Р Е Ш
Е Н И Е
№ 267 / 13.04.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На девети март през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3183 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен
установителен, предявен на 22.10.2019 г. от „Версус – 71“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Каменна“ № 26а,
представлявано от управителите Мустафа Мехмед Кадир и Гюнтекин Юсуф Мехмед;
против „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Гочо Димитров
Чемширов и Костадин Петров Величков.
Ищецът твърди, че стопанисва обект, находящ се в *********, БКТП 258,
представляващ заведение за обществено хранене, като ползвал и заплащал
ел.енергия за имота на ответника по партида с клиентски № ********* за имот с
ИТН 4389839. Той бил уведомен с писмо с изх. № 8421391/08.10.2019 г., че при
проверка, извършена на 17.09.2019 г. от служители на ответника било
констатирано, че електромерът не отчита електрическата енергия, поради
прекъсната токова верига. За това бил съставен констативен протокол №
573928/17.09.2019 г. В писмото било посочено, че на основание чл.50 ал.2 от
ПИКЕЕ, сметката на абоната била коригирана за периода 12.08.2019 г. -
17.09.2019 г. за 36 дни, като допълнително начислена била сума е в размер на 6
544,90 лв. Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите
месечни суми към ответното дружество, като лично управителят не бил манипулирал
електромера, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към
предявяване на иска, ищецът не бил заплатил така начислената му сума, т.к. я
считал за недължима, при което за него възниквал правният интерес да предяви
настоящия отрицателен установителен иск. Тази сума била начислена от ответника,
в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС,
както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. В приложения към
писмото констативен протокол било отбелязано изрично, че проверката е извършена
в отсъствие на абоната и в присъствие на неидентифицирано лице /посочено само с
три имена/, като установено било, че провереният електромер е разположен в
заключено електромерно табло на границата на имота, като захранващите вериги са
защитени от неправомерен достъп. Отбелязано било още, че не може да се измери
грешка при наличните товари. Поради това ответното дружество приело, че е
налице прекъсната токова верига и преизчислило сметката на абоната за 36 дни.
След като узнал за това, ищецът подал жалба с вх. № 33800/14.10.2019 г., за да оспори
дължимостта на процесната сума. Изрично заявил, че обектът на потребление, за
който е начислена процесната корекционна сметка, се ползва само за ремонтни
дейности и реално не работел; че няма достъп до електромера, нито знае че
схемата на свързване е била нарушена по някакъв начин. В изпратеното до ищеца
писмо се твърдяло, че електромерът не отчита консумираната енергия, а видно от
приложената фактура № **********/30.09.2019 г. за процесния период била
отчетена ел.енергия за обекта на ищеца. Същевременно липсвали данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството -
ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или
бездействие на потребителя. Електромерът се намирал извън неговия имот и никой
освен служители на ответника нямал физически достъп до него, при което дори и
да са били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от
електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за
измерванията, лицата, които използват средства за измерване, били длъжни да
осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за
последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за
проверка, така и по силата на собствените си ОУ било да извършва периодични и
контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в
изправност от страна на електроразпределителното дружество, не следвало да
влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката
му за минал период. СТИ било собственост на ответника и задължението за
поддържането им в техническата изправност било именно на електроснабдителното
дружество. По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила
на промените на чл. 98а ал.2 т.6 и чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ,
обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените ОУ – налице била трайна съдебна практика, която
следвало да бъде съобразена. Така, в случая не бил осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не изпълнил задълженията си по чл. 98 ал.2 т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото
в заварените ОУ липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на
основание за корекция. Приемането на нови ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019
г./ не променяло изводите на ВКС, обективирани в постоянната му практика, че
доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай
неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на
последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана
енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Недопустимо било
едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на
потребителя. В тази насока била и практиката на Европейската общност -
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2012 година
относно енергийната ефективност. Клаузата, която регламентира едностранното
коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода
и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, бил неравноправна,
тъй като създавала в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните
принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза
противоречала и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, както и на цитираната
Директива, че фактурирането на консумираната ел.енергия трябва да се базира
само на действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или
неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл.10 ал.1 и ал.2/. Тъй като
не можело, нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган
без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон или да се
нарушават конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не
обвързвала с действието си страните, респективно - съда с приложението й.
Поради това ответникът не можел, да коригира пост фактум потребителската
сметка, щом не е отчетена и реално консумираната електрическа енергия, и щом не
било доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да
се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на
ищеца.
Допълнително, по повод депозирания от ответника отговор на исковата молба,
ищецът иска частично прекратяване производството по делото – в частта на
разликата между първоначално претендираната сума от 6 544,90 лв. по фактура №
**********/08.10.2019 г. до размера от 5 817,76 лв. по новата фактура № **********/28.11.2019
г. Това му искане бе уважено от съда с определение за частично прекратяване
производството по делото, влязло в сила. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено, че той не дължи на
ответника горепосочената сума от 5 817,76 лв.; като му присъди направените по
делото разноски. Това си искане ищецът поддържа в открито съдебно заседание
чрез законния си представител и чрез адвокат – пълномощник.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за сумата от
5 817,76 лв. за допустим, но за неоснователен. На 17.09.2019 г. служители
на ответника извършили проверка на електромера, отчитащ доставяната
електрическа енергия в обекта на ищеца /чл.46 от ПИКЕЕ от 2009 г./.
Констатирано било – разхлабени свързващи пластинки върху в междинния клеморед и
на двете клеми /В411, В412/, в следствие на което вторичен ток от ТТ на втора
измервателна фаза не се отчитал от електромера. Предвид естеството на
манипулацията, електромерът не бил демонтиран за метрологична експертиза в БИМ
/чл.49 ал.8 от ПИКЕЕ/, а възстановена била правилната схема на свързване. За
същото бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ № 573928/17.09.2019 г., в присъствието на един свидетел /чл.49 ал.3 от
ПИКЕЕ/, изпратен и получен от ищеца, с препоръчано писмо с обратна разписка.
Така СТИ било с променена схема на свързване, водещо до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на преминалото количество електроенергия – същото било
изчислено на база на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /чл.50 ал.2
от ПИКЕЕ/. Начислени допълнително били 30 603 кВч, на стойност 5 817,75
лв. с ДДС, изчислени по определената от КЕВР прогнозна цена на ел.енергия за покриване
на технологичните разходи на ответника за период от 32 дни /чл.54 ал.1, вр.
чл.56 ал.3 от ПИККЕ/.
Ответникът възразява, че съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират
условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.1 т. 6 от Закона за
енергетиката/. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение
намирали раздел IX, чл.50 ал.2, чл. 56 ал.1 и 3 от същите. Цитираните норми
били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. На следващо
място, ответникът възразява, че той нямал задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите
органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови разпоредби не съдържали
изискване за установяване на виновно поведение на крайния потребител. Напротив единственото
условие за едностранна корекция било, установяването по съответния ред, че е
налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
Считано от 04.05.2019 г., в сила били нови ПИКЕЕ, според които преизчислението
на количеството ел.енергия вече се извършвало от операторите на съответната
ел.мрежа, като от този процес вече били изключени крайните снабдители - §1
т.28а б.“а“ и т. 34б б.“а“ от ДР на ЗЕ. Ето защо вече ирелевантни били ОУ на
ЕВН ЕС, респ. наличието в тях на изричен ред за уведомяването на клиентите.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан
следвало да се отхвърли изцяло, като на ответника се присъдят деловодни
разноски. Това си искане ответникът поддържа в открито съдебно заседание чрез
пълномощник – юрисконсулт, като прави и възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на пълномощника му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребява електроенергия,
доставяна му до имот, находящ се в ********, БКТП 258,
представляващ заведение за обществено хранене, по партида с клиентски № *********
за имот с ИТН 4389839. На 17.09.2019 г. двама служители на ответника,
в присъствието на свидетеля П. Я. Г., са извършили проверка в имота, за което
са съставили констативен протокол № 573928 от същата дата за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/. Протоколът съдържа
данните от техническата проверка на електромер с фабр. № 03327010. Относно
обезопасеност, защитеност и техническо състояние се сочи: електромерното табло
– място на монтаж- „на пр. на собств.”, тип-ТЕПО, заключено; комутация
/захранващи вериги/ - защитени от нерегламентиран достъп, пломбиран междинен
клеморед; електромер – място на монтаж в ТЕПО. Протоколът съдържа данни от
контролно измерване, констатирало: разхлабени свързващи пластинки вътре в
междинния клеморед и на двете клеми /В 411 и В 412/, в следствие на което
вторичен ток от ТТ на втора измервателна фаза не се отчита от електромера; като
при наличните товари не може да бъде измерена грешка. Посочено е, че
коректността на мереното е възстановена, с проведено контролно измерване. Не се
е наложило демонтаж на електромера, както и подмяната му с нов. В протокола са
отразени извършените действия след проверката: уведомено МВР, чрез тел.112;
пломбиране на капачката н електромера, ел.таблото и клемореда. Протоколът е
подписан от извършилите проверката и от свидетеля, поради това че клиентът или
негов представител не бил открит; съставен в присъствието на свидетеля и в
четири еднообразни екземпляра. Данните по протокола се потвърждават от
показанията на разпитания по искане на ответника негов съставител – свидетеля Г.Л.Г..
Той сочи още, че за свидетел на проверката извикали Петър Янков Г., който бил и понастоящем продължава да
е охранител в ЕВН – клон Хасково. Това
бил техният свидетел, който идвал на провеките им. Към този констативен протокол е представената от ответника
справка за коригиране на сметката за
електроенергия, касаеща имота на ищеца и проверявания в него електромер,
издадена на 18.09.2019 г., на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Видно от нея, за
периода 16.08.2019 г. - 17.09.2019 г., за 32 календарни дни, е преизчислено
количеството ел.енергия при ½ от пропускателната способност на кабела в kW – 119,5425, за всекидневно 8-часово ползване на ел. енергията, възлизащо
на 30 603 kWh, при цена от 0,190104 за един kWh с ДДС, всичко общо 5 817,75 лв. За сума, близка до посочената, а
именно в размер на 5 817,76 лв., в хода на настоящото
производство ответникът е издал на името на ищеца фактура № **********/ 28.11.2019
г. Издал е и кредитно известие № **********/28.11.2019 г. към предходна фактура
№ **********/08.10.2019 г. за сумата от 6 544,90 лв., по повод процесното
преизчисляване, но за период 12.08.2019 г. - 17.09.2019
г. За получаването на новата фактура и на кредитното известие от ищеца,
ответникът представи разписка от куриер с № ************, получени на 03.12.2019 г. от управител
на дружеството – ищец. За процесната проверка на
електромера и резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо с
изх. № 8421391/08.10.2019 г. В него се сочи, че при процесната проверка се
установило, че електромерът не отчита ел.енергия, поради манипулирана –
прекъсната токова верига, поради което ползваната електроенергия била неизмерена
и незаплатена. На основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана
сметката за ел.енергия за периода 12.08.2019 г. – 17.09.2019 г., за 36 дни,
като допълнително начислената дължима сума е на обща стойност 6 544,90 лв.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза, чието заключение приема, като компетентно и безпристрастно дадено.
След проверка на материалите по делото, както и на место на обекта, и направени
допълнителни проучвания и изчисления, вещото лице сочи, че при проверка в
обекта – заведение за обществено хранене и разговор с техниците – в момента на
процесната проверка заведението не е работело. Приложими в случая били чл.50
ал.2 и чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ, за периода 16.08.2019 г. – 17.09.2019 г. /32 дни х
8 ч дневно/, при което според експертизата за доначисляване били 30 602,88 кВч
на стойност 5 817,73 лв. При огледа на место вещото лице е установило, че
не може да се достигне и въздейства /манипулира/ върху винтовете, които стягат
клемите /В411 и В412/, т.к. трябвало да се нарушат пломбите за нерегламентиран
достъп до правилното свързване на комуникативните проводници в междинния
клеморед, за да се разхлабят винтовете и пластинките в междинния клеморед на
посочените две клеми, т.к. те били поставени върху ТТ /токовите трансформатори/
и покрити с пластмасови капачки, пломбирани с пломба. Вещото лице сочи, че
сградата е предназначена за ресторант, като при огледа не се установили
консуматори от предстоящото кухненско оборудване, а се извършвали строително –
монтажни работи, без да има разрешение за ползване. Описаните в процесния
констативен протокол констатации въздействали върху измерването на ел.енергия
от електромера, като той не отчитал цялото количество, консумирано от обекта, а
само част от него. Експертизата заключава, че неправилно е приложена методиката
за изчисляване на неотчетеното количество по чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, като правилно
било остойностено неизмереното количество по чл.56 ал.3 от същите, но то било
изчислено неправилно. От анализа на цифровите данни за регулярните отчети на
процесния електромер, вещото лице сочи, че началният момент на неточно отчитане
на част от консумираната ел.енергия е 26.07.2019 г. – датата на монтажа на
електромера с констативен протокол № 504671/26.07.2019 г. /представен и като писмено
доказателство по делото/, от когато е започнало и дистанционното му отчитане. Електромерът
попадал в групата на трифазните електромери, като периодичността на проверките
му била на 4 години – ред 26 от Заповед № А-616/ 11.09.2018 г. на ДАМТН /ДВ бр.
35/2018 г./. Върху електромера имало изискуемите знаци за премината
метрологична проверка – първоначална, като е трябвало да премине последваща
проверка през 2023 г., като сроковете по цитираната заповед били спазени.
Останалите, събрани по искане на ищеца писмени и
гласни доказателства, не следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото това не е
необходимо за разрешаването на същество на настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен
установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищeца
за предявяването му. За оспорената от него като недължима и незаплатена сума,
ответникът е издал фактура, като в настоящото производство настоява, че е
обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31 ал.1 и 2 ОУ ЕВН ЕС и чл.59 ал.1 ОУ ЕВН ЕР
предвиждат възможността за електроснабдителното, респ.
електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия
в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения иск за допустим.
Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно е и е категорично установено по
делото, че ищецът потребява електрическа енергия, доставяна му от ответника до имот, находящ се в ***********, БКТП 258, представляващ заведение за обществено
хранене, по партида с клиентски № ********* за имот с ИТН 4389839. Страните не спорят още, че на 17.09.2019
г. двама служители на ответника, са извършили проверка в имота на електромер с
фабр. № 03327010, констатирала разхлабени свързващи пластинки вътре в междинния
клеморед и на двете клеми /В 411 и В 412/, в следствие на което вторичен ток от
ТТ на втора измервателна фаза не се отчита от електромера; като при наличните
товари не може да бъде измерена грешка. Основните спорни
моменти по делото са, дали процедурата по проверката и нейното удостоверяване
са били извършени по регламентирания за това ред, както и налице ли са били в
случая предпоставките за извършеното от ответника коригиране на сметката на
ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената сума, на основание чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в изпратеното до ищеца уведомително писмо и
в настоящото производство. След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, във връзка с приложимата в случая нормативна уредба, съдът
достига до отрицателни отговори на тези спорни въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на
правната уредба, регламентирана в чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката, вр. чл.50 ал.2 и чл.56
ал.1 и 3 от ПИКЕЕ, които норми били законовото основание за преизчисление на
сметката на клиента. В конкретния случай проверката на
електромера е извършена на 17.09.2019 г., а корекцията обхваща периода 16.08.2019 г. - 17.09.2019 г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. Според чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/ или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване; като преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Това преизчисляване се
извършва, въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, според чл.50 ал.5 от същите. Предвид изложеното
се налага изводът, че към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на ищеца, на посочения
адрес на доставка на ел. енергия - съществува законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на
количество ел. енергия. За да се позове обаче ответникът на тази правна
възможност, да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия,
той следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав,
което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан
в чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция.
Пълно и главно доказване на тези факти ответникът не проведе в настоящото
производство, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Нормативно изискване е, при отсъствие на ползвателя или
на негов представител при съставянето на констативен протокол, както е в
случая, протоколът да се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и свидетел, който не е служител на оператора /чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ/. В случая се установи, че представител на ищцовото
дружество не е присъствал на извършената проверка на електромера и не е
подписал съставения за това протокол. Проверката
е извършена от двама служители на ответника и в присъствието на един свидетели,
и тримата подписали протокола. При изрично оспорване от ищцовата страна, по
делото остана недоказано по несъмнен начин – свидетелят П. Я. Г., присъствал на
проверката, да не е служител на ответника. Поискан от ищеца за разпит,
ответникът заяви, че не е в състояние да
посочи адрес за призовававето му, както и да го доведе. Същевременно от разпита
на св. Г., съставил констативния протокол се установи, че П. Я. Г. ***. Това
бил техният свидетел, който идвал на провеките им. Служебно известно на съда е,
че действително П. Я. Г. е лицето, което в преобладаващия брой случаи е сочен
за свидетел на проверки, аналогични с процесната. В този смисъл, според
процесуалното поведение на ответника и данните от показанията на разпитания по
негово искане свидетел, съдът намира за недоказано обстоятелството, изискуемо
от закона – констативният протокол да е подписан именно от свидетел, който не е служител на оператора
на съответната мрежа. Не се установи по делото още, съставеният
в отсъствието на ищеца констативен протокол от 17.09.2019 г. да му е бил
изпратен от оператора на мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка в седемдневен срок
от датата на съставянето, според изискването на
чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ и на чл.63 ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР. Изпратеното до ищеца писмо е с
дата на изх.№ от 08.10.2019 г., следваща указаната от закона. Същото не е в
изпълнение на процедурата по уведомяване по горецитираните норми, а на тази по
чл.56 от ПИКЕЕ. Ето защо съдът приема, че
процесният констативен протокол №
573928/17.09.2019 г. не отговаря на
законовите изисквания за съставявето му и не е годен да удостовери фактите,
отразени в него. Нормативно установените правила императивно задължават
оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на
абоната същата, в т.ч. и данни за констатираните на место несъответствия или
нарушения в процесния електромер; като едва тогава констатациите в протокола
биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на
хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ. Следователно ответникът не установи по безспорен и несъмнен начин, че са
възникнали фактите, които му дават право да извърши корекция на сметка по чл.50 ал.2, вр. ал.5 от ПИКЕЕ, т.е. че процесната сума му се следва, поради което предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
В допълнение на горното следва да се посочи,
че трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то
едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи
безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото
доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на
ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация
от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на
погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира
отговорността на потребителя. Ответникът
основава твърденията си за дължимост на процесната
сума и за нейния размер – на представения по делото констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на
СТИ. Както се посочи, от същия се установява, че процесният електромер не
съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по
себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в
измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за
потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ. Нещо повече, в настоящия случай от назначената по делото експертиза се установи,
че началният момент на неточно отчитане
на част от консумираната ел.енергия е 26.07.2019 г. – датата на монтажа на
електромера. Същевременно, вещото лице сочи, че в случая не е била възможна
външната манипулация на СТИ, респ. да се достигне и въздейства /манипулира/
върху винтовете, които стягат клемите /В411 и В412/, т.к. трябвало да се
нарушат пломбите за нерегламентиран достъп до правилното свързване на
комуникативните проводници в междинния клеморед, за да се разхлабят винтовете и
пластинките в междинния клеморед на посочените две клеми, т.к. те били
поставени върху ТТ /токовите трансформатори/ и покрити с пластмасови капачки,
пломбирани с пломба. В този смисъл,
ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на СТИ в
изправност, в т.ч. и на достъпа до вътрешността му, и да възлага
неблагоприятните последици от това на ищеца, потребяващ електрическа енергия.
Още повече, че това кореспондира със задължението за поддържането в изправност
на СТИ, което не е в тежест на ищеца и за което
ответникът също не ангажира доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната изчислена в
следствие на корекция сума му е дължима от ищеца. Ето защо искът следва да се уважи
изцяло, като се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5 817,76 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 30 603 кВч, доставена до имот на
ищеца, находящ се в **********, БКТП
258, представляващ заведение за обществено хранене, с ИТН 4389839; по партида с
клиентски № *********, за периода 16.08.2019 г. – 17.09.2019
г., по фактура № **********/28.11.2019 г. и по сторнирана фактура № **********/08.10.2019
г.
Предвид размера на първоначално предявения иск, причините за частичното
прекратяване производството по него и изцяло уважения
останал иск, на основание чл.78 ал.1 и по арг. на обратното по ал.3, вр. чл.80
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер
на 918,80 лева, от които 261,80 лв. за дължима държавна такса и 657 лв. за
адвокатско възнаграждение. Настоящият случай
попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е в размер на 657,25 лв. В този смисъл, неоснователно
е ответното възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на
ищеца, уговорено и платено в размер от 657 лв., предвид на което съдът не го
намалява. Неоснователно е и ответното възражение, че при изчисление на
дължимите за ищеца разноски следвало да се приспадне сумата по частичното
прекратяване на настоящото производство. Това е така, доколкото това частично
прекратяване се наложи поради действия на самия ответник /сторниране на първата
фактура/, но след датата на предявяване на иска. Така той е дал повод за
предявяване на иск именно в първоначалния по-висок размер, предвид на което не
може да черпи права от това си поведение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Версус – 71“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково,
ул. „Каменна“ № 26а, представлявано от управителите Мустафа Мехмед Кадир и
Гюнтекин Юсуф Мехмед; НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Гочо Димитров Чемширов и Костадин
Петров Величков; сумата от 5 817,76 лв., представляваща коригирана
стойност на електрическата енергия в размер на 30 603 кВч, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Хасково, бул. „Н.Радев” – IV-ти Стопански двор, БКТП 258,
представляващ заведение за обществено хранене, с ИТН 4389839; по партида с
клиентски № *********, за периода 16.08.2019 г. –
17.09.2019 г., по фактура № **********/28.11.2019 г. и по
сторнирана фактура № **********/ 08.10.2019 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Версус – 71“ ООД с ЕИК ********* СУМАТА от 918,80 лева
за
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.