р е ш е н и е
№
гр. Плевен, 29.12.2021 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Жанета Димитрова
при секретаря Жени
Стойчева
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело
№ 523 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова
молба /ИМ/ от Н.Е.К., Н.Н.К. и К.Н.К., като непълнолетен със съгласието на баща
му Н.Е.К., всички чрез пълномощника си адвокат С.Н., с която всеки от ищците е
предявил против ответника Гаранционен фонд /ГФ/ гр. София искове за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на ПТП. С влязло в сила
определение № 260050/27.08.2020 г. по делото производството по делото е
прекратено частично по предявения от Н.Н.К. иск против Гаранционен фонд София,
а ИМ върната на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК в тази й част.
В ИМ ищците твърдят, че на 09.04.2016 г. около 17 часа, на кръстовище образувано от
автомобилен път III-1304 с. *** - с. *** и автомобилен път III-306 гр.
Кнежа - гр. Червен бряг, Р.И. при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. № *** по автомобилен път III-1304 с. ***
- с. *** не спряла на пътен знак – „Б-2 Стоп“ и не пропуснала движещият се с
предимство по автомобилен път III-306 гр. Кнежа - гр. Червен бряг лек автомобил
„***“ модел „***“ с per № ***, собственост на „***“АД с водач Н.Е.К., като
реализирала пътно транспортно произшествие /ПТП/. Твърди се, че в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП е причинена средна телесна повреда на ищеца Н.Е.К.,
изразяваща се в многофрагметно счупване /раздробена фрактура/ на бедрена кост
на левият крак и разместване на капачката на десният крак, състояние довело до
трайно затрудняване на движенията на десен долен крак, както и натъртване на
меките тъкани на гръдния кош, в резултат на което същият е претърпял болки и
страдания. Ищецът твърди, че движенията на дясната колянна става са били
болезнени, ограничени с оток, което е довело до проведено двукратно оперативно
лечение. Твърди се, че след първата операция е бил неподвижен около пет месеца,
след което раздвижването на крака му продължило също пет месеца, а
оздравителния процес на десният му крак не е приключил и до днес и ищецът
продължава да търпи физически болки в този крак. Ищецът твърди, че пет месеца е
продължил периода на затруднено движение и на левия крак в резултат на
многофрагметно счупване на бедрената кост, като лечението е проведено
оперативно, при което е поставен пирон, като през целия период ищецът е търпял
болки и страдания. Твърди се, че също, че при ПТП ищецът е получил и
разместване на дискове на гръбначния стълб, в резултат на което и към момента
търпи болки в кръста, затруднения при движение, свързано с болки и страдания,
както и изтръпване на краката. Твърди се, че в резултат на преживяното ПТП и
здравословните последици от него ищецът е претърпял и психически страдания,
като случилото се е било изненадващо, неочаквано и неприемливо за ищеца и е
довело до развито посттравматично стресово разстройство, което надхвърля
обикновените човешки преживявания и е довело до нарушение на социалната му
комуникация, емоционален срив, понижена самооценка с нарушаване на стереотипите
и активността. Твърди се, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП е
причинена и средна телесна повреда на К.Н.К., който е бил пътник в автомобила,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, за което му е
направена операция, в резултат на което увреждане детето е претърпяло болки и
страдания. Твърди се, че детето е лекувано оперативно и е с метална
остеосинтеза, престояло е в клиника и е получило обездвижване на лявата ръка за
повече от два месеца. Твърди се, че в резултат на преживяването, при което е
бил поставен в ситуация на реална заплаха за живота му и сериозно увреждане на
здравето му детето е реагирало с интензивен страх и безпомощност и в резултат
на травматичната ситуация е получило неприятни емоции свързани с инцидента до
степен, че се страхува да се вози в автомобил. Твърди се, че и детето не е
преодоляло травматичното събитие, преживява го многократно чрез припомняне на
случилото се, в това число чрез кошмарни сънища. Твърди
се, че противоправното поведение на водача лекия автомобил „***“ модел „***“ с peг. № *** Р.И.И.
съставлява и престъпление, за което същата е призната за виновна с влязла в
сила присъда по НОХД № 243/2018 г. по описа на РС Кнежа, както и че по време на
ПТП по отношение на автомобила не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ /“ГФ“/. Твърди се,
че ищците са подали заявление до ответника ГФ гр. София на 27.06.2018 г. с искане да получат обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, но до датата на подаване на исковата молба не са им
изплатени суми за обезщетение, като според тях след изтичане на 15 – дни от
уведомлението ответникът е изпаднал в забава.
Моли
се съда, като съобрази представените по делото доказателства да постанови
решение с което да осъди ответника ГФ да заплати на всеки от ищците парични
суми за обезщетения в резултат на непозволеното им увреждане при ПТП на 09.04.2016 г., описано по-горе, при
което виновният водач е управлявал лек автомобил без сключена застраховка „ГО“,
както следва:
на ищеца Н.Е.К.: сумата от 110 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата;
на
ищеца К.Н.К.: сумата от 90 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Ищците искат от съда да присъди в полза
на адвокат С.Н. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 вр. ал. 1 т.
2 от ЗА за осъществоно по делото процесуално представителство.
В
срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Гаранционен фонд – гр. София чрез пълномощника му гл.
юрисконсулт Нели Попова. С отговора
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан, като се
оспорва наличието на извършено престъпление от водача от лекия автомобил марка „***“ модел „***“ с peг.
№ *** във връзка с причинените на ищците травматични увреждания, оспорва се
механизма на ПТП, причините и обстоятелствата при осъществяване на ПТП. С
отговора се оспорва представения констативен протокол, тъй като
актосъставителят не е присъствал при извършване на ПТП и липсват данни за хода
и резултата от ДП № ЗМ-73/09.04.2016 г. по описа на РУ Кнежа и НОХД № 243/2018
г. по описа на РС Кнежа. В отговора се признава, че по заявление на ищците са
образувани щети с посочени номера от 2018 г., по които ищците са уведомени, че
не са представени доказателства за обстоятелствата, имащи отношение към
определянето на обезщетение по чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ, каквито
доказателства не са представени и с ИМ. Според ответника в административната процедура
заявителите са подали бланкетно заявление, което е довело до невъзможност за ГФ
да се произнесе по същото. Алтернативно се всеки от исковете се оспорва поради прекомерност на претенцията с оглед принципа на
справедливостта и установените икономически условия в страната, като се
позовава на трайна съдебна практика към датата на ПТП. Ответникът оспорва
изцяло претенцията на ищците за законна лихва върху главницата на обезщетенията
от 13.07.2018 г. като се позовава на нормата на чл. 288 ал. 7 от КЗ /отм./,
която предвижда специална процедура, при която Гаранционния фонд изплаща
обезщетение. Според ответника по претенциите на ищците са образувани щети и
фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок на 27.09.2018 г.,
като е отправил писма до заявителите да представят допълнителни писмени
доказателства и не е станал причина за завеждане на делото, поради което не
дължи лихви, тъй като забавата се дължи на поведението на ищците, които не са
изпълнили задължението си да представят посочените писмени доказателства и не
са посочили банкови сметки, по които да бъдат преведени сумите на
обезщетенията. Според ответника липсата на съдействие от страна на ищците при
условията на чл. 96 ал. 1 от ЗЗД го освобождава от задължението да заплати
законната лихва върху обезщетението.
С отговора
се иска да бъде конституирано като трето лице-помагач на ответника по реда на
чл. 219 ал. 1 от ГПК на Р.И.И., което искане е уважено от съда с определение № 260287/27.10.2020 г.
по делото.
В о.с.з. ищецът Н.К. се явява лично, като и двамата
ищци чрез пълномощника си адвокат С.Н. поддържат предявените искове. Иска се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищците при
условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА поради оказана безплатна правна помощ по
делото. В депозираните писмени бележки ищците чрез пълномощника си поддържат
твърденията в ИМ и считат, че от доказателствата по делото се установяват
понесените болки и страдания в резултат на претърпяното ПТП в претендирания
размер. Обсъждат се подробно причинените на всеки от ищците телесни и
психически вреди, които според ищците се доказани по основание и размер. Според
ответниците претендираните обезщетения са съобразени с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД в това число икономическите условия в страната и нарастващите нива на
застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, както и
минималните застрахователни суми по застраховката съгласно чл. 492 от ГПК в
размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, а възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
Ответникът не
се представлява в о.с.з., но чрез пълномощника си адвокат Н.И. от ВтАК оспорва предявените искове и претендира направените по делото
разноски. В депозираното писмено становище в последното по делото о.с.з. ответникът чрез пълномощника си адвокат Н.И. поддържа
възраженията в отговора на исковата молба. Поддържа се, че от събраните по
делото доказателства по делото се установява, че двамата ищци са се
възстановили напълно след претърпените травми и обезщетенията в размера, в
който са претендирани се явяват прекомерни. Според ответника 5 години след
претърпяното ПТП претърпените от всеки от тях средни телесни повреди са
отшумели и същите са в напълно възстановено здравословно състояние, като моли
съда при съобразяване на размера на обезщетенията да съобрази вида и характера
на травмите, младата възраст и на двамата пострадали, икономическите и социални
условия, стандарта на живот и съдебната практика при подобни случаи към датата
на ПТП, като съобрази, че ГФ не е пряк деликвент и не отговаря за обезвреда на
претърпените вреди на договорно основание, а по силата на закона за да не
останат без обезщетение лицата, претърпели вреди при ПТП с участие на МПС без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претендират се направените
разноски за възнагражденията на вещите лица, както и за възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Третото лице – помагач Р.И.И., редовно призована, не се явява в о.с.з. и не взема становище по основателността
на исковете.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с правно
основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 вр. чл. 519 ал. 1 т. 1от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът Н.Е.К.
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 110 000 лв., които вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2016 г., изразяващи се във физически,
емоционални и психически болки и страдания описани в ИМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът К.Н.К. /непълнолетен/ със съгласието на баща му Н.Е.К.
претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на сумата от 70 000
лв., които вреди са в резултат на същото ПТП, настъпило на 09.04.2016 г., изразяващи се във
физически, емоционални и психически болки и страдания болки и страдания описани в ИМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Неимуществените вреди се претендират от ГФ поради това, че лекият
автомобил, с който е
причинено ПТП - „***“ модел „***“ с peг. № *** не е имал сключена валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" към датата на ПТП – 09.04.2016 г., като
върху сумата за обезщетенията се претендира и законна лихва от датата на изтичане
на 15 – дни от уведомлението до ответника.
Безспорно
се установява от приложеното към доказателствата по делото НОХД № 243/2018 г. на РС Кнежа, че с влязла в законна
сила на 24.01.2020 г. присъда по
посоченото дело, подсъдимата Р.И.И. /трето лице – помагач в
настоящото производство/ е призната за
виновна в това, че:
На 09.04.2016
г., около 17,00 часа, на кръстовище образувано от автомобилен път III-1304 с. *** - с.*** и
автомобилен път III-306 гр. Кнежа - гр. Червен бряг, при управление на моторно
превозно средство лек автомобил „***“ модел „***“ с per. № *** по автомобилен
път III-1304 с. *** - с. ***, след като нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 6, ал. 1, пр.З от ЗДвП: участниците в движението
съобразяват своето поведение със пътните знаци и с пътната маркировка, като не
спряла на пътен знак - „Б-2 Стоп. Спри пропусни движещият се по пътя с
предимство“ в нарушение на чл. 46, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди
да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство.“ - и не пропуснала движещият се с предимство по
автомобилен път III-306 гр.Кнежа-гр.Червен бряг, лек автомобил „***“ модел „***“
с per № ***, собственост на „***“АД с водач Н.Е.К. ***, като реализирала пътно
транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинила телесни
повреди на повече от едно лице, а именно:
-
средна телесна повреда на Н.Е.К. ***, изразяваща се в
многофрагметно счупване /раздробена фрактура/ на бедрена кост на левият крак,
което по себе си е довело до трайно затруднение на движенията на ляв крак и
разкъсване на връзките /лигаменти/ и разместване на капачката на десният крак,
състояние довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крак;
-
средна телесна повреда на К.Н.К.,***,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е довело до
трайно затрудняване на движенията на лявата ръка.
Съгласно разпоредбата на чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда по посоченото наказателно дело е задължителна за
състава на гражданския съд разглеждащ спора за гражданските последици от
деянието в частта относно това дали е извършено деянието от ответника, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства от ищците /л.12 и л.13, които не са оспорени от
ответника, че на 27.06.2018 г. ищецът Н.Е.К.
лично и в качеството на баща и законен представител на ищца К.Н.К. е подал до ГФ искания
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП,
осъществено на 09.04.2016 г., като е представил протокол за ПТП, документи за проведено лечение – епикриза, съдебно
–медицинска експертиза, удостоверение за номер на банкова сметка ***. Не се
спори между страните с оглед изложеното в писмения отговор, че са образувани щети
с посочени № по описа на ГФ и не е изплатено обезщетение на ищците до датата на
подаване на ИМ, респ. до датата на приключване на съдебното дирене по делото.
По делото липсват доказателства за постановено решение на 27.09.2018 г. от
страна на ГФ по всяка от щетите, образувани по молба на ищците с указания към
ищците съобразно изложеното в отговора на ИМ, поради което съдът приема тези
твърдения на ответника за недоказани по делото.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства – 2 бр. епикризи на л. 43 и 44 от делото, че ищецът
К.К., към този момент на 10 г. е приет за лечение на 10.04.2016 г. в Клиниката по детска ортопедия и травматология при
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр. София с анамнеза: пострадал при ПТП като пасажер
и обективно състояние: травматичен оток и деформация на лява предмишница, за
което след преглед му е поставена диагноза fractura radii sin diaphysaria, проведено му е оперативно лечение, при което фрактурата е репонирана и
фиксирана с 1 интрамедуларно поставен титаниев пирон, след което е изписан на
13.04.2016 г. в добро състояние с препоръка да не спортува за срок от 1 месец.
Установява се на 26.09.2016 г. ищецът К.К. отново е постъпил на лечение в
същото лечебно заведение за три дни, с диагноза последици от счупване на горен
крайник, с изключение на китката и дланта, окончателна диагноза: статус пост
РСОМ проптер фрактурам радии синистри диафизария, като е приет планово за
продължаване на лечението – екстракция на метала чрез операция, при която се е
извършила екстракция на остеосинтезата и е изписан в добро състояние без
усложнения.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства /л. 45 – 56 от делото/, че ищецът Н.К. е приет за
лечение на 09.04.2016 г. в Клиниката
по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен след
ПТП с обективно състояние: патологична костна подвижност в средна трета,
вътреставен излив в лява колянна става, наличие на разкъсно-контузна рана върху
лява патела, разкъсно-контузна хоризонтална рана с голяма контузионна зона в
дясна колянна става, лезия на лиг.пателе проприум, при което му е поставена
диагноза: контузио копорис генерализата, фрактура феморис синистра, лезио пателе
проприум декстра, поставен е на директна скелетна екстензия и след това му е
проведено оперативно и медиК.тозно лечение, като е изписан на 22.04.2016 г. с
подобрение е препоръка за придвижване с помощни средства за 30 дни, шина на
колянна става за 30 дни и продължаване на антикоагулантната профилактика по
схема. Установява се, че ищецът е посещавал неколкократно личния си лекар през
периода 25.05.2016 г. – 13.10.2016 г. във връзка с провежданото лечение на
заболяване с диагноза счупване на бедрената кост, за което е ползвал и отпуск
за временна неработоспособност. Установява се, че през периода от 28.03.2019 г.
– 03.06.2019 г. на ищеца са правени изследвания и е провеждано лечение във
връзка с поставена диагноза: лумбо-сакрален радикулеарен синдром поради
оплаквания за изтръпване на пръстите на дясното стъпало от няколко месеца,
намалена чувствителност, болка в гърба и кръста, ирадираща към десен крак.
Установява се от показанията
на свидетелката Т.П.К. /съпруга на ищеца Н.К. и майка на ищеца К.К./ и
свидетелката И.Е.К. – Т. /сестра на Н.К. и леля на ищеца К.К./, че същите имат
непосредствени впечатления от състоянието на двамата ищци от момента на
осъществяване на ПТП на 09.04.2016 г. и към момента на разпита им в о.с.з.
на 15.12.2021 г. и показанията им кореспондират помежду си. Свидетелките
установяват, че ищецът Н.К. е бил заедно с децата си К. и Н. при родителите си,
където гостувала и свидетелката И.К. – Т. със семейството си и след като
тръгнал с лекия си автомобил заедно с децата си в посока гр. София се случила
катастрофата, като свидетелката И.К. – Т. отишла веднага на
местопроизшествието. Свидетелката Т. установява, че е видяла племенника си К.
легнал на задната седалка на автомобила и бос, племенницата Н. излязла от
автомобила, а брат й Н. бил на предната седалка със заклещени крака.
Установява, че по-късно дошли линейка и пожарна, като пожарникарите помогнали
да се извади брат й. Установява, че детето К. било в състояние все едно спи, не
си отварял очите и го занесла на ръце в линейката и чакали докато извадят брат
й за да го сложат на леглото в линейката. Установява, че видимо брат й изпитвал
големи болки и още на място му поставили обезболяващи инжекции. Установява, че
го закарали в болницата в гр. Плевен и започнали изследвания и снимки, като тя
придружавала детето К.. Установява, че детето не можело да върви само,
повръщало, возела го с инвалидна количка и препоръчали да остане под
наблюдение, тъй като продължало да бъде в състояние все едно, че спи.
Установява, че брат й бил прехвърлен в друга количка на болницата и бил отведен
в ортопедията, където му пробили без упойка единия, счупения крак за да го
опънат и да не се свие, което пробиване се извършило с бургия пред нея и баща
й, а ищецът крещял от болка, след което го приели в болница. Установява, че
децата били изписани от болницата и тя със семейството си ги закарали в гр.
София при майка им - свидетелката Т. К., където детето К. се влошило като
започнало да повръща без да се събуди. Свидетелката Т. взела детето Н., а
свидетелката К. отишла в болница с детето К. и останали там на лечение на
счупената му ръка. Установява се, че детето К. преди катастрофата имало желание
да учи в Математическата гимназия в София, посещавало уроци, но след случилото
се променило, затворило се в себе си, започнало да се страхува да се вози в
кола. Установява, че брат й Н. бил изписан от болницата в Плевен след около 10
дни, но се придвижвал само с инвалидна количка, наложило се да го носят с чужда
помощ до втория етаж, където се намира домът му. Установява, че брат й не можел
да става от леглото, да ходи до тоалетна, да се вдига от леглото без чужда
помощ или без помощта на специални въжета, които му монтирали, като най-малко
три месеца е бил в това състояние без да може да се движи, да работи и се грижи
за себе си, да излиза от дома си, като единствено в един момент започнал да
стои прав в къщи. Установява, че след като се раздвижил брат й започнал
рехабилитации, за които също се нуждаел от чужда помощ, като бил возен
навсякъде с инвалидна количка. Установява, че след катострафата брат й бил
целият бил в синини, нарязан по ръцете, гърдите, гърба от счупеното стъкло на
автомобила, оплаквал се от болки навсякъде, включително болки в гърба, кръста,
чувствал се в кошмар и не знаел дали ще се възстанови. Установява, че и към
момента брат й не се е възстановил напълно, като семейството му го пази и не го
товарят, позволяват му да си почива повече, но той продължава да се оплаква от
болки в краката, гърба, не може да стои прав дълго време, оплаква се, че
краката му изтръпват и усеща болки ту в единия, ту в другия крак. Свидетелката
установява, че брат й не ходи нормално и при качване по стълби изнася единия си
крак. Свидетелката К. установява, че когато й докарали детето К.детето било
неконтактно и не знаело къде се намира, не я разпознавало, било цялото в синини
и имало сложена само една шина. Установява, че два часа по-късно детето
започнало да повръща в съня си и тя го закарала в болница с помощта на
приятели, носейки го на ръце, тъй като детето не можело да ходи. Установява, че
в болницата започнали да се съмняват за черепно-мъзъчна травма, защото детето
се свлякло на една пейка и не реагирало, като в последствие се оказало, че
детето има силна болка в ръката и счупване. Установява, че лекарите казали, че
детето има сътресение, поставили го на системи, но детето продължило да повръща
цяла нощ, буйнствало, не я разпознавало, не позволявало да го съблече, тъй като
не я разпознавало. Установява, че на другия ден го оперирали, след няколко дни
го изписани от болницата и след това около 10-15 дни се грижила непрекъснато за
него, като той започнал осъзнава къде е след първата седмица. Установява, че
през това време заедно с дъщеря си го обличали, хранели, къпели и т.н.
Установява, че през м. септември същата година се извършила втората операция за
изваждане на пироните, която била проблемна, тъй като имало сраствания и сега
на мястото на ръката има голям белег като буца. Установява, че детето започнало
да си ползва ръката едва през м. октомври същата година, като не е ходил на
физиотерапия преди това. Установява, че детето е тръгнало на училище в края на
учебната година след първата операция, но го блъснали в училище, имал подутина
и лекарите посъветвали да спре да ходи на училище за да се избегне риска от
бутане от други деца. Установява, че преди катастрофата детето, което било в 4
клас искало да учи в Математическата гимназия, ходел на уроци по математика, но
след това се затворил, не искал да ходи на уроци, явил се на изпита без
желание, чувствал се подписнат, не искал да говори. Свидетелката установява, че
състоянието на съпруга й ищеца Н.К. било много тежко след като го изписали от
болницата, бил на легло, нуждаел се от помощ за всичко, единият му крак бил с
шина и не можел да се сгъва, а другият с прорязвания от операцията и с пирон,
имал натъртвания по лицето, оплаквал се от болки в кръста и гърба и тя се
грижила за него, слагали му възглавници на кръста, на раменете и не искал да
лежи по гръб. Установява, че след катастрофата съпругът й не бил особено
адекватен, не искал да говори за каквото и да е, психически бил претоварен,
станал разсеян, забравял и се променил изцяло. Установява, че и към момента
мъжът й има проблеми с краката, но не иска да говори за тях, като ходи на
физиотерапия, но вечер се връща накуцвайки и подпира крака си с ръка като се
качва по стълби. Установява, че след като 3-4 месеца се оплаквал от болки и
изтръпване на десния крак отишъл на изследвания и лекарят му казал, че има
проблем свързан с кръста.
Установява се от заключението
на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Н.Л., което като компетентно и безпристрастно изготвено съдът възприема, че
ищецът Н.К. е преживял остра стресова реакция в резултат на
значим стресор – процесното ПТП, довел до временна промяна в живота му във
връзка с инвалидизирали го травматични наранявания. Според вещото лице тази
реакция е довела до психотравматична криза при ищеца с постепенно излизане от
нея от третия месец след катастрофата до около година след това, когато е
овладял безпокойствата, свързани с физическата му кондиция. Според вещото лице
острата сресова реакция е краткотрайно, но със значителна тежест психично
разстройство, което при ищеца е протекло със смесена променяща се клинична
картина, като след първоначалната зашеменетост е изпитвал сменящи се чувства на
гняв, тревожност, отчаяние, но нито едно от тези чувства не е преобладавало за
дълго. Вещото лице посочва, че психотравматичната криза е дълбоко и неприятно
изживяване на настъпила промяна в жизнения стереотип в следствие на значимо жизнено събитие като
след първоначалната зашеметеност и обърканост възникват интензивни и болезнени
чувства в т.ч. на безсилие да се промени случилото се вкл. самообвинения за
допускане на това, което внезапно е довело до промяна на живота, като в
последствие са нараснали възможностите на личността да преработи повтарящи се болезнени
чувства и емоции и да говори за негативното събитие, но все още с връщане към
миналото и накрая настъпва освобождаване от задържащите емоции с възстановяване
на уве***стта за управление на собствения живот. Според вещото лице при
управление на кризите са залага на ресурса на личността и именно
стесоустойчивостта на ищеца, жизнените му перспективи в това число
благоприятната перспектива за възстановяването му са го съхранили от отключване
на свързано със стрес психично разстройство. Според вещото лице
психотравматичните кризи са оставили отпечатък върху живота на ищеца, както и
неприятни спомени в съзнанието му, но към момента ищецът е надживял случилото
се и психически функционира нормално. Вещото лице заключава, че травматичния
стрес при ищеца е бил в причинна връзка с процесното ПТП на 09.04.2016 г., при
което са пострадали и децата му.
Установява се от заключението
на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Н.Л., което като компетентно и безпристрастно изготвено съдът възприема, че
ищецът К.К., към момента на изследването на 15 години, е реагирал
в отговор на животозастрашаващото го събитие – процесното ПТП също с остра
стресова реакция, която при него е довела до психотравматична криза. Вещото
лице установява, че след непродължителни сменящи се негативни чувства –
потиснатост, тревожност, гняв, отчаяние, отдръпване и физиологични симптоми на
стрес – повръщане, във фазата на реакция, когато се осъзнава случилото се и се
изживяват интензивни негативни емоции ищецът е бил още дете и не е могъл да го
обработи и неприемливото за съзнанието му е преминало в несъзнателната част на
психиката му. Вещото лице установява, че вече подрастващ ищецът все още не може
да разтържестви случилото се с него и да го погледне отстрани, т.е. не се е
преориентирал от травменото събитие и не е излязъл от психичната криза. Според
вещото лице капсулирането на травмата само привидно го е съхранило и не е
довело до свързано със стрес психично разстройство ивли друго, при което
стресът е отключващ фактор, но реално е подвластен на страховете си, което
влияе на уве***стта му да управлява себе си и собствения си живот. Според
вещото лице при ищеца К.К. е налице проблем, а не психично разстройство, като
разрешаването му зависи от предприемане или непредприемане на мерки –
взаимопомощ и намеса на специалисти за да допусне до съзнанието си това, което
се страхува, че може да го нарани, ако го осъзнае, да преработи болезнените си
чувства и да не заравя негативния си опит – изход от психичната криза.
Установява се от заключението
на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
доц. д-р Д.Д., което като компетентно и безпристрастно изготвено съдът
възприема, че от данните по делото се установява, че в резултат на ПТП на 09.04.2016
г. на ищецът Н.К. са причинени следните травматични увреждания: контузия
/натъртване/ на меките тъкани на гръдния кош, разкъсно-контузни рани на двете
колена, многофрагментно счупване /раздробена фрактура/ на бедрената кост на
левия крак, разкъсване на връзките /лигаменти/ и разместване на капачката на
коленната става на десния крак. Вещото лице заключава, че уврежданията са
резултат от тъпи травми, като контузията на гръдния кош е резултат от удар на
тялото в части от купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и
посоката при ПТП, като счупването на бедрената кост, разкъсването на връзките и
разместването на капачката на коляното могат да бъдат обяснени с тежките
деформации на купето и притискане на долните крайници на водача. Вещото лице
установява, че ищецът е приет за лечение в Ортопедична клиника и опериран, като
счупените костни фрагменти са били наместени и съчленени с метални импланти,
като след две седмици е изписан за продължаване на лечението в домашни условия.
Според вещото лице счупването на бедрената кост на левия крак само по себе си
води до трайно затруднение на движенията на ляв крак за период 11-12 месеца, а
разместването на капачката на дясното коляно и разкъсването на връзките само по
себе си също води до трайно затруднение на движенията на десния крак за период
5-6 месеца, като през този период ищецът е търпял болки и страдания, които
условно могат да бъдат разделени на силни през първите 2-3 месеца, средни през
следващите 3-4 месеца и слаби за период от около 5-6 месеца. Според вещото лице
от представените по делото амбулаторни листи след операцията се установява, че
след операцията на крака е била поставена специална ортопедична ортеза за 74
дни, която е била свалена за извършване на рехабилитационни процедури, като
през първите 4-5 месеца ищецът е имал ограничени и болезнени движения в
колянната става. Според вещото лице контузията на гръдния кош и
разкъсно-контузните рани на двете колена сами по себе си представляват
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, съпроводено с болки и
страдания за около един и половина месеца. Вещото лице заключава, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните по-горе
травматични увреждания на ищеца Н.К.. Вещото лице установява, че от месец март
2019 г., т.е. около 3 години след травмата, ищецът е започнал да се оплаква от
болки в кръста, парестезии /мравучкане, нарушена сетивност/ на десния крак,
като направените образни изследвания /скенер и рентген/ показали спондилозни
/дегенеративни, възрастово-болестни/ промени в поясния /лумбален/ отдел на
гръбнака, хондрозни /на хрущялите на междупрешленните дискове/ промени на ниво
пети поясен и първи кръстен прешлени на гръбначния стълб, като е поставена
диагноза увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия, потвърдена от
ЕМГ. Според вещото лице няма пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и заболяването на ищеца
- увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия, тъй като тази диагноза
е болестна, а не травматична, много хора на възраст над 40 години имат тази
диагноза и същите оплаквания без да са претърпели ПТП, липсва описана
локализация за травма в поясната област в първоначалните медицински документи
след ПТП, прекалено е дълъг периода от получаване на травмите при ПТП до
появата на симпомите на „дископатия и радикулопатия“. По отношение на ищеца К.К.
вещото лице заключава, че на същия е било причено счупване на лъчевата кост на
лявата ръка, което увреждане е резултат от тъпа травма и механизмът на
получаване може да бъде обяснен с удари на ръката в части на купето на
автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката при процесното ПТП.
Вещото лице установява, че този ищец е бил приет в Клиника по детска ортопедия
и травматология на болница „Пирогов“ в гр. София и опериран, при което костните
фрагменти са били наместени и съчленени с ортопедичен титаниев пирон и след
няколко дни изписан за продължаване на лечението в дома му. Вещото лице
установява, че на 26.09.2016 г. този ищец е бил приет в същата клиника за втора
операция, състояща се в изваждане на металния имплант, тъй като фрактурата е
била напълно зарастнала. Според вещото лице гореописанато счупване е довело до
трайно затруднение на движенията на лява ръка за период 2-3 месеца, като след
около 3 месеца хватателната функция на ръката е била възстановена напълно, а
през този период той е търпял болки и страдания, които условно могат да бъдат
разделени на силни през първите 1-2 седмици след травмата, средни през
следващите 1, 1 и ½ месеца и слаби за още 1 и ½ месеца. Според
вещото лице за период от около 3 седмици след втората операция този ищец също е
търпял болки и страдания, чиято интензивност постепенно е намалявала, като е е
налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните
по-горе травматични увреждания на ищеца К.К..
Заключението на вещото лице
доц. д-р Д.Д. е оспо*** от пълномощника на ищците в частта относно изводите му
за липса на причинна връзка между уврежданията на ищеца Н.К., съставляващи увреждане
на междупрешленните дискове с радикулопатия и процесното ПТП, но с оглед
приетото по делото заключение на назначената КСМЕ, изготвено от вещото лице д-р
М.М. /специалист по ортопедия и травматология/ и д-р Б.С. /специалист по нервни
болести/, което не е оспо*** от страните и като компетентно изготвено съдът
възприема, съдът приема по делото, че оспорването на заключението на вещото
лице доц. д-р Д.Д. в тази му част е извършено неуспешно. Вещите лица по
приетата КСМЕ заключават също, че ищецът Н.К. е претърпял травматичните
увреждания, описани в медицинските документи по отношение счупването на лявата
бедрена кост и на дясната колянна става с прекъсване на сухожилие, както и
контузни рани по цялото тяло, като приемат, че отчитайки механизма на травмата
и положението на водача с поставен предпазен колан може да се твърди, че е
налице повърхностна травма на гръдния кош, но не е отразено да има съпътстващи
увреждания на вътрегръдните органи или на гръбначния стълб със засягане на
междупрешленните дискове, както и не е проследяван активно от хирурт и
неврохирург за такива травми. Според вещите лица при ищеца възстановителният
процес е протекъл гладко, без неврологични и циркулаторни усложнения и
възстановена работоспособност на 4 месец, като ищецът е провеждал активна
двигателна рехабилитация, а увреждането на междупрешленните дискове в поясния
отдел на гръбнака на ищеца е в установено за първи път 3 години след инцидента
с КТ изследване на лумбален отдел на гръбнака и е в начален стадий, поради
което с оглед възрастта на ищеца и степента на увреждането установената КТ
находка е по уместно да бъде свърдана с обичайната физическа активност и
естествен дегенеративен процес. Според вещите лица при прегледа на ищеца от тях
не се установяват остатъчни двигателни нарушения, походката му е нормална, без
помощно средство, участието на двата долни крайника в опорната и махаловидната
фази на походката са симетрични и без отклонения, а активните движения в двете
коленни и двете тазобедрени стави са възстановени в пълен обем. Вещите лица
заключават, че при прегледа от тях при ищеца не са налице деформации на долните
крайници и са налице само раневи и оперативни цикатрикси в областта на
оперираните зони, зараснали първично. Според вещите лица счупването на лявата
бедрена кост в средната й част с разместване, раздробяване и хематом около
флактурата е довело патоморфологично до фрактура и раздробяване на кортикалната
кост, контузия и разкъсване на периоста, контузия и частично разкъсване на
околните мускули, голям фрактурен хематом и посттравматичен оток, като не е било възможно функционално да се ползва
крайника. Според вещите лица проведеното етапно лечение, първоначално с
директна екстензия и медикаменти, а след стабилизирането на общото състояние е
направено наместване на счупването и фиксация с интрамедуларен пирон, след
което ищецът е ходил с помощни средства – патерици около 4 месеца, етапно е
провеждал рехабилитация и към момента функциите на лявата колянна и дясната
тазобедрени стави са възстановени напълно. Според вещите лица разкъсно –
контузната рана в областта на дясната колянна става при ищеца е била с голяма
контузионна зона с прекъсване на сухожилие, разкъсване на меки тъкани, кървене
и обилно контраминиране – замърсяване с микроорганизми, като активното
разгъване на ставата е било невъзможно. Според вещите лица лечението е имало за
цел да се възстанови целостта на пателарното сухожилие и да не се допусне
инфекция на раната, като крайникът е бил в ортеза при 0 градуса флексия за
около 2 месеца, а в амбулаторни условия ищецът е приемал антикоагулант. Според
вещите лица затрудненията на ищеца в ежедневието са били свързани с
невъзможността за придвижване поради оперативните интервенции на двата долни
крайника и щадящия режим предвид това, че ищецът не е имал опорен крак. Според
вещите лица след зарастване на сухожилието и възстановяване на активните
движения отбременяващия телен шев е бил отстранен, оперативните интервенции са
постигнали своята цел – възстановяване на анатомичната цялост на тъканите,
костно и мекотъканно зарастване и функционално възстановяване в нормални
срокове, като в бъдещ период ищецът може да отстрани интрамедуларния пирон.
Според вещите лица уврежданията в лумбалния отдел на гръбнака на ищеца не
налагат оперативно лечение и към момента същият е с нормална двигателна
активност.
Съгласно разпоредбата на чл. 558 ал. 5 от КЗ увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по
чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. С посочената разпоредба е въведена допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния
фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение. При съобразяване на тези разпоредби съдът приема, че за да е
допустима и да се приеме за разглеждане претенцията по чл. 558 ал. 5 вр. чл.
557 ал.1 от КЗ е необходимо ищецът да докаже, че е сезирал застрахователя с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че
е изтекъл срокът по чл. 496 ал. 1 КЗ, но застрахователят не е платил, отказал е
да плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението. При тези правни изводи и съобразяване на описаните по-горе писмени
доказателства относно подадените заявления от ищците до ответника ГФ, гр. София,
съдът приема, че предявените с ИМ искове с правно
основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 вр. чл. 519 ал. 1 т. 1
от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД са допустими.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, подробно
посочени по-горе и установената в основа на тях фактическа обстановка по спора,
съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ вр. чл.
519 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника. Като
съобрази представените по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключенията на приетите медицински експертизи, подробно обсъдени по – горе,
съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. Налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна
съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и за виновността на дееца. Налице е виновно и противоправно поведение на третото
лице – помагач Р.И.И., което на 09.04.2016 г. причило ПТП, управлявайки МПС - лек автомобил „***“ модел „***“ с per. № *** в нарушение на
правилата за движение по непредпазливост причинила средни и леки
телесни повреди на всеки от ищците Н.К. и К.К., като деянието й съставлява и
престъпление. Съдът приема за
доказано по делото, че настъпилият вредоносен резултат - средна телесна повреда на Н.Е.К., изразяваща се в многофрагметно счупване
/раздробена фрактура/ на бедрена кост на левият крак, което по себе си е довело
до трайно затруднение на движенията на ляв крак и разкъсване на връзките
/лигаменти/ и разместване на капачката на десният крак, състояние довело до
трайно затрудняване на движенията на десен долен крак и средна телесна повреда
на К.Н.К., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е
довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка, както и
констатираните по-леки увреждания на всеки от тях са пряка последица от противоправното поведение на
виновната водачка Р.И.И., която не пропуснала движещият се с предимство лек автомобил
„***“ модел „***“ с per № *** с водач Н.К. и с това си поведение реализирала
пътно транспортното произшествие. Налице са предпоставките на чл. 557 ал.
1 т. 2 б. „а“ вр. чл.
519 ал. 1 т. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ГФ, доколкото по делото не е спорно
обстоятелството, че МПС, с което е причинено ПТП към дата на извършването му 09.04.2016 г. не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на ПВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При съобразяване на установената задължителна практика на ВКС, съдът
приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да съобрази характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето на ищеца, ако има такова, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и
обстоятелството дали същите ще се задълбочават за в бъдеще и какви са
прогнозите за оздравяването му.
По
основателността на иска на ищеца Н.К. за неимуществени вреди за сумата от 110
000 лв.:
Съдът като съобрази заключението на
вещите лица д-р Н.Л., доц. д-р Д.Д., д-р М.М. и д-р Б.С.,
представените по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните две свидетелки, които кореспондират изцяло помежду
си, приема за доказани по делото обстоятелствата, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил твърдените в ИМ увреждания, изразяващи се в контузия /натъртване/ на меките тъкани на гръдния
кош, разкъсно-контузни рани на двете колена, многофрагментно счупване
/раздробена фрактура/ на бедрената кост на левия крак, разкъсване на връзките
/лигаменти/ и разместване на капачката на коленната става на десния крак, като
единствено по делото не се доказа причинна връзка между процесното ПТП и
заболяването на ищеца, изразяващо се в увреждане на междупрешленните дискове с
радикулопатия, като в тази връзка са налице непротиворечиви заключения на две
СМЕ. Съдът приема за доказано, че към момента
на ПТП и непосредствено в дните след това за период от около три месеца ищецът
е претъпял значителни физически болки и страдания, след което за период от
около 3-4 месеца
болките били със средна сила на интензитет и по-слаби за период от около 5-6
месеца, като за период от около 3 месеца ищецът е загубил възможността да се
движи и да се грижи сам за себе си за да задоволява и най-елементарните си
нужди и се е нуждаел от чужди грижи, след което за период от няколко месеца се
е нуждаел от помощ от други лица за придвижване за рехабилитация или каквато и
да е друга дейност извън дома му, че ищецът е
загубил трудоспособността си за дълъг период от време, но приема, че към датата
на подаване на ИМ здравословното състояние на ищеца е възстановено и не са настъпили
необратими промени в здравето и живота му, като оплакванията, които има към
момента, свързани с болки и изтръпване на десния крак и болки в кръста не са
свързани с травмите, получени при ПТП. Съдът приема за доказано по делото, че
освен физическите страдания ищецът е претърпял и значителни емоционални и
психически болки и страдания за период от около една годиниа, като е изживял
остра стресова реакция и процесното ПТП като стресор е довело до временна
промяна в живота му във връзка с инвалидизиралите го травматични наранявания,
съответно до психотравматична криза при ищеца с постепенно излизане от нея от
третия месец след катастрофата до около година след това, когато успял да
овладе безпокойствата, свързани с физическата му кондиция, преминавайки през
сменящи се чувства на гняв, тревожност, отчаяние. Безспорно се установи по
делото, че ищецът е имал нормален за възрастта и семейното му положение живот
преди увреждането, работел, грижел се е за семейството си, а след увреждането за
период от около една година качеството на живота му се влошило значително в
резултат на получените травми при ПТП. Съобразявайки високият интензитет на
физическите и психическите болки и страдания на ищеца от момента на извършване
на деянието до подаване на ИМ, възрастта му към момента на увреждането – 43
години, обстоятелството, че необходимостта да бъде обгриждан от други лица за
дълъг период от време и продължителната
неработоспособност са се отразили негативно на личността и
характера му за период от една година и обстоятелствата, при които са получени травматичните
увреждания, продължителността на лечебния и
възстановителен процес, претърпяната оперативна интервенция, съпътствана с
интензивни болки и страдания; обстоятелството, че преди
увреждането ищецът е бил в добро здравословно състояние, а след увреждането за
период от около шест месеца не можел изобщо или пълноценно да извършва
ежедневни действия, в това число да шофира със съпътстващите негативни отражения на това състояние върху психиката му и неговата
личностна, социална и професионална реализация и икономическите условия в страната, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на ищецът
следва да бъде присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания в
размер на 50 000 лв., дължимо
от ответника, като за разликата до претендирания размер от 110 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Частично
основателни с оглед доказателствата по делото според съда са възраженията на
ответника за завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като с оглед тежестта на увреждането на ищеца съдът приема, че обезщетението в
посочения по- горе е съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за
подобни увреждания на здравето от други съдилища.
По
основателността на иска на ищеца К.К. за неимуществени вреди за сумата от 90
000 лв.:
Съдът като съобрази заключението на
вещите лица д-р Н.Л. и доц. д-р Д.Д., представените по делото писмени
доказателства, както и показанията на разпитаните две свидетелки, които
кореспондират изцяло помежду си, приема за доказани по делото обстоятелствата,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил твърдените в ИМ увреждания,
изразяващи се в счупване на
лъчевата кост на лявата ръка, както и други по-леки травми по цялото тяло, като
към момента на ПТП и непосредствено в дните след това
за период от около един месец ищецът е претъпял значителни физически болки и
страдания, след което за период от около три месеца болките преминали от такива със средна сила на
интензитет към по-слаби, след което пет месеца по-късно през месец септември
2016 г. за около месец ищецът отново претърпял силни болки във връзка с
осъществената втора оперативна интервенция във връзка с увреждането при ПТП.
Съдът приема за доказано по делото, че за период от около 1 месец ищецът е
загубил възможността да се грижи сам за себе си, вкл. за да задоволява и
най-елементарните си нужди и се е нуждаел от чужди грижи, което състояние се
повторило през през месец септември 2016 г., но приема,
че към датата на подаване на ИМ физическото здравословно състояние на ищеца е
възстановено изцяло, като не са настъпили необратими промени в здравето му, а
останалия белег върху ръката съставлява козметичен проблем. Съдът приема за
доказано по делото, че освен физическите страдания ищецът е претърпял и
значителни емоционални и психически болки и страдания, които са били най -
интензивни в първите месеци след катастрофата, ищецът с оглед ранната си детска
възраст и недостатъчната зрялост към този момент е изживял остра стресова
реакция, довела до психична криза, която не е успял да овладее до момента, тъй
като не се е преориентирал от травменото събитие и не е излязъл от психичната
криза, като за констатирания от вещото лице д-р Л. психически проблем, който не
съставлява психично разстройство ищецът се нуждае от помощ и намеса на
специалисти за да преработи болезнените си чувства и намери изход от психичната
криза. Безспорно се установи по делото, че ищецът е имал нормален за възрастта му
живот, като е ходел на училище, имал мечта да се занимава се с математика, но
загубил желание за това след катастрофата, не желаел да ходи на уроци, бил
принуден да спре да посещава училище за да се предпазва от блъскане от други
деца, станал затворен и продължава да живее със случилото се на подсъзнателно
ниво и към момента. Съобразявайки високият интензитет на физическите и
психическите болки и страдания на ищеца от момента на извършване на деянието до
подаване на ИМ, възрастта му към момента на увреждането – 10 години, обстоятелството,
необходимостта да бъде обгриждан от
други лица за период от един месец, тежкото му състояние в първите дни, през
които повръщал непрекъснато и бил неадекватен, обстоятелствата, при които са получени
травматичните увреждания, продължителността на
лечебния и възстановителен процес, претърпяната
оперативна интервенция, съпътствана с
интензивни болки и страдания; обстоятелството, че преди
увреждането ищецът е бил в добро здравословно състояние, а след увреждането за
период от около три месеца не можел пълноценно да посещава училище и да има има
нормален за възрастта си живот, негативното отражение на случилото върху
психиката му и неговата личностна и образователна реализация и икономическите условия в страната, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на ищецът
следва да бъде присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания в
размер на 20 000 лв., дължимо
от ответника, като за разликата до претендирания размер от 90 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Частично
основателни с оглед доказателствата по делото според съда са възраженията на
ответника за завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като
с оглед тежестта на увреждането на ищеца съдът приема, че обезщетението в
посочения по- горе е съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за
подобни увреждания на здравето от други съдилища.
По делото липсват твърдения и
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците,
поради което съдът приема, че определените по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетения
за всеки от тях не следва да бъдат намалявани при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Гаранционният фонд не е делинквент, нито
застраховател, а дължи обезщетение за забава при определени в закона предпоставки. Съгласно чл. 558 ал. 1 изр. 2 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ,
а по силата на чл. 497 ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106
ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496 ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Съдът съобрази искането на
ищеца за присъждане на законната лихва върху размера на обезщетението от датата
13.07.2018 г. до окончателното й
заплащане, но счита, че искането за присъждане на законна лихва върху всяко от
обезщетенията за периода от 13.07.2018 г. до 27.09.2021 г. е неоснователно и следва да се
остави без уважение. По делото не се доказа да е налице постановен отказ от
страна на ответника в този срок, както и същият да е дал указания за
представяне на допълнителни доказателства към ищците при условията на чл. 106 ал. 3 от ЗЗД, които същите да не са
изпълнили или да са изпълнили и от този момент да е започнал да тече визирания
в чл. 479 ал. 1 т. 1 от КЗ срок, поради което приема, че ответникът е изпадвал
в забава по отношение на всеки от ищците от датата следваща изтичане на
тримесечния срок от подаване на заявлението.
Ищците са освободени от
внасяне на ДТ и разноски по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК, поради което на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 2 800 лв. върху уважената част от исковете,
както и сумата от 693,70 лв. -
съответната на уважената част от исковете част от разноските по делото за
възнаграждения и разноски на вещите лица общо в размер на 1 982 лв..
С оглед уважената част от исковете
и представените доказателства по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в полза на
пълномощника на ищеца адвокат С.Н. от ПлАК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер общо на 2 389,10
лв..
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото, което следва да бъде определено от
съда при условията на чл. 78 ал. 8 от ГПК при съобразяване, че отговора на
исковата молба е депозиран от упълномощен от ответника юрисконсулт. На основание чл. 37 ал. 7 от ЗПП вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната
помощ и като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв. в полза на ответника. При съобразяване на отхвърлената част
от исковете, съдът приема, че в полза на ответника се дължат разноски в размер
на 351 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 558 ал. 5 вр.
557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Гаранционен
фонд, гр. София,
ул.“***“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.К.,***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат С.Н. *** сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания от контузия /натъртване/ на меките тъкани на гръдния кош,
разкъсно-контузни рани на двете колена, многофрагментно счупване /раздробена
фрактура/ на бедрената кост на левия крак, разкъсване на връзките /лигаменти/ и
разместване на капачката на коленната става на десния крак в резултат на ПТП, осъществено на 09.04.2016 г., причинено
от Р.И.И. при управление на лек автомобил „***“ модел „***“
с per. № *** без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата
над 50 000 лв. до претендирания размер от 110 000 лв. и относно
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 13.07.2018
г. до 27.09.2018 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 558 ал. 5 вр.
557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Гаранционен
фонд, гр. София,
ул.“***“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К.,*** със съгласието на родителя му Н.Е.К., ЕГН **********,
със съдебен
адрес за призоваване: адвокат С.Н. *** сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и
психически болки и страдания от счупване на лъчевата кост на лявата ръка и
други по-леки травми по тялото в резултат на ПТП, осъществено на 09.04.2016 г., причинено
от Р.И.И. при управление на лек автомобил „***“ модел „***“
с per. № *** без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата
над 20 000 лв. до претендирания размер от 90 000 лв. относно
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 13.07.2018
г. до 27.09.2018 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Гаранционен фонд, гр. София, ул. “***„
№2 да ЗАПЛАТИ по сметка Плевенският
окръжен съд държавна такса в размер на 2
800 лв. и сумата от 693,70 лв. за направени по делото разноски
за възнаграждения на вещи лица съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА Гаранционен фонд, гр. София, ул. “***„
№2 да ЗАПЛАТИ в полза на адвокат С.Н. *** общо сумата от 2 389,10 лв. за адвокатско възнаграждение при оказана
безплатна правна помощ по делото на ищците Камен Н.К. и Н.Е.К..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Н.Е.К., ЕГН ********** да заплати
на Гаранционен фонд, гр. София, ул.“***„
№ 2 разноски съобразно отхвърлената част от иска за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 351 лв..
Решението е постановено при участието на Р.И.И., ЕГН **********
*** като трето лице-помагач
на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: