Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
гр.Габрово, 06.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова , като разгледа
докладваното от съдията Пенкова в.гр.д.№239 по описа за 2018г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.А.М. ,подадена чрез особения представител
адв.М.Д. срещу решение № 199 от 22.06.2018г. по гр.д.№1558/2017г. на Севлиевски
районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение.Твърди се,че сключеният договор за
поръчителство на
07.11.2014г. между «Мобилтел» ЕАД и
ищцовото дружество няма действие по отношение на сключения на
06.06.2015г. между продавача „Мобилтел”ЕАД
и ответницата договор за
продажба на изплащане,като т.9.1.2 от този договор има действие занапред - считано от
06.06.2015г.Поради това договорът за поръчителство от 07.11.2014г. няма
обвързващо действие по отношение на ответницата като страна по процесния
договор за продажба.Няма данни същата да е знаела за сключения договор за
поръчителство на 07.11.2014г. Няма обвързващо действие спрямо нея и
приемо-предавателния протокол №41 от 08.04.2016г.Не е налице и надлежно уведомяване
на ответницата по чл.143 ЗЗД.Представената по делото разписка не е оформена
съгласно чл.36,ал.2 от Закона за пощенските услуги и чл.6,ал.2 от ОУ.Не са
изложени мотиви от съда по направеното възражение от представителя на
ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение,претендирано от
ищеца.
Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново по същество на спора,с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В депозирания писмен отговор ищецът е оспорил въззивната
жалба като неоснователна.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените във
въззивната жалба и отговора доводи,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Севлиевски
районен съд решение по гр.д.№1558/2017г.,допълнено с решение №236/27.08.2018г ,с
което е признато за установено на основание чл.422 ГПК по отношение на З.А.М.,че дължи на
«Състейнъбъл бизнес солюшънс»АД сумата от 89,70лв.-главница,представляваща
неплатени месечни вноски по договор за
продажба на изплащане №********* от 06.06.2015г.,сключен между «Мобилтел»ЕАД и З.М., ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от
24.07.2017г. до окончателното изплащане.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С предявения иск по чл.422 ГПК ищецът «Състейнъбъл бизнес солюшънс»АД е
претендирал установяване дължимостта от
ответницата З.М. на сумата от 89,70лв.,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№850/2017г. на Севлиевски районен съд.
Предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за
съществуване на вземането за присъдената главница от 89,70лв. по издадената заповед
по чл.410 ГПК ищецът е обосновал с наведени твърдения за неизпълнено от
ответницата задължение като купувач
по сключен с «Мобилтел»ЕАД договор за продажба на изплащане №********* от
06.06.2015г. в размер на
процесната сума , представляваща незаплатената
продажна цена, заплащането й от
ищеца в качеството му на поръчител на «Мобилтел»ЕАД по договор за поръчителство
от 07.11.2014г. и възникналото за него регресно
право като поръчител, изпълнил задължението на длъжника М. към кредитора «Мобилтел»ЕАД.На
тези твърдения е основано и искането в подаденото заявление по чл.410 ГПК,т.12
по ч.гр.д.№850/2017г. на Севлиевски РС,предвид на което е неоснователно
заявеното във въззивната жалба
възражение,че има разминаване «от обективна страна» между исковото и
заповедното производство.
Първоинстанционният съд е приел за основателна исковата
претенция и е уважил иска по чл.422 ГПК в претендирания размер.
Страните по делото не спорят,а това се установява и от
събраните доказателства,че между продавача „Мобилтел“ ЕАД и ответницата З.М. като купувач е възникнало
валидно облигационно правоотношение по сключен на 06.06.2015г. договор за
продажба на изплащане, със срок на договора
23 месеца,считано от датата на подписването му.Като купувач ответницата
се е задължила да заплати 23 месечни вноски
общо от 89,70лв. съгласно т.4 от
договора и приложение №2 към него,подписано от страните. В т.9.1.2 от договора страните са договорили,че продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от трета страна.
От
представените по делото писмени доказателства се установява,че със сключен на 07.11.2014г. договор между ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД и „МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр.София, последният е възложил, а ищецът-приел и се задължил срещу
възнаграждение и при условията и срока на договора, да извършва кредитен скоринг на
потребители с цел сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране
чрез поръчителство на вземанията на възложителя от абонати до размера на
кредитния лимит.В раздел ІІІ са
уговорени етапите на изпълнение на дейностите по договора и за регресния иск на
поръчителя,а в раздел ІV задълженията, които поема ищцовото дружество като поръчител и реализирането на отговорността на поръчителя .С Анекс от 08.10.2015г. към
договора, страните са уговорили упълномощаване на ищеца от страна на
„МОБИЛТЕЛ” да изпраща от името
на последния уведомления до абонатите за развалянето на сключените с тях
договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по тях,
както и да ги покани да изпълнят задълженията си.
По делото е представено уведомление,адресирано до
ответницата /л.12 от първоинстанционното дело/,с което ищецът я уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора от 06.06.2015г. за продажба на изплащане и за това, че с изтичането на определения в
уведомлението срок за доброволно изпълнение, ищецът, като поръчител, ще погаси
задължението на ответницата и ще встъпи в правата на кредитора. Съгласно удостовереното в приложената на л.13 от първоинстанционното дело
обратна разписка
уведомлението е връчено на 15.02.2016г.,като за получател е посочено лицето В.. Затова ,че
разписката касае връчването на представеното по делото уведомление /л.12/ е
видно от отразения на двата документа код,който е един и същ:2116012500024.
Плащането от ищеца на исковата сума на кредитора”
Мобилтел” ЕАД на 24.03.2016г. е удостоверено в представеното по делото
уведомление изх.№3148/ 06.04.2016г. по
т.2.2.6 от договор от 07.11.2014г. /л.14 от първоинстанционното дело/ и
платежно нареждане №28067/23.03.2016г.Този факт се потвърждава и от отразените
данни в приемо-предавателния протокол от 08.04.2016г.,съставен на основание
договора от 07.11.2014г. между „Състейнъбъл бизнес
солюшънс”АД и „МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр.София,с приложена към него справка по т.2.2.5 от договора,в
която е включено задължението на ответницата М. от 89,70лв./ л.96 от делото/.
По делото не се твърди и не са представени
доказателства ответницата да е заплатила на продавача „Мобилтел”ЕАД дължимата
по договора за продажба на изплащане сума от 89,70лв.
При така установената фактическа обстановка
предявеният иск по чл.422 ГПК се явява основателен.
От събраните доказателства се установява,че по
възникналото облигационно правоотношение по сключения на 06.06.2015г. договор
за продажба на изплащане ответницата като купувач не е изпълнила задължението
си да заплати договорената продажна цена от 89,70лв.,което задължение е изпълнено от
ищеца в качеството му на поръчител с извършеното плащане на 24.03.2016г. и за
същия се е породило правото по чл.143,ал.1 ЗЗД да претендира заплащането на тази
сума от длъжника - ответницата З.М..
Във въззивната жалба са наведени твърдения,че договорът за поръчителство от 07.11.2014г. не
обвързва надлежно и няма правно действие за ответницата ,тъй като клаузата на т.9.1.2 от процесния договор за
продажба на изплащане има действие от сключването на договора – 06.06.2015г. В
с.з. на 13.11.2018г. процесуалният представител на жалбоподателката се е позовал и на
недействителност на процесния договор за поръчителство поради непосочване
размера на обезпечения дълг,като сочи и практика на ВКС. Тези възражения са
неоснователни.
Сключеният на 07.11.2014г. договор между ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД и „МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр.София е действителен ,като отговаря на изискванията на чл.138 ЗЗД за форма и
съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него клаузи относно
предмета,правата и задълженита на страните,попадат в приложното поле на договора за
поръчителство съгласно очертаните за този вид договор правни характеристики в
чл.138 и сл. от ЗЗД.С процесния договор „Състейнъбъл бизнес солюшънс ”АД се е задължил да
гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя Мобилтел от абонати,сключили договор за продажба на изплащане при
условията на т.1 и т.3 от договора.Обстоятелството,че процесният договор
за поръчителство е сключен преди договора с ответницата за продажба на
изплащане ,не изключва действието му по отношение на него. Уговореният в т.21
от договора за поръчителство срок обхваща и периода ,когато е сключен договора
с ответницата на 06.06.2015г. и има действие и по отношение на него .Договорената
клауза в т.9,1.2 от процесния договор за продажба на изплащане дава правото на продавача да обезпечи вземането си по договора с поръчителство от трета страна, като това
негово право не е ограничено с изрична уговорка между страните да бъде
упражнено единствено след сключване на договора или при дадено съгласие или
одобрение от купувача.Съгласно чл.138,ал.2 ЗЗД поръчителство може да се поема и
за бъдещи задължения.С определение
№ 546 от 18.08.2009г., постановено по т.д.
№63/2009г. на ВКС, ІІ т.о. е допуснат до касационно обжалване въпроса дали следва страните по договор за
поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг, когато обезпечението е
поето преди сключване на главна сделка. В решение №52/10.09.2010г., постановено
по т.дело №63/2009г. на ВКС, ІІ т.о. е даден утвърдителен отговор , като е
прието, че при отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху
задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за
поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в
този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който
поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между
последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер.В случая в процесния
договор от 07.11.2014г. основните параметри,които индивидуализират дълга,който
поръчителят обезпечава , са посочени в раздел ІV „Поръчителство”,т. 3 и т.4.В т.3 са посочени за кои длъжници и по
кои видове договори се задължава ищецът
като поръчител - за задължения на абонати, сключили договор за продажба на
изплащане с Мобилтел при посочените условия,а в т.4 изрично е посочено,че страните се съгласяват ,че максималната
отговорност на поръчителя ще бъде
ограничена до размера на дължимата цена
на крайното усторйство по съответния
договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска.Така извършената
индивидуализация е в степен на достатъчна определяемост на дълга,който ще се
обезпечава от поръчителя при сключване на главната сделка и не обосновава
нищожност на процесния договор за поръчителство в някоя от хипотезите на чл.26 ЗЗД.Ирелевантно
относно действителността на договороа за поръчителство е дали ответницата е
била уведомена и е знаела за него.Такова изискване не е договаряно предвид клаузата на т.9.2 от процесния договора от 06.06.2015г. Същото не следва и
от договора за поръчителство..Съгласно чл.138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие за
длъжника за поемане на поръчителство и не изключва възможността да се
поръчителствува въпреки несъгласието на длъжника.
Възражението
за ненадлежно уведомяване на ответницата
по чл143 ЗЗД не обосновава недължимост на исковата сума.Такава последица
не е предвидена в чл.143,ал.2 ЗЗД.Задължението на поръчителя да уведоми
длъжника е, за да узнае своевременно възраженията му, в противен случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.Обстоятелството, че
поръчителят не е уведомил длъжника не е определящо за реализиране регресното право в
обема по чл.143,ал.1 ЗЗД.
То има значение само дотолкова доколкото дава възможност на длъжника да му
противопостави възраженията, които има срещу кредитора - в този
смисъл е и установената съдебна практика : р. № 114 от 21.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК.,р. № 229 от 10.09.2012г. по гр.д. №
452/2011г. IV г.о..В случая такива
възражения не са противопоставени .Не се твърди
и не е доказано ответницата да е платила на кредитора Мобилтел исковата
сума.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката,че
присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение не
са съобразени с направеното възражение за прекомерност.От представения списък
по чл.80 ГПК е видно,че за заповедното и исковото производство пред Севлиевски
РС ищецът е претедирал адвокатско възнаграждение в минилания размер по
чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. -360лв. с включен данък ДДС/при цена наиска до
1000лв./Това е и присъденото,като сумата от 870лв. включва и други разноски в заповедното и исково
производство пред Севлиевски РС – заплатени държавни такси и възнаграждение за
назначения особен представител,посочени в списъка по чл.80 ГПК.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е
неоснователна,а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
В настоящото производство,с оглед изхода на спора,
жалбоподателката следва да заплати държавна
такса за въззивната жалба от 15лв. по сметка на ГОС .На основание чл.78,ал.1 от ГПК жалбоподателката следва да
заплати на ищеца направените за въззивната инстанция разноски в размер на 100лв. заплатено възнаграждение за назначения особен представител
на страната и сумата от 360лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС на процесуалния представител на
ищеца съгласно представеният договор за
правна защита и съдействие на л.15 от настоящото дело.Разноските за адвокатско
възнаграждение са в минималния
размер,предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за адвокатските
възнаграждения ,с включен ДДС съгласно §2 от Наредбата и това обосновава неоснователността на
възражението на адв.Д. за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от ищеца за въззивното производство.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №199 от 22.06.2018г. по
гр.д.№1558/2017г. на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА З.А.М.,ЕГН**********,***
и настоящ адрес ***, да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна
такса за въззивната жалба в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА З.А.М.,ЕГН**********,***
и настоящ адрес ***, да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД
,ЕИК203037835,със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България”№81,
вх.Б,ет.1, сумата от 460лв. разноски по делото за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :