№ 208
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Люб. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600780 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.05.2021г. по НОХД №5040/2018г., Софийски
градски съд, НО, 23 състав е признал подсъдимия Л. И. К. за невиновен в това
на 20.11.2016г. в гр.***, ул.„***“ №80 пред заведение „***“ умишлено да е
нанесъл средна телесна повреда на К. Х. П., изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като му нанесъл два отделни удара с
юмрук в областта на лицето, при което от тези удари пострадалият паднал
върху терена, при което се получила установената черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в охлузване с кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво
теменно тилно слепоочно с подлежащо масивно кръвонасядане на меката
черепна покривка в ляво челно теменно слепоочно с отслояване, подлежащо
на охлузването и хематом; с подлежащо двулъчево счупване на черепа с
основен лъч от тилно напред през слепоочната кост и през предната черепна
ямка в ляво до решетъчна кост с широко зеене задно слепоочно; оскъден
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно и в дясно по
1
основата на предна средна и задна черепни ямки; масивен дифузен
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка за главния и малкия мозък;
ограничена контузия с размекчение по конвекситета горно външно задно
теменно в ляво; ограничена контузия по основата на левия челен дял,
вътрешна половина; обширни контузионни огнища с размекчение и в бялото
мозъчно вещество по основата и странично на десните челен и слепоочен
дялове на главния мозък, без белези на мозъчно притискане, причинила на
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, като в хода
на развитието й са се реализирали усложнения, довели до смъртния изход,
настъпил на ***г., като на основание чл.304 НПК го е оправдал по внесеното
в съда обвинение за извършено престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 НК.
Със същата присъда и диспозитив подсъдимият Л. И. К. е признат за
невиновен и за това на 20.11.2016г. в гр.***, ул.„***“ №80 пред заведение
„***“ чрез нанасяне на удари с ръце, крак и стол в областта на лицето и
лявата ръка да е причинил подкожен хематом с изразено стесняване на очната
цепка в дясна орбитална област, кръвонасядане в дясна теменна област,
кръвонасядане и оток на гърба на носа, кръвонасядане и повърхностно
охлузване на гръбна повърхност на лява предмишница на Ц. М. М., довели до
разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, а именно
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието да е
било извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.304
НПК го е оправдал и по внесеното в съда обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.1 НК.
С присъдата са отхвърлени като недоказани и предявените срещу
подсъдимия Л. И. К. граждански искове за по 100 000 лв. от гражданските
ищци С. Л .П., Х. К. П. и М. К. П., ведно с претенциите за законна лихва
върху тези суми.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, както и
за веществените доказателства.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор от СГП, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимия К. по внесените в съда обвинения. В допълнението към протеста
се излагат доводи за неправилна интерпретация на доказателствената
2
съвкупност, оспорват се направените от съда фактически изводи и се
настоява да се приеме, че именно подсъдимият К. е нанесъл ударите на
починалия П. и на пострадалия М.. Оспорват се приетите от съда обяснения
на подсъдимия, свидетелски показания и заключения на видеотехническата
експертиза за това, че подсъдимият е бил на друго място в момента на
инцидента пред заведението на ул.„***” №80 в гр.***. Оспорват се и
мотивите на съда в частта, с която съдът е приел различна оценка за вида на
нанесената на починалия П. телесна повреда. В допълнението към протеста се
иска събиране на доказателства чрез допълнителен разпит на свидетели,
назначаване на видеотехническа експертиза и събиране на писмени
доказателства от БФС, както и назначаване на почеркова експертиза.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалби с
идентично съдържание от частните обвинители и граждански ищци С. Л .П.,
Х. К. П. и М. К. П., с които се иска отмяна на присъдата, осъждането на
подсъдимия по внесените в съда обвинения срещу него и уважаване в цялост
на предявените граждански искове. В общо допълнение към тези жалби от
упълномощен повереник - адв.Т.М. се оспорват доказателствените изводи на
първоинстанционния съд, сочи се, че оправдателната присъда почивала на
предположения и се твърди наличие на противоречия в доказателствените
източници. Иска се събиране на доказателства чрез преразпит на свидетел и
нова експертиза.
Срещу присъдата на първата инстанция също в законоустановения
срок е постъпила и отделна жалба от упълномощения повереник на частните
обвинители и граждански ищци С. Л .П., Х. К. П. и М. К. П. - адв.Л.Г., с която
се иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия, заедно с уважаване
на предявените граждански искове. В тази жалба също се оспорват
фактическите изводи на градския съд и се анализират показанията на св.Ф..
Набляга се на отказа на градския съд да назначи антропологическа
експертиза, но в жалбата не се иска събиране на доказателства.
В законоустановения срок срещу присъдата на първата инстанция е
постъпила и жалба от частния обвинител Ц. М. М., с която се иска
осъждането на подсъдимия.
В разпоредително заседание на 10.08.2021г. въззивният съд по реда
3
на чл.327 от НПК се е произнесъл по направените доказателствени искания и
е уважил голяма част от тях, като във въззивното производство са изслушани
заключения на съдебно-графическа експертиза и на тройна комплексна видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза, извършен е оглед на
веществени доказателства и са приобщени нови писмени доказателства.
Мотивирано в закритото съдебно заседание на 10.08.2021г. и в откритото
съдебно заседание на 15.03.2021г. са оставени без уважение искания за разпит
на свидетели.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура предлага да се потвърди присъдата на първата инстанция, като
се мотивира с липсата на доказателства за авторството на деянията от страна
на подсъдимия и дискредитиране на обвинителната теза, като счита, че
съществуват съмнения в обективността на извършване на действията от
служители на МВР по делото, които са довели до необективност в показания
на свидетели.
Поверениците на частните обвинители и граждански ищци С. Л .П.,
Х. К. П. и М. К. П. - адв.С.К. и адв.Т.М. пледират за отмяна на присъдата и
осъждане на подсъдимия К. по внесените в съда обвинения. Наблягат на
извършените разпознавания от свидетелите-очевидци на инцидента, които
сочат подсъдимия като автор на нанесените удари и оспорват защитната теза
на подсъдимия за присъствие на друго място като странна и житейски
нелогично съставена. Поверениците излагат несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд по отношение на приетото опорочаване на
извършените разпознавания и се позовават на разпита на св.Д. пред съдия по
време на досъдебното производство. Искат уважаване на предявените
граждански искове.
Частният обвинител и граждански ищец Х. К. П. е съгласен с
изложеното от поверениците и иска осъждане на подсъдимия, като намира, че
е имало достатъчно време между 15.40 часа и 17.23 часа, за да бъде
подсъдимия и в гр.София и на мача в гр.Ловеч.
Частният обвинител и граждански ищец С. Л .П. се солидаризира с
доводите на своите повереници и своя син.
4
Частният обвинител и граждански ищец М. К. П. редовно призована,
не се явява пред въззивния съд в съдебното заседание, в което са проведени
устните прения.
Частният обвинител Ц. М. М. поддържа своята жалба и е
категоричен, че подсъдимият К. е лицето, което е участвало в скандала с
трагични последици.
Защитникът на подсъдимия Л. И. К. - адв.И. В. пледира за
потвърждаване на присъдата на първата инстанция. Подробно и
последователно оспорва доводите, изложени от представителите на частното
обвинение, като излага съображения за верността на защитната теза на
подсъдимия, позовавайки се на заключенията на техническите експертизи по
делото, вкл. изслушаната пред въззивния съд. Прави разбор на показанията на
св.Ш. и св.М. относно извършените разпознавания, и липсата на категорично
разпознаване от страна на св.Ш.. Защитата се позовава на установеното по
делото неправомерно вмешателство от страна на ръководен полицейски
служител в разследването, за да наблегне на необходимостта от търсене на
отговорност от лицата, манипулирали делото. Адв.В. подробно анализира
мотивите на първоинстанционния съд, за да заключи, че те са обосновани и
иска потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият Л. И. К. е съгласен с доводите на своя защитник и в
последната си дума иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и
неговото допълнение, в жалбите и техните допълнения, както и тезите,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването на
първоинстанционния съдебен акт.
Първоинстанционната присъда е постановена при събиране на
относимите доказателства, като първата инстанция е подложила на подробен
анализ доказателствените източници, за да стигне до приетите от нея
фактически положения. Доказателственият анализ на първата инстанция се
5
споделя като цяло от въззивния съд. Проведеното от настоящия съдебен
състав въззивно съдебно следствие затвърди направените от първата
инстанция фактически констатации, като позволи уточняване на някои
детайли, свързани с присъствието на подсъдимия К. на стадиона в гр.Ловеч по
време на извършване на престъплението в гр.София, като по този начин
категорично се затвърди извода за непричастност на подсъдимия Л. И. К. към
вменените му престъпни деяния.
Въззивният съд, в изпълнение на задълженията си по чл.314 НПК и
на чл.316 НПК проведе въззивно съдебно следствие и направи свой собствен
доказателствен анализ, въз основа на който приема следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Л. И. К. е роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен (фактическо съжителство),
неосъждан (реабилитиран), работи в ЕТ „***“, живее в гр.***, ж.к.„***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Л. И. К. е бил осъждан по НОХД №3670/2004г. по
описа на РС-Благоевград за извършено на 17.08.2004г. деяние по чл.195, ал.1,
т.3 и т.4 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК на „лишаване от свобода” за
срок от две години. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен
срок от четири години. Осъждането е влязло в сила на 29.09.2004г. По това
осъждане подсъдимият Л. И. К. е реабилитиран по реда на чл.86, ал.1, т.1 НК
на 29.09.2008г., а по реда на чл.88а, ал.3 вр. ал.1 НК - на 29.09.2013г.
Подсъдимият К. е бил регистриран като криминален контингент по
линия „кражби и грабежи” и е бил многократно задържан:
- по ДП №784/2009г. на СДВР, пр. пр. №15624/2009г. на СГП за
престъпление по чл.196 от НК за времето от 07.09.2010г. до 10.09.2010г. и от
12.09.2010г. до 23.11.2010г.;
- по ДП №161/2011г. на СДВР, пр. пр. №6488/2011г. на СГП за
престъпления по чл.194, чл.195 и чл.321 от НК за времето от 03.07.2011г. до
20.10.2011г.;
-по ДП №1324/2015г. на РУ на МВР- Несебър, пр. пр. №2115/2015г.
на РП-Несебър за престъпление по чл.195 от НК за времето от 07.08.2015г. до
6
09.08.2015г.
На 20.11.2016г. (неделя) св.Ц. М. М. бил в центъра на гр.София и тъй
като отдавна не се бил виждал с приятеля си К. Х. П., решил да му се обади,
за да се срещнат. По телефона двамата се разбрали да се видят в заведение
„***“, намиращо се в гр.София, ул.„***“ №80.
Като барман в заведението в този момент работела св.М. С..
Около 13.15 ч. - 13.30 ч. св.М. отишъл в заведението, където вече го
чакал К. П.. Двамата седнали до издигната маса тип „буре“ на тротоара пред
заведението, непосредствено до улицата, и започнали да си говорят.
Първоначално пиели вода и кафе, а впоследствие си поръчали алкохол - К. П.
чаша водка, а св.М. - чаша от 200 мл с наливно червено вино.
Около 15.00 часа към тях се присъединил св.Ю. Ш., когото те
почерпили и продължили да говорят. К. П. си поръчал още една чаша водка, а
св.М. - втора чаша 200 мл наливно червено вино.
В заведението имало и други лица, които очаквали началото на
футболна среща на ПФК „Левски”, която щяла да бъде излъчена по
телевизията.
В заведението със свой приятел бил и св.М. Д., който седял най-
близо до входа, до витринното стъкло, гледащо към тротоара и улицата.
Около 16.40 ч. по ул.„Княз Борис I“, която е с еднопосочно движение
от ул.”Алабин” към бул.„Патриарх Евтимий”, се образувало задръстване и
колона от няколко автомобила. В колоната, малко преди заведението „***”,
бил св.К. Д. с управляван от него лек автомобил „Дачия“, модел „Докер“ с ДК
№***.
Точно срещу заведението и до масата, на която пиели св.М., св.Ш. и
К. П., на разстояние 4-5 метра от тях, в колоната се намирал лек автомобил
„Мерцедес“, модел „W 204“, неустановен по делото, с тъмен цвят, водачът на
който започнал да подава звукови сигнали с клаксона на автомобила.
Св.М. се обърнал към водача на лекия автомобил „Мерцедес“ и му
направил забележка за подаваните звукови сигнали с думите „Аре стига, к’во
си се разсвиркал? Не виждаш ли, че има задръстване“ и „Защо свириш бе,
7
нещо е станало“.
К. П. също се развикал на водача на автомобила. Репликите към
водача били съпроводени и с жестове, сочещи на раздразнението на П. и
св.М..
Св.М. Д. излязъл от заведението, за да успокои своите приятели и да
предотврати ескалация на конфликта. При излизането си св.М. Д. възприел К.
П. да казва на шофьора „Може и да те набиеме“.
Водачът на автомобила свалил до долу стъклото на шофьорската
врата и се обърнал към стоящите на масата на тротоара П. и М. с репликата
„Какво бе, ще ме биете ли?“, на което св.М. заявил „Кой говори за бой?
Приятен ден. Не става въпрос въобще за такива неща. Ето тръгнаха“,.
В този момент и св.Д. се опитал да успокои водача с думите „Остави
ги, че са си пийнали“, като след това казал на К. П. да го остави и да не
създава излишно напрежение.
Колоната от автомобили се придвижила напред, като лекият
автомобил „Мерцедес” също тръгнал в посока бул. „Патриарх Евтимий”.
Св.М. и св.Ш. продължили да разговарят на масата тип „бъчва” пред
заведението, а К. П. влязъл в заведението, за да посети тоалетната. След
излизането си от тоалетната, П. започнал във вътрешността на заведението
свада със св.М. Д., като го упреквал шумно, че в конфликта е взел страната на
водача на „Мерцедес“-а.
При този разговор К. П. се намирал на рамката на вратата на
заведението, а за да се достигне нивото на пода на заведението било
необходимо да се слезе две стъпала от равнището на тротоара.
Тогава (около 10 минути след разправията с шофьора на лекия
автомобил „Мерцедес“ - около 16.51 ч.) към заведението се приближило
неустановено по делото лице от мъжки пол, облечено със тъмен (черен или
тъмносив) суитчърт и с качулка, която покривала главата му.
Лицето от мъжки пол се приближило отляво на К. П. и се обърнало
към него с думите „Вие ли ще ме биете, бе“. В този момент П. започнал да се
обръща към него надясно, но преди да завърши движението и да застане в
лице с нападателя, неустановеното лице нанесло в бърза последователност
два удара с юмрук в лицето на П.. От внезапните удари К. Х. П. загубил
8
равновесие и паднал назад във вътрешността на заведението, подът на което
бил около 50-60 см. по- ниско от равнището на тротоара, като си ударил
главата в плочките.
Непосредствено след това неустановеното по делото лице се
насочило към св.М., който се намирал да масата тип „бъчва” и го ударил с
ръка в дясната част на главата, в резултат на което свидетелят паднал от
стола, на който седял. Св.М. успял да се обърне, като в този момент
нападателят хванал стола, вдигнал го и го стоварил върху дясната част на
тялото на св.М., който се предпазил с вдигната ръка. Мъжът отново ударил
св.М. със стола, като св.М. успял да се изправи на крака и го хванал за
дясното му рамо и го разтърсил. От разтърсването качулката на суитчъра
открила по-голяма част от лицето - от очите надолу.
Нападателят казал „С кого се биете вие, бе“ и двукратно ударил с
юмрук св.М. от лявата му страна, след което го бутнал с ръце и св.М. отново
паднал на земята. Мъжът се засилил да го удари с крак в главата, но св.М.
рязко я навел и ударът попаднал в челото му.
В този момент присъстващите в заведението хора, между които и
св.К. Д., успели да излязат на тротоара и се развикали.
Неустановеното по делото лице се отдалечило по ул. „Княз Борис I“
в посока бул.„Патриарх Евтимий“.
К. Х. П. останал на пода на заведението, без да мърда и без с него да
може да се осъществи комуникация, което силно притеснило всички
присъстващи, които извикали екип на „Спешна помощ“.
На място пристигнали две линейки - първоначално по-малка, като
медицинското лице от нея установило тежкото състояние на П. и незабавно
извикало по-голяма линейка с необходимото оборудване.
К. Х. П. бил транспортиран УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където
постъпил в 17.50 ч.
В резултат на нанесените му удари К. Х. П. получил:
- лицева травма - кръвонасядане на горните клепачи на двете очи,
по-изразено в ляво; ограничено кръвонасядане на меките тъкани по горния
9
ръб на лявата орбита, външна трета; охлузване на лявата буза; охлузване с
кръвонасядане на долната устна; кръвонасядане по предната повърхност на
брадата срединно и в ляво и кръвонасядане по лигавицата на горната устна на
нивото на трети горен десен зъб (кръвонасядането по лявата очница и това на
брадата към устните поотделно и по съвкупност са му причинили болка и
страдание);
- закрита черепно-мозъчна травма - охлузване с кръвонасядане на
меката черепна покривка в ляво теменно тилно слепоочно; с подлежащо
масивно кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво челно теменно
слепоочно с отслояване подлежащо на охлузването и хематом; с подлежащо
двулъчево счупване на черепа с основен лъч от тилно напред през
слепоочната кост и през предната черепна ямка в ляво до решетъчната кост с
широко зеене задно слепоочно; оскъден кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка вляво слепоочно и вдясно по основата на предната, средната и
задната черепни ямки; масивен дифузен кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка за главния и малкия мозък; ограничена контузия с размекчение по
конвекситета горно външно задно теменно в ляво; ограничена контузия по
основата на левия челен дял, вътрешна половина; обширни контузионни
огнища с размекчение и в бялото мозъчно вещество по основата и странично
на десните челен и слепоочен дялове (черепно-мозъчната травма му е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота);
- охлузване по лявата предмишница.
Въпреки предприетите медицински интервенции К. Х. П. починал на
***г. в 11.35 часа, като причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна
травма и настъпилите от нея усложнения.
Св.Ц. М. М. в резултат на нанесените му удари получил подкожен
хематом с изразено стесняване на очната цепка в дясна орбитална област;
кръвонасядане в дясна теменна област; кръвонасядане и отток на гърба на
носа; кръвонасядане и повърхностно охлузване на гръбната повърхност на
лява предмишница, които му причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 НК и чл.129 НК - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
10
На 20.11.2016г. - датата на инцидента пред заведението „***” на ул.
„***” №80 в гр.*** - подсъдимият Л. И. К. се срещнал със св.М. Ф. около
13.30 часа пред фен-клуб на една от фракциите на привърженици на
ПФК „Левски“, намиращ се в гр.София, на ул.„***“ №74.
Св.Ф. към този момент отговарял за охраната на срещите, в които
участвал ПФК „Левски“ и бил заместник-управител на ЛСФК „Секюрити“.
Дружеството имало сключен договор за охрана с футболния клуб.
Подсъдимият К. и св.Ф. се видели по повод на предстояща същия
ден в 17.30 часа футболна среща между ФК „Монтана“ и ПФК „Левски“,
която трябвало да се играе в 17.30 часа в гр.Ловеч, на Градския стадион, тъй
като стадиона в гр.Монтана нямал лиценз от БФС за провеждане на срещи от
първенството на Република България. Между двамата имало уговорка
подсъдимият К. да бъде стюард (лице, което да следи за поддържането на
реда при провеждането на спортното събитие от феновете на съответния
отбор). Подсъдимият К. се ползвал с авторитет сред агитката на
ПФК „Левски” от фракцията на „***” и нееднократно изпълнявал ролята на
стюард при гостуванията на клуба.
След срещата си св.Ф. и подсъдимия К. потеглили към гр.Ловеч с
брандиран автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК №***. Движели се по
„автомагистрала” „Хемус” като преминали през с.Горни Богров
(преброителен пункт на АПИ) в 14.23 часа и през с.Абланица (до гр.Ловеч -
преброителен пункт на АПИ) в 15.55 часа, като пристигнали в гр.Ловеч след
16.00 часа.
Футболната среща започнала в 17.29 часа.
В 16-тата минута на мача от сектора с феновете на гостите от
ПФК „Левски” били хвърлени няколко мощни димки и това наложило
спиране на мача за 6 минути. Футболната среща продължила до 19.25 часа
поради прекъсването. По време на футболната среща и по-специално в
20.50 минута от началото на футболната среща (в 17.50 часа) подсъдимият К.
бил на стълбите на стадиона в гр.Ловеч, в сектора с агитката на
ПФК „Левски”, облечен в брандирана светлоотразителна жилетка и
изпълнявал задълженията на стюард, като бил заснет от телевизионните
камери, излъчващи на живо.
11
След приключването на футболния мач и организиране на
изтеглянето на агитката на гостите от ПФК „Левски”, подсъдимият К.
отпътувал за гр.София отново с автомобила на св.Ф., като преминали през
пункта на АПИ в с.Абланица в 19.58 часа, а през пункта в с.Горни Богров в
21.09 часа и около 21.30 часа се прибрали в гр.София.
На 20.11.2016г. било образувано ДП №2382/2016г. по описа на
04 РУ-СДВР, което се водело срещу неизвестен извършител. На
местопроизшествието не бил извършен оглед. В хода на досъдебното
производство по несъобщени на съда причини подозренията за личността на
извършителя се насочили към подсъдимия К. (докладна записка от
03.01.2017г. - т.2, л.6 от досъдебното производство). На 22.03.2017г.
подсъдимият К. след предварителна уговорка с Ц. М. С. - полицай от СДВР,
отишъл заедно със св.И. Л. и адв.В. Б. в сградата на СДВР на ул.” Антим I”
№5, където бил задържан, а след това конвоиран до сградата на 04 РУ-СДВР
от св.А. С. и св.И. И..
В 04 РУ-СДВР за времето от 19.00 часа до 19.25 часа било
извършено неговото освидетелстване след дадено от съдия от СГС
разрешение.
От 20.40 часа до 20.50 часа, от 21.40 часа до 21.45 часа и от
22.05 часа до 22.10 часа били извършени разпознавания на лица по снимки
последователно от св.Ц.М., св.Ю. Ш. и св.К. Д., които разпознали снимката
на подсъдимия К. като извършител на нападението, случило се на
20.11.2016г. Поемни лица при извършените разпознавания били св.Б. П. и
св.И.-М. Д..
Преди извършване на разпознаванията на подсъдимия К. от тримата
свидетели, същите часове наред (от около 13.00 часа-13.30 часа на
22.03.2017г.) били в сградата на 04 РУ-СДВР, където неустановени
оперативни работници им съобщавали многократно, че извършителят е
задържан и „закован”. На екрана на преносим компютър на свидетелите била
показана снимка на подсъдимия.
С определение на СГС от 24.03.2017г. спрямо подсъдимия Л. И. К.
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с
12
определение на СГС от 12.05.2017г. в „гаранция в пари“.
По жалба на упълномощен защитник на подсъдимия (адв.С. Г.) в
СРП била образувана преписка №13544/2018г. и било установено, че
разследващият полицай по ДП №2382/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР
(настоящето производство) Д. К. е твърдяла, че главния разследващ полицай
при 04 РУ-СДВР - св.А. М. е изискала материалите по делото и е заявила
намерение да проведе ново разпознаване на подсъдимия К. с участието на
св.М. Д., а протоколът от вече извършеното разпознаване, в което
подсъдимият не е бил разпознат от свидетеля, да бъде унищожен и подменен.
Прокурорската преписка завършила с отказ за образуване на наказателно
производство от 18.04.2019г. на СРП, потвърден с постановления на СГП и
САП.
Спорът между св.М. и разследващ полицай К. по повод изискването
на делото и подмяната протокола за проведено процесуално-действие е бил
възприет и от свидетелите С. А., М. Ч. и И. Б. - тогава разследващи полицаи в
04 РУ-СДВР.
Семейството на починалия К. Х. П. - съпругата му С. Л .П. и двете
му деца - М. и Х. К. П. много тежко и болезнено преживели неговата смърт,
тъй като били в отлични взаимоотношения с него и живеели заедно.
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена въз основа на следните доказателства, доказателствени средства и
способи за доказване:
А. Гласни:
1. Обясненията на подсъдимия Л. И. К., дадени пред първата
инстанция (вкл. потвърдени на 21.04.2021г. след изменението на
обстоятелствената част на обвинението, допуснато в съдебното заседание на
25.09.2020г. - л.423 от делото).
Доказателствената стойност на тези обяснения съдът ще анализира
подробно по-долу.
13
2. Показанията на свидетелите Х. К. П., С. Л .П., М. К. П., Ц. М. М.,
К. А. Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1
НПК от разпитите пред съдия в т.1, л.37-л.39 ДП и т.5, л.19-л.21 ДП), М. В. Д.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2
НПК от разпита пред съдия в т.1, л.47-л.52 ДП), М. М. С. (дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК от разпитите
пред разследващ полицай в т.1, л.59-л.60 ДП и в т.1, л.61 ДП), Ю. В. Ш.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК от
разпита пред съдия в т.4, л.158-л.160 ДП, А. К. С., И. Т. И., И. С. Л., П. Л. К.,
Б. В. П. (дадени в съдебно заседание и частично прочетени по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК от разпита пред разследващ полицай в т.4, л.112 ДП),
И.-М. К. Д., С. В. А., А. И. М., М. В. Ч., И. Д. Б., М. Ю. Ф. и И. В. Т..
По делото на досъдебното производство са разпитани редица лица,
от които разследващите са се опитали да получат информация относно
инцидента на 20.11.2016г. пред заведението „***”, но които не са допринесли
с нищо за изясняване на истината и по тази причина въззивният съд намира,
че правилно прокурорът, изготвил обвинителния акт и първоинстанционният
съд не са ги посочили и разпитали като свидетели в съдебното производство.
Това са лицата Л.Ц. М., Х. И. Б.-М., С. А. А., С. Х. Г., А. Ц. Д., Л. Д.
С., Х. Б. А., К. С. Х., П. В. П., Т. П. С., Б. Х. А., Б. М. К., М. А. И., С. М. К., К.
Р. Д., А. А. В., М. Д. Т., С. В. И., П. Г. Л. и И. Т. Ж..
Органите на досъдебното производство са положили и усилия да
установят и разпитат собственици или ползватели на леки автомобили с
марка „Мерцедес”, като разпитите на тези лица нямат никаква стойност
относно предмета на доказване по делото, доколкото по никакъв начин
техните автомобили не могат да бъдат свързани с автомобила на лицето,
влязло в пререкание с починалия П. и пострадалия М. около 16.40 часа на
20.11.2016г.
Това са лицата В. В. А., М. М. Д., П. Д. А., Е. Н. Б., Н. Б. Л., М. М. П.,
М. П. П., К.И. К., С. Н. И., Т. П. Х., В. Й. Ш., П. Т. Н., И. Н. П., М. Ю. А., В. П.
М., О. А. Л., А. П. А., И. Е. Б., С. Р. М., М. С. П., С. Д. Х., Н. Н. М. и Н. С. П..
14
Тези лица също законосъобразно не са били включени в
приложението към обвинителния акт и не са разпитани от съда като
свидетели.
Следва да се отбележи, че всички тези лица са свързани с леки
автомобили, чиито регистрационни номера нямат нищо общо с посочените от
св.Ц. М. М. във всичките му разпити цифри „8”, „6” и „2”, като по
необясними за съда причини органите на досъдебното производство не са
проверили нито един лек автомобил „Мерцедес”, чиито номера започват
и/или съдържат посочената от св.М. цифрова комбинация, независимо, че по
делото е установен поне един такъв автомобил - с регистрационен номер ***
(т.3, л.71 от ДП), като дори от „Центъра за градска мобилност” е предоставен
мобилен телефонен номер, свързан с този автомобил - 08*** (т.3, л.72-л.75
ДП). Не са направени справки нито за собствеността и ползването на
автомобила, нито за собственика (ползвателя) на мобилния телефонен номер.
Оперативните работници и органите на разследване по необясними причини
са се съсредоточили само върху автомобили, чиито номера започват с
цифрите 69 (т.4, л.2-л.32 ДП), независимо че за такива номера не свидетелства
нито един свидетел и не могат да бъдат установени в нито една от
видеотехническите експертизи по делото. Посочените странни действия на
органите на досъдебното производство и на оперативните служители ще
бъдат коментирано подробно и по-долу, като тук само се отбелязва този
феноменален и необясним със здрав разум пропуск на органите на
разследването.
По досъдебното производство като свидетели са били разпитани и
лицата А. А. Т. и Ц. М. С., служители на МВР, чиито показания също нямат
информативна стойност, свързана с предмета на делото.
Свидетелите Х. К. П., С. Л .П., М. К. П. не са очевидци на
инцидента, но дават сведения за физическото и здравословното на починалия
К. Х. П., които са от значение за изясняване на това състояние преди
нанасянето на ударите по него. Поради тази причина въззивният съд цени
тези показания като относими към предмета на делото.
Б. Експертни заключения:
15
По делото са изслушани и приети без възражения от страните
заключенията на съдебномедицинска експертиза (т.2, л.9-л.15 ДП),
съдебномедицинска експертиза на труп (т.2, л.24-л.29 ДП),
съдебномедицинска експертиза (т.2, л.31 ДП), биологична експертиза (т.2,
л.34-л.38 ДП), видеотехническа експертиза (т.2, л.44-л.52 ДП), техническа
експертиза (т.2, л.56-л.58 ДП), видеотехническа експертиза (т.2, л.62-л.63 ДП),
видеотехническа експертиза (т.2, л.69-л.112 ДП), ДНК-експертиза (т.4, л.116-
л.119 ДП), допълнителна съдебномедицинска експертиза (л.252-л.266 от
делото), видеотехническа експертиза (л.381-л.393 от делото), допълнителна
видеотехническа експертиза (л.413-л.420 от делото), комплексна графическа
и техническа експертиза (л.54-л.63 от въззивното производство) и тройна
комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза (л.119-
л.125 от въззивното производство).
Всички тези заключения съдът цени като обективно изготвени от
безпристрастни вещи лица. Тяхното значение ще бъде обсъдено на
съответните места при преценката на доказателствата по реда на чл.305, ал.3
НПК в настоящето решение.
Въззивният съд цени частично и заключението на първоначалната
съдебно-медицинска експертиза за починалия К. Х. П., находящо се в т.2, л.9-
л.15 от досъдебното производство, изготвено от вещото лице д-р Ц. Р. В..
Това заключение е изготвено приживе на починалия и от него се установява
невъзможността той да бъде разпитан в рамките на досъдебното
производство. Доколкото това заключение е изготвено преди смъртта на
пострадалия и преди извършената аутопсия (срв. съдебномедицинската
експертиза на труп в т.2, л.24-л.29 ДП), дадените от вещото лице заключения
относно причините за смъртта излизат извън рамките на експертизата и
първата инстанция обосновано и законосъобразно е назначила допълнителна
съдебномедицинска експертиза относно причината за смъртта.
Заключението на тази допълнителна съдебномедицинска експертиза
(л.252-л.266 от делото) е подробно. В него експертите задълбочено отговарят
на всички поставени въпроси и именно това заключение настоящият съдебен
състав възприема като основа за своите изводи относно получените от
починалия травми и причината за настъпилата смърт.
Относно нанесените на пострадалия Ц. М. М. увреждания и тяхната
16
медико-биологична характеристика настоящият въззивен състав изцяло
възприема изводите на съдебномедицинска експертиза в т.2, л.31 от
досъдебното производство.
В. Писмените доказателства и доказателствени средства:
- от том 1 на досъдебното производство - протокол за оглед (л.17-
л.18) с фотоалбум (л.19), протокол за оглед на труп (л.20-л.22) с фотоалбум
(л.23-л.24), документи за различни леки автомобили марка (л.111-л.113,
л.115-л.116 и л.121-л.123) и протокол за освидетелстване (л.124);
- от том 2 на досъдебното производство - приемо-предавателен
протокол (л.67);
- от том 3 на досъдебното производство - приемо-предавателен
протокол (л.14-л.14а), протоколи за доброволно предаване на видеозаписи
(л.17-л.30), писмо №3219/5/15.12.2016г. на СО (л.31), писмо
№433/03.01.2017г. на СДВР-О „ООРООВ“ (л.33), писмо №АО-25-
950/08.12.2016г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с медицинска документация
за починалия П. (л.37-л.54), писмо №10856/09.12.2016г. на Център за градска
мобилност с данни за изпратени съобщения на номера 1302 и 1303 (л.56-л.69),
писмо №3219/12.12.2016г. на СО (л.70), писмо №11109/15.12.2016г. на
Център за градска мобилност с данни за изпратени съобщения на номера 1302
и 1303 (л.72-л.105) и писма и протоколи за представяне на видеозаписи
(л.108-л.113 и л.115);
- от том 4 на досъдебното производство - справка №4332-
1013/12.01.2017г. на СДВР-ОПП (л.2-л.32), писмо №100-242/10.01.2017г. на
ЗАД „Армеец“ АД с документи за застраховка на лек автомобил с ДК №***
(л.33-л.62), писмо №11108/22.12.2016г. на Център за градска мобилност (л.64-
л.68), справка за съдимост (л.70-л.72), справки АИС „БДС“ (л.79-л.80),
протокол за разпознаване по фотоалбум (л.96-л.98), протокол за разпознаване
по фотоалбум (л.101-л.103), протокол за разпознаване по фотоалбум (л.105-
л.107), протокол за разпознаване по фотоалбум (л.109-л.111), определение
СГС с разрешение за освидетелстване (л.127), протокол за освидетелстване с
фотоалбум (л.128-л.130), справка №АУ01-524/10.03.2017г. на ГД „ГРАО“
(л.140-л.141), писмо №3796/07.03.2017г. на „Теленор България“ ЕАД (л.151),
17
определение на СГС (л.164-л.168), определение на САС (л.169-л.173),
разпореждане на СГС по чл.159а НПК (л.185) и протокол на СГС (л.186);
- от том 5 на досъдебното производство - определение на СГС (л.10-
л.14), писмо №33487/10.05.2017г. на СДВР-О „ОДЦ“ (л.26), докладна записка
с пропуск (л.29-л.30), писмо №7181/05.05.2017г. на „БТК“ ЕАД с диск (л.33),
писмо №1196/15.05.2017г. на „Теленор България“ ЕАД с диск (л.34), писмо
№8743/05.05.2017г. на „Мобилтел“ ЕАД с диск (л.35), писма на
телекомуникационни оператори за телефонни номера (л.42-л.44), разписка и
приемо-предавателен протокол за веществени доказателства (л.49-л.50) и
справка на Комисията на МВР по проверката (срв. и преписка №13544/2018г.
на СРП - л.114-л.136);
- от НОХД №5040/2018г. - Постановление САП по преписка
№13544/2018г. на СРП (л.150-л.156), писмо от „Нова Броудкастинг
Груп“ ЕООД (л.286), справка №19296/06.07.2020г. на НСлС (л.288-л.289),
писмо №10-01-1599/09.07.2020г. на БНТ с диск (л.290-л.291), писмо
№258/14.07.2020г. на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (л.295), писмо
№6078/04.07.2020г. на РУ на МВР-Ловеч (л.298), уведомление от
ПФК „Левски“ АД (л.303-л.304), писмо №47114/06.10.2020г. на СДВР-ОПП
(л.336), писмо от ПФК „Левски“ АД с флаш-памет (л.348-л.349), писмо №11-
00-859/09.10.2020г. на АПИ (л.350-л.351), писмо №49608/12.10.2020г. на
СДВР (л.353), писмо от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (л.355) и писмо
№1276/02.10.2020г. от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (л.363);
- преписка №13544/2018г. на СРП (копие в отделна папка - общо
222 л.);
- от въззивното производство - писмо №228000-10493/16.09.2021г.
на СДВР-04РУ със СД (л.46-л.50) и писмо №106/10.12.2021г. на Български
футболен съюз (л.111) с рапорт на съдията (л.112-л.118).
Г. Веществени доказателства:
- светлоотразителна жилетка (към корицата на първоинстанционното
производство);
- списъци стюарди (л.316-л.320 от НОХД №5040/2018г.) и снимки на
брандиран автомобил (л.321-л.323 НОХД №5040/2018г.);
18
- компактдиск със запис от БНТ (л.290-л.201 от НОХД
№5040/2018г.);
- флаш-памет със запис на футболна среща (л.348-л.349 НОХД
№5040/2018г.).
На веществените доказателства - видеозаписи са извършени огледи
от първата инстанция (в съдебното заседание на 25.02.2021г., отразен в
протокола на л.404-л.410 от НОХД №5040/2018г.) и от въззивния съд (в
съдебното заседание на 24.11.2021г., отразени в протокола на л.100-л.108 от
въззивното производство), като тези видеозаписи са били предмет на
изследване от три експертизи, както относно тяхната автентичност и липса на
манипулации, така и по отношение на идентификация на лица, заснети на
видеозаписите.
По делото като веществени доказателства са приобщени и редица
записи от охранителни камери, камери за контрол на пътния трафик и камери
за видеонаблюдение на СО и МВР. Тези видеозаписи са предмет на
изследване от назначени на досъдебни производства експертизи, които не са
успели да извлекат от тях достатъчно информация за идентификация на
автомобила, с който се е движело неустановеното лице, участвало в скандала
с починалия П. и св.М.. От тези експертизи съдът обаче приема за установен
часа на този скандал - около 16.40 часа на 20.11.2016г. (срв. видеотехническа
експертиза в т.2, л.69-л.112 от досъдебното производство). В приложение 1.2
към тази експертиза (т.2, л.90-л.91 от досъдебното производство) е фиксиран
автомобилът „Мерцедес”, задръстването, продължило повече от минута,
както и отклоняването на автомобила леко върху велоалеята (което съвпада с
показанията на св.Д. от 06.01.2017г. - т.1, л.38 от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК). Установява се разлика от един
час - на записите часовете са 17.39-17.40, но съгласно протоколът за
доброволно предаване (т.2, л.19 от досъдебното производство) реалното
време се разминава с един час напред. В приложение 1.3 към същата
експертиза са фиксирани часовете 17.49-17.52, в които се наблюдава
суматоха на тротоара пред заведението „***” от трети лица - това съвпада,
при отчитане на посочената разлика от един час от реалното време, с
посоченото от всички свидетели време на инцидента пред заведението - около
16.50 часа.
19
Поради това съдът прие, че от тези експертизи може с точност да
установи времето както на словесния инцидент пред заведението на ул. „***”
№80, така и времето на физическия сблъсък между неустановеното лице,
починалия П. и св.М..
Установеното време е различно от посоченото от частния обвинител
и граждански ищец Х. К. П. час 15.40 като час на инцидента. Очевидно
частният обвинител е в заблуждение относно точното време на пререканието
и на нанасянето на ударите по неговия баща. Поради това доводът, че е
налице достатъчно време между 15.40 часа и заснемането на подсъдимия К.
на стадиона в гр.Ловеч, за да стигне подсъдимият до този стадион, не
подлежи на обсъждане.
Посочената доказателствена съвкупност съдържа едно основно
противоречие - относно личността на автора на ударите по починалия П. и
пострадалия св.М. - дали това е подсъдимият Л. И. К. или друго лице,
неустановено по делото. Останалите противоречия в доказателствените
източници - най-вече в свидетелските показания, са напълно обясними с
динамичността на ситуацията при инцидента на 20.11.2016г., както и с
изминалото време между станалото и провеждането на съответните разпити
на свидетели, в които тези свидетели са депозирали своите показания.
Въззивният съд намери, че по делото категорично се доказва
обстоятелството, че подсъдимият Л. И. К. към момента на инцидента пред
заведението „***” в периода от 16.40 часа до 17.00 часа на 20.11.2016г. се е
намирал в гр.Ловеч и не е имал физическата възможност да извърши
вменените му престъпни деяния, а престъплението е извършено от
неустановено по делото лице.
Присъствието на подсъдимия К. в гр.Ловеч във времето на
извършването на престъплението в гр.София, се установява от показанията на
св.М. Ф., който по никакъв начин не може да бъде приет за заинтересован от
крайния изход на делото. Дори да се отчете съществуващото от години
познанство между този свидетел и подсъдимия К., свидетелските показания
са депозирани след съответното предупреждение за възможната наказателна
отговорност. Тези показания са последователни, сравнително подробни, като
пропуските в тях са напълно обясними от изтеклото време между 20.11.2016г.
20
и разпита на свидетеля от първата инстанция в съдебното заседание на
25.02.2021г.
Свидетелят Ф. възпроизвежда причините за отиването до гр.Ловеч,
съображенията, поради които подсъдимият К. е приел да бъде стюард в
агитката на ПФК „Левски”, развитието на събитията по време на мача и
присъствието на подсъдимия на стадиона през цялото време на този мач.
Показанията на св.Ф. относно поведението на агитката и на св.Ф.
преди мача, се потвърждават от св.Т., който не е запомнил редица
подробности от срещата, което също е обяснимо поради това, че по професия
се занимава с охрана на футболни срещи и тази среща с нищо не се е
различавала от други такива срещи по отношение на организацията и
протичането. Липсата на спомен в св.Т. за редица подробности (вкл. за
дълготрайното прекъсване на срещата поради хвърлени димки) не
опровергава показанията на св.Ф..
Описаната от св.Ф. последователност на събитията на 20.11.2016г.,
съвпадаща с дадените от подсъдимия обяснения, се потвърждава и от
източник, който не може да бъде манипулиран по никакъв начин нито от
св.Ф., нито от подсъдимия - от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). В
приложеното писмо на л.350-л.351 от делото са фиксирани часовете на
преминаване на управлявания от св.Ф. автомобил през автоматизираните
пунктове на АПИ на „автомагистрала” „Хемус”, които съвпадат с посоченото
от св.Ф. и от подсъдимия време на пътуване.
Видеозаписите от мача, приобщени по съответния ред чрез
извършените огледи (вж. и по-горе) и проверени чрез съответните експертни
изследвания също потвърждават възпроизведеното от св.Ф. и от подсъдимия
за мястото на подсъдимия на трибуните на стадиона в гр.Ловеч, за времето на
началото на мача, за неговото развитие, вкл. за прекъсването от хвърлени
димки, за крайния резултат.
Въззивният съд изясни по несъмнен начин обстоятелствата,
свързани с провеждането на тази среща - това че срещата е била на
20.11.2016г., това, че е започнала в 17.29 часа, нейното развитие, както и
резултата от тази среща. Бяха извършени допълнителни огледи на
веществените доказателства, от които се установи, че БНТ на 20.11.2016г. е
излъчила репортаж от футболната среща с кадри от нея, съвпадащи с кадрите
21
от записа, представен от ПФК „Левски”. Беше проверена и установена по
категоричен начин по експертен път липсата на манипулация в записа,
предоставен от ПФК „Левски”. От писмото на БФС (л.111-л.118 от
въззивното производство) категорично се установят датата на футболната
среща, моментът на нейното начало, голмайсторите, които съвпадат с
посочените в телевизионния репортаж, както и прекъсването поради
хвърлени димки в 16-тата минута на мача. При огледа на видеозаписите се
установи точното място на срещата - Градския стадион в гр.Ловеч (посочено
в репортажа на БНТ и в коментара на коментатора при директното излъчване
на срещата в записа от ПФК „Левски”).
На видеозаписа, представен от ПФК „Левски” от директното
излъчване от футболния мач от спортния канал „Diema sport HD” е
фиксирано присъствието на подсъдимия Л. И. К. на стълбите на стадиона в
гр.Ловеч в 20.51 минута на футболната среща, на място, посочено от
подсъдимия в неговите обяснения, дадени преди изискването на
видеозаписите от съда, както и на мястото, посочено от св.Ф. също преди
извършването на огледа на видеозаписа от първата инстанция.
Действително заключението на комплексната видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза сочи, че заснетото лице е „най-
вероятно” подсъдимия, като вещите лица обясниха липсата на категоричност
с липсата на достатъчно частни идентификационни признаци, но изрично
наблегнаха на множеството общи признаци, поради което те са уверени, че
заснетото лице е именно подсъдимия К..
При огледа на вещественото доказателство от въззивния съд се
установи и обстоятелството, че светлоотразителните жилетки на стюардите,
осигурени от св.Т. за охрана на мача, са различни от светлоотразителните
жилетки, използвани от стюардите в агитката на ПФК „Левски”, което
напълно съвпада с посоченото от св.Ф. и от подсъдимия К.. Трите
видеотехнически експертизи, назначени от първата инстанция и от въззивния
съд също констатират това обстоятелство.
Твърдението на поверениците на частното обвинение, че в първата
видеотехническа експертиза (л.381-л.393 от делото) не е установен
подсъдимия, не държи сметка за обстоятелството, че вещото лице не е имало
задача да изследва всеки един заснет образ във видеозаписа, който
22
продължава 1 час, 44 минути и 12 секунди. Едва след извършването на първия
оглед на видеозаписа и посочването от подсъдимия и неговата защита на
мястото, на което се е намирал Л.К. на стадиона (обстоятелство, което
потвърждава факта, че подсъдимият действително е бил на стадиона), е
фиксирана фигурата му и е извършено сравнителното идентификационно
изследване.
Не на последно място трябва да се посочи и обстоятелството, че
назначената от въззивния съд комплексна графическа и техническа
експертиза (л.54-л.63 от въззивното дело) за подписите в представените от
св.Ф. списъци и за химикалната паста, с която са положени, потвърди
категорично, че подписите са положени от подсъдимия Л. И. К., като не може
да се отговори дали е използвано едно и също пишещо средство, а подписите
са изпълнени със сходна по вид и физично-оптични свойства химикална
паста. Вещите лица разясниха ясно невъзможността да бъде посочено времето
на полагане на подписите поради липсата на техническа възможност за такова
изследване при многото неизвестни при това изследване (л.153 от въззивното
дело). Запазването на тези списъци от св.Ф. до тяхното предаване на съда е
обяснено логично от самия свидетел с молбата на подсъдимия К., който е бил
наясно с възможността да потрябват доказателства за неговото присъствие в
гр.Ловеч на 20.11.2016г.
Поради това съдът прие, че несъмнен начин се установява по делото
пребиваването на подсъдимия Л. И. К. извън гр.София в периода от около
14.30 часа на 20.11.2016г. до около 21.30 часа на същата дата, а категорично в
17.50 часа подсъдимият К. е заснет от национална телевизия на трибуните на
стадиона в гр.Ловеч.
Действително този час е един час след нанасянето на ударите по К.
Х. П. и св.Ц. М. М., но липсва физическа възможност за толкова бързо
придвижване от центъра на гр.София до Градския стадион в гр.Ловеч - в тази
насока съдът се позовава най-вече на представената от АПИ и посочена по-
горе разпечатка, от която се установява, че дори при превишаване на
скоростта над разрешеното, на св.Ф. е било необходимо времето от 14.23 часа
до 15.55 часа да измине разстоянието от Горни Богров до Абланица. Като се
отчете времето, необходимо за излизане от центъра на гр.София до Горни
Богров, както и необходимото време от пункт „Абланица” до влизане в
23
Градския стадион в гр.Ловеч, въззивният съд заключи, че не съществува
физическа възможност подсъдимия Л. И. К. да е извършител на деянията, за
които е предаден на съд.
Въззивният съд намери, че следва да се спре подробно и на
обясненията на подсъдимия К. и тяхната доказателствена стойност.
По принцип обясненията на всеки един човек, обвинен в извършване
на престъпление, по необходимост имат двояка роля и функция - от една
страна те могат да бъдат източник на доказателства, но от друга - те са със
сигурност източник на защитна теза и играят защитна функция. Именно
поради това законът не задължава подсъдимите лица да дават обяснения. и не
обвързва тези обяснения с наказателна отговорност за неистинност. Това
налага винаги внимателно да се изследват дадените обяснения.
В конкретния случай съпоставката и съвпадението на обясненията на
подсъдимия К. с твърденията на св.Ф., с показанията на св.Т., с веществените
доказателства по делото, изследвани чрез съответните експертни заключения,
мотивира въззивният съдебен състав да приеме, че обясненията на
подсъдимия К. съдържат в себе си обективно случили се факти.
В противовес на тези обяснения са извършените три броя
разпознавания по снимки на 22.03.2017г. от свидетелите М., Ш. и Д., както и
категоричната убеденост на св.Ц.М. в това, че именно подсъдимият е
нападателят от 20.11.2016г. Тези разпознавания и показанията на св.М. ще
бъдат обсъдени по-долу, но още тук въззивният съд намира за нужно да
посочи, че обективните веществени доказателства, експертни заключения,
липсата на съмнения в показанията на св.Ф., както и установената по делото
несъмнена манипулация на доказателствените източници от страна на
полицейски органи (за това също по-долу) налагат извод за истинност на
твърденията на подсъдимия, а не на твърденията на св.М..
Обстоятелството, което основно внася съмнение в достоверността на
обясненията на подсъдимия К. е фактът, че тези обяснения за пръв път са
дадени в съдебното заседание на 23.06.2020г. - близо четири години след
инцидента и повече от три години след задържането на подсъдимия на
22.03.2017г. Житейски нелогично изглежда такова забавяне при тежкото
обвинение за лишаване на човек от живот, отправено срещу подсъдимия К..
24
За огромно съжаление на настоящия съдебен състав изтъкнатите от
подсъдимия причини за това забавяне - липсата на доверие в органите на
досъдебното производство и страх от манипулиране и заличаване на
доказателства от тези органи, всъщност се явяват напълно основателни и
доказани по делото.
От преписка №13544/2018г. на СРП, от показанията на свидетелите
С. А., М. Ч. и И. Б., от показанията на св.М. Д. и на св.М. С. се установява по
категоричен начин неправомерно вмешателство от страна на ръководни
полицейски служители, сред които и св.А. М. - главен разследващ полицай в
04РУ-СДВР, в разследването на инцидента пред заведението „***” на
20.11.2016г. и смъртта на К. Х. П..
По категоричен начин може да се заключи, че действително са
правени опити за подмяна на протокола от разпознаването, извършено от
св.М. Д., при което той не е разпознал подсъдимия (срв. т.4, л.96-л.98) с друг
протокол, в който той „разпознава” подсъдимия К.. В тази насока са
показанията на самия свидетел Д. за опита на св.М. да подмени протокола от
неговия разпит преди разпознаването с друг протокол, както и показанията на
полицейските служители А., Ч. и Б. за причините за възникналия скандал
между св.М. и разследващия полицай по делото Д. К..
За наличието на манипулации в разследването е категорична и св.М.
С., която описва начините, по които е била тормозена по телефона от
полицаите чрез редица обаждания, както и чрез редица призовавания за
разпити в районното управление, за част от които не са съставени протоколи,
за продължителни разпити в полицията без смисъл, както и за подтикването
на тази свидетелка да посочи, че е видяла белег на главата на отдалечаващия
се извършител на 20.11.2016г., след като тя категорично още на ***г. (разпит
в т.1, л.59-л.60 от досъдебното производство, приобщен по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), че единственото което е видяла при падането на
качулката от главата на извършителя, е това, че е с къса тъмна коса, но не
може да даде повече подробности. Въззивният съд не може да коментира
освен като грубо нарушение на закона изявлението на разпитващите при
възражението на свидетелката С., че записаното на л.61 от т.1 на досъдебното
производство не е вярно - „Дори да не е точно така, за сега ще го оставим
така.” (л.44 от делото). Съдът няма никакви основания да се съмнява в
25
добросъвестността на тази свидетелка, която по никакъв начин не е обвързана
с подсъдимия К. и неговата защитна позиция.
Самият св.Ц.М. също възпроизвежда редица свои посещения в
04РУ-СДВР и едно посещение в СДВР, при които е давал показания и
сведения, за които не са съставяни протоколи, включително за посещение,
при което са му представени за разпознаване повече от 20 фотографии на
лица. За такова разпознаване, разбира се, също липсва протокол по делото.
Св.М. Д. описва обстоятелството, че му е била предявена за
разпознаване снимка на лице, заснето в сградата на полицейското управление,
на екрана на лаптоп. По този начин този свидетел потвърждава твърденията
на св.К. Д. пред съда за показването на такава снимка (на която е бил
подсъдимият) преди извършването на разпознаванията на 22.03.2017г.
Твърденията на св.Д. за показване на такава снимка се опровергават
от св.М., който е категоричен, че такава снимка не е показвана. Св.Ш. избягва
пряк отговор на въпросите, свързани с предварително манипулиране на
разпознаването на 22.03.2017г. с позоваване на липсата на спомен за такива
манипулации. Трябва да се отбележи, че самото държане на тримата
свидетели на 22.03.2017г. в сградата на 04РУ-СДВР в периода от обяд
(13.00 часа-13.30 часа) до започването на следствените действия по
разпознаване в 19.50 часа при всички положения е повлияло върху тяхното
поведение при извършване на самото разпознаване. Съдът не може да даде
вяра и на опровергаването на св.М., след като св.М. Д., който по никакъв
начин не е заинтересован от изхода на делото и няма никакви причини да
подпомага защитната позиция на подсъдимия, потвърждава показанията на
св.Д. за опити за насочване, подсказване, „припомняне” и други техники,
използвани от полицаите и най-вече - показването на снимка на екрана на
лаптоп на лице, заснето в сградата на районното управление.
Въззивният съд приема, че от формална гледна точка трите
разпознавания на 22.03.2017г. са били проведени при спазване на
изискванията на НПК, но начинът на извършване на разпознаванията,
белезите, по които лицата са посочили, че са разпознали снимката на
подсъдимия като извършител на нападението на 20.11.2016г., несигурността,
изрично заявена от св.Ш. при разпознаването (т.2, л.105 от досъдебното
производство), не могат да доведат до категоричност на извода, че
26
разпознатото лице е именно нападателят от 20.11.2016г. Свидетелите Ш. и Д.
са възприели лицето на извършителя набързо и сравнително от далеч, като
описанията, дадени от тези свидетели могат да бъдат насочени към
неограничен кръг млади лица от български произход и мъжки пол. Относно
възприятията на св.М. съдът ще вземе отношение по-долу.
Самото разпознаване по снимка по необходимост е ограничено в
своята познавателна стойност от липсата на обемност във фотозаснемането,
липсата на динамичност на изображението, невъзможността да се отчетат
цвят и нюанс на кожата (при черно-белите снимки, както е в случая),
невъзможността да се фиксират и уточнят височина, телосложение и редица
други белези, които характеризират човешката личност.
Показателно е, че още на следващия ден след разпознаването - на
23.03.2017г. при първото живо виждане на подсъдимия при разпита на св.Ю.
В. Ш. пред съдия в присъствието на обвиняемия К. и неговия тогавашен
защитник - адв.Б. (протокол в т.4, л.159-л.160 от досъдебното производство),
св.Ш. изрично е заявил „Не мога да кажа, не съм сигурен, не мога да твърдя
със сигурност, че обвиняемият е лицето, което удари Ц. в областта на
лицето, и с което се сборичкаха”. Това е напълно достатъчно да покаже
несигурността на едно разпознаване, извършено по фотоснимки.
Единственият свидетел, който категорично заявява, че подсъдимият
е автор на деянието, е свидетелят Ц. М. М.. Тази негова убеденост
противоречи на установеното присъствие на подсъдимия на друго място по
време на престъплението. Въззивният съд не поставя под съмнение
показанията на св.М. по отношение протичането на инцидента, но описаното
от него протичане на нападението на 20.11.2016г., бързината и
динамичността на станалото, обстоятелството, че преди това св.М. е бил
изпил около 400 мл. наливно червено вино, липсата на подкрепа от други
доказателствени източници на заявеното от страна на св.М. за идентичност
между подсъдимия К. и нападателя от 20.11.2016г., опровергаването на това
обстоятелство от редица доказателства, събрани по делото, мотивират
настоящия съдебен състав да приеме, че в своите показания св.М. е повлиян
от напълно нормалната лична заинтересованост от откриване и наказване на
нападателя от 20.11.2016г. и от убедителността на полицейските служители
при тяхното твърдение, че са задържали извършителя и че това е именно
27
подсъдимият К..
Странно е обстоятелството, че липсват данни да са били
проверявани твърденията на пострадалия Ц.М., който при всички свои
разпити е бил категоричен относно част от цифрите, съдържащи се в номера
на автомобила „Мерцедес”, шофиран от неустановено лице - първи цифри
„86”, след това „2”. Както се посочи по-горе такъв автомобил не е издирван и
не е установен собственик (ползвател), независимо от това, че по делото от
„Центъра за градска мобилност” е посочен телефонен номер, свързан с
автомобил с подобни номера - *** (т.3, л.72-л.75 от досъдебното
производство). Липсват всякакви сведения и данни да е търсена
собствеността върху автомобили с подобни номера, не е установен
собственик на посочения телефонен номер. В т.4, на л.3-л.32 от досъдебното
производство е приложена справка от Централната база на КАТ, която
обхваща автомобили марка „Мерцедес”, чийто номер започва с означение
„СА 69 …”. Справката обхваща 293 бр. автомобили. Като се съди по тази
справка може да се направи извод, че би могла да бъде направена справка и за
автомобили марка „Мерцедес”, чийто номер започва със „С 86 …”, със
„СА 86 …” и със „СВ 86 …”. Такива справки по делото липсват и не може да
се проследи дали е извършвана проверка по единственото достоверно
сведение, което може да насочи към извършителя - дадения от св.М.
незабавно след случая частичен номер на автомобила „Мерцедес” - софийска
регистрация, с първа цифра „8” и втора цифра „6” или „2”.
Въззивният съд е напълно наясно, че не винаги оперативната
информация може да бъде облечена с процесуални форми, които да послужат
на доказването в процеса. Когато обаче се установи, че след докладната
записка от 06.01.2017г. (т.3, л.6 от досъдебното производство) не е работено
по никакви версии освен тази, че извършител е подсъдимият Л. В. К., когато
се установи, че са събирани и манипулирани доказателства само за доказване
на връзката на подсъдимия с инцидента на 20.11.2016г., съдебният състав не
може да приеме, че органите на досъдебното производство и полицейските
органи са изпълнили своите задължения по НПК да разкрият обективната
истина, когато това е било възможно.
Посочената докладна записка съдържа непроверима информация, за
която се твърди, че е получена по негласен път в Първа криминална група на
28
04 РУ-СДВР. След този момент всички усилия са били насочени към
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К., дори за сметка
на обективната истина - съдът отново трябва да посочи:
- манипулирането на доказателства
- натиска върху свидетелите С. и Д.
- опита да бъде подведен св.М. Д. да подпише протокол от разпит с
показания, каквито той не е давал.
При това положение заключението на първата инстанция (л.446 от
делото) за това, че досъдебното производство „срещу подс.К. е водено
тенденциозно и необективно, свидетели са били манипулирани и насочвани
към даване на уличаващи го показания, бил е оказван натиск върху психиката
им и показанията им са били невярно вписвани в протоколи за разпит и
разпознавания именно с цел посочването му като извършител на
инкриминираните по делото престъпления” е напълно обосновано и вярно.
Първата инстанция е стигнала до този извод след пунктуален анализ
на показанията на свидетелите С., Д., Ш., Д., на полицейските служители А.,
Б. и Ч..
Въззивният при своя собствен и независим анализ стига до
абсолютно същите изводи.
Пред първата инстанция е било поставено искане за назначаване на
антропологична експертиза на видеозаписа на футболната среща и на
фигурата, заснета в 20.50 минута на мача, без да е била конкретизирана в
достатъчна степен евентуалната задача на такава експертиза. Подобни доводи
се излагат и в една от жалбите до настоящата инстанция. Този съд не намира
основание за назначаване на такава по вид експертиза, доколкото няма яснота
с какво това би допринесло за изясняване на обективната истина и дали
въобще подобна експертиза би била възможна при липсата достатъчно ясна
резолюция на изображението за установяването на частни белези, които биха
имали значение за такава експертиза - височина на челото, дължина на носа и
на брадичката и т.н.
Няма основания и за преразпит на св.Д., който в своите три разпита
пред съдия - два пъти на досъдебното производство (приобщени по реда на
чл.281, ал.1 НПК) и веднъж пред първата инстанция, достатъчно ясно и
29
подробно е описал своите спомени, като в огромната част от показанията му
липсват противоречия или колебания. Причините за неговата позиция във
връзка с разпознаването и за въздействието върху него преди това
разпознаване са обяснени от него логично и пълноценно при кръстосания му
разпит пред първата инстанция, когато в условията на състезателен процес и
при гаранциите на чл.6, §3, б.„d” от ЕКПЧ и чл.48 от ХОПЕС (с разясненията
по чл.48), свидетелят най-пълно и последователно е имал възможност, без да
бъде подлаган на въздействия и притесняван по какъвто и да било начин, да
изложи своите възприятия за случилото се.
Като сподели извършения от първата инстанция доказателствен
анализ, който не страда от пороци, превратности или непълноти, въззивният
съд по силата на чл.314, чл.315 и чл.316 НПК направи свои собствени
фактически изводи, подложи на обсъждане поотделно и в съвкупност всички
събрани по делото доказателствени източници и стигна до описаната по-горе
фактическа обстановка.
При приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд
правилно е приел, че с деянието си подсъдимият Л. И. К. не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпните състави по чл.124, ал.1, пр.2 от
НК и по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.1 НК, за които е предаден на
съд с внесения обвинителен акт и в съответствие със същественото изменение
в обстоятелствената част на обвинението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК,
направено от прокурора в съдебното заседание на 25.09.2020г. (л.330 от
делото), допуснато от съда в същото съдебно заседание (л.332 от делото).
По делото не се установява подсъдимият Л. И. К. да е лицето, което
е нанесло ударите, довели до смъртта на починалия К. Х. П. с
ЕГН ********** и до телесното увреждане на пострадалия Ц. М. М. с
ЕГН **********. Несъмнено такова лице съществува (или е съществувало
към 20.11.2016г.), но това не е подсъдимият К..
Липсата на авторство на инкриминираните деяния в лицето на
предадения на съд подсъдим е основна предпоставка за неговото оправдаване
по смисъла на чл.304, пр.2 НПК - установено е извършване на престъпно
деяние, но това престъпно деяние не е извършено от Л. И. К..
30
В случая не става въпрос за предположение, че подсъдимият не е
автор на деянието, а до доказана липса на авторство от негова страна,
доколкото това е било физически невъзможно - на 20.11.2016г. около
16.50 часа, когато са нанесени ударите по починалия П. и по пострадалия М. в
гр.София, на ул. „***” №80 пред заведението „***”, подсъдимият К. е бил в
гр.Ловеч, в района на Градския стадион и не е имал физическа възможност да
извърши вменените му престъпления.
Поради това оправдателната присъда на първата инстанция се явява
законосъобразна и правилна и трябва да бъде потвърдена.
Според настоящия съд не следва да се обсъждат доводите в
протеста, свързани с умисъла за телесната повреда, нанесена на починалия П.
- дали е за лека или за средна телесна повреда (при евентуален умисъл),
доколкото не се установява обективно подсъдимият К. да е автор на тези
удари. Подобни разсъждения биха имали място след залавянето на
действителния извършител на престъпленията - задача, която ще стои пред
органите на полицията и на прокуратурата занапред.
С оглед признаването на подсъдимия Л. И. К. за невиновен за
извършено престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 НК с пострадал К. Х. П. поради
това, че подсъдимият не е автор на деянието и при липсата на причинна
връзка между виновно поведение на подсъдимия К. и смъртта на К. Х. П.,
напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от гражданските ищци С. Л .П., Х. К. П. и М. К. П. граждански
искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по
100 000 лв., ведно с претенцията за законна лихва върху тези суми, от датата
на настъпване на увреждането.
Предявените граждански искове са свързани само и единствено със
смъртта на К. Х. П., която не се дължи на противоправно и виновно
поведение на подсъдимия Л. И. К., а на действия на трето неустановено лице.
Подсъдимият К. не може да носи гражданска отговорност за деликт по
смисъла на чл.45 и сл. ЗЗД така, както са предявени гражданските искове.
Поради това присъдата на първата инстанция трябва да бъде потвърдена и в
тази нейна част.
31
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 НК и поради оправдаването
на подсъдимия Л. И. К. по внесените срещу него обвинения, направените по
делото разноски следва да останат за сметка на държавата, като в тази насока
присъдата на първата инстанция също е законосъобразна и следва да се
потвърди. За сметка на държавата остават и направените във въззивното
производство разноски по изслушаните и приети експертизи.
Разпореждането на съда с веществените доказателства по делото
съответства на закона и също трябва да бъде потвърдено.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат
нейната отмяна.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.6 от НПК вр. чл.338 от
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.05.2021г.‚ постановена по НОХД
№5040/2018г. по описа на Софийски градски съд‚ НО, 23 състав.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32