О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Град
София, 04.07.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиева
в.ч.гр. дело № 4486 по описа на съда за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.
577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК
вр. с чл.
32а от Правилника за вписванията(ПВп).
С частната жалба В.В., гражданин на Р.А.чрез
адвокат Р.П.обжалва отказа на съдия по вписвания при Служба по вписванията
София да впише съдебно решение по дело №50 Fam10/12к-6
на Окръжен съд Фаворитен, Р.А.за прекратяване на брака му с Р.В., сключен на
30.07.1973 г. и уреждане на имуществените отношения, като в негов дял е
поставен придобит по време на брака
недвижим имот, находящ се в гр.София.
Поддържа се, че определението №122 от
07.02.2019 г. за отказа е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдията по
вписванията няма правомощия да проверява редовността на акта, който изхожда от
съд и не може да откаже вписването му, както и че са налице останалите формални
предпоставки за това.
Моли съда да отмени отказа и да
постанови вписването на съдебно решение с уведомление за спогодба по дело №50 Fam10/12к-6 на Окръжен съд Фаворитен, Република
Австрия, с което на жалбоподателя се възлага недвижим имот, подробно описан в
частната жалба.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди данните по делото и доводите изложени в частната
жалба, намира следното:
Със
заявление с вх.№5164 от 07.02.2019 г. В.В., чрез процесуалния си представител
адв.П.до Служба по вписванията – София е поискано вписването на съдебно решение
по брачно дело и спогодба за поставяне в негов дял на недвижим
имот-самостоятелен обект в сграда с идент. 68134.1001.676.1.3., находящ се в
гр.София, район *******. Със заявлението са представени преписи от акта –
решение и уведомление, удостоверение по чл.39 от Регламент 2201/2003 на Съвета,
схема на имота №15-460412/06.07.2018 г., нотариален акт №6, том I, дело № 5/2005 г. на Нотариус с рег.№ 362 на НК и
район на действие СРС, удостоверение за данъчна оценка изх.№*********/30.01.2019
г., пълномощно и доказателства за платена държавна такса.
За
да постанови обжалвания отказ за вписване съдията по вписвания е приел, че
представеното бракоразводно съдебно решение не е в кръга решения, подлежащи на
вписване, тъй като то е за разтрогване на брак по взаимно съгласие и не признава
право на собственост или друго вещно право, поради което не подлежи на вписване,
а представеното Уведомление за спогодба, в частта с която съпругата прехвърля
на бившия си съпруг нейната собственост върху процесния недвижим имот не отговаря
на формалните изисквания на чл.6, ал.1, б.“в“ и ал.3 от ПВп относно описание на
недвижимите имоти и съобразно данните по чл.60, т.1-7 от ПВп и не са налице
изискванията на чл.264, ал.1 от ДОПК.
При тези данни, Софийският градски съд
намира, че обжалваният отказ за вписване е законосъобразен, а подадената
частната жалба е неоснователна.
С
нормата на чл. 569, т.5 ГПК се определя
производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради
което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК
вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в
писмена форма, с която се представя подлежащия на вписване акт. Съгласно
задължителното разрешение, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, проверката, която извършва съдията по вписванията се ограничава
само досежно това дали актът подлежи на вписване и относно изискването за
неговата форма и съдържание, като съдията по вписванията не може да проверява
материалните предпоставки на акта, с изключение на случаите, когато този
проверка изрично му е възложена от закона.
В конкретния
случай заявлението е подадено до съдията по вписванията, компетентен да се
произнесе по него, съгласно правилото на чл.
7, ал.1 от ПВ и внесена дължимата се
такса съгласно чл.2, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията такса. От заявителя е направено искане за вписване на акт,
попадащ в приложното поле на чл.
4, б."з" от Правилника за вписванията (ПВ) Съгласно чл.
112 б. "з" от ЗС и чл. 4 б. "з" от ПВ,
подлежат на вписване влезлите в сила съдебни
решения, които заместват актовете по
буква "а" от тези текстове, както и решенията,
с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по
предходните хипотези. Текстовете към които препращат цитираните норми - чл.
112 б. "а" от ЗС и чл. 4 б. "а" от ПВ
предвиждат изрично вписване на всички актове, с които се прехвърля правото на
собственост или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават,
респективно констатират такива права. Съдебното решение и инкорпорираното в
него удостоверяване за постигната спогодба за уреждане на имуществените
отношения между съпрузите е постановено на 29.02.2019 г. от Окръжен съд
Фаворитен, Р.А.по дело №50 Fam10/12к-6. Съобразно
чл.33 от Регламент (ЕО) №44/2001 г. съдебно решение, което е постановено в
държава-членка, се признава в другата държава-членка, без да се изисква каквато
и да е специална процедура. Съгласно разпоредбата на чл.621, ал.1 от ГПК
съдебното решение се зачита от органа, пред който се представя възоснова на
заверен препис от постановилия го съд и придружаващо го удостоверение, когато
акт на ЕС изисква това. В случая, с оглед датата на съставяне на акта, приложимият
относно признаването на представения акт на съда на друга държава –членка регламент
е Регламент (ЕО) №44/2001 г. –вж. чл.66, ал.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕО
и на Съвета
от 12 декември 2012 година. Съгласно преходните разпоредби - чл. 69 от действащия
Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета
от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по
въпроси, свързани с имуществения режим
между съпрузи, той се прилага само за образувани правни производства,
формално съставени или вписани автентични актове и одобрени или сключени
съдебни спогодби на или след 29 януари 2019 г., поради което не урежда
процесните отношения. Съгласно съображение 8 от Регламент (ЕО) 2201/2003 този
регламент също не се отнася до имуществените отношения между съпрузите.
По смисъла на използваният и в разпоредбата на националния закон
(ГПК) термин "съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава -
членка на ЕС" следва да се тълкува в смисъла на "съдебно
решение" по чл.
32 Регламент (ЕО) № 44/2001 и съгласно
тълкуването, дадено от Съда на ЕС. Предпоставките и условията за признаване и
допускане на изпълнение на съдебно решение на друга държава - членка са уредени
в посочения регламент, който има директно приложение в страната на основание чл. 288, ал. 2 ДФЕС (преди чл.
249, ал. 2 от ДЕО). В случая уведомлението за спогодба съставлява
неразделна част от съдебното решение. Независимо от вида на акта, съгласно
регламентацията в чл.55 вр. чл.54, респ. чл.58 от Регламента, страната, в която
е издадено решението или одобрена спогодба
като автентичен акт, равнозначен на съдебно решение издава сертификат
съгласно стандартен формуляр V.
За да бъде зачетена силата на пресъдено нещо и конститутивното действие
на съдебното решение и да получи изпълняемост споразумение в частта му за
имуществените отношения между съпрузите, заинтересованата страна следва да
представи решението и Сертификат, посочен в членове 54 и 58 от Регламента за съдебните
решения и съдебните спогодби по образец V, или равнозначен документ. Декларацията
за изпълняемост може да бъде издадена за някои от решенията по делото, или само
по отношение на части от съдебно решение. В този смисъл е изричната разпоредба
на чл.48 от Регламента.
За признаването на решението за разтрогване на брака, разпоредбата на чл.37 от Регламент 2201/2003 г. изисква удостоверение Приложение по чл.39 и такова е представено към заявлението за вписване, но то касае само признаването на решението от развода и последиците му, с които следва да се съобразят компетентните органи по регистрацията. Досежно останалата му част от решението – за имуществените отношения, признаването и изпълнението (ако се ползва с изпълнителна сила) следва да се извърши по реда на Регламент №44/2001 и само при липса на основания за отказ на чл. 34. Когато решението бъде представено за признаване пред несъдебен орган и не бъде признато, или бъде оспорено, следва процедура по екзекватура. Несъмнено такава заинтересована страна, която може да изисква признаването на съдебно решение по този ред, е и жалбоподателя като страна по съдебното производство, по което е постановено решението.
Съдията по вписванията
може да постанови отказ основан на съображения, извлечени от формата на акта,
ако актове, издадени от надлежни държавни органи не съдържат реквизитите, които
са предвидени в съответния нормативен акт, или ако липсва подпис, като елемент
от проверката на формата на акта. Може да бъде отказано вписване на
представения акт и ако той няма необходимото съдържание, относно идентификация
на страните (чл.
6, ал. 1 б. "А" ПВп) и идентификация на имота (чл.
6, ал. 1 б. "в" ПВп). Съдията по вписванията не е компетентен да
проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на
него, а не обратно. Когато е представено за вписване съдебно решение, което
нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го
впише, независимо от неговото съдържание.
С оглед на изложеното
по-горе, съдът намира, че за прякото признаване на съдебното решение следва да
се приложи сертификат, а с оглед правомощията на съдията по вписвания липсата
му не може да се преодолее с даване на указания. Видно от съдържанието на представеното
за вписване решение е и, че същото не съдържа идентификация на имота съгласно
изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ, макар и да реферира към нотариалния
акт и да е представена схема от СГКК- София. Разпоредбата на чл. 6 от
ПВп поставя изискване подлежащите на вписване актове да имат посоченото в
него съдържание, а не същото да се установява от съпътстващите го документи.
Същественото обаче е, че описанието на имота е сторено по начин, който не
изяснява обема на правата и титуляра (в решението е посочено, че същият е нейна
еднолична собственост; данните от нот.акт е за придобиването му по време на
брака) и така, че имотът остава в недостатъчна степен индивидуализиран.
С оглед на това, съдът намира, че от
съдията по вписвания не е извършена преценка в противоречие със задължителните
указания в т. 6 от ТР
№ 7/12 на ОСГТК на ВКС за липса на материалноправни предпоставки на акта, а
за неговата нередовност от външна страна и с оглед неговото съдържание, каквато преценка той е длъжен да извършва, съгласно чл.
32а, ал. 1 ПВ.
На следващо място - не са представени
доказателства да изпълнението на изискванията на разпоредбата на чл.264,
ал.1 от ДОПК - декларация от вносителя и удостоверение за данъчна оценка на
имота, в които да е посочено, че няма данъчни задължения за същия. Наличието или
липсата на непогасени данъчни задължения за имота не се удостоверява от
представеното удостоверение за данъчна оценка, защото в него не е вписано, че
собственикът няма непогасени задължения за имота. Затова законосъобразен е
извода на съдията по вписвания, че молителят не е доказал настъпването на
предвидената в чл.
264, ал. 1, изр. 2 ДОПК предпоставка, при наличието на която може да се
извърши вписването.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че подадената против отказа за
вписване частна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 122 от 07.02.2019 г. на съдия по вписванията при Служба по
вписванията – гр.София, с което отказва да разпореди вписване по молба с вх.№
5164/2019 г. на съдебно решение по дело №50 Fam10/12к-6 на Окръжен съд Фаворитен, Република Австрия.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.