Р Е Ш Е Н И Е
02.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 07 (седми) октомври Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 8
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.Й.Ц. с ЕГН **********,***, срещу Р.А.Н.
с ЕГН **********,*** и посочен по
делото адрес за призоваване и съобщения гр.В.П., ул.“И.В.“№11, обективно и субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.227, ал.1, б.“а“ от ЗЗД за отмяна на
дарение на ½ идеална част от
недвижим имот – двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 89 кв.м., постраонеа с отстъпено право на строеж
в УПИ Х-93,93, с идентификатор 58222.495.287.1, построена в поземлен имот с идентификатор
58222.495.287 по кадастралната
карта на гр. В.П., находяща се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22, обективирано в Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС, поради направен опит на ответника/дарен/ да убие
ищеца/дарител/ и с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, с който се иска отмяна
на дарение с Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК на ½ идеална част от недвижим
имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ
89 кв.м., постраонеа с отстъпено право на строеж в УПИ Х-93,93, с идентификатор 58222.495.287.1, построена
в поземлен имот с идентификатор 58222.495.287 по кадастралната карта на гр. В.П., находяща
се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22, поради отказ на
ответника/дарен/ да предоставя на
ищеца/дарител/ издръжка, от която
последния се нуждае.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: ищеца,
заедно със съпругата си Гюла Велкова Цанева б.ж на гр.В.Преслав/поч.на 04.03.2018 г./ са прехвърлили с дарение собствения
си в режим на СИО недвижим
имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ
89 кв.м., построена с отстъпено
право на строеж в УПИ Х-93,93, с идентификатор
58222.495.287.1, построена в поземлен
имот с идентификатор
58222.495.287 по кадастралната
карта на гр. В.П., находяща се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22, обективирано в Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС на внука си Р.А.Н. с ЕГН **********,*** и
посочен по делото адрес за
призоваване и съобщения гр.В.П., ул.“И.В.“№11. Към
момента на дарението ищецът, считал че можел да разчита на подкрепа от внука си.
Считал, че ответника ще му бъде благодарен и признателен за направеното
дарение, т.к ищецът го е отгледал от малък. Ищецът към настоящия момент нямал
средства за издръжка, тъй като пенсията му била ниска в размер на 559.63 лв.,
заплащал ипотечен кредит на сина си
Ангел Н.Й. до м.февруари 2019 г., като след заплащане на вноската по кредита му
оставали 200.00 лв. Твърди, че многократно е канил ответника да му дава
издръжка, но той никога не се бил отзовавал.
Ответникът не само, че не му бил благодарен за направеното дарение, но и
го обиждал и заплашвал със саморазправа. Ищецът бил диагностициран
със 72 % трайна нетрудоспособност и към настоящият момент здравословното му
състояние било силно влошено. Страдал от сърдечна недостатъчност, захарен
диабет и стенокардия. Приеманите от него лекарства били скъпи и му било
невъзможно да намира средства за ежемесечното им закупуване. Ищецът не
притежавал движимо и недвижимо имущество. Поради необходимост му били
предоставени от БЧК хранителни продукти, а от банка ДСК му предоставили
средства за дърва и лекарства. Счита че поради трайната му нужда от издръжка и
съответно възможностите на ответника, който работел в чужбина. До настоящият
момент ответника, въпреки че е имал достатъчно средства и следвало да е
благодарен на ищеца за направеното дарение, не му е заплатил никаква издръжка. Освен
това на 08.03.2019 г. ответникът го хванал за врата и започнал да го души и то поради скандал между ищеца и бащата на
ответника Ангел-син на ищеца. Счита, че от страна на ответника това бил опит за
убийство на дарителя от страна на дарения. Поради което за ищецът възниквал
интерес да предяви иска за отмяна на дарението на ½ от недвижимия имот, обективирано в Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС направено в
полза на ответника.
В хода на устните състезания ищецът
чрез назначения процесуален представител и лично счита че от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция по
основание и размер.
В отговора на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът сочи че той е погасявал
кредита на баща си Ангел Н.Й., а не ищеца. Още преди
прехвърляне на имота чрез
дарение, последния
е бил ипотекиран за обезпечение
на кредита на Ангел Н.Й.. Сочи че ищеца-негов дядо ползва имота
и то по начин по който пречи
на ответника да го ползва. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Ищецът, заедно със съпругата си Гюла Велкова Цанева б.ж
на гр.В.Преслав/поч.на 04.03.2018 г./ са прехвърлили чрез
дарение собствеността върху собствения си недвижим имот в режим на СИО –
двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 89 кв.м., построена
с отстъпено право на строеж в УПИ Х-93,93, с идентификатор 58222.495.287.1, построена
в поземлен имот с идентификатор 58222.495.287 по кадастралната карта на гр. В.П., находяща
се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22, чрез дарение
обективирано в Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС на внука си Р.А.Н. с ЕГН **********,*** и
посочен по делото адрес за
призоваване и съобщения гр.В.П., ул.“И.В.“№11,
като в полза на ищеца е учредено право на пожизнено ползване върху имота.
Ищецът е бил диагностициран със
72 % трайна нетрудоспособност с дата на инвалидност 24.08.2010 г. и към
настоящият момент здравословното му състояние е силно влошено. Страда от
сърдечна недостатъчност, захарен диабет и стенокардия.
Ищецът получава пенсия за инвалидност, няма други доходи
и собственост върху недвижими имоти и МПС.
Размерът пенсията от 400.00 лв. месечно, ищеца е
декларирал в декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
като е декларирал още че не притежава други недвижими имоти и МПС. В исковата
молба твърди, че получава пенсия в размер на 559.63 лв. месечно без да посочва
период за получаване. Видно от представените банкови извлечения от банковата
сметка на ищеца, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г., последния е получил пенсия от НОИ на 08.01.2018 г. в размер на 559.63 лв., на 07.02.2018 г. в размер на 559.63 лв., на
07.03.2018 г. в размер на 559.63 лв., , на 04.04.2018
г. в размер на 559.63 лв., на 08.05.2018 г. в размер на 628.07 лв., на
07.06.2018 г. в размер на 628.07 лв. на 08.07.2018 г. в размер на 650.56 лв.,
на 07.08.2018 г. в размер на 650.56 лв., на 07.09.2018 г. в размер на 650.56
лв., на 08.10.2018 г. в размер на 650.56 лв., на 07.11.2018 г. в размер на
650.56 лв., на 07.12.2018 г. в размер на 650.56 лв. Не са представени по делото други
доказателства за размера на получаваната пенсия, поради което съдът приема, че
ищецът получава пенсия към датата на предявяване на иска в размер на 650.56 лв.
месечно, а не декларираната сума от 400.00 лв.
Видно от посочените извлечения ищецът е заплащал суми средно
от по 115.00 лв. ежемесечно с посочено основание
- плащане по заем и още средно от по 198.00 лв. отново с посочено основание - плащане
по заем. Не са представени доказателства за какви точно заеми или заем се
заплащат тези суми, но от извлечението съдът прави извод, че тези суми са по
заем или заеми с кредитополучател ищеца, който е задължено лице по тях.
От представените банкови извлечения се установява, че
ищецът е получил за посочения период малки суми дарения от различни лица.
Официалната статистика предоставена публично в сайта на
Националния статистически институт е изчислила чрез прилагане на индикатори за
бедност и социално включване линията на бедност за страната през 2019 г. в
размер на 413.04 лв. и през 2018 г. в размер на 351.11 лв. За 2020 г. още не е
обявена официалната статистика, но предвид наблюдението от предходните периоди
и пандемията от COVID 19, тенденцията
е към увеличаване стойността, а не към намаляване.
Ищецът неколкократно е
депозирал в РС-В.Преслав молби за отмяна на процесното
дарение въз основа на които са били образувани гр.д.№462/18г.; гр.д.№469/19 г.
, основани на същите обстоятелства – необходимост от издръжка и които са били
прекратени, поради оттегляне на исковете. Служебно известно е на съда, че
ищецът е депозирал множество молби и жалби до ВПРС, до ВКС, до Районна
прокуратура, до ВКП, до районния прокурор на ВПРП, до председателя на ВПРС и до
множество други инстанции за периода 2018 г.-2020 г., в които е споделял, както
тежкото си материално положение, както и влошените си отношения с
ответника-негов внук.
Служебно известно е на съда, че ищецът, както през 2018
г., така и през 2019 г. е депозирал жалби във ВПРП, като е сочил същите
обстоятелства, че при възникнал скандал между ищеца и сина му Ангел Н., внука
му Р.Н. се е опитал да го души-да го убие, въз основа на които са извършени
проверки, които са приключили с отказ да се образува досъдебно производство.
Ответникът Р.А.Н. живее и работи в
Кралство Нидерландия. От официалния сайт на Агенция по заетостта на РБ при Министерство на труда и
социалната политика е видно, че от 01.07.2020
г. в Кралство
Нидерландия е законово определената брутна месечна минимална работна заплата в размер на 1680.00 евро за лица
над 21 години. Не са представени доказателства
за реализираните от ответника доходи, но предвид работоспособната му възраст,
съдът приема че може да реализира доход в размер на МРЗ за страната, където
работи и живее. От представените вносни бележки от ответника се установява, че
последният, баща му Ангел Н. и лице Славка Маринова в периода 2019 г. -2020 г. са
правили различни вноски в различен размер в рамките от 500.00 лв. до
3 500.00 лв. в ТБ ОББ с посочено основание вноски по споразумение на Ангел
Н.Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на настоящото
производство е иск по чл.
227, ал. 1, б "а" от ЗЗД, на което основание съдът е квалифицирал
заявената от ищеца претенция с доклада си по делото, приет без възражения от
страните.
В посочената разпоредба е
предвидена възможност за отмяна на дарението, ако дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които
изключват наказуемостта.
Според ал.
3 на чл. 227 от ЗЗД, искът може да бъде предявен в едногодишен срок откакто
на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. В
настоящият случай не се доказа по делото кога е станало известно това през 2018
г. или през 2019 г. Срокът е давностен, но се прилага
при възражение на ответника, каквото в случая не е направено. Поради което иска
е допустим и следва да се разгледа по същество.
За да бъде уважена заявената
претенция за отмяна на дарението, е необходимо да се докаже наличието на
валидно сключен между страните договор за дарение и че надареният умишлено се е
опитал да убие дарителя или е съучастник
в такова престъпление, като съобразно въведеното с чл.
154, ал. 1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, върху ищеца лежи тежестта да установи, при условията на
главно и пълно доказване, релевантните по делото факти.
В конкретния случай не се спори,
че ответникът р.А.Н. е внук на ищеца, както и относно извършеното в полза на
същия дарение на идеална част от описания недвижим имот. Няма спор между
страните и по отношение индивидуализацията на дарения имот.
От ангажираните от ищеца
доказателства не се установява наличието
на соченото основание за отмяна на дарението-извършен опит за убийство на дарителя. Същият не твърди и не
представя доказателства ответникът да е осъден с влязла в сила присъда за престъпление-
опит за убийство. В тази връзка следва да
се отбележи, че извършването на престъпление не може да бъде установено в хода
на настоящото гражданско производство, като преюдициален
за спора факт, а трябва бъде доказано по надлежния ред т. е. с влязла в сила
осъдителна присъда по наказателно производство. Извън редовния способ за доказване,
че едно лице е извършило престъпление, установяване на престъпно обстоятелство
от гражданския съд е допустимо само при предявен иск по чл.
124, ал. 5 ГПК, при наличието на посочените в тази норма предпоставки за
неговата допустимост. Според разпоредбата на чл.
124, ал. 5 ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение
за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се
допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено
или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно
на някое от основанията по чл.
25, т. 2 или чл.
26 от НПК, както и когато извършителят на деянието е останал неоткрит, като
по делото няма данни такъв иск да е бил предявен. Доколкото не се установи
ответникът да е осъждан за престъпление по чл. 115
вр. чл.
18, ал. 1 от НК, нито е налице решение на граждански съд, постановено по
реда на чл.
124, ал. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство в тази
насока, то следва да се приеме, че не е доказан елемент от фактическия състав
на разпоредбата на чл.
227, ал. 1, б. " а" от ЗЗД, поради което и предявеният иск се
явява неоснователен.
С оглед на това, безпредметно е
да се обсъждат преписките на РП-В.Преслав образувани по жалби на ищеца, а и както
беше изложено по - горе те са приключили без да са установени достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер и отказ да се образува ДП.
От приложените документи по
делото и от множеството депозирани жалби до различни инстанции се установи, че
отношенията между страните са изключително влошени. Проявите на агресивно и
неуважително отношение на надареното лице към дарителя съставляват форми на
неблагодарност, но не са сред основанията за отмяна на дарението, които са
изчерпателно регламентирани в чл. 227 ЗЗД и не могат да се тълкуват разширително.
Фактът, че поради влошените отношения между страните ответникът не може да
ползва процесния имот, е също неотносим
към спорния предмет, а и се установява от съдържанието на договора, че
дарителят е запазил правото на ползване на имота.
Касае се за престъпление, поради
извършването на което може да се иска отмяна на дарението. Престъплението обаче
следва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда
или с решение по чл.
124, ал.5 от ГПК. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради
което искът подлежи на отхвърляне. Гражданският съд, който разглежда иска за
отмяна на дарението, не е компетентен инцидентно да се произнася дали с
действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на престъплението убийство, респ.
опит за убийство.
Поради което искът по чл.
227, ал. 1, б "а" ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По делото в условията на обективно
съединяване на искове е предявен и иск по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД, за уважаването на който е необходимо установяване наличието на три кумулативно
дадени предпоставки: дарителят да се нуждае
от издръжка, тя да е поискана
от надарения и последният да е отказал дължимата престация. Като се изхожда от
характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за
отменяването му, съдът е длъжен съобразно събраните по делото доказателства
да установи по един безспорен
начин, че дарителя е изпаднал в трайна нужда и няма достатъчно средства за съответно
съществуване и при поискване надарения е длъжен да се
отзове.
По начало дарението не създава на
дарения задължение да издържа или да помага дарителите си. Такова задължение
възниква, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка.
От изложеното следва, че задължението на дарения не е само морално, но и правно
задължение. Невъзможността да се престира издръжка,
не означава отказ от изплащане на издръжка. При липсата на изрично заявен отказ
за плащането на издръжка, решаващият състав следва да прецени материалните
възможности на лицето, дължащо такава. Когато надареният получава доходи,
надхвърлящи покриването на неговите минимални нужди, неплащането на поисканата
издръжка, следва да се приеме за мълчалив отказ от осигуряването на дължима
такава.
По делото се установи, че ищецът получава пенсия в размер
на 650.56 лв. месечно от която изплаща заеми ежемесечно в размер на 313.00 лв. Не
са представени доказателства за какви точно заеми или заем се заплащат тези
суми, но от извлечението съдът прави извод, че тези суми са по заем или заеми с
кредитополучател ищеца, който е задължено лице по тях. След приспадане на тези
суми от месечната пенсия на ищеца, остават недостатъчно средства за издръжката
му.
Официалната статистика предоставена публично в сайта на
Националния статистически институт е изчислила чрез прилагане на индикатори за
бедност и социално включване линията на бедност за страната през 2019 г. в
размер на 413.04 лв. и през 2018 г. в размер на 351.11 лв. За 2020 г. още не е
обявена официалната статистика, но предвид наблюдението от предходните периоди
и пандемията от COVID 19,
тенденцията е към увеличаване стойността, а не към намаляване. Поради което
съдът приема, че ищецът не може да се издържа от доходите си и поради ниските
такива, множеството заболявания и напредналата му възраст е изпаднал в трайна
нужда.
Ищецът неколкократно е
депозирал в РС-В.Преслав молби за отмяна на процесното
дарение въз основа на които са били образувани гр.д.№462/18г. и гр.д.№469/19 г. , основани на същите
обстоятелства – необходимост от издръжка, които са били прекратени, поради
оттегляне на исковете. Ответник по тези искове е бил Р.А.Н., който е получил
съобщения по делата, предмета на които му е известен и е получавал съобщения за
оттегляне от страна на ищеца на исковете и прекратяване на производствата по
делата. Поради което съдът счита, че дарения знае, че дарителя няма достатъчно
средства за издръжка, което не се отрича и от него.
Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в
нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано
недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това
имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за
наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства,
включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от
държавата размер на линията на бедност.
По делото
безспорно се установи, че между страните съществуват валидни облигационни
отношения по силата на сключени между тях два договора за дарение.
Възрастта на
ищеца - 77 г. към 2020 г. и 76 г. към 2019 г., когато е поискана издръжката и
подаване на исковата молба, тежките му заболявания, които са едно трайно
състояние без възможност за възстановяване, месечният доход на ищеца, формиран
единствено от пенсията и остатъкът от нея, безспорно обосновават извода за
необходимост от издръжка. От своя страна надареният е длъжен след покана от
дарителя да дава такава издръжка, която да съответства на материалните му
възможности.
Съобразно
приетото с Тълкувателно решение № 1/2013
от 21.10.2013 г. на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарение на основание чл.
227, ал. 1, б."в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той
трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случая и доколкото
ответника не е твърдял, съответно не е доказал, с оглед пасивното си поведение
в процеса и изложеното по - горе, то тази хипотеза не е налице.
Безспорно се
установява, че ответника живее в друга страна и е в работоспособна възраст, не
е представил доказателства, установяващи обективна материална невъзможност за престиране.
Изпадането
на дарителя в трайна нужда се прецени както към датата на поканата,
отправена преди настоящата исковата молба с други искови молби и устно, така и
към датата на исковата молба и към датата на приключване на устните състезания
в настоящата инстанция.
Така
мотивиран съдът намира, че предявения иск по чл.227,
ал.1, б."в" от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
На основание
чл.
78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВПРС сумата от 50.00 лв. държавна такса.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.
227, ал. 1, б. "в" ЗЗД сключеният между Н.Й.Ц. с ЕГН **********,*** и Р.А.Н. с
ЕГН **********,***, договор за дарение с Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г.,
том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус Ю.С.с рег.№661 на НК, с район
на действие ВПРС, с който Н.Й.Ц. е дарил на внука си Р.А.Н. ½ идеална
част от недвижим имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м., постраонеа с отстъпено право на строеж в УПИ Х-93,93, с
идентификатор 58222.495.287.1, построена в поземлен имот с идентификатор
58222.495.287 по кадастралната карта на гр. В.П., находяща
се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22, обективирано в Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І,
рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на
действие ВПРС, поради направен опит на ответника/дарен/ да убие ищеца/дарител/
и с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“
от ЗЗД, с който се иска отмяна на дарение с Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І,
рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус Ю.С.с рег.№661 на НК на ½
идеална част от недвижим имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 89
кв.м., постраонеа с отстъпено право на строеж в УПИ
Х-93,93, с идентификатор 58222.495.287.1, построена в поземлен имот с идентификатор
58222.495.287 по кадастралната карта на гр. В.П., находяща
се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22.
ОСЪЖДА Р.А.Н. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ВПРС сумата от 50.00
лв. държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от Н.Й.Ц. с ЕГН **********,*** против Р.А.Н. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.
227, ал.1, б."а" от ЗЗД за отмяна на договор за дарение с с
Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І,
рег.№824, дело 133 от 2017
г. на нотариус Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС,
с който Н.Й.Ц. е дарил на внука си
Р.А.Н. ½ идеална част от недвижим
имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ
89 кв.м., постраонеа с отстъпено право на строеж в УПИ Х-93,93, с идентификатор 58222.495.287.1, построена
в поземлен имот с идентификатор 58222.495.287 по кадастралната карта на гр. В.П., находяща
се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22, обективирано в Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС, поради направен опит на ответника/дарен/ да убие
ищеца/дарител/ и с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, с който се иска отмяна
на дарение с Нотариален акт №157 от 09.08.2017 г., том І, рег.№824, дело 133 от 2017 г. на нотариус
Ю.С.с рег.№661 на НК на ½ идеална част от недвижим
имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ
89 кв.м., постраонеа с отстъпено право на строеж в УПИ Х-93,93, с идентификатор 58222.495.287.1, построена
в поземлен имот с идентификатор 58222.495.287 по кадастралната карта на гр. В.П., находяща
се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „С.К.” № 22.
|
|
|
|
|
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: