ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
гр. Монтана, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500317 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на М. Б. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат М.
К. срещу решение на РС Берковица от 13.06.2022г., с което съдът е прекратил
производството по гр.д.№ 379/2020г. като недопустимо, поради преждевременно предявен
от М. Н. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността / ЗС/ поради
незавършена административна процедура по възстановяване правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ.
Макар обжалваният съдебен акт да е „решение“ , то по своя характер
представлява определение по смисъла на чл. 274,ал.1,т.1 ГПК , доколкото съдът не се е
произнесъл по съществото на спора, съответно по основателността на предявения иск , а е
прекратил производството.
Предвид характера на постановения съдебен акт, то жалбата подлежи на
разглеждане по предвидения в чл. 274 и сл. ГПК процесуален ред.
С подадената жалба се поддържа неправилност на делото, постановено при
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, като се развиват съображения
по съществото на спора с искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният иск се уважи.
След като в обжалвания съдебен акт няма произнасяне по съществото на спора, то
всички наведени в жалбата доводи са неотносими към преценката на въззивния съд относно
правилността на определението за прекратяване на делото. Единственият довод, поддържан
в жалбата, относим към правилността на определението за прекратяване на делото е, че по
отношение претендирания като собствен имот не били приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ,
тъй като не бил отнеман на някое от основанията по чл. 10 ЗСПЗЗ. Този довод е в явно
1
противоречие с изложените в исковата молба обстоятелства, предвид твърденията на
жалбоподателката , че с влязло в сила решение на ОС Монтана от 22.04.2003г. по гр.д. №
116/2002г. на наследниците на Н.А., един от които е М. Н. , е възстановено правото на
собственост върху земеделска земя – ливада от 2950 кв.м в местността „*“, землище село *,
въз основа на което е постановено и решение № 1211/22.05.2003г. на ПК *за възстановяване
правото на собственост върху този имот в съществуващи или възстановими стари реални
граници,т.е. като основание за придобИ.е правото на собственост върху процесния имот
ищцата е посочила именно реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ. Въведените в
жалбата твърдения за неприложимост ЗСПЗЗ са преклудирани и не подлежат на обсъждане .
Въззиваемият И. И., ответник в първоинстанционното производство, чрез
пълномощник адвокат Ж. С. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на
постановения по делото съдебен акт.
Окръжен съд Монтана , като взе предвид доказателствата по приложеното гр.д. №
379/2020г. на БРС , предвид твърденията на страните и въз основа на закона приема
следното:
Предвид характера на производството с предмет преграждащо определение на
РС, то неприложими пред въззивният съд са предвидените в чл. 269 ГПК ограничения при
преценка правилността на съдебния акт. В този смисъл е задължителното тълкуване дадено
от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк.дело № 6/2017г.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Б. от гр.
*, чрез адв. М. К., срещу И. И. от с. *, общ. *с твърдения, че с решение от 22.04.2003г. на
ОС Монтана по гр.д. 116/2002г. е възстановено правото на собственост на нея и брат й И. А.
като наследници на Н.А. върху земеделска земя - ливада, с площ от 2950 кв.м., в местността
„*“ в съществуващи стари реални граници. След влизане в сила на съдебното решение е
издадено Решение № 1211 /22.05.2003г. на ОСЗ *за възстановяване правото им на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. След справка в СГКК
ищцата установила, че само 1129 кв.м. от собствените й 2950 кв.м. са вписани на нейно име.
Останалата част от имота била нанесена като отделни имоти –поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор *, ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор *. Всички имоти били
актувани като държавни и впоследствие прехвърлени с договори за покупко-продажба на
частна държавна собственост от Областен управител *на ответника И. И.. Съгласно чл. 3 от
договорите за продажба владението било предадено на ответника в деня на сключването им.
Твърди, че извършените продажби не са породили действие, защото праводателят на
ответника не е бил техен собственик. При така изложените твърдения е поискала от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й предаде владението по отношение ПИ с
идентификатор *, с площ 370 кв.м , трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за паркинг; ПИ с идентификатор *, с площ 433 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, и ПИ с идентификатор *, с площ 352 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване.
2
Така предявеният иск правилно е приет от съда за такъв с правно основание
чл.108 ЗС с предмет на установяване правото на собственост на ищцата върху земеделски
имот ливада от 2950 кв.метра в землището на село *, упражнявана от ответника
фактическата власт върху части от този имот и липсата на основание за това, като несънено
част от предмет на доказване по делото е наличието на идентичност между имотите, за
които се иска предаване на владението и възстановения на наследниците на Н.А. земеделски
имот.
Искът е оспорен от ответника с доводи за законосъобразно придобИ.е от него с
договори за продажба на имоти частна държавна собственост правото на собственост върху
процесните имоти.
Безспорно е по делото, че ищцата е обосновала правото си на собственост на
основание земеделска реституция, предвид твърденията й за възстановено с решение на ОС
Монтана право на собственост върху земеделски имоти, като решението на което се
позовава е постановено от ОС Монтана по гр.д. № 116/2002г., действащ като касационна
инстанция по отношение решение на РС Берковица по гр.дело № 133/2002г. , постановено в
производство по чл. 14,ал. 3 ЗСПЗЗ и с него е възстановено правото на собственост на
наследниците на Н. А. върху земеделска земя – ливада от 2950 кв.метра в местността *,
землище с.*при граници –от две страни път и от две страни земи общинска собственост , в
съществуващи стари реални граници. На основание съдебното решение ПК *е постановила
по преписка № */02.04.2002г. Решение № */22.05.2003г., с което възстановява правото на
собственост на наследниците на Н.А.върху ливада от 2.950 дка, находяща се в м.“*" в
землището на с.*, в съществуващи стари реални граници, при граници: от две страни път, а
от север и югозапад - общинска собственост. Скица към решението не е приложена.
Посочените в решението граници не дават възможност за индивидуализация на
възстановения имот и определяне местоположението му, като видно от приложената
преписка № */2002г. на ПК *, сега ОбСЗ *, при идентифициране на така възстановения имот
е установено , че представлява част от парцел *-*, кв.*по регулационния план на с.*от
1926г., като с последващия регулационния план на с.*от 1954 г. тази част с площ 2950 кв.м
остава извън регулацията на населеното място. Със заповед № РД-15-153/29.03.2004г. на
кмета на община *е одобрено допълването на действащия кадастрален план на с.*, одобрен
със заповед № */1974г. на МТРС, с новообразуван поземлен имот пл. № *, съгласно акт от
17.02.2004г. за непълноти (грешки) в одобрения кадастрален план. Този новообразуван
поземлен имот пл. № *е идентичен с възстановения такъв от 2950 кв.м . Последвало е
изработване на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, с който са определени координатите на
чупките на новообразуван поземлен имот пл.№ *в координатна система 1970г., за да е
възможно отразяването му в КВС на с.*. След въвеждането на данните от помощния план в
КВС е обособен проектен имот № *с площ 2.950 дка, като е установено, че 247 кв.метра
от този имот попада в границите на урбанизираната територия - с.*, 1574 кв.метра от него
попадат в границите на имот , който в регистрите към КВС е записан като път II клас *-*,
държавна публична собственост, а по КК на с. *са част от ПИ № *и *- път от
3
републиканската пътна мрежа. Останалата част от 1129 кв.метра от възстановения имот са
извън регулация, не са засегнати от мероприятия, нанесени са в КВС като имот № *с площ
от 1129 кв.м, естествена ливада, собственост на наследниците на Н.А..С одобряване
кадастралната карта и кадастралните регистри за село *през 2018г. този имот е заснет с
идентификатор № *с площ от 1129 кв.м, записан на наследниците на Н.А.
Относно частта от имота с площ 247 кв.мера, за която е установено, че е в
регулационния план са приложими разпоредбите на чл. 11 и ал. 13 ППЗСПЗЗ, като
първоначално приетото решение от 15.01.2008г. на Кмета на Община *по чл. 11,ал. 4
ППЗСЗЗ е прогласено за нищожно с влязло в сила на 19.01.2009г. решение по адм.дело №
92/2008г. на АС Монтана, приложено по делото. Последващо решение по чл. 11,ал. 4
ППЗСПЗЗ не е установено да е издавано, като в приложената преписка на ОбСЗ *се съдържа
издадено на 06.10.2019г. удостоверение от Община *по чл. 13,ал.4 и ал. 5 ЗСПЗЗ със скица
от 11.10.2019г. , установяващи възможността за възстановяване 247 кв.метра от
възстановения със съдебно решение земеделски имот , попадаща в регулационните
граници на село *като незастроени, но липсва постановено от ОбСЗ решение по чл. 11,ал.1
ППЗСПЗЗ за възстановяване на тази част от имота.
За останалите 1574 кв.метра от имота, за които са налице данни, че попадат върху
републикански път клас II, *-*, към настоящия момент няма произнасяне от ОбСЗ *, като
видно от писмо изх.№ РД-5028-1/12.11.2019г. на началника на ОбСЗ по отношение тази част
са налице предпоставките на чл. 10б ЗСПЗЗ, като решение на ОбСЗ в този смисъл не е
издавано , съответно процедурата по обезщетяване не е приключила с влязло в сила
решение .
При така установените обстоятелства съдът приема, че по отношение
възстановения по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. А.земеделски имот с площ 2950
кв.метра в землището на село *, м.“*“ е налице реално възстановяване на 1129 кв.метра ,
факт, който не се оспорва от ищцата, а за останалите части от 247 кв.метра, попадащи в
регулацията на селото и 1574 кв.метра, попадащи върху републикански път публична
държавна собственост, административното производство не е приключило при липса на
издадени от компетентния административен орган решения по чл. 11,ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл.
10б ЗСПЗЗ, поради което и предявеният иск за собственост от М. Б. с правно основание чл.
108 ЗС се явява недопустимо поради липса на правен интерес като преждевременно
предявен при висящо административно производство по реално възстановяване правото на
собственост върху 1821 кв.метра от възстановения земеделски имот от 2950 кв.метра.
Наличието на влязло в сила решение на ПК *№ */22.05.2003г., постановено по чл. 18ж,ал. 1
ППЗСПЗЗ без приложена към същото скица на имота с оглед изискванията на чл. 14,ал.1,т.1
ЗСПЗЗ и чл. 18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ не е достатъчно да индивидуализира недвижимия имот,
като по делото не е установено старите му реални граници по начина описан в съдебното
решение и решението на ПК *– от две страни път и от север и югозапад – земи общинска
собственост да са материализирани на място, съответно имотът да съществува в реални
граници по смисъла на чл. 18а ППЗСПЗЗ, определящ съществуващи на терена стари реални
4
граници на имоти като топографски елементи, слогове, пътища, огради, трайни насаждения,
брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при
условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в
ДЗС. Индивидуализацията на имота е извършена при условията на чл. 18б ППЗСПЗЗ чрез
стари кадастрални планове, съответно старите му реални граници са възстановими, а не
съществуващи и за да породи предвиденото в чл. 14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ конститутивно действие
решението на ПК следва да е придружено със скица, каквато не е се установява да е
издавана, като по делото не е приложена и скица на нанесения в картата на възстановената
собственост и реално възстановен имот № *от 1129 кв.метра по КВС, заснет в одобрената
през 2018г. кадастрална карта за село *като поземлен имот с идентификатор *и записан на
наследниците на Н.А.. Самата ищеца в исковата молба не твърди, че й е издадена скица за
този имот, а установила възстановяването чрез справка в СГКК.
Първостепенният съд, за да постанови прекратяване на производството при
неприключила административна процедура по възстановяване собствеността по реда на
ЗСПЗЗ се е позовал на съдебна практика, която е относима към спора, към която въззивният
съд препраща.
Предвид гореизложеното обжалваното определение на РС Берковица, с което е
прекратено производството по делото се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата И. И. чрез пълномощника си по делото адв. Ж. С. с
подадения отговор на жалбата е поискал присъждане на разноски за настоящето
производство , но доказателства за направени такива не са приложени, поради което и съдът
не присъжда разноски с оглед изхода на спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2022г. на РС Берковица с характер на
определение , постановено по гр.дело № 379/2020г. , с което е прекратено производството
по предявения от М. Б., с ЕГН: **********, от гр. *, чрез адв. М. К., срещу И. И., с ЕГН:
**********, от с. *, общ. *, иск с правно основание чл. 108 от ЗС поради недопустимост,
КАТО ПРАВИЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6