№ 1636
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120105497 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след като с определение
№176/05.07.2021 г., постановено по т.д.№267/2021 г. по описа на БОС, делото
е изпратено по подсъдност на РС-Бургас.
Образувано е по искова молба на „Бургаски корабостроителници“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ***, представлявана от
прокуриста Д. Я. К., уточнена с молба, вх.№3095/22.06.2021 г. по описа на
БОС, последващо уточнение с молба, вх.№21537/26.10.2021 г., срещу
„Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитидет Ширкети ЕООД,
седалище в гр.Одрин, Република Турция, адрес център, ***,
идентификационен номер на дружеството 0757068704100001, представлявано
от И. С. Д., адрес в ***, чрез пълномощника Г. Д. В., ЕГН **********, адрес в
***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17
827,20 Евро с левова равностойност 34 866,97 лева – главница,
представляваща сбор от кейова такса и услуги за периода 01.02.2021 г. –
31.05.2021 г. и лихва за забавено плащане в размер на 301,90 Евро с левова
равностойност 590,47 лева, дължими както следва:
- 4929,60 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№46/26.02.2021 г., от която 2380,00 Евро са начислените за периода
1
01.02.2021 г. – 28.02.2021 г. кейови такси и 1728 Евро са за потребената за
м.февруари 2021 г. ел.енергия в размер на 5760 квтч, ведно с дължимата за
периода 26.02.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 142,41 Евро;
- 5149,20 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№47/31.03.2021 г., от която 2635,00 Евро са начислените за периода
01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. кейови такси и 1656 Евро са за потребената за
м.март 2021 г. ел.енергия в размер на 5520 квтч, ведно с дължимата за
периода 31.03.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 101,55 Евро;
- 4096,80 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№48/29.04.2021 г., от която 2550,00 Евро са начислените за периода
01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. кейови такси и 864 Евро са за потребената за
м.април 2021 г. ел.енергия в размер на 2880 квтч, ведно с дължимата за
периода 29.04.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 47,80 Евро;
- 3651,60 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№49/31.05.2021 г., от която 2635,00 Евро са начислените за периода
01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. кейови такси и 408 Евро са за потребената за
м.май 2021 г. ел.енергия в размер на 1360 квтч, ведно с дължимата за периода
31.05.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 10,14 Евро.
Твърди се в исковата молба, че считано от 01.02.2021 г., ищцовото
дружество оперира в Специализирано пристанище по силата на сключен със
собственика му договор за наем, както и че към 01.02.2021 г., за ремонт в
пристанището се намира моторен влекач „***“.
Ищецът твърди, че ответното дружество като собственик на моторния
влекач не е заплатило на ищеца дължимите за периода 01.01.2021 г. –
31.05.2021 г. кейови такси и суми за потребена електроенергия, за които суми
има издадени проформа-фактури с №№46/26.02.2021 г., №47/31.03.2021 г.,
№48/29.04.2021 г. и №49/31.05.2021 г.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа исковете и моли за уважаването
им. Представя писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
2
недопустими, а по същество като неоснователни на подробно изложени в
отговора аргументи. Без да оспорва, че е собственик на моторния влекач,
ответното дружество оспорва в исковия период да са били извършени
услугите, за които са издадени процесните четири броя проформа-фактури и
твърди, че няма сключен с ищеца договор по силата на който да се дължат
услугите. Счита, че издадените проформа-фактури не доказват получаване на
услугата, а представляват единствено покана за извършване на услуги и нямат
юридическа сила, както и че ищецът не е легитимиран да претендира кейови
такси, тъй като няма статут на пристанище. Претендира за отхвърляне на
исковете, ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора на
исковата молба. Представя писмена защита.
По възраженията за недупостимост на исковете съдът се е произнесъл с
определение №4228/06.12.2021 г., поради което и не се дължи ново
произнасяне.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените осъдителни искове е по
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.1, ал.1, б.l. и б.n от Международната конвенция за
арест на кораби, вр.чл.109а и чл.116, ал.2, т.1 от Закон за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ и чл.86 от
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приет като доказателство по делото е договор за наем от 01.02.2021 г.,
страни по който са „***“ АД в качеството на наемодател и „Бургаски
корабостроителници“ ЕООД в качеството на наемател. По силата на
сключения договор наемодателят отдал на наемателя за временно и възмездно
ползване следните недвижими имоти, ведно с построени в тях сгради, а
именно ПИ с идентификатор ***.9521, ***.38, ***.39 и ***.9518, всички
находящи се в Южна промишлена зона, ***, както и движими вещи,
представляващи машини, техническо оборудване и строителни съоръжения,
находящи се на същия адрес. Договорът е сключен за срок от една година с
възможност срокът му на действие да бъде продължен по взаимно
споразумение между страните.
3
Прието като доказателство по делото е Удостоверение за експлоатиционна
годност №52005, издадено на 14.06.2021 г. от министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, от съдържанието на което
става ясно, че „***“ АД е собственик на Пристанище със специално
предназначение „Бургаски корабостроителници“. Видно от част Б на
удостоверението, ищцовото дружество е пристанищен оператор за
извършване на следните морско-технически пристанищни дейности и услуги
по чл.116, ал.2, т.1 от ЗМПВВППРБ, а именно швартоване и снабдяване на
корабите с вода, комуникации и електрическа енергия и е вписан под
№49/13.04.2021 г., стр.193 в регистъра на пристанищните оператори в района
на Дирекция „Морска администрация Бургас“.
Ответникът не оспорва, че е собственик на моторен влекач „***“, както и
че в периода 01.02.2021 г. – 31.05.2021 г. е бил на кей в пристанище със
специално предназначение „Бургаски корабостроителници“. Със Заповед №Б
—ЗА-6/02.09.2020 г. на Директор на дирекция „Морска администрация“-
Бургас, приета като доказателство по делото, моторният влекач е арестуван.
По делото са приети като доказателства четири броя изпълнителни
ремонтни ведомости за докуване на моторен влекач „***“ съответно за
периода 01.02.2021 г. – 28.02.2021 г., 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г., 01.04.2021
г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., подписани от ответника и
издадени въз основа на тях четири броя проформа фактури с №№ съответно
№46/26.02.2021 г., №47/31.03.2021 г., №48/29.04.2021 г. и №49/31.05.2021 г.,
от съдържанието на които е видно, че в тях са включени кейова такса и
услуги за м.февруари, март, април и май 2021 г. съгласно изпълнителна
ремонтна ведомост, изчислен е ДДС, посочена е дата на данъчно събитие, а
като условие за плащане е посочен – банков превод. И четирите проформа-
фактури са подписани от представителя на ответното дружество.
По делото е извършена ССЕ, от заключението на която става ясно, че
„***“ АД като наемодател на ищеца извършва префактуриране на
използваната от ищеца и неговите контрагенти ел.енергия, както и че от
страна на „***“ АД са издадени следните фактури с получател „Бургаски
корабостроителници“ ЕООД, както следва: ДФ №**********/11.03.2021 г. на
обща стойност 71 535,32 лева с посочено основание „префактурирана
ел.енергия м.02.2021 г., ИТН *** и ***, гр.Бургас, кв.Победа, ***; ДФ
4
№**********/12.04.2021 г. на обща стойност 80 415,96 лева с посочено
основание „префактурирана ел.енергия м.03.2021 г., ИТН *** и ***,
гр.Бургас, кв.Победа, ***, ДФ №**********/13.05.2021 г. на обща стойност
60 565,20 лева с посочено оснавание „префактурирана ел.енергия м.04.2021 г.,
ИТН *** и ***, гр.Бургас, ***, ДФ №**********/10.06.2021 г. на обща
стойност 44 778,20 лева с посочено основание „префактурирана ел.енергия
м.05.2021 г., ИТН *** и ***, гр.Бургас, кв.Победа, ***. Вещото лице е
посочило още и това, че проформа фактурата не подлежи на счетоводно
отразяване, тъй като не отговаря на изискванията на ЗСч за първичен
счетоводен документ, както и на изискванията на ЗДДС за данъчен документ.
Според вещото лице, проформа фактурата не е данъчен документ и нейното
предназначение е да уведоми страната за дължими суми. Пак от
заключението е видно и това, че по процесните фактури няма отразено
плащане.
По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза вещото лице по
която дава заключение, че съгласно издадените проформа фактури и
подписаните изпълнителни ведомости, стойността на консумираната
електроенергия е в размер на 4 656,00 Евро и същата е отчетена посредством
подвижен подотчетен електромер KONLER TIP:AEL.TF.19, който е
присъединен към разпределително табло до кейовото място и няма открита
самостоятелна партида. Според показанията на вещото лице, дадени в
съдебно заседание на 10.07.2023 г., касае се за подотчетен електромер, а не
средство за техническо измерване. Средството за търговско измерване
№56152534, ИТ №***, което отчита консумираната електроенергя на
територията на „Бургаски корабостроителници“ се намира в п/с Победа, а
титуляр на партидата е „***“ АД.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Приложим закон в отношенията между страните е Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република
България, в редакцията му към ДВ, бр.104 от 08.12.2020 г., в разпоредбите на
който са дефинирани понятията като „пристанище със специално
предназначение“, „пристанищен оператор“, „пристанищни услуги“ и др.
Съгласно нормата на чл.93 от ЗМПВВППРБ, пристанищата в Република
5
България биват пет вида – за обществен транспорт – независимо дали
осъществяват вътрешен или международен трафик, рибарски, яхтени, със
специално предназначение и военни, включително граничнополицейски.
Видно от регистъра на регистрираните пристанища в района на Дирекция
„МА-Бургас“, пристанище „Бургаски корабостроителници“ е специализирано
пристанище по смисъла на чл.109 от ЗМПВМППРБ. Съгласно цитираната
разпоредба, със специално предназначение е всяко пристанище, което е
технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и
кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни
предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство,
буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва
обработка на товари, пътници и поща.
Съгласно чл.109а от същия закон, за корабите, които имат престой или
оперират в пристанищата по чл.107-109, с изключение на военните кораби, се
заплащат таксите по чл.103в, ал.1, а това са такси за ползване на
пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъци-
резултат от корабоплавателна дейност. По силата на ал.2 на чл.109а от
ЗМПВВППРБ, таксите по ал.1 се определят по размер и се събират от
собственика на територията и пристанищната инфраструктура на
пристанището. Следователно, кейовите такси, които спадат към таксите за
ползване на пристанищната инфраструктура, се събират от собственика на
територията и пристанищната инфраструктура на пристанището, а такъв в
настоящия случай е „***“ АД. По мнение на настоящия съдебен състав
ищецът не се легитимира като получател на кейова такса дори и по силата на
сключения с „***“ АД договор за наем, който в съответстве с чл.5, ал.1, т.3 от
Наредба №18/03.12.2004 г. за регистрация на пристанищните оператори в
Република България, е документ, който му позволява единствено да извършва
пристанищни услуги и е необходим за вписването му в регистъра на
пристанищните оператори. За първи път с писмената защита ищецът въвежда
твърдения, че претендираните от него суми за кейови такси са всъщност суми
за извършени в процесния период услуги по швартоване. Макар и
несвоевременно заявено, това твърдение на ищеца също не почива на
събрания по делото доказателствен материал. Швартоването, съгласно речник
морски термини, е маневра, в резултат на която корабът странично се
приближава към кея и се закрепва към него чрез швартовите краища и по
6
същество се различава от докуването-престоя на плавателния съд за
извършване на ремонтно-профилактически дейност, за което са издадени и
съответните изпълнителни ремонтни ведомости.
Ищецът, като пристанищен оператор по смисъла на §2, т.26 от ДР на
ЗМПВВППРБ с право да предоставя пристанищни услуги по чл.116, ал.2, т.1
от ЗМПВВППРБ в пристанище със специално предназначение „Бургаски
корабостроителници“ има право да търси заплащане само за следните
пристанищни услуги, вписани в регистъра на пристанищните оператори в
района на Дирекция „МА Бургас“, а именно за морско-технически услуги
като швартоване, снабдяване на корабите с комуникации и електрическа
енергия и корабно бункероване с вода. Тези услуги са със свободно
ценообразуване, резултат на договаряне между пристанищния оператор и
ползвателя на услугата. Доказателства обаче за дължимост на пристанищни
услуги по снабдяване на моторен влекач „***“ с електрическа енергия на
договорно основание не се събраха в настоящето производство, а като такива
съдът не приема представените от ищеца ремонтни ведомости. Това е така,
защото услугите по снабдяване на кораба с електрическа енергия са
самостоятелен вид услуги, необвързани с ремонт, докато приетите като
доказателства ремонтни ведомости установят единствено правоотношения
между страните по повод снабдяване на моторния влекач с електрическа
енергия и докуването му, но във връзка с извършен му ремонт.
Предвид на изложеното исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните претенции на
ищеца за присъждане на дължимата за периода 26.02.20021 г. – 09.06.2021 г.
лихва.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника,
направено в хода на съдебните прения, разноски не следва да бъдат
присъждани в тежест на ищеца.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, ЕИК
7
*********, седалище и адрес на управление в ***, представлявана от
прокуриста Д. Я. К., искове срещу „Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет
Лимитидет Ширкети ЕООД, седалище в гр.Одрин, Република Турция, адрес
център, ***, идентификационен номер на дружеството 0757068704100001,
представлявано от И. С. Д., адрес в ***, чрез пълномощника Г. Д. В., ЕГН
**********, адрес в ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 17 827,20 Евро с левова равностойност 34 866,97 лева – главница,
представляваща сбор от кейова такса и услуги за периода 01.02.2021 г. –
31.05.2021 г. и лихва за забавено плащане в размер на 301,90 Евро с левова
равностойност 590,47 лева, дължими както следва:
- 4929,60 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№46/26.02.2021 г., от която 2380,00 Евро са начислените за периода
01.02.2021 г. – 28.02.2021 г. кейови такси и 1728 Евро са за потребената за
м.февруари 2021 г. ел.енергия в размер на 5760 квтч, ведно с дължимата за
периода 26.02.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 142,41 Евро;
- 5149,20 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№47/31.03.2021 г., от която 2635,00 Евро са начислените за периода
01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. кейови такси и 1656 Евро са за потребената за
м.март 2021 г. ел.енергия в размер на 5520 квтч, ведно с дължимата за
периода 31.03.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 101,55 Евро;
- 4096,80 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№48/29.04.2021 г., от която 2550,00 Евро са начислените за периода
01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. кейови такси и 864 Евро са за потребената за
м.април 2021 г. ел.енергия в размер на 2880 квтч, ведно с дължимата за
периода 29.04.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 47,80 Евро;
- 3651,60 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура
№49/31.05.2021 г., от която 2635,00 Евро са начислените за периода
01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. кейови такси и 408 Евро са за потребената за
м.май 2021 г. ел.енергия в размер на 1360 квтч, ведно с дължимата за периода
31.05.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 10,14 Евро, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9