Р
Е Ш Е Н И Е
№
125/21.2.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 814 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба на К.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат Р., с искане за
провъзгласяване на нищожността на Ревизионен акт №
16001320001175-091-001/28.10.2020 г. и Ревизионен акт №
П-16001320181474-003-001/30.10.2020 г., потвърдени с Решение № 330/14.06.2021 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с
който на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК е установена отговорността му за
задължения на "Рейна 2015" ЕООД, с ЕИК ********* в общ размер на
52540,15 лева и лихви за просрочия към тях в размер на 26800,66 лева. Жалбата е
подадена, чрез надлежно упълномощен адвокат – Р., който представя подробни
доводи за нищожност на оспорените ревизионни актове и счита, че неправилно е
отхвърлено искането му за обявяване на нищожност с решението на директор ОДОП.
Иска от съда да се прогласи нищожността на ревизионния акт и този за поправката
му, както и да се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител по пълномощие изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа законосъобразността на ревизионния акт, поправен с РА за поправка и
потвърждаващото го решение на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на жалбоподателя.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
На
К.Д.М., с ЕГН ********** е извършена ревизия за установяване на отговорността му
за задълженията на "Рейна 2015" ЕООД, с ЕИК *********, формирани с РА
№ Р-16001616002991-091- 001/09.01.2017 г. и от ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Ангажирана
е отговорността му по реда на чл.19 от ДОПК с оглед установеното, че е бил
едноличен собственик, представляващ и управител на дружеството за периода от
регистрацията на дружеството в ТР на 02.02.2015 г. до 16.05.2017 г., когато в
Търговския регистър е вписана продажба на дружествените дялове.
Производството
по издаване на процесния оспорен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001320001175-020-001/28.02.2020 г., издадена от П. Д. С. - Началник
на сектор при ТД на НАП Пловдив, определен със Заповед № РД-09-2433/16.12.2019
г. на директора на ТД на НАП Пловдив орган по приходите, който да издава
заповед за възлагане на ревизии по чл. 112 от ДОПК, заповед за изменение на
първоначални заповеди за възлагане на ревизии, да издава резолюции за извършване
на проверки, като изпълнява правомощията по чл. 7, ал. 3, чл. 63, чл. 114, ал.
2, чл. 119, ал. 2 от ДОПК /л. 164 от адм. д. № 552/2020/. Правомощията са
допълнени със Заповед № РД-09-436/06.03.2020 г. на директор на ТД на НАП
Пловдив /л. 137 от адм. д. № 814/2021 г./
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001320001175-020-001/28.02.2020 г. е
определен обхватът на ревизията - установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК
на К.Д.М., за задължения на "РЕЙНА 2015" ЕООД с ЕИК ********* за корпоративен
данък за период 01.01.2016г.-31.12.2016г.; за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за
период 01.11.2016г.-28.02.2017г.; за данък върху добавената стойност за период
01.12.2016г.-31.12.2016г.; за ДОО - за осигурители за период
01.06.2015г.-31.12.2015г.; за ДОО - за осигурители за период
01.08.2016г.-31.08.2016г.; за ДОО - за осигурители за период
01.11.2016г.-31.01.2017г.; за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за
период 01.06.2015г.-31.12.2015г., 01.08.2016г.-31.08.2016г., 01.11.2016г.-31.03.2017г.,
за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периоди
01.06.2015г.-31.12.2015г., 01.08.2016г.-31.08.2016г., 01.11.2016г.-31.01.2017г.
Ревизията е възложена на К.Г.Д.- Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Т.Я.В.- Старши инспектор по приходите. Ревизията следва да бъде
извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е връчена лично на К.М.,
видно от известие за доставяне ИД PS 4400 016N51 P.
Със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001320001175-020-002/12.06.2020 г. обхватът
на ревизията е допълнен с нови задължения по вид и периоди, посочени в самата
заповед, както и се определя срок за завършването й - до 13.07.2020 г. ЗИВР е
връчена лично на К.М. на 04.08.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS
4400 018M21 N.
По
уважено искане на ръководителя на ревизията е издадена Заповед №
Р-16001320001175-023-001/21.09.2020 г., с която е спряно производството по извършването
й. Същото е възобновено със Заповед № Р-16001320001175-143-001/24.09.2020 г.,
като е издадена и Заповед за ИЗВР № Р-16001320001175-020-003/24.09.2020 г., с
която е допълнен обхватът на ревизията. Всички заповеди са съобщени на М. на
11.11.2020 г. с ИД PS 4400 01А3S0 V.
С решение №
Р-16001320001175-098-001/24.09.2020 г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив
П.С. на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззето разглеждането на ревизията от К.Г.Д.-
ръководител на ревизия, и са възложени правомощията по извършване на М. И.П. при
Териториална дирекция Пловдив, определена за ръководител на ревизия. Същата е
определена със Заповед № РД-09-1479/23.09.2020 г. да изпълнява функцията
„Ръководител на екип“ на мястото на К. Г. Д., в продължителен отпуск по болест,
считано от 24.09.2020 г. Всички неприключили производства, възложени на К. Д.
са иззети и превъзложени на М. И. П. Всички документи са предадени с приемо-предавателен
протокол и опис.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320001175-092-001/27.07.2020
г., срещу който е подадено възражение с рег.№94-00-5323/17.08.2020 г., като в
него е посочено и искане за удължаване на срока на основание чл.117, ал.5 от ДОПК. Издадено е Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение
към ревизионния доклад, с което е определен нов срок - до 18.09.2020 г. К.Д.М.,
чрез адвокат Р.К. е представил допълнителни писмени възражения с
вх.№70-00-5323/10.09.2020 г. срещу Ревизионен доклад №
Р-16001320001175-092-001/27.07.2020 г. Съдържат се твърдения за ниския статус и
образованост на лицето, липса на документи на дружеството, тъй като са
предоставени на новия собственик.
Издаден
е РА № Р-16001320001175-091-001/28.10.2020 г. от П. Д. С. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и М. И.П.на длъжност старши инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с
който е установена отговорност на К.Д.М., в качеството му на управител на „РЕЙНА
2015“ ЕООД с ЕИК ********* за корпоративен данък, ДДС, данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения и вноски за ДОО, здравно осигуряване
и УПФ - за осигурители, за периодите, за които е възложена ревизията, както и
за лихви за забава върху същите.
Ревизионен
акт № 16001320001175-091-001/28.10.2020г. e поправен с Ревизионен акт №
П-16001320181474-003-001/30.10.2020г., с който е поправен л. 16 и 17 от същия и
е посочена сумата на задълженията в общ размер на 52540,15 лева и лихви за
просрочия към тях в размер на 26800, 66 лева.
С
Ревизионен акт № 16001320001175-091-001/28.10.2020г. се вменява на отговорност
на К.Д.М. за деклариран и невнесен корпоративен данък в размер на 1661,81 лв.
по подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г.; за ДДС за м.12.2016 г., по
подадена СД вх.№16003190047/10.01.2017 г., с която е деклариран резултат за
периода ДДС за внасяне в размер на 11,98 лв., който не е внесен; ДДФЛ за
периода от 01.11.2016 г. до 28.02.2017 г. в общ размер на 5140,82 лв. и лихва в
размер на 1971,45 лв., изчислена за съответния период от датата, следваща
датата, на която декларираното задължение е станало изискуемо до датата на
процесния РА; ДОО – главница 18324,33лв. и лихва 10816,37лв., както и
допълнително декларирани от дружеството 8237,98лв. и 3248,94 лв. лихва;
задължения за ЗО 8092,28 лв. и лихви в размер на 1632,12 лв. и лихва до
издаване на процесния РА - 3157,53лв., както и декларирани 3739,37лв. и лихва
от 1472,77лв.; задължения за УПФ на 5089,77 лв. и лихви в размер на 1023,62 лв.
и лихва от установяването до издаване на процесния РА в размер на 1985,84лв.,
както и задължения за декларираните и невнесени задължения за ДЗПО в УПФ по
Декларации обр.6 в размер на 2241,73лв. и 884,01 и лихви. Всички посочени
задължения са установени с Ревизионен акт № Р-16001616002991-091-001/09.01.2017
г на „РЕЙНА 2015" ЕООД.
Ревизионният
акт, който е съобщен на ревизираното лице на 11.11.2020 г., е обжалван с жалба от
20.04.2021г. пред Административен съд Пловдив, който е изпратил преписката по
компетентност на Административен съд Пазарджик. С Определение №
879/20.05.2021г. съдът е изпратил по компетентност жалбата на директор ДОДОП. С
Определение № 1322/09.08.2021г. по адм.д. № 552/2021г. частната жалба срещу
прекратяването и изпращането по компетентност е върната на подателя, а
преписката е изпратена за произнасяне на директор ДОДОП.
Директор
Дирекция ОДОП се е произнесъл с Решение № 330/14.06.2021г., с което е отхвърлил
жалбата на К.Д.М. срещу Ревизионен акт № 16001320001175-091-001/28.10.2020г. и
Ревизионен акт № П-16001320181474-003-001/30.10.2020г. Решението на директор
ДОДОП е съобщено на М. на 16.06.2021г., видно от Удостоверение за извършено
връчване по електронен път. Жалбата към Административен съд Пазарджик чрез АО е
депозирана на 30.06.2021г.
След
справка на заповедите и актовете на органите по приходите, представени на
хартиен и на оптичен носител, съдът установява, че посочените като техни
съставители, са притежавали квалифицирани електронни подписи и всички те като
електронни документи са подписани от лицата, посочени като техни издатели, с
квалифицирани електронни подписи.
В
хода на ревизионното производство видно от данните в Търговския регистър е
установено, че К.Д.М. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „РЕЙНА
2015" ЕООД, през периода от 02.02.2015 г. до 16.05.2017г. От 16.05.2017г. нов
собственик на капитала и управител на „РЕЙНА 2015" ЕООД е С.Ю.М. На
01.06.2017г. е регистрирана промяна – С. Ю.М. прехвърля дружествените дялове на
М. К., гражданин на Турция.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ревизионният акт е обжалван с искане за
обявяване на неговата нищожност, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5
от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК не е ограничен със срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, чрез изпращането му със съдебен
акт по прекратено адм.д. № 552/2021г. на Административен съд Пазарджик, който с
решението си го е потвърдил и е отхвърлил искането за обявяване на неговата
нищожност. Решението на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на
изпълнението" - гр. Пловдив, е оспорено в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, поради което жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Предмет на съдебното производство е само
валидността на издадения акт, тъй като жалбата е съгласно разпоредбата на чл.
149, ал. 5 от АПК, което определя и обхвата на съдебния контрол.
Правният спор в настоящото съдебно
производство е формиран за валидността на Ревизионен акт №
16001320001175-091-001/28.10.2020г. и Ревизионен акт №
П-16001320181474-003-001/30.10.2020г.
За да бъде един административен акт нищожен, е
необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността
му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените
правни последици.
Критериите за нищожност на административния
акт са изградени в правната теорията и в съдебната практика. Критерии за
нищожност според правната доктрина са липсата на компетентност на органа, издал
оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния
закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт,
лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или
съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено.
Компетентността е властта, която законодателят
е предоставил на органа за издаването на административен акт, чрез който да
създаде или признае права, съответно задължения. Липсата на компетентност за
издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е
носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно
значим. Компетентността на всеки административен орган е определена в закон. В
случая въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид
чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че Ревизионен акт №
16001320001175-091-001/28.10.2020г. и Ревизионен акт №
П-16001320181474-003-001/30.10.2020г. са издадени от компетентни органи по
приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК.
Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е
предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите
лица, включително едноличните търговци. Ревизираното лице е с адрес гр. Пещера,
ул. „Трепетлика“№ 9. Съдът приема, че РА е издаден от териториално компетентен
орган по приходите – ръководител на ревизията, а самата ревизия е проведена от
териториално компетентни органи по приходите на ТД на НАП Пловдив. Възраженията
за липса на териториална компетентност на жалбоподателя са неоснователни с
посочените в предходното изложение аргументи.
Другият
порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на
изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. В случая съдът
установява, че в ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Извършен е анализ на относимите доказателства. Подробни
мотиви са изложени в ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния
акт.
Съдът
намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това
основание. Съгласно чл.112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизията, като съгласно чл.113, ал.2 ДОПК ЗВР следва да бъде връчена на ревизираното лице. В случая ЗВР е редовно
връчена на ревизирания субект, на когото е станало известно основните елементи
на ревизията – нейният обхват, приходните органи, които ще извършват съответни
процесуални действия, срок на извършване на ревизията. Ревизията е спирана,
изземвана преписка и възлагана на друг, възобновена със съответните актове и
процесуални действия, след което е издаден ревизионният доклад. Просрочването
на доклада съобразно 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е нарушение
от категорията на особено съществените, водещи до нищожност на РА, тъй като
сроковете за извършване на ревизията и за издаване на РД са инструктивни, а не
преклузивни. Ревизионният акт е издаден в законоустановените срокове съобразно
дадения удължен срок за представяне на възражения. Съдът счита, че в хода на
ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
невалидност на РА. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК,
поради което не са налице пороци и от формална страна.
Порокът
противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност, е
необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта,
да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения
или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от Ревизионен
акт № 16001320001175-091-001/28.10.2020г. се установяват задължения като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 19 от ДОПК, а с
Ревизионен акт № П-16001320181474-003-001/30.10.2020г. е поправена явна
фактическа грешка, изразяваща се в посочване на обобщен размер на данъчните
задължения и прилежащи лихви. Заради изискването за особена същественост на
порока на административния акт, за да бъде възприет като нищожен, в правната
теория и практика се приема, че противоречието на акта на императивни правни
норми води до унищожаемост и не може само този порок да доведе до нищожност. В
случая не се доказа нарушения на материалноправните норми, които да
представляват основания за обявяване на нищожност. Отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК с посочените в жалбата възражения е следвало да бъде установено и санкционирано в съответните срокове, а в
случая съдебният контрол е само по отношение валидността на РА.
Не
е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвиканите
правни последици с оспорения РА се преследва допустима от закона цел.
Поради
така изложеното, Административен съд Пазарджик намира жалбата за неоснователна.
Не са налице основания, въз основа на които да бъде обявена нищожност на
Ревизионен акт № 16001320001175-091-001/28.10.2020г. и Ревизионен акт №
П-16001320181474-003-001/30.10.2020г., потвърдени с Решение № 330/14.06.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК в полза на Националната
агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът съобразно Наредба № 1/2004 година определя в размер на 2800 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Д.М., ЕГН ********** с искане за провъзгласяване на нищожността на
Ревизионен акт № 16001320001175-091-001/28.10.2020 г. и Ревизионен акт № П-16001320181474-003-001/30.10.2020
г., потвърдени с Решение № 330/14.06.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с който на основание чл.
19, ал. 1 и 2 от ДОПК е установена отговорността му за задължения на "Рейна
2015" ЕООД, с ЕИК ********* в общ размер на 52540,15 лева и лихви за
просрочия към тях в размер на 26800,66 лева.
ОСЪЖДА
К.Д.М., ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" гр. Пловдив при Националната агенция за приходите,
сумата от 2 800 лева (две хиляди и осемстотин), представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/