Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и шести януари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7032
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 23.03.2020 г. СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 24822/18
г. е отхвърлил иска за отмяна на заповед, издадена от директора на Поделение пътнически
превози на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, с която И.Т.П., заемащ длъжността
„електромонтьор, ремонт на ПЖПС“, е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца И.Т.П. с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие със събраните доказателства.Твърди, че първоинстанционният съд
не е обсъдил спазването на сроковете по чл.194 КТ.Според въззивника неправилно
първоинстанционният съд е приел, че той е трябвало да се яви по график, без да
изложи доводи дали той е бил доведен до неговото знание и дали е извършил
нарушението.Моли съда да отмени решението и да уважи иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Поделение за пътнически превози София към
„БДЖ“ ЕООД оспорва същата.Поддържа становище, че решението е правилно,
законосъобразно и постановено в съответствие с представените
доказателства.Твърди, че неявяването на ищеца на работа е потвърдено от
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Д.М., който тогава е
бил негов пряк ръководител и впоследствие е напуснал предприятието.Оспорва
твърденията на ищеца за тенденциозност при налагане на наказанието, като
поддържа, че по делото са представени четири броя дисциплинарни наказания,
които доказват дисциплинарното минало на служителя и системното извършване на
нарушения на трудовата дисциплина от негова страна.Твърди, че ищецът е бил
много добре запознат с графика за дежурствата на бригада „Ремонт на локомотиви“
в Локомотивно депо-София, като се е подписвал на определени дати, на които е
бил дежурен по график.Излага доводи, че съдът е съобразил разпоредбата на
чл.189 КТ, и че ищецът няма интерес от водене на делото.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.357 вр. чл.188, т.1 КТ.Ищецът- И.Т.П. твърди, че е бил в трудово правоотношение
с „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД-Поделение за пътнически превози-София за
длъжността „електромонтьор, ремонт ПЖПС“ в Поделение за пътнически превози
София, Локомотивно депо София.Със заповед № Д-76/08.12.2017 г. му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, като в същия ден му е връчена и втора
заповед за „предупреждение за уволнение“, а със заповед № Д-105/21.12.2017 г.
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 21.12.2017 г.Твърди, че в
заповедта е посочено, че се издава от директор А. А., а не от управителя, и че
не е посочен БУЛСТАТ на ответника, поради което не е ясно дали издателят е
лицето, представляващо ответното дружество.Ищецът твърди, че трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено на 21.12.2017 г.Оспорва наложеното с
първата заповед дисциплинарно наказание „забележка“, като твърди, че тя е
незаконосъобразна, тъй като изложеното в нея не отговаря на истината.Излага
доводи за наличие на тенденциозност в поведението на работодателя и категорично
изразено желание за прекратяване на трудовото му правоотношение.Въззивникът излага
и оплаквания, че не е спазена процедурата по установяване на нарушението, и че
е нарушен принципа за едно нарушение да се налага едно наказание.Моли съда да
отмени заповед № Д-76/08.12.2017 г. на управителя на „БДЖ-Пътнически превози“
ЕООД-Поделение за пътнически превози-София като незаконосъобразна.
С определение от 19.09.2018 г. СРС е прекратил производството по делото поради липса на
правен интерес.С определение от 12.03.2019 г. СГС е отменил определението и е
върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Видно от допълнително споразумение № 110 ЛД/ 01.03.2017
г. страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността
„електромонтьор, ремонт на ПЖПС“ в Локомотивно депо София, Цех „Ремонт на
локомотиви“, Бригада ремонт на локомотиви при „БДЖ-ПП“ ЕООД.
Със заповед № 601/29.09.2017 г. управителят на
„БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е закрил, считано от 01.10.2017 г. следните
поделения към на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД: Териториален център за
пътнически превози /ТЦПП/ София; ТЦПП Пловдив, ТЦПП Горна Оряховица, Вагонно
депо /ВД/ Надежда, ВД Горна Оряховица; Локомотивно депо /ЛД/ София, ЛД Пловдив
и ЛД Горна Оряховица и е създал, считано от 01.10.2017 г. следните поделения
към на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД: „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД-Поделение
за пътнически превози София с адрес на управление: гр.София, бул. „К******; „БДЖ-Пътнически
превози“ ЕООД-Поделение за пътнически превози Пловдив и БДЖ-Пътнически превози“
ЕООД-Поделение за пътнически превози Горна Оряховица.Видно от Приложение 6 към
заповедта на основание чл.123, ал.1, т.1 КТ ППП София приема персонала от ТЦПП
София, ВД Надежда и ЛД София съгласно утвърдената организационно-управленска
структура на ППП София.
Със заповед № Д-76/08.12.2017 г. директорът на ППП-София
при „БДЖ“ ЕООД е наложил на И.Т.П. дисциплинарно наказание „забележка“ за това,
че на 18.09.2017 г. съгласно одобрения график за дежурствата на бригада „Ремонт
на локомотиви“ при Локомотивно депо София за месец септември 2017 г. не се е
явил на работното си място без да уведоми своевременно прекия си ръководител и
без да представи документ за причините за отсъствието си, което представлява нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1, предл.3 КТ-неявяване на
работа или неуплътняване на работното време.Заповедта е връчена на ищеца на
08.12.2017 г.
Със заповед № Д-77/08.12.2017 г. на ищеца е наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 13.10.2017 г. не се е
явил на работното си място, без да уведоми своевременно прекия си ръководител и
без да представи документ за причините за отсъствието си.
Със заповед № Д-105/21.12.2017 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 02, 03, 04, 05 и 06 октомври
2017 г. съгласно одобрен за месец октомври 2017 г. график е бил назначен на
работа.За същия период е представил болничен лист № Е 20171361867, издаден от
ЕТ „Д-р Г.Т.“, който е бил обжалван от работодателя поради съмнение за неговата
достоверност и ОБЛКК с решение № 1864/16.11.2017 г. го е анулирал.В заповедта е
посочено, че в рамките на по-малко от половин година са наложени две
дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ и едно наказание
„забележка“, които не са заличени по реда на чл.197 и чл.198 КТ.
Представен е одобрен от ръководството график за
дежурствата на бригада „Ремонт на локомотиви“ при Локомотивно депо София за
месец септември 2017 г., от който е видно, че И.Т. е следвало да бъде на работа
на 18.09.2017 г., както и отбелязване в дневника за отчитане на работното време
от ръководител Иванов, че на посочената дата служителят не се е явил на работа.
С доклад вх.№ 93-Д-72/26.09.2017 г. Д.М.-ръководител
сектор „Ремонт“ е уведомил ръководителя на Локомотивно депо София, че И.П. не
се е явил на работното си място на 18, 23 и 24 септември 2017 г., за което не е
уведомил своевременно прекия си ръководител и не е представил документ за
причините за отсъствието си.С писмо изх.№ 92-00-945/28.09.2017 г., връчено на И.П.
на 10.10.2017 г., ръководителят на Локомотивно депо София му е поискал
обяснения защо не се е явил на работа на работното си място съгласно одобрен
график за месец септември 2017 г. на дати 18,23 и 24 септември 2017 г. и защо
не е уведомил за това прекия си ръководител, като му е дал 3-дневен срок за
представяне на обясненията и доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства.Ищецът
е предупреден, че същите ще бъдат преценени от работодателя и при доказано
неизпълнение на служебните му задължения ще му бъде потърсена дисциплинарна
отговорност, а неиздаването на обяснения в посочения срок ще бъде считано за
отказ от негова страна.
Видно от представените болнични листове, издадени от ЕТ
„Д-р Г.Т..“ ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода
23.09.2017 г.-25.09.2017 г., 02.10.2017 г.-06.10.2017 г. и 16.10.2017
г.-14.11.2017 г.
Видно от представените заповеди № № 499/20.05.2011 г., 5-170/19.08.2009
г., 5-170/19.08.2009 г. и 5-66/03.07.2017 г.на директора на Локомотивно депо
София на ищеца са налагани за предходен период две дисциплинарни наказания
„забележка“ и две наказания „предупреждение
за уволнение“.
Разпитания по делото свидетел Д.М. твърди, че е работил в
„БДЖ Пътнически превози“ ЕООД като ръководител сектор „Ремонт“ и ищецът му е
бил подчинен.Свидетелят заявява, че ищецът е има налагани наказания за
неявяване на работа без уважителни причини.На 18.09.2017 г. ищецът не се е явил
на работа.За отчитане на работното време е бил въведен график, одобрен от
началника на депото и съгласуван със свидетеля, а присъствието се е отразявало
в присъствена книга.На посочения ден ищецът не се е явил на работа и свидетелят
е отразил това по надлежния ред.Свидетелят лично се е уверил, че ищецът
отсъства, тъй като е бил в депото, опитал се е да се свърже по телефона се
него, но той не е вдигнал.Не си спомня ищецът да е посочвал уважителна причина
за отсъствието си.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да отхвърли иска
първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено от
лице, разполагащо с работодателска власт при спазване на процедурата по чл.193 КТ, и че от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че ищецът е
извършил твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение.
Съдът намира за несъстоятелен
доводът на въззиваемия за липсата на правен интерес от предявяване на иска, тъй
като въпросът за допустимостта на предявения иск е разрешен с влязло в сила
определение на СГС.
Настоящият съдебен състав счита, че при
налагане на дисциплинарното наказание на ищцата е спазен 2-месечният
преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ, за който съдът следи служебно.Видно от
направеното отбелязване върху заповедта ищецът е получил същата на 08.12.2017 г.Работодателят е бил уведомен за описаното в нея нарушение
на 26.09.2017 г., като през периода от
датата на узнаване от субекта на дисциплинарна власт до датата на налагане на
наказанието ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност за 38 дни,
през който период срокът не е текъл /чл.193, ал.3 КТ/.
Спазена е и процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като работодателят е изискал обяснения от ищеца, който не се е възползвал
от предоставената му възможност да представи такива.Заповедта е мотивирана и
съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ-посочен е
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е извършил
нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.Видно
от представените документи- график и присъствена книга на 18.09.2017 г. същият
не се е явил на работа, нито е посочил уважителна причина за това.Тези факти са
потвърдени и от показанията на разпитания по делото свидетел Д.. М...Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел, тъй като те възпроизвеждат лични впечатления и не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства.Въпреки указаната му доказателствена
тежест ищецът не е ангажирал доказателства, че се е явил на работа на
посочената в заповедта дата, нито за наличието на основателна причина за
неявяването му на работа.Неоснователно е възражението на въззивника, че по
делото не е установено работният график да е доведен до неговото знание.Такова
оплакване не е въведено от ищеца в исковата молба, същият не е депозирал и обяснения пред работодателя, в
които да се е позовал на това обстоятелство.
Съдът намира, че при налагане на наказанието
работодателят е съобразил нормата на чл.189, ал.1 КТ и същото съответства на
тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на ищеца.Неявяването на работа без уважителна причина е нарушение
на основно трудово задължение, изрично предвидено в чл.187, ал.1, т.1 КТ като
нарушение на трудовата дисциплина и наложеното най-леко дисциплинарно наказание
се явява адекватно.Следва да се добави, че с предходна заповед №
5-66/03.07.2017 г., връчена на 07.07.2017 г. на ищеца е било наложено и друго
дисциплинарно наказание-предупреждение за уволнение, което към момента на
връчване на атакуваната в настоящото производство заповед не е заличено по
смисъл на чл.197, ал.1 КТ и за което няма данни да е отменено, т.е. нарушението
на трудовата дисциплина не е еднократна проява от страна на ищеца.
Несъстоятелен е доводът на ищеца, че работодателят е
наложил няколко наказания за едно нарушение, тъй като видно от представените
доказателства всички наказания са били наложени за извършени нарушения на
трудовата дисциплина в различни дни и не е налице идентитет на нарушенията.Не се установи и тенденциозност в поведението на
работодателя, тъй като наложеното с процесната заповед наказание е
законосъобразно, а наложените с последващи заповеди наказания не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
По изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.23, т.4 от НЗПП въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.03.2020 г. на СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 24822/18 г.
ОСЪЖДА И.Т.П. с ЕГН **********
с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.К.Т./ да заплати на Поделение за
пътнически превози София към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД с ЕИК 1******* и със
съдебен адрес:*** сумата 80 лв. /осемдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.