2023 г., претендирани от ответника и обективирани в извлечение
от сметки и фактура за аб. № .... и номер на инсталация № ...., поради липсва на
облигационно отношение между страните, евентуално поради изтекла погасителна
давност.
Ищецът твърди, че през месец май 2022 г. е получил от ответното дружество
фактура № ********** от 31.12.2019г. за аб. № .... и номер на инсталация № ...., в
която било отбелязано, че към 14.01.2020 г. има просрочени суми (главница) 2 950,73
лв., дължими обезщетения за забава 3244,76 лв., както и доплащане от корекции в
размер на 834,56 лв. След направена справка в офис на ответното дружество, било
издадено детайлно извлечение от сметки за номер на инсталация № ...., за които била
издадена гореописаната фактура. Извлечението от сметки било издадено от ответника
към 05.10.2023 г. и отразявало задължения за периода от м.11.2006 г. до м.08.2023 г.,
като за посочения период начислената сума възлизала на 8 305,56 лева и включвала
ТЕ, дялово разпределение и лихви. След като получил фактурата и се запознал с
извлечението, ищецът посетил офис на ответника, за да направи извънсъдебно
възражение за изтекла погасителна давност. Служителите на ответника предложили да
подаде типизирано заявление, след като се запознал с него обаче ищецът установил, че
освен позоваването на изтекла погасителна давност, е необходимо да се задължи да
заплати всички задължения, които не са обхванати от погасителната давност, както и
1
да признае дължимостта им. Сочи, че фактурите са издавани за недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. С, ж.к. „Х. Д.“, бл. ..., ввх.п, на който е даден аб. № .... с
номер на инсталация № ..... Оспорва да е собственик/ползвател на имота. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение. Евентуално релевира възражение за
изтекла погасителна давност, като развива подробни съображения в тази насока. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца за липса на облигационни отношения между страните.
Развива подробни съображения, че ищецът в качеството си на собственик на
процесния имот, е клиент на ТЕ, както и че същият е обвързан от ОУ за продажба на
ТЕ. Признава, че главницата в размер на 2969,78 лв. за периода от м.11.2006 г. до
м.04.2014 г. е погасена по давност, лихвата в размер на 4046,90 лв. за периода от
01.11.2006 г. до 05.10.2023 г. частично е погасена по давност, главницата за дялово
разпределение за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. в размер на 99,96 лв. също е
погасена по давност, както и лихвата за дялово разпределение в размер на 124,25 лв. за
периода от 01.11.2006 г. до 05.10.2023 г. Признава, че главница в размер на 395,53 лв.
за периода от м.05.2016 г. до м.07.2018 г. е погасена по давност, лихвата в размер на
229,69 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 05.10.2023 г. частично е погасена по давност,
главница за дялово разпределение за периода от м.05.2006 г. до м.07.2018 г. в размер на
49,29 лв. също е погасена по давност, както и лихвата за дялово разпределение в
размер на 33,12 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 05.10.2023 г., също частично е
погасена по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск в останалата част.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати в полза на ответника
процесните суми, представляващи цена за доставена топлинна услуга за посочените
периоди, цена на предоставена услуга дялово разпределение и начислена мораторна
лихва върху главните вземания за апартамент № 67, намиращ се в гр. С, ж.к. „Х. Д.“,
бл., ввх., ет ап. аб. № .....
Съгласно служебно извършена от съда справка за образувани искови
производства между страните и постановени съдебни актове влезли в законна сила, се
установява че между страните са се развили съдебни спорове, приключили със
следните крайни съдебни актове:
С Решение от 19.09.2019 г., постановено по гр. д. №55272/2018г. по описа на
СРС, 72-и състав, ищцата В. И. М. е осъдена да заплати на „Т. С.“ ЕАД сумата от
256,48 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
процесния имот за периода м.07.2014г. – м. 04. 2016г., сумата от 51,51 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2015г. – 22.02.2018г.; 30,82 лева – главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2015г. – м. 04.2016г., и лихва
върху нея в размер на 7,50 лева за периода 15.09.2015г. – 22.02.2018г., ведно със
законната лихва от 17.08.2018г. до окончателното плащане. Решението е влязло в
законна сила на 18.10.2019г.
С Решение № 204 от 04.01.2024 г., постановено по гр. д. №42974/2022г. по описа
на СРС, 178-и състав, е признато за установено, че ищцата В. И. М. дължи на „Т. С.“
ЕАД сумата от 322,42 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за процесния имот за периода м.10.2018г. – м. 04. 2020г., ведно със
законната лихва от 30.09.2021г. до окончателното плащане; сумата от 47,58 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 17.09.2021г.; 30,72 лева – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 08.2018г. – м.
04.2020г., ведно със законната лихва от 30.09.2021г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2021г. по ч. гр. д.
2
№56628/2021г. по описа на СРС, 178 състав, като искът е отхвърлен за сумата от 6,60
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. – 17.09.2021г. Решението не е влязло в
законна сила.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ищцата В. И.
М. е осъдена да заплати на „Т. С.“ ЕАД сумата от 395,86 лева, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния имот за периода
01.05.2020г. – 30. 04. 2022г., ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до
окончателното плащане, сумата от 46,54 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 01.06.2023г.; 36,86 лева – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01. 05.2020г. –. 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
14.06.2023г. до окончателното плащане, лихва в размер на 7,49 лева за периода
16.07.2020г. – 01.06.2023г. Заповедта е влязла в законна сила на 04.08.2023г.
Направеното възражение за недопустимост на настоящото производство поради
наличието нависящи съдебни производства между страните е неоснователно,
доколкото видно от изисканите съдебни актове разрешените съдебни спорове засягат
искови периоди, различни от посочените искови периоди, за които са формирани
вземанията, предмет на настоящото исково производство.
Съгласно цитираните съдебни актове ищцата е осъдена да заплати на ответника
дължими суми за предоставена топлинна енергия, както и цена на услугата дялово
разпределение за процесния имот, заедно с начислени лихви за забава, въз основа на
възникнало договорно правоотношение с „Т. С.“ ЕАД по договор за предоставяне на
топлинна енергия. Настоящият съдебен състав намира, че цитираните съдебни актове
се ползват със задължителна сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 ГПК и
обективните предели на СПН се разпростират по отношение на правопораждащите
факти за спорното право, а именно правното основание на иска. В процесния случай
признатото право на „Т. С.“ ЕАД да получи претендираните суми за предоставена
топлинна енергия се извежда от съществуващото договорно правоотношение с В. И.
М., възникнало въз основа на установеното право на собственост върху
топлоснабдения имот за конкретните искови периоди. От тук съдът приема, че е
обвързан от постановените между страните по спора предходни съдебни актове, в
контекста на обективните предели на силата на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 ГПК,
поради което следва да приеме, че е налице съществуващо договорно правоотношение
между В. И. М. и „Т. С.“ ЕАД по договор за покупко-продажба на топлинна енергия и
общите условия, приложими към него.
На следващо място съдът следва да прецени дали посочените задължения са
погасени по давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не
е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т.
С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който се
погасяват вземанията на “Т. С.” ЕАД за цената на предоставената топлинна услуга,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.
114, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. Същевременно фактът, че оспорените от
3
ищеца задължения за периода 01.11.2006 г. до 30.04.2014 г. и за периода от 01.05.2016г.
до 31.07.2018г са погасено по давност се признава от ответника в отговора на исковата
молба.
Безспорно е, че част от процесните задължения са погасени по давност, а
именно вземания за главница на неизплатена цена на предоставена топлинна енергия и
незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2006 г. до
30.04.2014 г. и за периода 01.05.2016г. – 31.07.2018г. Съгласно чл. 119 ЗЗД при
погасяване на главното вземане всички произтичащи от него акцесорни вземания се
погасяват, поради което и вземанията на мораторна лихва върху дължимите суми за
посочените периоди следва да се считат за погасени.
За периода от 01.05.2022 г. до 30.08.2023 г. се установява, че ищецът дължи цена
за топлинни енергия, доколкото за посочените задължения не е изтекъл предвидения
тригодишен срок на погасителна давност. От тук следва, че искът в частта на
оспорените като недължими вземания на ответника към ищеца за сумата от 351,76
лева, представляваща главница за периода м.05.2022 г. до м.08.2023 г. и сумата от 5,28
лева, представляваща лихва за периода от 01.05.2022 г. до 05.10.2023 г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 2 969,78 лева, представляваща главница за ТЕ за периода от м.11.2006 г. до
м.04.2014 г. и сумата от 4 046,90 лева, представляваща лихва за периода от 01.11.2006
г. до 05.10.2023 г.; сумата от 99,96 лева, представляваща главница за ДР за периода
м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и сумата от 124,25 лева, представляваща лихва за периода
от 01.11.2006 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 395,53 лева, представляваща главница за ТЕ
за периода м.05.2016 г. до м.07.2018 г. и сумата от 229,69 лева, представляваща лихва
за периода от 01.05.2016 г. до 05.10.2023 г., сумата от 49,29 лева, представляваща
главница за ДР за периода м.05.2016 г. до м.07.2018 г. и сумата от 33,12 лева,
представляваща лихва за периода от м.05.2016 г. до 05.10.2023 г., а в останалата си
част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ответникът счита, че, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и
признава иска изцяло, не следва да се присъждат разноски по производството в полза
на ищеца. Действително, ответникът признава иска с твърдението, че част от
задълженията на ищеца са погасени по давност. В случая обаче, видно от
представените от ищеца извлечения от информационната система на ответника
последният претендира от ищеца процесните суми като неплатени задължения за
абонатен номер ...., което е обусловило и правния интерес на ищеца от завеждане на
делото. Ето защо, съдът счита, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, тъй като е претендирал извънсъдебно от ищеца заплащането на
сумите, предмет на предявения отрицателен установителен иск, поради което не може
да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Релевираното възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно
доколкото претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца е съобразено с
минималните размери, установени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1 422,94 лв.,
представляваща разноски по производството, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал. 3 вр. чл. 78 ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата в размер на 8,60 лв., представляваща разноски по
производството, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че В. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С, ж. к. Л., бл., ввх., не дължи на
„То. С” ЕАД, ЕИК 8..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я. №..., сумата
от 2 969,78 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от
м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и сумата от 4 046,90 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.11.2006 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 99,96 лева, представляваща
главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.11.2006 г. до м.04.2014
г. и сумата от 124,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2006 г.
до 05.10.2023 г.; сумата от 395,53 лева, представляваща главница за топлинна енергия
за м.05.2016 г. до м.07.2018 г. и сумата от 229,69 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.05.2016 г. до 05.10.2023 г., сумата от 49,29 лева, представляваща
главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. до м.07.2018
г. и сумата от 33,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от м.05.2016 г. до
05.10.2023 г., за имот, намиращ се в гр. С, ж. к. „Х. Д.“, бл. ..., вх., ет. ап, аб. № ....,
поради погасяване на посочените задължения по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата в размер на 351,76 лева,
представляваща главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.08.2023 г. и
сумата от 5,28 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до
05.10.2023 г. в имот, намиращ се в гр. С, ж. к. „Х. Д.“, бл. ..., вх., ет. ап, аб. № .....
ОСЪЖДА „То. С” ЕАД, ЕИК 8..., да заплати в полза на В. И. М., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 422,94 лв.,
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН: **********, да заплати на „То. С” ЕАД, ЕИК 8..., на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК сумата в размер на 8,60 лв.,
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5