Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
Велико
Търново, 31.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети
юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
352/2023г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното по фактите и правото:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.
Образувано по
жалба вх. № 2771/31.05.2023г. в АСВТ, подадена от името на Община Полски
Тръмбеш, представлявана от кмета на същата.
Оспорва се
Решение № 1002-71/05.05.2023г. на
Ръководителя на УО на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен
растеж 2014-2020г.“/НОИР/.
С оспореното
Решение, на основание чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ,
е определена финансова корекция в размер, представляващ 100% от стойността на
засегнатите от нарушението допустими разходи – 6 875,00лв., по Трудов договор №
119/31.08.2020г., сключен между Фондация „КАУЗИ“ и Н.Й.Г..
Жалбоподателят счита, че Решението на УО е неправилно и необосновано.
Не приема твърдението на УО за наличие на конфликт на интереси по смисъла на
чл.61 от Регламент /ЕС, Евратом/2018/1046, поради свързаност на лицата. Експертътъ
Г. не попадал в нито едно от
предложенията в посочената хипотеза. В Решението не били цитирани
никакви доказателства в подкрепа на тази теза. Подчертава, че
партньорите по проекта са лица различни от страните по административния договор.
Фондация „КАУЗИ” е партньор по проекта и поради това не отговаря на понятието „икономически
оператор”, поради което не може да
генерира конфликт на интереси при управление на средствата от ЕСИФ. В самия АД
пункт 3.39 е посочено какво е съдържанието на понятието „конфликт на интереси”
и в случая то е неотносимо към установените факти.
По тези съображения, жалбоподателят
иска от съда да отмени решението на УО за определяне на ФК от допустимите
разходи, свързани с изпълнението на
посочения договор. Не претендира разноски.
Ответникът- Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма “Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020г.“, действащ чрез упълномощения процесуален представител,
счита жалбата за неоснователна. В депозираната преди
заседанието писмена защита настоява, че обжалваното Решение на УО на Програмата
е законосъобразно и не страда от пороците, изтъкнати в жалбата. ПП на ответника
счита, че Решението за определяне на ФК е постановено от оправомощено лице, отговаря
на изискванията за форма на ИАА, в т.ч. съдържа фактически и правни основания
за постановяването му, както и мотиви за определяне на ФК по пропорционалния
метод. Спазени са административно производствените правила. ПП на УО определя
оспореното Решение като съответно на общностното и национално право, както и на
законовата цел. По тези съображения ПП на ответника моли съда да отхвърли
жалбата.
При проверка редовността и
допустимостта на оспорването съдът констатира, че жалбата отговаря на
формалните изисквания за реквизити. Депозирана е в преклузивния срок. За
постановеното Решение е връчено съобщение чрез ИСУН/среда за електронен обмен
на съобщения/ на 05.05.2023г. Жалбата е депозирана на 19.05.2023г., вх. № 1002-42/19.05.2023г.
в ИА”Програма за образование”. Предвид това е редовна и допустима. Съгласно
нормата на чл.133, ал.1 от АПК, доколкото адресат на акта е Община Полски
Тръмбеш, то АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена като на ответника е указано, че следва да установи пред съда
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, че е
налице сочената нередност, както и фактическите и правни основания за
налагането на финансова корекция върху допустимите разходи по визирания в
мотивите Договор за възлагане обществена поръчка, а ФК е правилно определена като
основа и размер.
Делото е основано изключително на
писмени доказателства, представени с административната преписка. Същите не са
оспорени от страните. В хода на съдебното следствие не са ангажирани нови
доказателствени средства. Не са четени нарочни определения за приети за
безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На
практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна
интерпретация.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания административен акт, становищата на страните и обсъди
съвкупно представените по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
1.Община Полски Тръмбеш е страна-бенефициер
по сключен на 25.02.2019г. Административен договор/АД/ с представител на Министерство
на труда и социалната политика/в качеството на УО на водещата Програма/ и ИА”ОП
Наука и образование за интелигентен растеж”/в качеството на УО/. АД с
рег № BG05М9OP001-2.018-0029-С01 е сключен за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ/БФП/, в максимален размер до
800 312,92лв., по ОП РЧР и ОП НОИР, за изпълнени на проект BG05М9OP001-2.018-0029: „ Социални, икономически и образователни мерки за
интеграция на уязвими групи в община
Полски Тръмбеш.”
2. В пункт 3.19 от АД е посочено, че Общината
като бенефициер изпълнява договора с няколко партньори, между които не е
фондация „КАУЗИ”. След споразумение за прекратяване на партньорството между
Общината и „Сдружение за по-добро бъдеще” е последвало изменение на АД/с ДС №1
от 20.03.2020г.- вж. л.107/ в
посочената част. От този момент партньор по Проекта става фондация „КАУЗИ” с ЕИК *********.
2.1. Вътрешните отношения между
бенефициера и партньорите са уредени в Споразумение между кандидат и партньори
от 16.05.2018г. и ДС към същото от 27.01.2020г. В чл.2, ал.7 от ДС е посочено,
че партньорите дават правото на бенефициера да ги представлява пред УО по
всички въпроси, свързани с изпълнението на дейностите по проекта. А в чл.4,
ал.1 е записано, че бенефициерът носи отговорност пред УО за неизпълнение на
някое от задълженията, поети с това Споразумение, а с чл.5 получава и контролни
функции. От името на „КАУЗИ” подпис е положил Н.Й.Г..
3. За разходване на средствата по
така сключения административен договор в
изпълнение на дейностите по проекта, партньорът
- фондация „КАУЗИ” е провел процедура за подбор на трима експерти. Със
Заповед от 31.07.2022г. П.П.като член на ОС на фондацията назначава комисия за
подбор и оценка на кандидатите. Същата е в състав С.С.– член ан ОС на Фондацията и посоченият
вече П. П..
3.1. За работата на Комисията е
съставен Протокол №1 от 11.08.2020г./вж. л.45/. В срока са подадени три бр.
Заявления и всички те са одобрени, като Н.Й.Г. е получил макс. 9т.
3.2. В резултат на 31.08.2020г. е
сключен Трудов договор №19 между Фондацията/работодател/ и лицето Н.Й.Г./работник/.
За двете страни по ТД подпис е положило
все лицето Н.Й.Г. /вж. л.52-гръб/. Към този момент същият има качеството на
член на Общото събрание на Фондация „КАУЗИ” и негов Председател, видно от
данните в АВп. Впоследствие е съставено ДС от същата дата, при което за
работодател е подписал П.П.- член на ОС. Възнаграждението на експерта е
определено на 6 875,00лв.
4. Разходваните по Проекта средства
са били обект на последващ контрол от експерти на ИА „Одит на средствата на
ЕС”. В Доклада от одита се поддържа една негативна констатация, свързана с
установен конфликт на интереси.
4.1. Одитиращите органи са
установили, че при подписване на ТД Н. Г. е бил член на ОС и Председател на
Фондацията, а по сключеното ДС с лицето П.П.са били в конфликт на интереси,
т.к. последният също е член на ОС. А председателят на Фондацията ръководи
дейността й, назначава и освобождава персонал и се разпорежда със средства от
бюджета й.
4.2. Като поддържат констатацията
си, дори след становището на одитираната организация, ОО дават препоръка на УО
да приложи ФК в размер ан 100% от разходите по засегнатия от нередността
договор.
5.УО въз основа на препоръката на ОО приел, че е налице съмнение
за нередност и дал възможностна бенефициера да предостави становище и
доказателства в тази връзка.
5.1. За тези констатации
бенефициерът е уведомен с писмо с изх. № 1002-42/16.02.2023г., като му е
предоставен двуседмичен срок за депозиране на възражение и представяне на
доказателства/л.27/.
6.От името на Община Полски Тръмбеш
е ангажирано Възражение с изх. № РД-01-09-1635-1/02.03.2023г./л.31/.
7.УО на Програмата не споделя
становището, застъпено във Възражението на бенефициера. Счита, че е налице конфликт
на интереси между членовете на ОС на Фондация „КАУЗИ”, което е нарушение с
финансово влияние върху бюджета на проекта , т.е. налице е нередност. Поради
това поддържа правна квалификация по
чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.61 от Регламент ЕС 2018/1046.
7.1. Във връзка с горното УО на ОП
НОИР постановил акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСЕФ – оспореното пред настоящия съд Решение
от 05.05.2023г., с което за така установеното
извършено нарушение с финансов ефект, което е квалифицирано като нередност е
определена финансова корекция на
бенефициера 100% от предоставената БФП от ЕСИФ, които са поискани по ТД
№019/31.08.2020г., сключен между Фондация „КАУЗИ” и Н.Й.Г. на длъжност
„експерт” – 6 875,00лв.
По жалба срещу така постановеното
Решение на УО на Програмата, за определяне на ФК, в процедура по чл.73 от
ЗУСЕСИФ е образувано настоящото
производство.
В обобщение от фактическа страна
съдът заключи, че страните нямат спор по фактите, които са установени с годни,
относими и неоспорени писмени доказателства. Спорът касае правилното приложение
на материалния закон във връзка с квалификацията на нередността и определянето
на финансовата корекция по основание и
размер.
При тези фактически установявания, настоящият съдебен състав стигна до следните правни
изводи:
Предвид датата на сключванена АД за
БФП пряко приложим за ДЧ материален закон се явява Регламент
ЕС/Евратом/2018/1046 от 18 юли 2018г. за финансовите правила приложими за общия
бюджет на Съюза. На национално ниво
приложимо право се явява ЗУСЕФСУ в редакцията преди изменението с ДВ бр. 51 от
2022г. На основание §70 от ПЗР на цитирания ЗИД на ЗУСЕФСУ, който постановява,
че нормите на закона действащи преди изменението с посочения ЗИД продължават да
се прилагат по отношение на изпълнението
и контрола на оперативните програми за програмен период 2014-2020г., какъвто се
явява настоящият случай. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния ИАА се явява АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
1.В случая служебно дължимата
проверка установи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, предвид следното:
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1
ЗУСЕСИФ предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В
чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице.
Съгласно чл. 4, ал.1 от
Устройствения правилник на ИА „Програма за образование”, Агенцията изпълнява
функциите на УО на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020”.
По силата на чл.6, т.1 от УП, изп. директор е ръководител на УО на ОП НОИР и на
Програма „Образование”. Въз основа на Трудов догово № РД 12-24/01.03.2022г.
министърът на образованието и науката е
назначил проф Г.В.за изпълнителен директор на Агенцията. Последният със заповед
№ РД10-12/25.04.2023г./л.19/ е оправомощил зам.-ИД И.П.да го замества за срока
на отсъствието му/03-05.05.2023г./. Предвид изявлението по т.3 от посочената
Заповед се установява, че при условия на заместване, поради отсъствие на
титуляра, оспореното Решение за ФК е издадено от оправомощен АО.
2. Оспореното Решение на УО на ОПОС
от 15.03.2023г. не страда от пороци, относно форма (реквизити и мотиви на акта). Решението е издадено в
задължителната по закон писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73,
ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с
оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическо основание за
издаване на акта е нередност по ДОП. Община Полски Тръмбеш е била уведомена за
констатираната нередност и е депозирала възражение. УО обсъжда възражението на
бенефициера, но го намира за неоснователно.
Фактическо основание на акта е
констатация за установен конфликт на интереси при действия на партньор по
проекта, което обвързва отговорността на бенефициера. Правните основания в
оспорения акт за определяне на ФК сочат
на нарушения на чл.61 от Регламент
ЕС/Евратом/2018/1046, а по националния за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ.
Основание за отнемане на помощта по чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ. Нередността е
отнесена по т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на
нередности.
3. Законодателят е регламентирал
специални правила за процедурата по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция. Такъв срок е бил осигурен на бенефициера. Последният се е възползвал
от правото си да депозира възражения, които са разгледани от УО на Програмата.
Доколкото на получателя на помощта е
дадена възможност да изрази становище и представи доказателства във връзка с
установените нарушения, съдът не установи да е нарушено правото на защита на
същия. Решението за определяне на финансова корекция е издадено в срока по чл.
73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. В този ред на мисли и във вр. с гореустановеното, съдът
не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което да е основание за отмяна на оспорения акт.
4. При преценка на съответствието на
оспорения в настоящото производство административен акт с материалния закон, съдът прие следното:
Норматна на чл. 2, т. 36 на
Регламент № 1303/2013 съдържа легална дефиниция за нередност. Това е всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие
или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на
бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
В сила от 21.12.2013г., съгласно чл.154 от същия. Разпоредбата е действащо
право при издаване на оспорения пред съда ИАА за определяне на ФК, при
сключване на ДБФП и при сключване и изпълнение на ТД на партньр по поректа.
В чл.2, т.37 от Регламент №
1303/2013 се съдържа и дефиницията на „икономически оператор”. Това е всяко
физическо или юридическо лице, или друг субект, които участват в изпълнението
на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на
ДЧ, която упражнява правомощията си като публичен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и
инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно
посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че
всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания е индикатор за нарушение
на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагането, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
Във връзка с горното, нормата на
чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че
е налице такова основание, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент ЕС/Евратом/2018/1046. Според нормата на чл.61, §3, конфликт на интереси
съществува, когато безпристратното и обективно упражняване на функциите на
финансов участник или друго лице, посочено в §1, е опорочено по причини,
свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална
принадлежност, икономически интерес или
всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
С оглед на тази правна регламентация,
пред съда АО трябва да докаже два елемента на фактическия състав: наличието на
нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, което е
свързано с неговото прилагане. А във връзка с това и нанесената вреда на
бюджета на ЕС. В случая органът твърди, че е налице нарушение на приложимото ЕП
и национално право, свързано с действия на партньор по проекта, за които
отговаря бенефициера, което има за последица нанасяне вреда на бюджета на ЕС,
т.е. на средствата от ЕСИФ, както предвижда чл.70, ал.т.9/ нова ДВ бр.85 от
2017г./ от ЗУСЕФСУ.
Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ
нередностите по ал. 1, т. 9 на нормата се посочват в акт на Министерския съвет.
В случая актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1,
т. 9 от ЗУСЕСИФ, е Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС №
57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017
г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (наричана за
краткост по-долу само Наредбата за посочване на нередности).
В оспореното Решение на УО на ОПОС
се изтъква от фактическа страна наличието
на нарушение, което по съществото си представлява проява на конфликт на
интереси, осъществен при действия на партньор по проекта/Фондация „КАУЗИ”/ по
повод сключванеан ТД с експерта Н. Г., който в този момент е член на ОС на
Фондацията и Председател на същия съвет, което му дава разпоредителни
правомощия – по отношение назначаване на служители и разходване финансови
средства.
Изтъкнатите от УО факти са безспорно
установени. Жалбоподателят се защитава с правни аргументи, че партньор по
проекта не отговаря на понятието
„икономически оператор”, поради което не може да генерира „конфликт на интереси”. А освен това,
установените факти не отговаряли на нито една предпоставка по чл.61 от
Регламент /ЕС, Евратом/2018/1046. Съдът не сподели виждането на защитата на
оспорващия, поради следното:
Предвид посочената по-горе дефиниция за
„икономически оператор” се налага
категоричен извод, че Фондация „ КАУЗИ” е такъв субект, който
участват в изпълнението на помощта от ЕСИФ. Посочено беше вече, че
Фондацията е партньор по Проекта. Споразумението между партньорите е от дата
27.01.2020г., като е подписано от Н. Г. като председател на ОС на Фондацията.
Самото изменение на Адм.Дог. е с ДС от 20.03.2020г.
Фондацията е участвала с технически дейности по Проекта и е усвоявала средства
от БФП в тази връзка, част от които са трансформирани в трудово възнаграждение
на лицето Н. Г., вече в качеството му на експерт по проектните дейности.
Безспорно установени са фактите, че
това лице е придобило качеството на експерт по проекта след като е бил участник
в процедура за подбор, в която е бил оценяван от другите двама членове на ОС на Фондацията. Няма данни по делото така
избраният експерт да е с уникална експертиза. Няма съмнение, че при него е
налице личен икономически интерес да
получи сумата на ТВ от близо 7 х.лв. А другите двама членове на ОС са спомогнали
това да се случи. В случая няма значение субективно какво са си мислели и колко
обективни и безпристрастни се смятата същите при оценяването. Обективно
ситуацията разкрива наличие на конфликт на интереси. Н. Г. е имал управителна власт по отношение на
действията от името на Фондацията. Реално срещу тази власт, с която Фондацията
става партньор същият е получил икономическа облага – изплатено със средства от
БФП трудово възнаграждени е като експрет.
В Комисията за оценка на кандидатите
са участвали лица, които са членове на ОС на Фондацията, редом с НV Г.в, който
освен това е и Председател на ОС и осъществява управлението на същата. Поради
това тези лица не могат да са обективни
и безпристрастни при избора ан Н. Г. за експерт за изпълнение на проектните
дейности. Между членовете на ОС на Фондацията е налице обвързаност и формална и
неформална, която дискредитира вземането на обективно решение. Освен това ТД е
подписан от Н. Г. и в качеството на работодател и като работник. Невъзможно е
логически и фактически той сам себе си да контролира
по повод изпълнението на дейностите, относно качество и срок например. Този
порок не е отстранен с подписването на ДС от П.П.– член на ОС на Фондацията.
В случая е осъществена поредица от
фактически и правни действия от името на Фондацията/лично от Г. и от П. и от
Сл. С./ по изпълнение на дейностите по Проекта. Както в процедурата по подбор на експерти и сключване на
ТД и изплащане на ТВ. В резултат бюджетътъ на ЕС е намалял със сумата от
6 875,00лв. Разходът е извършен фактически от партньора по Проекта и
съставлява възнаграждение за изпълнение на дейности по Проекта. Несъмнено тези
действия са действия на икономически оператор. Същите са осъществени от членове
на ОС на Фондацията, която е партньор по Проекта. Следователно с оглед
сключените споразумения е поела същите ангажименти както бенефициера по
отношение правилата за разходване на БФП. А самият бенефициер отговаря за
действията й като за свои.
Във връзка с горните изводи съдът
намира, че така установените факти
правилно са подведени под нормата на чл.61 от Регламент /ЕС,
Евратом/2018/1046. Налице е конфликт на интереси, т.к. безспорно е установен
личен икономически интерес по отношение на Н. Г. и косвен такъв у другите
членове на ОС, които съзнават, че това лице е ключовият фактор, който отваря
потока от БФП към Фондацията. Тоест налице е общ итерес у членовете на ОС на
Фондацията/макар и косвен, но икономически/. Впрочем тук е мястото да се
подчертае, че между дефиницията на конфликт на интереси по чл.61 от Регламента
и тази по т.3.39 от АД няма съществена разлика.
В случая съдът приема, че АО
конкретно е посочил лицата и дейностите, по отношение на които е установен
конфликтът на интереси. Изследвал е
връзките между тях и аспекта на общия им интерес. Посочил е обективните
обстоятелства, които въздействат върху лицата, които имат власт да разходват
средствата от ЕСИФ, което ги прави пристрастни и необективни в преценката им. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция/вж. Решение по АД №
12756/2020г. на ВАС/.
Като прецени фактите по делото и
приложимия по време материален закон, съдът прие, че в случая правилно административният орган, с
оглед верните фактически констатации, е достигнал до правилен извод за извършено нарушениe
на националното право и правото на
ЕС, които забраняват действия на икономически оператор, които могат да поставят
собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Става въпрос за нарушение
на забраните на чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ и чл.61 от Регламент /ЕС, Евратом/2018/1046. Разходването на средствата от
ЕФСУ при условие на наличен конфликт на интереси е основание за определяне на
ФК по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.70, ал.1, т.1 от същия
закон. Визираното нарушение е съществено и имат отрицателен финансов ефект за
бюджета на Съюза, т.к. в него се отчитат неоправдани разходи. В този ред на
мисли, съдът сподели правния извод на УО, че е осъществен фактическия състав на
нередност, съгласно легалната дефиниция на
чл. 2, т. 36 на Регламент № 1303/2013. Нарушението е съставомерно, защото
произтича от действие на партньор по проекта, за което бенефициера има
задължение за контрол и носи отговорност пред УО на Програмата.
Както бе посочено по-горе нарушението
има пряко финансово отражение, което е отчетено от УО чрез пропорционалния метод.
Правилно е квалифицирана установената нередност и приложимият процентен показател, съгласно т.1
от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности.
„Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово
отражение върху бюджета на Общността в хипотезата на вероятностно увреждане.“,
посочва ВАС по АД № 7817/2022г. В случая е налице финансово отражение на
посоченото нарушение, защото то би могло да нанесе щета на бюджета на ЕС. Фактите сочат, че е налице потенциална
възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза, т.к. незаконосъобразният
избор на изпълнител необосновано препятства сключването на договор с участник,
чието предложение в най-пълна степен отговаря на поставените изисквания. По този
начин е създадена вероятност за нецелесъобразно разходване на средствата,
предоставени от бюджета на ЕС.
Видно от легалната дефиниция на
чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013 е
употребен изразът „има или би имало за последица“ нанасянето на вреда на бюджета
на Съюза. Езиковото и логическо тълкуване сочи, че не е необходимо да се докаже
реална вреда, а дори потенциалното засягане е достатъчно основание. Съдът на ЕС
е дал тълкувание в този смисъл на
аналогичната разпоредба на чл.2, т.7 от Регламент №1083/2006г. В тази връзка в
§44 на Решение по дело С-406/14 СЕС посочва, че от определението по член 2,
точка 7 от този регламент следва, че нарушението на правото на Съюза
представлява нередност по смисъла на посочената разпоредба само ако има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан
разход в него. Следователно подобно нарушение трябва да се счита за нередност,
доколкото само по себе си може да има отражение върху бюджета. За сметка на
това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Нито
Европейското, нито националното законодателство изискват доказването на реална
увреда. Нередност съществува и при наличие на потенциална възможност за вреда, която съществува винаги щом са нарушени
правилата на обективност и безпристрастност.
Следва да се посочи, че самият законодател в
България, приемайки Наредба за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции презюмира наличие на реална или
хипотетична вреда за средствата от ЕСИФ. Отново нормативен акт, цитираната вече
Наредба в чл.3, ал.2, определя, че за нарушение като настоящото, когато е
невъзможно определянето на размера на ФК чрез диференциалния метод се прилага пропорционалният
метод. Съгласно чл.5 от Наредбата при този случай, за определяне на ФК се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи. В случая съдът приема, че е доказан фактическия
състав на нередност, а същата е квалифицирана правилно от правна страна по
чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с т.1
по Приложение № 2 към чл.2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Размерът
на корекцията/100%/ е съобразена в действащата при издаване на оспорения акт
редакция. Тъй като не може да бъде използван диференциалния метод, съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата за посочване
на нередности правилно е приложен пропорционалния метод.
В заключение по изложените мотиви
съдът намери, че е налице нарушение на националното право и правото на ЕС. Това нарушение по приложимия за територията на
България ЗУСЕФСУ представляват нередност и имат отрицателен финансов ефект за
бюджета на ЕС, поради което правилно от УО
е определена ФК в посочения размер. Този извод определя и решаващия такъв на
съда, че актът за определяне на финансова корекция поради наличие на нередност е
законосъобразен, а подадената жалба е неоснователна.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от ответната страна. Същата е защитавана от юрисконсулт.
С оглед фактическа и правна сложност на казуса, както и процесуалната активност
на ПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 300,00лв.
за, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП,
с оглед материалния интерес. Разноските следва да се присъдят в полза на ИА „Програма
за образование“, която съгласно чл.2, ал.2 от УП е самостоятелно ЮЛ, във връзка
с §1, т.6 от ДР на АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Община Полски Тръмбеш
срещу Решение № 1002-71/05.05.2023г. на
Ръководителя на УО на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен
растеж 2014-2020г.“, с което е определена финансова корекция на същата като бенефициер
в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Трудов договор №
019/31.08.2020г., сключен между Фондация „КАУЗИ“/партньор по Проекта/ и Н.Й.Г.
на длъжност „експерт“, по който са поискани за възстановяване разходи в размер
общо на 6 875,00лв. за ТВ и ЗОВ за сметка на работодателя.
ОСЪЖДА
Община Полски Тръмбеш, ул. "Черно
море" № 4, представлявана от кмета на общината да заплати на Изпълнителна
агенция „Програма за образование“ гр. София сумата от 300,00лв. (триста лева)
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи обжалване или
протест пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава
чрез АСВТ.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото, по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: