№ 588
гр. Русе , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520100672 по описа за 2021 година
Ищецът “Профи Кредит България“ ЕООД-София твърдят, че са се снабдили
срещу ответницата със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по
ч.гр.дело № 5449/2020 г. по описа на РРС за сумата от 1 022,03 лв.-остатък от
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
**********/ 12.05.2017 г., със законната лихва върху нея от 24.11.2020 г.,
492,39 лв.-възнаградителна лихва за периода 02.12.2019 г.-04.11.2020 г.,
237,37 лв.-лихва за забава за времето 03.10.2017 г.-03.11.2020 г., и 11,41 лв. -
лихва от 04.11.2020 г. ( дата на предсрочната изискуемост) до 23.11.2020 г.,
както и 85,26 лв.-разноски за производството.Сочат, че за периода 13.03-
13.07.2020 г. не са начислявали на длъжницата законна лихва с оглед
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
С Разпореждане № 262816 от 26.11.2020 г., постановено по същото
ч.гр.дело, било оставено без уважение искането им за присъждане на сумата
от 651,50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит № **********/ 12.05.2017 г.
Актът им бил връчен на 09.12.2020 г.
В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение срещу
издадената срещу нея заповед.На 06.01.2021 г. им било връчено указание, че
могат да предявят оспорените претенции по общия исков ред.
Сочат, че вземанията им произтичат от Договор за потребителски
кредит № ********** от 11.05.2017 г., по силата на който дружеството
предоставило на ответницата в заем сумата от 2 000 лв., които тя се
1
задължила да върне в срок от 3 години с падежна дата-2-ро число на месеца
при месечни вноски от по 97,59 лв., с уговорени ГПР от 49.89 % , ГЛП от
41.17 %, лихвен процент на ден-0.11 % и възнаградителна лихва-1 513,24 лв.
(чл.4 от ОУ).Заемополучателката закупила и пакет допълнителни услуги за
сумата от 1 558,80 лв., разсрочена на 36 вноски от по 43,30 лв.Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлязло на
5072,04 лв., а на месечната вноска-на 140,89 лв.
Според Декларации т.А към договора, неразделна част от който са
Общи условия, предадени на клиента при подписване на контракта, с които
твърдят, че длъжницата внимателно се е запознала преди сключване на
сделката, приела ги е и не е имала забележки към тях, съгласила се е да ги
спазва, за което положила подписа си под клаузите им.
Съгласно Декларации т.Г, на клиента била предоставена безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр.На базата на
последния и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството,
потребителят преценява доколко предлаганият договор за кредит съответства
на неговите възможности и финансово състояние.Правят се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, които предлага дружеството, като при
желание за ползването му заемополучателят подписва споразумение с
кредитора. В пакета услуги били включени приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Твърдят, че според т.V от „Допълнителни възможности за клиента" от
ДПК № **********, ответницата пожелала с част от отпуснатия кредит да
бъдат рефинансирани други нейни задължения, както следва: 500 лв. към
„Микро Кредит" АД (документ за кредитен превод № 14278887/12.05.17 г.) и
300 лв. към „Кеш Кредит" ЕАД (документ за кредитен превод № 14278888от
12.05.2017 г.).
Твърдят, че те са изправна страна по облигационната връзка.
На 18.10.2017 г. ответницата подала до тях Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № **********, като пожелала да бъдат отложени
3 погасителни вноски.
На 27.10.2017 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д. П. Ц.
бил сключен Анекс № 1 към контракта, с който страните договорили да бъдат
отложени вноски № 5,6 и 7.Те трябвало да бъдат заплатени до края на
уговорения срок.Неразделна част към анекса станал нов погасителен план.С
него броя на погасителните вноски бил променен от 36 на 39 броя.
2
На 10.10.2018 г. ответницата подала ново Заявление за промяна на
погасителен план, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска.
На 17.10.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д. П. Ц.
бил сключен Анекс № 2.С него страните се договорили да бъде отложена
погасителна вноска № 16.Тя трябвало да бъде заплатена до края на
уговорения срок.Към Анекс № 2 бил приет коригиран погасителен план.С
него броя на погасителните вноски бил променен от 39 на 40 броя.
На 26.11.2018 г. ответницата подала Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № **********, като пожелала да бъдат намалени
погасителни вноски.
На 03.12.2018 г. между страните бил подписан Анекс № 3 към ДПК №
**********.С него съконтрахентите се договорили да бъде намален размера
на вноски № 18-23 от 140,89 лв. на 45,89 лв.Бил подписан нов погасителен
план.С него броят на вноските бил променен от 40 на 45 броя.
Твърдят, че на 04.11.2020 г. кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем съгласно разпоредбата на чл.12.3 от ОУ.На длъжницата било
изпратено уведомително писмо в този смисъл, връчено лично на адресата. До
04.11.2020 г. от страна на клиента били погасени общо 907,30 лв.,
съставляващи двадесет и четири пълни и една непълна вноска.Ответницата
останала задължена към дружеството със сумите от 492,39 лв. и 651,50 лв. от
цената за пакета допълнителни услуги.За периода от изпадане в забава и до
04.11.2020 г. на длъжницата била начислена лихва от 237,37 лв.
Твърдят, че към настоящия момент размерът на погасеното от Д. П. Ц.
задължение по процесния договор възлиза на 3 101,35 лв., от които номинал-
2 906,12 лв.Сумата от 75.23 лв. била отнесена за погасяване на лихвите за
забава по кредита (т.12.1 от ОУ), 120 лева-за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането (чл.17.4 от ОУ).Непогасени останали
1 022,03 лв. от главницата.
Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5449/2021 г. по описа на РРс, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендират ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от
651,50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги към процесния договор за кредит.Търсят се разноски по делото.
Ответницата Д. П. Ц. оспорва предявените искове. Твърди, че е
изправна страна по процесния договор и e погасила изцяло задължението си
към кредитора с престираните от нея 3 101,35 лв.Сочи, че в представената й
документация при подписване на контракта липсва ясно разписана методика
на формиране на ГПР и ГЛП.Счита, че по отношение на нея са допуснати
3
нарушения на императивни норми на ЗЗП и ЗПК, които са я поставили в
неравноправно положение.Намира, че със споразумението за допълнителни
услуги се заобикаля забраната на чл.10а ал.2 и чл.19 от ЗПК.Твърди, че при
включване на възнаграждението за допълнителни услуги, реалният годишен
процент на разходите става двойно по-висок от обявения в договора ГПР от
49,9%.Това от своя страна води до нищожност на целия договор на основание
чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Развити са доводи за нищожност на клаузите, касаещи
възнаградителната лихва, по съображение, ме тя надвишава повече от три
пъти размера на законната лихва месечно.
Сочи, че шрифтът на договора не е съобразен с изискуемия размер по
ЗПК.Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност на
вземането за лихва от 237,37 лв. за периода 03.10.2017 г.-03.11.2020 г.
Оспорва да е била уведомена за настъпилата изискуемост на
кредита.Претендира отхвърляне на исковете.Търсят се разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5449/ 2020 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. П. Ц. за сумата от 1 022,03 лв.-
остатъчна предсрочно изискуема главница, 492,39 лв.-непогасен одоговорно
възнаграждение, дължимо з апериода 02.12.2019 г.-04.11.2020 г. (дата на
предсрочната изискуемост), 237,37 лв.-лихва за забава за времето от
03.10.2017 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 04.11.2020 г., 11,41
лв.-лихва за забава за периода 04.11.-23.11.2020 г., съставляващи вземания по
Договор за потребителски кредит № **********/ 12.05.2017 г., със законната
лихва върху първата стойност от 24.11.2020 г., както и 85,26 лв.–разноски за
производството.
Актът е връчен на длъжницата на 30.11.2020 г.
С Разпореждане № 262816/ 26.11.2020 г. съдът оставил без уважение
заявлението в частта за сумата от 651,50 лв., представляваща възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги към договора за потребителски кредит
от 12.05.2017 г., като указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви претенцията си по общия ред.
Актът е връчен на дружеството на 09.12.2020 г.
В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви
искове за установяване на вземанията си.Разпореждането е връчено на
4
страната на 06.01.2021 г.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
постъпила по пощата на 04.02.2021 г., като датата на пощенското клеймо е от
03.02.2021 г.
Установителните претенции са допустими, предявени са в
преклузивния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.
Предмет на спора е и осъдителен иск за отхвърленото от заповедния съд
вземане, който обаче е предявен след изтичане на определения на заявителя 1-
месечен срок от съобщаването.В този случай следва да намерят приложение
дадените разяснения от ОСГТК на ВКС в т.11б от ТР №4/2014г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. Според същите, искът по чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК, се
разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на
разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото (Глава 15 ГПК),
не е изрично изключено от законодателя.В производството по иска по чл.422
ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца
(чл.210 ал.1 ГПК), насрещен иск (чл.211 ГПК), инцидентен установителен
иск (чл.212 ГПК), ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане с иска по чл.422 ГПК.В конкретния случай за разликата между
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер
на вземането, при условията на чл.210 ал.1 ГПК е предявен осъдителен иск, за
който ищецът е внесъл следващата се държавна такса в пълен размер.
По делото няма спор, че след отправено искане за отпускане на кредит
и след връчен на ответницата на 11.05.2017 г. СЕФ, между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от същата дата, по
силата на който ищецът предоставил на Д. П. Ц. в заем сумата от 2 000 лв.,
които тя се задължила да върне в срок от 36 месеца, с падежна дата-2-ро
число на месеца, при месечни вноски от по 97,59 лв., с уговорени ГПР от
49.89 % , ГЛП от 41.17 %, лихвен процент на ден-0.11 % и възнаградителна
лихва-1 513,24 лв. (чл.4 от ОУ). Заемополучателката заявила желание да
бъдат рефинансирани нейни задължения към други кредитори на обща
стойност от 800 лв.
На 12.05.2017 г. по посочена от потребителката банкова сметка била
преведена сумата от 1 200 лв., а останалите 800 лв.-на посочените в договора
кредитори.
Ответницата, след връчена й на 11.05.2017 г. Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ, закупила
и пакет допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, за сумата от
1 558,80 лв., от които 300 лв. за приоритетно разглеждане на кредита,
5
разсрочена на 36 вноски от по 43,30 лв. Така общият дълг за потребителя
възлязъл на 5 072,04 лв., а на месечната вноска-на 140,89 лв.
Представен е погасителен план, носещ подпис на
кредитополучателката.
Приложени са ОУ на дружеството към договор за потребителски
кредит, действали към 11.05.2017 г., подписани от клиента.В чл.6.4 от тях е
посочен реда, по който се погасяват задълженията на заемополучателя.В
чл.12.3 е казано, че в случай, че последния просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора
и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
Според Декларации т.А към договора ответницата е потвърдила, че
Общи условия са й били предадени при подписване на контракта,
внимателно се е запознала преди сключване на сделката, приема ги и няма
забележки към тях и е съгласна е да ги спазва.
Няма спор, че на 18.10.2017 г. ответницата подала Заявление за промяна
на погасителния план, като пожелала да бъдат отложени 3 погасителни
вноски.
На 27.10.2017 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д. П. Ц.
бил сключен Анекс № 1 към контракта, с който страните договорили да бъдат
отложени вноски № 5,6 и 7. Те трябвало да бъдат заплатени до края на
уговорения срок.Неразделна част към анекса станал нов погасителен план,
двустранно подписан.С него броя на погасителните вноски бил променен от
36 на 39 броя.
Няма спор, че на 10.10.2018 г. ответницата подала ново заявление за
промяна на погасителен план, като е пожелала да бъде отложена 1
погасителна вноска.
На 17.10.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д. П. Ц.
бил сключен Анекс № 2.С него страните се договорили да бъде отложена
погасителна вноска № 16.Тя трябвало да бъде заплатена до края на
уговорения срок.Към Анекс № 2 бил приет коригиран погасителен план.С
него броя на погасителните вноски бил променен от 39 на 40 броя.
Няма спор, че на 26.11.2018 г. ответницата подала Заявление за промяна
на погасителен план към ДПК № **********, като пожелала да бъдат
намалени погасителни вноски.
На 03.12.2018 г. между страните бил подписан Анекс № 3 към ДПК №
**********.С него съконтрахентите се договорили да бъде намален размера
на вноски № 18-23 от 140,89 лв. на 45,89 лв.Бил подписан нов погасителен
план.С него броят на вноските бил променен от 40 на 45 броя.
6
Приложено е Уведомително писмо от 04.11.2020 г., с което кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем.Документът бил връчен на адресата на
09.11.2020 г.В този смисъл неоснователно е твърдението на ответницата, че
кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът счита, че с внесените суми до 04.11.2020 г. от страна на клиента
са били погасени 24 пълни и една непълна вноска, след приспадане на 120 лв.,
представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
(чл.17.4 от ОУ).
Ответницата твърди, че е внесла общо 3 101,35 лв., с които е погасила
дълга изцяло.
Назначената по делото икономическа експертиза, по която страните са
нямали възражения, след запознаване с представените в производството
доказателства и извършена проверка при ищеца, се е произнесла, че при
отпуснат кредит от 2 000 лв. и уговорен ГЛП от 41,17 % се формира
договорно възнаграждение на кредитора от 1 513,24 лв. Експертът е
констатирал, че при изпадането на ответницата в забава, кредитодателят е
начислявал лихва за забава и върху договорното възнаграждение.Отделно от
това, дружеството е продължило да начислява последното и след обявяване
на предсрочната изискуемост на 04.11.2020 г.Вещото лице потвърждава, че
ищецът е удържал на насрещната страна общо 120 лв., като такса за
извънсъдебно събиране на дълга по т.17.4 от ОУ.Експертът е посочил, че ГЛП
надхвърля трикратния размер на законната лихва.Уговореният ГПР не
надвишава петкратния размер на законната лихва, но при прилагане на
формулата по чл.19 от ЗПК, при включване на допълнителния пакет услуги,
то стойността от 49,90 % се променя на 106,99 %.
Експертът е установил, че до 04.11.2020 г. ответницата е внесла 3 101,35
лв.Посочил е, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
просрочената главница е в общ размер на 1 048,20 лв., от която редовно
падежирала в периода 02.11.2019 г.-03.11.2020 г.-873,53 лв., предсрочно
изискуема от 04.11.2020 г.-174,67 лв., договорно възнаграждение от 453,98
лева, от което падежирало и просрочено до датата на предсрочната
изискуемост-331,44 лв., а непадежирало-122,54 лева, възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги 564,90 лв., от което просрочено и
падежирало вземане за 433 лева, а непадежирало към 04.11.2020 г.-131,90 лв.,
и такси за времето 11.04.-11.08.2020 г. от 40 лв.Вещото лице е пояснило, че
при редуциране на договорната лихва и без допълнителния пакет услуги с
внесената до момента от ответницата сума, дългът й към ищцовото
дружество е погасен. При изключване само на пакета допълнителни услуги,
дължимата главница ще възлиза на 242,74 лв., договорната лихва-168,15 лв., а
лихвата за забава-1,58 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
7
По делото безспорно се установява, че “Профи Кредит България” ЕООД
и ответницата са били обвързани от облигационно правоотношение във
връзка със сключения между тях Договор за потребителски кредит №
**********/11.05.2017 г., със срок на действие до 11.05.2020 г., продължен до
02.03.2021 г., при условия и за суми, така, както е заявено по исковата
молба.На 04.11.2020 г. по отношение на длъжника била обявена предсрочна
изискуемост на заема.Съобразно събраните в производството доказателства,
съдът намира за неоснователни възраженията на потребителя, че не е бил
известен за последното обстоятелство. Уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е било връчено лично на ответницата на
09.11.2020 г.Съдът счита, че ищецът е доказал твърденията си по исковата
молба, че е бил изправна страна по облигационната връзка по отношение на
поетото задължение да предаде заемната сума по уговорения със
съконтрахента начин.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответника-физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон
за потребителския кредит. Към него е приложима и общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т.12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското
общностно право-Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът има
задължение да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
когато е налице противоречие с добрите нрави.
Ответницата е навела доводи, че текстът на процесния договор е
изпълнен на шрифт под 12.Възражението е неоснователно.Видно от
приложените по делото документи текстът е изпълнен съобразно изискуемият
се по закон размер на шрифта.
Съдът обаче намира за основателни останалите доводи на ответницата
относно допуснати от кредитора нарушения на правата й като потребител.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, което е обусловено от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
8
страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на
договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по всяка
една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя,
нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца и клиента и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143
от ЗЗП/.В процесния случай на ответницата се е наложило да приеме условия,
без ясно разписана от насрещната страна методика на формиране на ГПР и
ГЛП.В резултат на това заемополучателката не е била в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, поставящо е в
неравноправно положение спрямо насрещната страна. Установява се, че ГЛП
надхвърля трикратния размер на законната лихва, а ГПР, макар на пръв
поглед да отговаря на изискването да не надвишава петкратния размер на
законната лихва, то при включване към погасителната вноска и на сумата по
закупения пакет допълнителни услуги, вече нараства до 106,99 %.В този
смисъл съдът приема, че посочените клаузи са нищожни, като
неравноправни.Пакетът допълнителни услуги всъщност се явява част от
договора за кредит, но обособен като отделен договор, дава възможност на
кредитора да заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК.Нормата
забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва.Трябва да се отчете още, че видът на
допълнителните услуги е свързан пряко с усвояването и управлението на
кредита, поради което възнагражденията за тях са всъщност възнаграждения
по договора за кредит.Те според чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в
ГПР.Визираните по-горе клаузи, нарушаващи императивните законови
изисквания, са толкова съществени за процесния договор, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия контракт–чл.146 ал.5 от
ЗЗП.Съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.В случая не е налице нито една от
тези две хипотези.
Макар да не е предмет на разглеждане на този спор, съдът намира, че
кредиторът неоснователно е начислявал на ответницата такса за
извънсъдебно събиране на дълга.Клаузата от ОУ се явява нищожна, като
заобикаляща закона.Тя прикрива една неустойка за забава, а съгласно
императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя,
кредиторът има право само на мораторна лихва.По изложените съображения
съдът намира, че сумата от 120 лв., удържана от заемополучателката под
формата на такса разходи за събиране на просрочени вземания, не е била
дължима, поради което кредиторът без основание не е погасявал с нея някое
от останалите задължения по договора.В нарушение на закона ищецът е
продължил да начислява договорна лихва и след обявяване на кредита за
9
предсрочно изискуем, както и да олихвява това вземане.Всичко изложено
сочи на извод за допуснати съществени нарушения на правата на
потребителя.
С оглед констатираната нищожност на договора, поради противоречие
със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
контракта.Ответницата е внесла до момента 3 101,35 лв., като вещото лице е
пресметнало, че при изключване на оспорените от страната клаузи, до дългът
следва да се счита изцяло издължен.В случая освен вземането за главница от
2 000 лв., кредитополучателката е погасила и част от уговорената в
прекомерен размер договорна лихва.Исковете -установителни и осъдителен,
следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.
Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК в полза на ответницата трябва да се
присъдят разноските по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, да бъде признато за установено по
отношение на Д. П. Ц., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”....” № 9, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Райко Даскалов” № 12, ет.2, чрез адв.З.Р. от АК-
Русе, че им дължи сумите от1 022,03 лв.-остатък от предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит № **********/ 12.05.2017 г.,
със законната лихва върху нея от 24.11.2020 г., 492,39 лв.-възнаградителна
лихва за периода 02.12.2019 г.-04.11.2020 г., 237,37 лв.-лихва за забава за
времето 03.10.2017 г.-03.11.2020 г., и 11,41 лв. -лихва от 04.11.2020 г. ( дата
на предсрочната изискуемост) до 23.11.2020 г., за което в полза на
дружеството е била издадена Заповед по чл.410 от ГПК под № 262110 от
25.11.2020 г. по ч.гр.дело № 5449/2020 г. по описа на РРС, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, срещу Д. П. Ц., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”....” № 9,
със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Райко Даскалов” № 12, ет.2, чрез адв.З.Р. от
АК-Русе, да бъде осъдена да им заплати сумата от 651,50 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит № **********/ 12.05.2017 г., като неоснователен.
10
ОСЪЖДА ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, да заплатят на Д. П. Ц., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”....” № 9, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Райко Даскалов” № 12, ет.2, чрез адв.З.Р. от АК-
Русе, сумата от 400 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11