Решение по дело №2038/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба от производството е по жалба на П.Е.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу АУЗ с изх. № МД-АУ-5648 от 18.05.2022 г. на орган по приходите при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-019 от 04.07.2022 г. на Решаващия орган след обжалване по административен ред, с който са установени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. в размер на 156.41 лв., за 2020 т. – в размер на 216.29 лв. и за 2021 г. в размер на 250.61 лв.

С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че неправилно е определена ТБО за 2017 г., 2020 г. и 2021 г., до колкото не е съобразено количеството на генерирания отпадък. Сочи се, че претендираната ТБО няма нищо общо с действителното количество битови отпадъци, генерирани от оспорващия и с реално направените разходи от фирмата за извозването им. Твърди се, че ТБО се заплаща за реално извършени/ предоставени услуги, а и оспорващият е подал декларация че в двора си има поставен стандартен съд от 110 л. за сметосъбиране и желае ТБО да бъде изчислявана съобразно генерираното количество битови отпадъци. Според оспорващия АУЗД противоречи на целта и на духа на закона. Отправя се искане за отмяна на обжалваният АУЗД и да се задължи Дирекция „Местни данъци“ да изчисли дължимата от оспорващия ТБО съразмерно обема на доказано извършените услуги по сметоизвозването на действителното количество битови отпадъци.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита издадения акт за съобразен нормативната уредба, касаеща ТБО. Отправя искане за отхвърляне жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14003441/ 14.02.2011 г. оспорващият е декларирал притежаването на имот – земя и сграда, находящ се в гр. Варна, р-н „Одесос“, ***, като имотът е с партиден № 5501281229039 (л. 55-64 от делото).

Данъчната оценка за трите години (2017 г, 2020 г. и 2021 г.) е 159 597.80 лв.

От страна на оспорващия е подадена Декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ с вх. № **********/ 10.11.2016 г., с която е декларирано, че през 2017 г., по отношение на имот, находящ се гр. Варна, ***, ТБО ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлени отпадъци и ще се използва 1/ 2 пластмасова кофа 110 л.

От страна на оспорващия е подадена Декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ с вх. № **********/ 02.12.2019 г., с която е декларирано, че през 2020 г., по отношение на имот, находящ се гр. Варна, ***, ТБО ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлени отпадъци и ще се използва кофа 110 л.

От страна на оспорващия е подадена Декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ с вх. № **********/ 24.11.2020 г., с която е декларирано, че през 2021 г., по отношение на имот, находящ се гр. Варна, ***, ТБО ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлени отпадъци и ще се използва пластмасова кофа 110 л.

На 30.12.2020 г. от оспорващия е подадена коригираща Декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ с вх. № **********/ 02.12.2019 г., с която е декларирано, че през 2021 г., по отношение на имот, находящ се гр. Варна, ***, ТБО ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлени отпадъци и ще се използва кофа 15 л.

С АУЗ с изх. № МД-АУ-5648 от 18.05.2022 г., издаден от М.К., на главен длъжност инспектор „КРД“, на П.Е.К. са установени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. в размер на 156.41 лв., за 2020 т. – в размер на 216.29 лв. и за 2021 г. в размер на 250.61 лв.

С Решение № МД-РШ-019 от 04.07.2022 г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, след обжалване по административен ред, е потвърден АУЗ с изх. № МД-АУ-5648 от 18.05.2022 г.

Не е спорно, че имотът на оспорващия е в границите на Район „ Одесос“ на Община Варна.

Видно от представените от ответника обобщени констативни протоколи и актове за установяване на подлежащи на заплащане видове работи по месеци, за 2017 г., 2020 г. и 2021 г.. Видно от обобщените констативни протоколи се установява, че е извършвано ръчно метене и почистване на трева на тротоари, регули на улични платна, спирки на градски транспорт, подходи към надлези, подлези, алеи, паркинги, междублокови пространства и др. обществени територии, оборки на междублокови пространства, паркинги, алеи, детски и спортни площадки и други места за обществено ползване, както ръчно почистване на пътното платно от отпадъци като смеси за зимното обезопасяване, наноси, пясък, пръст, треви, механизирано почистване на тротоари, площад, пешеходни зони, алеи, ръчно почистване на сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед и др. От актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за всеки един месец през 2017. г., 2020 г. и 2021, подписани от „ЗМБГ“ АД и от представители на Община Варна.

От обобщените констативни протоколи и от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съставени поотделно за всеки месец, в рамките на разглеждания период, се установява по дни за всеки месец предоставянето на услугата: събиране и транспортиране на отпадъци от контейнери и тротоарни кошчета до инсталация за механично-биологичнно третиране на ТБО с. Езерово или друго съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на едрогабаритни отпадъци и изхвърлени около контейнерите смесени отпадъци, образувани при извършване на ремонтни дейности от домакинствата и почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища, до депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на биоотпадъци (хранителни и кухненски) до инсталация за механично-биологично третиране с. Езерово или друго съоръжение, посочено от възложителя,; събиране и транспортиране на биоотпадъци (зелени отпадъци) до компостиращо съоръжение на депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго съоръжение, посочено от възложителя.

Ответникът представя по делото и протоколи за налагане на санкции и неустойки за определени месец, от които се установява, че е предвидена и налагана санкция за пропуснато обслужване на бр. съд за отпадъци.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 3 от ДОПК вр.чл.1 ал. 1 т. 1 и чл. 6 ал. 1 б. „а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162 ал. 2 т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл.166 ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4 ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107 ал. 4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4 ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – горецитираният чл. 107 ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – М.К., главен инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т. 2.4 от Заповед №2888/15.07.2019г. на заместник кмета на Община Варна в съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. В условията на заместване на 15.07.2019г., предвид Заповед № К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община Варна, зам. кметът на Община Варна е издал Заповед № 2888/ 15.07.2019 г. за определяне на длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по приходите. От друга страна имотът, за който с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на Община Варна. Жалбата срещу АУЗ е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени от териториално и материално компетентни органи, т.е. същите не са нищожни.

На следващо място, от посочените в акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. В АУЗ е посочено, че задълженията на жалбоподателя произтичат от изброените индивидуализирани с дата и номер декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл. 14 от ЗМДТ, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл.107 ал.3 от ДОПК вр. чл.9б от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Съдът не установява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – такова, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107 ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

С оспорения акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена дължимостта и размерът на задължението му за ТБО за 2017 г., 2020 г. и 2021 г., като са начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3, предложение второ от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ, вземанията за ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на имоти, облагаеми с ДНИ. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11. Установяването на задълженията за този вид местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД въз основа на подадено от задълженото лице искане.

По отношение на предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване оспорващият не оспорва дължимостта на такса, респ. не оспорва и факта на предоставянето й. Същевременно ответникът представя доказателства за предоставянето на процесната услуга – обобщени констативни протоколи, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи, санкционни протоколи, за 2017 г., 2020 г. и 2021 г., в този район е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (обезвреждането се извършва в завод за ТБО в с. Езерово и/или в депо до с. Въглен), както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за всеки един месец през 2017. г., 2020 г. и 2021, подписани както от изпълнителя, така и и от представители на Община Варна, се установява действителното извършване на описаните дейности.

Услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за Район „Одесос“ е възложена от Община Варна на „ЗМБГ“ АД. От обобщените констативни протоколи и от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съставени поотделно за всеки месец, в рамките на разглеждания период, се установява по дни за всеки месец предоставянето на конкретната услуга. Представените от ответника актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за всеки един месец, са подписани от представител на Община Варна. Последното обстоятелство, разгледано в съвкупност с установяващото се от протоколите за санкции и неустойки за констатирано неизпълнение от страна на изпълнителя „ЗМБГ“ АД, налага извод за реалност на предоставяната в Район „Одесос“ услуга по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.

Размерът на ТБО за 2017 г., 2020 г. и 2021 г. е определен с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Варна.

Между страните не се спори, че като собственик на процесния недвижим имот П.Е.К. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за дължимите ТБО по отношение на този имот.

Основният спорен въпрос по делото е правилно ли са изчислени дължимите ТБО за реалното предоставяне на услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ за 2017 г., 2020 г. и 2021 г., а именно за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, респективно дължими ли са установените от органа публични вземания.

Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ предвижда за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, да се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет – чл. 8 от ЗМДТ, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за процесните дейности.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че размера на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като с ал. 2 на същата законодателят дава възможност, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, да се приеме и друга основа. Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ, при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

В случая съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от приетата на основание чл. 9 от ЗМДТ Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ), във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота, изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ, или в левове според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със Заповед на Кмета.

Размерът на ТБО за 2017 г., 2020 г. и за 2021 г. е определен с Приложение 1 към НОАМТЦУТОВ и е 0,98 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите, изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ. По видове услуги, таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 0,35 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,35 на хиляда; за почистване на териториите за обществено ползване - 0,28 на хиляда.

С чл. 18, т. 3 от Приложение 1 към НОАМТЦУТОВ общинският съвет определя ТБО в зависимост от вида и броя на декларираните към 30 ноември на предходната година съдове за изхвърляне на отпадъци, да е в размер на 18 лева за 1 куб. метър некомпактирани битови отпадъци, при честота на извозване съгласно ежегодна заповед на кмета на Община Варна.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от НОАМТЦУТОВ, когато размерът на таксата (в частта на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа") се определя според количеството на битовите отпадъци, към размера на таксата ("сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа") се прибавя и размера на таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", като последната за жилищни и нежилищни имоти на граждани, и за жилищни имоти на предприятия се пропорционално върху данъчната оценка на недвижимия имот, изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ.

По аргумент от чл. 19, ал. 2, изр. второ от НОАМТЦУОВ, ако имотът не се ползва целогодишно, таксата в частта по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депо, се събира пропорционално за периода, посочен в декларацията, но такса за поддържане на чистота на територията за обществено ползване се дължи в годишен размер.

С разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в приложимата за 2018-2019 г. редакция) е регламентирана недължимост на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;

Не се установява по делото оспорващият да е подал декларация, че имотът не се ползва през цялата година.

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на правните субекти, за да се изпълни визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността отпадъци.

За да възникне задължение за такса за този вид услуга, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна.

Задължението отпада в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от ЗМДТ, който в редакцията, приложима по отношение на процесните години предвижда в: т.1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; т. 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; т.3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

В случая, както се посочи няма спор, а и от издадените заповеди на кмета се установява, че са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ, който гласи: "Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Не се спори, а и се установява, че процесният имот попада в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за 2018 г. и 2019 г.

Установява се по делото и реалното извършване и на трите дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2017 г., 2020 г. и 2021 г. по отношение на Район „Одесос“, където е местонахождението на имота на оспорващия, като честотата, съобразно посочените заповеди за декларирания ползван съд от 110 л, е два пъти седмично, поради което определените с оспорвания АУЗД задължения за ТБО е правилни и законосъобразни. Доколкото размерът на ТБО в случая не се определя според индивидуалното количество на битови отпадъци за имота или според броя на ползвателите на услугата в имота (т.е. определената от общинския съвет основа за определяне на ТБО е различна), е без значение конкретното индивидуално количество на генерираните и впоследствие третирани в съоръжения и инсталации битовите отпадъци от имота на оспорващия, в който имот оспорващият живее сам. Честотата на сметоизвозването и законодателят (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), и местната наредба (чл. 18, ал. 1, т. 2 от НОАМТЦУОВ) регламентират, че се определя със заповед на кмета. Именно определената от кмета честотата на сметоизвозването е релевантният юридически факт при установяване на размера на ТБО, а не конкретната честота на извозване на конкретния съд за битови отпадъци от имота на оспорващия. Не са подадени декларации, че имотът няма да бъде ползван през цялата година, обосновава извод за ирелевантност на доводана оспорващия, че дългосрочно отсъствие от имота.

В случая, предвид подадените декларации за ползване на съд за събиране на битови отпадъци – 1 бр. кофа с вместимост 110 л, и предвид честотата на сметоизвозването, осъществявано съобразно заповедите на кмета по чл. 63 от ЗМДТ - 2 пъти седмично, правилно е определен размерът на дължимата ТБО от оспорващия, във връзка с притежавания от него имот.

Аргументът, че определянето на ТБО в случая за процесния имот е в колизия с принципа "замърсителят плаща", не може на бъде споделен. В подкрепа на направения от съда извод е и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). С Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08, СЕС приема, че действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и Решение на СЕС от 18 декември 2014 г. по дело С-551/13, SETAR, т. 47, според което се допуска национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на системата за управление на отпадъци, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, като такава уредба не може да се приема за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.

Изрично е прието и в Решение на СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, че чл. 14 и чл. 15, § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им.

Действително съдът следва да провери въз основа на изложените пред него фактически и правни обстоятелства дали това не води до начисляване на някои "притежатели" на явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. За тази цел, казва СЕС, националната юрисдикция по-специално може да вземе предвид критерии, свързани с вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на "притежателите" да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на разходите за управление на отпадъците.

Както се посочи обаче в случая съдът съобрази вида - жилищен имот и данъчната оценка на имота, отчитащи и местоположението му в центъра на гр. Варна, обемът на лично заявения за ползване с декларациите от задълженото за ТБО лице съд за битови отпадъци, определената от кмета честотата на сметоизвозване, както и липсата на декларация, че имотът няма да бъде ползван през цялата година. СЕС не изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая, който критерий е съобразен именно с вида, площта, предназначението и др. характеристики на притежавания от оспорващия недвижим имот. Нещо повече, по отношение на размер на ТБО в частта й относно предоставяната услуга за "третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации“, повече от очевидно е, че този компонент не се определя единствено и само от количеството битови отпадъци. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, т. 2 включват и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Така и според Решение от 14 май 2020 г. по дело С-15/19, т. 50, съгласно чиито съображения чл. 10 от Директива 1999/31 изисква, както следва и от съображение 29 от тази директива, държавите членки да вземат мерки, за да се гарантира, че исканата цена за обезвреждането на отпадъци чрез депонирането им се определя така, че да покрие всички разходи по изграждането и експлоатацията на депото (решения от 25 февруари 2010 г., Pontina Ambiente, C 172/08, EU: C: 2010: 87, т. 35 и от 24 май 2012 г., Amia, C 97/11, EU: C: 2012: 306, т. 34).

На следващо място, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Гореописаните услуги не са обвързани с фактическото ползване на имота и е без значение дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, поради което законодателят приема, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

Нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ предоставя правомощието за определяне на териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, на кмета на общината. Определянето на годишния размер на таксата е предоставено в прерогативите на общинския съвет и кмета по чл. 66, респ. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В случаите, когато услугата не се предоставя, нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ изрично предвижда, че такса не се дължи. С оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в случая представените Заповеди на кмета на Община Варна, с които са определени границите на районите, в които през 2018-2019 г. Община Варна организира сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, действието им се разпростира и върху процесния имот, попадащ в границите на район „Одесос“, гр. Варна.

Предвид горното и доказаното реално предоставяне на процесната услугата в случая правилно с АУЗД е определена дължимостта на таксата за услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". В подкрепа на извода за реалното предоставяне на посочените услуги, инкорпорирани в ТБО, следва да се посочи, че ответникът е представил актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи и обобщени констативни протоколи. Няма нормативно изискване за удостоверяване извършването на услугата по отношение на конкретни имоти, с посочване на дати и честота на сметосъбиране. В този смисъл липсата на такива, не обосновава извод за непредоставяне на услугите, респективно недължимост на ТБО за тези услуги. Следва да се има предвид, че общината възлага извършването на тези дейности с договор, респ. преценка е на общината какви документи ще изисква за удостоверяване реалното извършване на услугата, като несъмнено доколкото става въпрос за обществен интерес, следва общината да обезпечи законосъобразното разходване на публичните финанси и да наблегне на контрола по изпълнението на задълженията от лицето, на което е възложена дейността. При наличие на уговорка при възлагането за съставяне и отчитане с определени документи и при липсата на съставени такива, това има отношение към изпълнението на договора между общината и изпълнителя, но не може да бъде основание съдът да приеме, че непредставянето на въпросните документи автоматично влече неизпълнение на задълженията по договора за извършване на сметосъбиране и извозване. Нещо повече, ответникът представя и протоколи за наложени санкции и неустойки във връзка с изпълнението на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване, което сочи на упражняван контрол и изпълнение на задълженията от лицето, на което са възложени процесните дейности.

Не се установява недължимост на ТБО и в частта относно услугата обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, включваща третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2. Тази такса се дължи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Наред с изискванията за определяне на границите на районите, вида на предлаганите услуги и размера на таксата (ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ), като фактическо основание за възникване на задължението за заплащане на тази такса, законът поставя изискването общината да поддържа депо за битови отпадъци. В случая не е спорно, че общината поддържа и ползва депо, което се ползва съгласно договора между Община Аксаково и Община Варна - Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Въглен, община Аксаково, област Варна.

Съобразяването на приложимите законови норми при определянето на размера на задължението за ТБО прави неоснователни оплакванията в жалбата за неправилно определяне на размера й за процесните години.

Не е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗД е издаден с единствената цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя публични общински вземания за ТБО, дължими във връзка с притежавания от него недвижим имот. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични вземания от органите по приходите, е изрично уредено в чл. 1 от ДОПК, а конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации служебно от орган по приходите е уредено в чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 – 5, чл. 9б от ЗМДТ. В случая крайната цел на оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания за местни данъци и такси, а непосредствената цел на същия е установяването на дължимите от оспорващия ТБО за 2018 г. и 2019 г. по отношение на притежавания от него недвижим имот, което представлява целеният законоустановен резултат, който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този административен акт волеизявление.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, т. 3 от ДОПК, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв. за настоящата инстанция.

На основание чл. 160, ал. 1, предл. последно и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата П.Е.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу АУЗ с изх. № МД-АУ-5648 от 18.05.2022 г. на орган по приходите при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-019 от 04.07.2022 г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ след обжалване по административен ред, с който са установени задължения на оспорващия за такса за битови отпадъци за 2017 г. в размер на 156.41 лв. и лихва 1.19 лв., за 2020 г. задължения за такса за битови отпадъци за размер на 216.29 лв. и лихва 8.37 лв. и за 2021 г. задължения за такса за битови отпадъци за размер на 250.61 лв. и лихва 10.38 лв.

ОСЪЖДА П.Е.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** заплати в полза на Община Варна, сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

	Съдия: