РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203742 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „* ЕООД, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №568287/593658 от
29.03.2021 г., издадено от зам. директор на ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч), на въззивника е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер 3058.02 лв.
Въззивникът, редовно призован, твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва да е
извършил твърдяното нарушение от субективна страна. оето е санкциониран. Сочи, че НП е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, пр.2 ЗАНН поради липса на номер
на акта, както и че НП е издадено от зам. директор на ТД НАП Варна, без да е надлежно
оправомощен. Излага и становище за маловажност на нарушението с твърдение за липса на
виновно поведениe. Моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2021 г. с вх.№20210208162044 въззивното дружество „* подало в
Агенция по вписвания – Търговски регистър заявление за вписване на годишен финансов
отчет за 2019 г.
На 11.02.2021 г. в ТД НАП Варна, във връзка с писмо вх.* г. от Агенция по
1
вписвания - Търговски регистър, П.И. – инспектор по приходите, извършила проверка по
партидата на въззивното дружество „Д. Т.“ ЕООД, при която било установено, че
въззивникът, в качеството на задължено лице, не е изпълнил задължението да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговски регистър,
годишен финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок, който съгласно §33 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, е бил удължен до 30.09.2020 г.
За отчетна 2019 г. въззивното дружество е подало ГДД по чл.92 ЗКПО
вх.N0300И0833793 от 23.09.2020 г, в която декларирало нетни приходи от продажби
3058266.06 лв.
При тези констатации, до управителя на въззивното дружество била изпратена
покана изх.№8* от 11.02.2021 г. с уведомление за констатирано неизпълнение на
задължението по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 ЗСч. и че следва да се яви в ТД НАП Варна в 7-дневен
срок от уведомяването за съставяне на АУАН.
На 23.02.2021 г. при явяване на управител П. А., спрямо въззивника бил
съставен АУАН №F* от 23.02.2021 г., в който било отразено, че на 01.10.2020 г. „Д. Т.“
ЕООД е извършило нарушение по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 ЗСч., за това, че в качеството на
задължено лице не е изпълнило задължението да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър на
годишен финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок, който съгласно §33 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, е бил удължен до 30.09.2020 г.
В АУАН било отразено също, че в ГДД за 2019 г. от въззивното дружество
били декларирани нетни приходи от продажби в размер 3058266.06 лв, както и че с вх.
№20210208162044 от 08.02.2021 г. „Д. Т.“ ЕООД е подало в Агенция по вписвания –
Търговски регистър заявление за вписване на годишен финансов отчет за 2019 г.
На 29.03.2021 г. спрямо въззивника било издадено НП №568287/593658, с
което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възприети и
въпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер 3058.02 лв. Издаденото НП било надлежно връчено на упълномощено
лице на 01.09.2021 г.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свид. И. И., така и от изцяло съответстващите им приобщени
документи: НП №568287/593652 от 29.03.2021 г., извлечение от регистър на ТД НАП за
задължено лице от 27.07.2021 г., справка от Търговския регистър за актуално състояние на
„Девня Транс" ООД към 29.07.2021 г., пълномощно от П. А. за И. К., АУАН №Р593658 от
23.02.2021 г., Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, извлечение от Търговски
регистър за актуално състояние на „Д. Т." ООД към 23.02.2021 г., справка Търсене на
декларации, покана изх.№81-205 от 11.02.2021 г., справка от ТД НАП Варна вх.№* от
26.02.2021 г., писмо изх.№* от 26.02.2021 г., справка от ТД НАП Варна вх.№* от 02.09.2021
г., писмо изх.№*от 02.09.2021 г., писмо изх.№* от 27.08.2021 г., искане №* от 24.08.2021 г.,
Заповед №ЗМФ-644 от 28.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
2
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам.
директор на НАП Варна, който съгласно Заповед №ЗМФ-644 от 28.08.2020 г. е надлежно
оправомощен.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
При издаване на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени
процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.3, пр.1 и по чл.57, ал.1, т.5, пр.3 ЗАНН, доколкото
и двата акта не съдържат посочване на мястото, където твърдяното нарушение се счита за
извършено. Административно-наказателното производство е строго формално и липсата на
законоустановен елемент от задължителното съдържание на констативния и санкционния
акт представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание
за отмяна на НП. Посочване на мястото на извършване има съществено значение при
индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което
такъв пропуск не може да бъде саниран или приет за несъществен. Отсъствието или
неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на
нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича от данните по
преписката. Волята на законодателя е пределно ясна – мястото на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и да е посочена точно в
АУАН и в НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Не се оспорва от страните и се установява категорично от приобщените
доказателства, факта, че въззивното дружество не е изпълнило задължението да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в
Агенция по вписванията - Търговския регистър, годишния си финансов отчет за 2019 г. в
законоустановения срок, който съгласно §33 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, е бил удължен до
30.09.2020 г. При тези несъмнени констатации, правилна се явява преценката за
неизпълнено императивно изискване по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч. и също така, правилно
административно-наказващият орган е съотнесъл приложимата санкционна разпоредба на
чл.74, ал.1 ЗСч. и е определил наказанието „имуществена санкция“ в минимален размер
3058.02 лв при нетни приходи от продажби, декларирани от въззивника за 2019 г. в размер
3058266.06 лв. Правилна е и констатацията, че задължението не изпълнено към първия
работен ден (01.10.2020 г.) след изтичане на законоустановения срок.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
отговорността на въззивника е незаконосъобразно ангажирана, тъй като описаното в АУАН
и в НП поведение следва да се третира съобразно чл.28, ал.1 ЗАНН като малоловажен
случай на административно нарушение по чл.74, ал.1 ЗСч. Това е така, защото, както деецът,
така и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при което,
определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По
делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран за други сходни
нарушения по ЗСч. При това, данните сочат, че въззивникът е отстранил нарушението като,
макар и със закъснение, е изпълнил задължението по чл.38, ал.1 т.1 ЗСч към 08.02.2021 г. и е
сторил това още преди съответния контролен орган да е извършил проверката от 11.02.2021
г., с която е констатирано неизпълнение към датата 01.10.2020 г. Следва да се отчете и
факта, че се касае за нарушение, от което не са настъпили вреди за фиска и осъществяването
му може да бъде отдадено на пропуск, а не на пренебрегване на законоустановеното
3
изискване.
Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 ЗАНН и доколкото наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението
на чл.28 ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна
практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г.
на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В
настоящия случай, доколкото към датата на процесното нарушение и на издаване на
оспореното НП в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 НК, съгласно които
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е
приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но
това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира
задължението за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. В тази насока съдът отчита обстоятелството, че нарушението е първо за въззивното
дружество и това, че веднага след като пропуска установен, същият е своевременно
отстранен като е заявен ГФО за 2019 г. с вх. номер 20210208162044 от 08.02.2021 г. за
публикуване в Търговския регистър като при това, отстраняването е осъществено преди
контролния орган да е констатирал на 11.02.2021 г. неизпълнеине на нормативното
изискване към 01.10.2020 г. Също така, съдът взе предвид, че предвидената имуществена
санкция в минималния регламентиран размер 3058.02 лв се явява несъразмерно висока
спрямо конкретната степен на обществена опасност на това формално и своевременно
отстранено нарушение, от което няма настъпили вредоносни последици. Посочените
обстоятелства, макар и отбелязани в процесното НП, не са отчетени в достатъчна степен от
наказващия орган, който е следвало да прецени, че защитените обществени отношения в
случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай.
Предвид изтъкнатото съдът намира, че оспореното НП се явява и материално-
правно неправилно и незаконосъобразно, което също е основание за неговата отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице
основание за присъждане на обезщетение за сторени разноски по делото, но въпреки
съответно отправеното искане, предвид липсата на представени доказателства за плащане на
възнаграждение за адвокат, разноски за въззивника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №5* от 29.03.2021 г., издадено от
зам. директор на ТД НАП Варна, с което, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч., на “Д. Т.”
ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер 3058.02 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5