Р Е Ш Е Н И Е № 68
гр.С.,
06.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на единадесети
ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря И.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
550 по описа за 2015, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е частичен иск за сумата 50 000 лв. от общо 162 000 лв., представляваща невърнат паричен заем по договор
за заем от 27.01.2009 г., с правно основание чл. 240 ал.1, вр. чл. 79
ал.1 от ЗЗД .
В исковата молба ищецът твърди, че на
27.01.2009 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем,
обективиран в ПКО № 100 от същата дата, по силата на който, в качеството си на
заемодател, предал на ответника, в качеството му на заемополучател, сумата
250 000 лв. Като допълнителни условия страните договорили възнаграждение
за предоставената в заем сума в полза на заемодателя в размер на 10% за всяка
година до окончателното връщане на заема. Твърди, че предаването на сумата удостоверили
в представения по делото ПКО № 100/27.01.2009 г. и декларация от лицето,
проверило сумата. Твърди, че към настоящия момент ответното дружество му изплатило частично суми, както за възнаградителна
лихва. Допълва, че с РКО от 30.11.2010 г. ответникът му върнал частично заемна
сума в размер на 50 000 лв. С РКО от 27.06.2011 г. му върнал частично
заемна сума в размер на 30 00 лв. и с РКО от 27.11.2011 г. частично му върнал
заемна сума в размер на 8 000 лв., или общо 88 000 лв. Така оставал
неиздължен остатък от главницата в размер на 162 000 лв.С нотариална покана
от 06.10.2015 г. на Нотариус Н.В., с рег. № 522 и район на действие СлРС, отправил до ответника
изявление за разваляне на договора за заем от 27.01.2009 г. и го поканил в 14-дневен срок от поканата да
възстанови доброволно остатъка от заемна сума в размер на 162 000 лв. –
главница, заедно с възнаградителна лихва
за периода от 28.11.2011 г. до датата на депозиране на нотариалната
покана, в размер на 62 000 лв. Нотариалната покана била редовно връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, но въпреки това плащане на
последвало.
Моли за съдебно решение, с
което ответното дружество бъде осъдено да му заплати главницата 50 000
лв.- частичен иск от общо 162 000
лв., представляваща невърнат паричен
заем по договор за заем от 27.01.2009 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и за
разноските по делото.
Ответното дружество не е депозирало
писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК.
В с.з. ищецът, ред. призован не се
явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен. Претендира за разноски по делото съгласно представния списък по чл. 80 ГПК. Допълнителни съображения излага в писмена защита, които повтарят изложените в исковата молба.
В с.з. ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
обстоятелството, че в касата на дружеството е постъпила посочената в ПКО № 100/29.01.2009г
сума. Твърди, че има разминаване в описанието на сумата цифром и словом. Твърди,
че макар в ордера да има подпис и печат на дружеството, не е ясно кое лице е
задължило дружеството и дали към него момент е имало надлежна представителна
власт. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявения иск да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и
представя списък с разноските. Допълнителни съображения излага в писмена
защита.
От
събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е прeдставен заверен препис от ПКО №100 от 27.01.2009г,
а в с.з. и оригинала за справка, в който е отразено, че е издаден от ответното
дружество „ММ-9“ЕООД за получен от ищеца
паричен заем от 250 000лв.
Представени са и следните заверени
преписи от РКО за изплатени суми от
ответника в полза на ищеца, както следва:
1/ РКО № 251/28.07.2009г за сумата
6 200лв – лихви по кредит ; 2/ РКО № 250/28.04.2009г, за сумата
6 200лв – лихви по кредит; 3/ РКО 257/29.10.2009-
за сумата 6200лв -лихви по кредит ; 4/ РКО № 263/27.01.2010- за сумата 6200лв-
лихви по кредит; 5 /РКО № 275/09.04.2011г- за сумата 10 000лв – лихви по
кредит; 6/ РКО № 267/31.05.2010г- за сумата 6200лв- лихви покредит; 7/ РКО №
268/03.08.2010г- за сумата 6 200лв – лихви по кредит ; 8/ РКО №
270/30.11.2010г- за сумата 50 000лв – главница и 6200лв – лихви по кредит;
9/ РКО без номер от 27.06.2011г- за сумата 35 000лв- общо главница и лихви
и 10/ РКО без номер от 27.11.2011г за
сумата 15 000лв- общо главница и лихви.
Съдът констатира, че в РКО № 251/28.07.2009
няма подпис на броил и на получил
сумата, в РКО № 250/28.04.2009г- няма подпис на броил сумата, а в РКО №
257/29.10.2009г- няма подпис на получил сумата.
С нотариална покана, връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, от помощник - Нотариус при нотариалната
кантора на Нотариус Н.В., с рег. № 522, е поканен от ищеца да му заплати в 14- дневен срок от поканата сумата 162 000лв, представляваща невърнат остатък от заемна
сума по договор от 27.01.2009г, както и
сумата 62 100лв – възнаградителна
липва, за периода 28.11.2011г – до
датата на получаване на поканата.
Въпреки поканата, не е извършено плащане
от ответкика.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експретиза се
установи, че сумата, посочена в ПКО № 100/ 27.01.2009г, както и сумите,
посочени в гореизброените 10 бр. РКО, не са
отразени в счетоводството на ответното дружество.
Вещото лице е констатирало, че в хронологичен опис за месец януари 2009г. са
отразявани всички постъпления като приход и всички плащания като разход по
сметка 500- „Каса“, аналитично по видове и на съответните дати. В оборотна ведомост
били обобщени внесените и платените сумите за месеца. В описаната счетоводна
информация липсвали данни за ПКО№ 100/27.01.2009г. В годишната оборотна
ведомост на дружеството за цялата 2009г. били отразени получените и
предоставени заеми. Вещото лице се запознало и с хронологичния опис за периода
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., по сметка 499- „Други кредитори“, в която
подробно били описани всички предоставяни от дружеството заемни средства,
временна финансова помощ, удръжки за персонала и погасителните вноски по тях. В
така описаните операции никъде не фигурирало името на ищеца и вещото лице не
намерило съвпадение на номер, дата или сума на някой от приложените по делото
ПКО и РКО.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните писмени
доказателства,ценени като относими, допустими и неоспорени.
Приема закючението на
приетатата по делото съдебно-икономическа експертиза /основно и допълнително/ като
обосновано, ясно и неоспорено.
Съдът не цени представената от ищеца декларация от третото лице Коста Добрев
Петков /л.9/, което заедно с ищеца е декларирало, че на 27.01.2009г, го
придружило при предаване на сумата 250 000лв, която оставили в офиса на
ответното дружество, находящ се в хотел “Империя“.
В тази декларация
се съдържат изявления на трето лице, имащи характер на свидетелски показания, които
се събират по друг процесуален ред, а
освен това са и недопустими съгласно чл. 164 ал. т.3 от ГПК.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим.
Разгледан по същество - неоснователен
и недоказан.
Сумата
50 000лв като част от общата сумата 162 000лв, се претендира на
договорно основание, произтичащо от сключен между страните договор за паричен
заем. Този договор
е неформален и реален, т.е. не се
изисква специална форма на валидността му и
се счита сключен с предаването на сумата от заемателя на заемополучателя.
Ищецът поддържа, че сумата от
250 000лв предал на ответника с ПКО
№100/27.01.2009г, който ордер съдържал подпис на получател и основание за
предаването й, което било достатъчно доказателство за сключване на договора за
заем и за реалното предаване на сумата.
ПКО е документ, който се използва за документиране приемането на
парични средства в касата на едно предприятие.
Той се състои от
две части – ПКО и квитанция, която е за лицето, внесло парите в касата.
В ПКО се вписват трите имена на вносителя и основанието за внасяне на
сумата. Сумата се попълва цифром и словом. Същите реквизити се попълват и в
квитанцията.Тя се подписва от касиера и главния счетоводител, поставя се печат
на дружеството и квитанцията се дава на лицето, което внася сумата. ПКО е невалиден без номер, дата, месец и
година.
ПКО се завежда същия ден в касовата книга и
му се поставя номер. Същият номер се
поставя и на квинацията. ПКО се представя в счетоводството за осчетоводяване и се съхранява
в предприятието.
Следователно, няма как оригиналът на ПКО №100/27.01.2009г да се
намира у вносителя на сумата, тъй като при него остава само квитанцията към
ПКО. Ищецът обаче нe представи
такава квитанция по делото.
Освен това, изписването на сумата с думи следва да отговаря на
изписването й с цифри. Ако се твърди, че заемната сума е 250 000лв, би
следвало същата сума да се изпише и словестно, а не да се изброяват съставните й
цифри: две, пет, нула, нула, нула лева.
Съдът
намира, че ПКО №100/27.01.2009г като частен свидетелстващ документ не може да
удостовери предаването, респ.получаването
на заемната сума от ответното дружество, по следните съображения:
Истинността на един документ предполага
едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се свързва с
авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а
верността е с оглед на това дали
удостоверителното изявление отговаря на действителното фактическо положение или не.
С формална доказателствена
сила се ползват всички документи- официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни,
С материална доказателствена сила се ползват
само официалните свидетелстващи документи. Тя се състои в доказателственото
значение на документа. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща
сила, че фактите са се осъществили така, като се твърди в документа./
чл.179 ГПК/
Съгласно
чл.180 ГПК, частният документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо
се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставяне на документа.
Удостоверителното
изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила само когато удостоверява неизгодни
за издателя си факти.
При частните
свидетелстващи документи, защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е
подчинена на изискванията за оспорване истиността на документа, защото съдът не
е обвързан от тази доказателствена сила, а
преценява верността на изложените
в частния свидетелстващ документ факти по
свое вътрешно убеждение, с оглед на
всички събрани доказателства.
ПКО
№100/27.01.2009г е частен свидетелстващ документ с издател, който с подписа си удостоверил получаването в касата на ответника
на заемна сума от 250 000лв. Постъпването на тази сума в касата на
дружеството е удостоверено само с подписа
на получил сумата, а процесуалния представител на ответника в с.з. заяви, че това лице е с неустановена представителна власт, но не е управителя
на дружеството .
Въпреки
че ответникът не е подал отговор на исковата молба, параметрите на спора се
считат очертани едва след доклада на
съда по чл. 146 ГПК. Неподаването на
писмен отговор отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не преклудира
правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които се основава,
както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.
Същевременно, ищецът не твърди, че ПКО №100/27.01.2009г е подписан от управителя
на ответното дружество или от друг негов конкретен служител, т.е. по делото не е установено кое е лицето, подписало
ордера и дали към този момент е имало надлежна представителна власт в
качеството си на материално отговорно лице.
В
решение № 261/22.01.2014г по гр.д. № 2354/2013г на ВКС, 3 г.о, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при сключен договор за паричен заем с
търговско дружество, по което то е заемател, предаването на паричната сума на
управителя на дружеството представлява предаване по смисъла на чл. 240 ал.1 ЗЗД, като постъпване на паричната сума по сметка на дружеството или в касата на
дружестовото има значение за вътрешните отношения между управителя и
дружеството.
Но
тъй като в казуса твърдяната заемна сума не е била дадена лично на управителя, нейното
предаване, респ. получаването й от дружеството, следва да бъде удостоверено с
надлежни доказателства, каквито са внасянето й по банкова сметка ***, съпроводено
със съответните счетоводни записвания.
Такива записвания липсват. От изслушаната
по делото СИЕ се установи, че заемната сума от 250 000лв не е била
осчетоводена като постъпила в касата на
дружеството. Липсват твърдения и доказателства същата да е била употребена за
нуждите на дружеството, поради което съдът приема, че реалното предаване на
заемната сума от ищеца на ответника не е
доказано, т.е. няма валидно сключен договор за заем, със сочения в исковата
молба предмет и страни.
По
делото са представени и 10 бр. РКО , в които е отразено плащане от ответника в полза на ищеца на
различни суми, представляващи главница и лихви по кредит.
Един РКО
за предаването на определена сума пари, който съдържа подпис на получилия
сумата и е с посочено основание за предаване на заемните средства, е
доказателство на сключен договор за заем. Ако РКО съдържа подпис на предал и получил сумата, той има
характер на разписка.
Но представените РКО също не са
осчетоводени в ответното дружество, нито може от съдържанието им да се
установи, че упоменатото в тях плащане на главници и лихви е извършено именно по
твърдяния договор за заем от 27.01.2009г, още повече, че в РКО е отразено плащане по кредит, а не по заем.
Вещото лице, след
запознаване със счетоводните записвания за периода 01.01.2009 г.-31.12.2009 г., по
сметка 499- „Други кредитори“, е констатирало, че подробно са описани всички
предоставяни от дружеството заемни средства, временна финансова помощ, удръжки
за персонала и погасителните вноски по тях, но между описаните операции никъде
не фигурира името наищеца, нито има
съвпадение на номер, дата или сума на някой от приложените по делото ПКО и РКО.
С оглед и на констататацията за липса на
основен реквизит в част от РКО /подпис
на приел или предал сумата/, съдът намира за разколебана доказателствената им
сила на частни свидетелстващи документи, които съдът цени по свое вътрешно убеждение, с оглед на всички останали доказателства.
Що
се отнася до възражението на ответника за изтекла погасителна давност, същото е
преклудирано, тъй като е следвало да се направи с отговора на исковата молба.
Направените за първи път с писмената защита
на ответника възражения са също преклудирани, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
При
този изход от спора, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК ищецът дължи ответника разноските по делото, които според
представения списък по чл. 8 ГПК са в размер на 4 070лв и включват : 4000лв - платено адв. възнаграждение и 70 лв- възнаграждение за
вещо лице.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Н.С.К. ***, ЕГН- **********,
чрез неговия пълномощник адв.С.Г. *** срещу „ММ 9” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ж.к. местност „Д.Р.“, хотелски комплекс „Империа“, представлявано
от управителя С.А.Л., ЕИК- *********, иск по чл. 240 ал.1 ЗЗД за заплащане на главница в
размер на 50 000 лв
/петдесет хиляди лева/- частичен иск от
общо 162 000 лв./ сто шейсет и
две хиляди лева/, представляваща невърнат
паричен заем по договор за заем от 27.01.2009г,
ведно акцесеорните
претенции за заплащане на законна лихва от датата завеждане на исковата молба в
съда- 01.12.2015г до окончателното изплащане и на разноски по делото.
ОСЪЖДА
Н.С.К. ***, ЕГН- **********, чрез неговия пълномощник адв.С.Г. *** да
заплати на „ММ 9” ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, ж.к.
местност „Д.Р.“, хотелски комплекс „Империа“, представлявано от управителя С.А.Л., с ЕИК- ********* сумата 4 070 лева / четири хиляди и седемдесет
лева/ - разноски по делото за тази
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: