ПРОТОКОЛ
№ 417
гр. Пловдив, 28.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Велина Ем. Антонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Божидарка Т. Попова
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600426 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Обвиняемата М. М. К. се явява лично и със служебния адвокат Х..
Обвиняемият М. И. М. лично и със служебния защитник адвокат К. и
адвокат Д. с пълномощно от 25.09.2023 г.
Явява се представител на Апелативна прокуратура гр. Пловдив.
ОБВ. М.: Желая адвокат Д. да ме защитава.
С оглед изявлението на обв. М., че не желае да бъде защитаван от
служебен адвокат, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА служебния адвокат К. К. от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ.М.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам искания.
Адв. Х.: Поддържаме жалбата. Нямаме отводи към състава на съда.
Адв. Д.: Поддържам така подадената частна жалба в нейната цялост.
Нямам отводи и доказателствени искания.
ОБВ. К.: Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.
Нямам искания.
ОБВ.М.: Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.
Нямам искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите
жалбите без уважение и да потвърдите определението на
първоинстанционния съд като законосъобразно.
Налице са двете изискуеми от законодателя предпоставки съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката мярка а
именно задържане под стража по отношение на двамата обвиняеми М. и К..
По отношение на обоснованото предположение следва да обърна
внимание на факта, че те на практика са задържани на гарата с 397 гр. хероин.
Налице са свидетелски показания, че това не е еднократен акт, както и
показанията на свидетеля И. И., който вече си търпи наказанието, че
всъщност той се е снабдявал именно от двамата обвиняеми и предимно от
обв. М. с хероин, който двамата закупуват от С., съответно транспортират
чрез превозно средство влак-автобус до П., където го разпространяват. И
двамата обвиняеми всъщност това работят, занимават се с разпространение
2
на високорисково наркотично вещество.
Считам, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка, а
именно опасност от извършване на ново престъпление. Както казах
доказателствата, а не данните са за наличие на трайна практика по отношение
на снабдяване и разпространение на хероин. Имаме усложнена форма на
изпълнителното деяние, защото е извършено в съучастие между двамата
обвиняеми. Прочетох протокола от съдебното заседание пред първата
инстанция, то всъщност е обърнато внимание и във въззивните жалби на
защитниците за обстоятелството, че и двамата обвиняеми се грижат за техни
низходящи и са единствени, които се грижат. И днес не са представени
доказателства в тази насока, а и като полагат такива грижи, то естествено е
човек да си зададе въпроса какво правят, отивайки в С.. Нали трябва да
полагат грижи – единия за четири деца, другия за дете, което със същото
заболяване като неговото. Затова считам, че съдът законосъобразно е казал,
че личния интерес не може да надделее над обществения, още повече, че не
става въпрос за 5 гр., а става въпрос за около 400 гр. наркотик, който е
пристрастяващ. Заради това ще ви моля да потвърдите акта на
първоинстанционния съд. Благодаря ви!
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете жалбата за
основателна и да отмените определението на първоинстанционния съд, с
което по отношение на моя подзащитен е наложена най-тежката мярка за
процесуална принуда. Съображенията ми за това са следните:
На първо място, макар и на ранен етап от разследването считам, че от
доказателствата, събрани в досъдебното производство не може да се направи
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемата К. в извършване
на престъпната деятелност, за която е привлечена към наказателна
отговорност.
На следващо място считам, че не са налице и другите две кумулативно
предвидени предпоставки в закона за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение Задържане под стража, а именно това, че тя ще се укрие. По
делото са представени доказателства, че същата е с известен адрес, може да
бъде открита по всяко време и да се отзове за нуждите на разследването,
както и че същата сама се грижи за четирите си малолетни деца, като две от
тях изобщо не са припознати от другия родител. Наред с това и
3
обстоятелството за нейното чисто съдебно минало, считам че не могат да
обосноват предположението, че същата ще извърши друго престъпление,
доколкото, пак казвам, не са налице основанията да се направи обосновано
предположение, че към настоящия етап тя е съпричастна към престъплението,
за което е привлечена към наказателна отговорност. Дотолкова, доколкото
целите на мерките за процесуална принуда - една от тях е да обезпечи
участието на обвиняемия в наказателното производство, аз считам, че по
отношение на нея с налагането на по-лека мярка за процесуална принуда биха
могли да бъдат постигнати целите и да бъде обезпечено участието в
наказателното производство.
Ето защо моля да приемете жалбата за основателна, да отмените
първоинстанционното определение, с което е наложена най-тежката мярка за
неотклонение Задържане под стража и да наложите по-лека такава.
Обв. К. /за лична защита/: Съгласна съм казаното от адвоката си. Аз
съм М. К., ЕГН **********, която има четири деца, които посещават
училище, от които двете са болни. М. М. К. е с инсулинов зависим диабет, а Р.
М. К. е с болно сърце, което съдът на 20.09.2023 г. не уважи.
Уважаеми съдии, моля за по-лека мярка – парична гаранция или
домашен арест, която може да се даде от вас и ще бъда благодарна за това.
Това, че ще бъда до моите деца, които не могат без мен, също така да ги
подкрепям с майчината си грижа и да не им се пречи на образованието. Аз
съм работила като здравен медиатор към О.П., сътрудник на терен по
туберкулоза към Алианса за равни права и сътрудник на терен към Здравни
дейности във Ф.П. 2019 г. и продължавам да работя като правен медиатор с
адвокат М.К. към Съвета на Европа и в същото време съм учител по права на
човека към Съвета на Европа. Няма да бавя с поведението си хода на делото,
съдебният процес и ще се явявам винаги пред следствените органи, съд или
прокуратура. Ще приема справедливо наказателната отговорност, която ми се
налага със съвестно поведение и действия. Ще гледам тя да се реши най-
бързо и справедливо. Вашето решение е важно за мен, за което ви благодаря
предварително.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, уважаема госпожо прокурор, аз
изцяло поддържам така подадената частна жалба до вас, като ще взема
отношение и по двете предпоставки, визирани от закона и най-вече с дълбоко
4
уважение към представителя на държавното обвинение, тъй като той не е
запознат с част от фактите, които не са му предоставени на този етап. Аз ще
направя един малко по-различен прочит на фактологията пред вас. Това,
което не знае държавното обвинение – прокурор П. е, че аз съм защитник по
едно от делата, които са посочени пред вас от св. Д.Г.. Това е делото, по което
клиентът ми към настоящия момент е обвинен, че е разпространил
наркотични вещества на лицето Т. К.. Всъщност, това производство е
образувано през 2022 г. и до този момент, в който аз съм защитник по онова
ДП №**/2021 г. на Криминална полиция, няма събрани данни и повдигнато
обвинение за разпространение на наркотични вещества от сегашния задържан
към лицето Т. К.. Твърдя, че госпожа П. не знае за това нещо и затова извода,
който прави по отношение на изнесените данни според нея е правилен, с
което аз също се съобразявам.
На второ място искам само да посоча, че другото лице, което е
разпитано като свидетел пред вас за някакви наркотични вещества, които са
му разпространявани пак от М., е задържан повече от 3 месеца, няма
отделени материали от съответната окръжна прокуратура за такива неща,
няма разпити в тази насока, няма повдигнати обвинения, като докладната
записка, представена пред вас от разузнавача Д.Г., е копирана от неговите
обяснения като свидетел и е копирана после в обясненията на свидетеля И..
Безспорна е практиката на ВКС в тази насока. Става въпрос за копиране на
повече от 40 реда, с над 500 думи, които са изразени еднакво като изписване
и смислово. Според мен тук е налице една поредна манипулация, но въпреки
всичко, с оглед обективната конюнктура, вида на разследване, начина и
периода от време, както и усложнената престъпна дейност, както първата
инстанция посочва, аз съм съгласен донякъде, че това е някакъв обективен
критерий, по който може би да бъде вкарано искане за вземане на мярка за
неотклонение Задържане под стража. Но представените данни пред вас не са
обективни.
На второ място бих изтъкнал, че много добре първата инстанция се
мотивира по отношение на тежкото здравословно състояние на подзащитния
ми, но всъщност посочените решения на ВКС, както и практика на
Европейския съд са превратно тълкувани от първата инстанция.
Подзащитният ми е със заболявания, които ограничават 91 % неговата
5
трудоспособност, т.е. инвалидност и от там нататък това е пожизнено. В
писмените медицински документи пред вас, освен посочените заболявания, е
посочен и режим, който трябва да бъде спазван. Касае се за разстройство на
хипофизата. Към настоящия момент подзащитният ми страда не само че
страда от тежки заболявания на белодробната система, те са установени при
заболяването му от Ковид, но в същото време, когато прокуратурата взема
най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража – има възможност
от закона в 72-часов срок да внесе искане в съда, тя е държавният орган,
който е длъжен да се съобрази с тези факти и да сведе данни за това. В
контекста на казаното от мен и от изводите на съда, аз не съм съгласен само с
изводите на първата инстанция, която твърди, че мярката Домашен арест се
взема в случаи, в които е обективно и посочва няколко случая, според които,
виждате ли, лицето не може да търпи в такъв режим в съответното
учреждение, в което ще бъде затворен, тъй като това би увредило още повече
здравето му. По настоящето производство, според мен, с оглед тепърва
уточняване на престъпната дейност на всяко едно лице поотделно, т.е. с оглед
тежестта, не само на вината, а и на разследване на начина на придобиване на
наркотичните вещества, както и много други предпоставки, аз лично смятам,
че най-добре би било мярката за процесуална принуда спрямо подзащитния
ми да бъде Домашен арест, тъй като от данните по делото е видно, че той
трябва да бъде на особен режим, който не може да бъде изпълняван в ареста,
както и заболяването, което има той към момента, изисква такова с писмен
документ, посочен пред вас и не е работа на защитата точно сега, в този
момент, след като прокуратурата е взела тази мярка Задържане под стража
повече от една седмица в ареста да не се е съобразила с това, защото
отговорност при задържане на едно лице във връзка с неговото състояние
носят съответните държавни органи. Не искам по никакъв начин да
спекулирам, но искам да кажа, че има два случая, като ще посоча само единия
– наскоро Л. почина в болница и в ареста, тъй като не му беше оказана помощ
и в момента се води разследване за това нещо. В тази връзка аз ви моля да
приемете, че тежкото здравословно състояние на подзащитния ми, след като
по делото няма данни дали следственият арест и условията там няма още
повече да влошат това му състояние, е налице обективна предпоставка
същият да не може да търпи ограниченията на задържането в следствения
арест. Моля за по-лека мярка домашен арест по отношение на подзащитния
6
ми, която на този етап отговаря на целите, предвидени в НПК, както лично аз
и смятам, че в сегашната фаза на разследване към този момент най-добре би
отговаряла за последващите действия на разследването, от които би било
видно неговата съппричастност към инкриминираното деяние.
ОБВ.М. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката. Искам
най-леката мярка да си видя децата.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: По отношение на казаното от адв. Д.,
уважаеми апелативни съдии ние изслушахме пледоария по същество по
делото. Аз не виждам влошено здравословно състояние, освен експертното
решение от ТЕЛК. Задължение на органите на досъдебното производство е
при наличие на индиции за влошаване на здравословното състояние да се
назначи съответна съдебномедицинска експертиза. Нито ние, нито вие сме
експерти, за да кажем дали престоят в ареста би влошило здравословното
състояние на обв. М., защото аз към момента при положение, че той е бил
задържан за 72 часа, не виждам то да е влошено, но няма пречка да бъде
назначена такава експертиза и съответно ако отговора на въпроса е
отрицателен, мярката за неотклонение да бъде изменена и от самия
наблюдаващ прокурор.
По отношение на другите досъдебни производства, по които колегата е
защитник, действително не ги знам, а и няма смисъл те да се обсъждат в
настоящото дело, защото той може да твърди едно нещо, което да е различно
от това, което е на практика. Видях, че колегата е представил съответната
служебна бележка и да доверявам изцяло на нея, защото той е в качеството си
на наблюдаващ прокурор и прави справки, но по отношение на
здравословното състояние, моля да имате това предвид, защото никой не
може да каже вреден ли е престоя или не е вреден. Още повече имаме
правила, които са в ЗИНЗС и правилника, както и по другото дело, при
влошаване на здравословното състояние, той ще бъде отведен в лечебно
заведение за преглед, защото това е задължение на ареста.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВ.К.: Моля за най-леката мярка.
7
ОБВ.М.: Искам най-леката мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 НПК.
Образувано е по жалби на адв. К. К. – служебен защитник на
обвиняемия М. И. М. и адв. В. Х. – служебен защитник на обвиняемия М. М.
К. срещу определение на ОС – Пловдив, с което спрямо всеки един от тях е
била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. Д. – упълномощен
защитник на обвиняемия М. поддържа доводите в жалбата за липсата на
всички кумулативно предвидени от законодателя предпоставки за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение. Подробно мотивира претенцията си, че в
случая не е налице реална опасност в приетия от първия съд смисъл, като
установената при М. загуба на работоспособност с висок процент и
специалните нужди на едното от малолетните му деца не сочат на висока
обществена опасност на обвиняемия, поради което по отношение на него
може да се изпълнява по-лека мярка за неотклонение.
Пред въззивния съд, адв. В. Х. поддържа съображенията в жалбата си за
липсата на обосновано предположение. Развива доводи, че чистото съдебно
минало на К. и грижите, които полага за непълнолетните си деца, не
оправдават предпоставките за изпълнение на най-тежката мярка да
неотклонение задържане под стража.
Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички
доводи на защитата.
В последната си дума всеки един от двамата обвиняеми моли за мярка
за неотклонение, различна от задържане под стража.
Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните и след
проверка на атакуваното определение, намери същото за правилно и
законосъобразно, поради което не уважи искането на защитата за неговата
отмяна.
8
В посочения и от първия съд смисъл, в случая са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение задържане под стража, като за наличието на всяка от
тях са били изложени подробни мотиви. Първият съд е отчел, че
обвиняемите са били привлечени в това процесуално качество за деяние с
правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - тежко
умишлено престъпление със законоустановен специален минимум на долната
граница на наказанието лишаване от свобода и висок максимум, както и
кумулативно предвидено наказание глоба. Подобна санкционна рамка с висок
минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода разкрива и
високата степен на обществена опасност и морална укоримост на деянието
като вид престъпно поведение според предвидената законодателно
наказателна санкция. Както е приел и първият съд, от доказателствената маса,
събрана в хода на разследването, може да се направи извод за наличието на
обосновано предположение за авторството на вмененото на всеки един от
двамата обвиняеми престъпление, макар по отношение на обвиняемия М. то
да е с нисък интензитет, то все пак е налице. Достатъчно е в тази насока да
бъдат посочени протоколите за извършени процесуално-следствени действия
– обиск и изземване на предмета на престъплението, дефиниран като
наркотик съгласно приложената експертна справка от владението на
обвиняемата К. и протоколите за разпит на свидетели. Видно от приложения
по делото протокол за обиск, одобрен от съда по съответния ред, при
извършения на 18.09.2023 г. личен обиск на К. в чантата й е било открито
наркотичното вещество - хероин с общо нетно тегло 397 грама. Посоченото
действие е било осъществено във връзка с оперативна разработка, при която
било установено, че именно К. и М. разпространяват закупен от С. хероин.
При проведеното оперативно наблюдение била добита информация, че
двамата предприели пътуване до столицата на 17.09.2023 г. с цел
снабдяването си с наркотици, като били наблюдавани посетените от тях
места. Обвиняемите били задържани при завръщането си в П. - на Ц.г. с
предмета на престъплението.
Настоящият съдебен състав споделя и становището, застъпено от ОС-
Пловдив, по отношение на преценката на останалите предпоставки,
необходими за изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо всеки от обвиняемите, изведено въз основа на
9
данните за високото ниво на организираност и конспиративност и каузалните
особености на случая, изводими от обвинението за съучастие, теглото на
предмета на престъплението, неговата опасност за общественото здраве и
осъществяване на деянието с користна цел. Всички данни по делото сочат на
това, че обвиняемите целенасочено са създавали престъпна ситуация, като
количеството на откритото при условията на съпритежание наркотично
вещество разкрива и специалната му цел за реализация на доходи чрез
разпространяване на наркотици. Коректно са били отчетени от първия съд и
данните за ранния етап на разследването, поради което правилно първият съд
е приел, че най-адекватно на приетата опасност от извършване на
престъпление, включително и такова срещу правосъдието, ще бъде спрямо
обвиняемите да се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение - задържане
под стража.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата в жалбата за
несъвместимост на здравословното състояние на обвиняемия М. с условията
на ареста. Липсват данни при установеното заболяване на лицето,
медицинска помощ да не може да бъде осъществена, в случай на
необходимост и в условията на ареста. Задължение на съответните
администрации и органите на досъдебното производство е да осигуряват
непрекъсната здравна грижа над задържаните лица, включително и при
необходимост медицинска помощ да им бъде оказана извън арестните
помещения.
Отделно от това, във връзка с доводите на обвиняемите за
необходимостта да полагат грижи за малолетните си и непълнолетни
низходящи, следва да се каже, че съответната секторна регулация от
законодателството в страната ни, вменява задължения на разследващите
органи да уведомят местния отдел за закрила на детето предвид задълженията
му да предприеме мерки за грижа за децата, в случай че действително няма
кой да полага такива.
В заключение – обжалваната мярка за неотклонение е била взета при
наличие на изискуемите предпоставки за това, като са били съобразени
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и именно тя е в състояние изпълни
целите по чл. 57 НПК.
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия
10
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо
обвиняемите наказателно производство и неговия изключително ранен етап и
работата „по горещи следи“ е именно мярката за неотклонение „задържане
под стража“.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1471/20.09.2023 г.,
постановено по ЧНД № 1982/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11