Р Е Ш
Е Н И Е
№
28.02.2020 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - Балчик
граждански състав
в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година
в състав:
Председател: Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр. дело
№ 342 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Подаден е иск от Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.
4, представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М.и С. С., съдебен адрес:***,
стая 205, адв. Л.Л.В.-Т., против С.С.А., с ЕГН **********,***,
цена на иска: 5929.59
лева
Ищецът чрез пълномощника твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1, от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на ФР Германия по щета № 120587/22.07.2014г. обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 5929.59 лева за увредения при ПТП, настъпило на 31.07.2013г. на
автомагистрала А66 пътна връзка Франкфурт Хьост-пътна връзка Ешборн в посока на
движение Франкфурт при км 4.800, т.а. „Хюндай“, с peг № F-G 4405. Виновен за катастрофата е ответникът А., който управлявайки л.а.
„Хонда“, с ДКН ***, движейки се по автомагистрала А66 и не съобразявайки
дистанцията удря в задната част т.а. „Хюндай“, с per № F-G 4405, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП.Поканен е ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до
днес не е погасил задължението. Моли на основание чл. 288а, ал. 3, във вр. с
чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр.
с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, след установяване на горните
обстоятелства, съдът да осъди С.С.А. да заплати на Гаранционен фонд исковата
сума от 5929.59 лева (пет хиляди деветстотин двадесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета №
120587/22.07.2014 г. обезщетение ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
Ответникът
С.С.А., с ЕГН: **********,***, представляван адв. П.П. -
ДАК, съдебен адрес:***, офис 4, в качеството на особен представител, счита
подадения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че ответника не дължи
връщане на Гаранционен фонд на изплатеното от него обезщетение, тъй като към
датата на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и ищецът не е дължал изплащане на обезщетение по реда и при
условията на чл. 288а, ал. 1, т. 1 (отм.) от Кодекса за застраховането. По
делото е представена справка от базата данни на Информационен център Гарационен
фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Видно от представената справка за
лек автомобил с per.
№ ***
е регистрирана полица № 22112002386643 от 20.10.2012 г. за сключена застраховка
гражданска отговорност с начало 20.10.2012 г. и край 19.10.2013 г. Екземпляр от
същата, не е приложен по делото като доказателство, поради което не може да е
наясно, какви са били страните, параметрите, условията на сключване и
прекратяване. В справката е вписано, че полицата е прекратена на 20.01.2013 г.
Може да се предположи, че е сключена с уговорено разсрочено плащане, но на
какви вноски не е ясно. Счита че в случая застрахователният договор не може да
се счита за прекратен. Оспорва
обстоятелството, че сключената застраховка е прекратена. Счита, че е
била налице валидно сключена застраховка. След представяне на застрахователната полица, ще
може да направи и конкретни възражения. Моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен предвид обстоятелството, че не са били налице основанията за
изплащане на сумата от Гаранционния фонд, поради валидно сключена полица
„Гражданска отговорност”. Прави възражение и за погасяване по давност на
вземането с изтичането на основание чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на настъпване
на застрахователното събитие 31.07.2013 г.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата, приема:
По делото е безспорно, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на 31.07.2013 г.
ответникът, управлявайки по магистрала А66 в Германия, пътна връзка Франкфурт
Хьост-пътна връзка Ешборн в посока движение Франкфурт при км 4.800 собствения
си лек автомобил „Хонда“ рег. № ***,
несъобразявайки пътната обстановка и движещите се пред него автомобили, блъска
в задната част т.а. „Хюндай“ с рег. № ***. Ответникът е признал извършеното
нарушение пред компетентните органи посетили ПТП. Съставения от тях протокол не
се оспорва. Извършена е проверка и разменена кореспонденция по настъпилото ПТП
между Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и Дойчес бюро
Грюне карте Е.Ф. през 2013 г. Установено, че ответникът е управлявал автомобила
си без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. От представената справка от 23.08.2013 г. застраховката е била
прекратена на 20.01.2013 г. В резултат на инцидента са нанесени имуществени
вреди на стойност 3031.75 евро. Тези щети са първоначално заплатени от
Националното бюро на Германия в качеството на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите, след което са претендирани от НББАЗ като
компенсационен орган по местопребиваване на МПС на А.. НББАЗ е превело на
германския компенсационен орган „Бюро шмитц“ сумата от 3031.75евро на 09.07.2014
г. От своя страна НББАЗ е отправило претенция до Гаранционен фонд за
възстановяване на платената сума, по която при ищеца е образувана щета №120587/22.07.2014 г. и претендираната сума
възстановена с банков превод от 05.08.2014 г. Ищецът е изпратил регресна покана
до ответника за възстановяване на осн. чл. 288, ал. 1 КЗ сумата от 5929.84 лв.,
представляваща обезщетение за виновно причинените от него вреди на 31.07.2013 г.
при управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на територията на Германия. Обратната разписка за поканата е подписана
на 21.10.2014 г. от Г.С.А. - брат на ответника.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Застрахователното събитие и
изплащането на застрахователно съобщение от НББАЗ като компенсационен орган е
станало при действието на КЗ (отм.), поради което приложение при уреждане
отношенията между страните в настоящото производство следва да намерят неговите
разпоредби. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, а съгласно чл. 288а КЗ (отм.), Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка на ЕС,
когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България
и в двуседмичен срок не може да се установи застрахователят, какъвто в случая не
е имало. След плащането на обезщетението на увредения, за Гаранционния фонд
възниква регресното право по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) да претендира от
виновния водач платеното и разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Няма спор по делото, че такова право за ищеца е възникнало по
отношение на ответника, който е причинил материални щети по т.а. „Хюндай“ с
рег. № *** в Германия, управлявайки автомобил
за който в момента на ПТП не е имало сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. В тази връзка не може да бъде споделено като
основателно възражението на ответника, че не е налице прекратяване на
застрахователния договор, тъй като за това прекратяване той не бил валидно
уведомен. В случая застрахователят е
упражнил правото си по чл. 202, ал. 2,
изр. 2 от КЗ (отм.); за прекратяване на застрахователния договор, поради
неплащане на пълния размер на втората разсрочена вноска от застрахователната
премия. Макар и във вътрешните отношения между застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и застрахованият, договорът за застраховка да
се счита за прекратен чрез фингираното връчване на писменото предупреждение по
реда на чл. чл. 202, ал. 2, изр. 2 от КЗ
(отм.); за да отпадне обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя
по отношение на третите лица-пострадали от противоправното увреждащо деяние на
делинквента, застрахователят следва да е изпълнил и правното задължение по чл.
294, ал. 1 от КЗ (отм.); да уведоми Гаранционния фонд за прекратяването на
застрахователния договор, като това уведомяване следва да бъде направено преди
настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение № 161/13.11.2012
г. по т. д. № 607/2011 г., II т. о, постановено при действието на отменения КЗ,
както и т. 3 от Тълкувателно решение от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС. В случая и това задължение е изпълнено от страна на
застрахователя, като Информационния център на фонда е уведомен за извършеното
прекратяване на действието на процесната застрахователна полица на 20.01.2013
г., т. е. много преди датата на настъпилото на 31.07.2013 г. ПТП.
По втория спорен по делото въпрос
погасено ли е по давност правото на регресен иск на ищеца. Съгласно трайно
установената съдебна практика по този въпрос /прим. Решение № 15 от 4.02.2011г.
на ВКС по т. д. № 326/2010 г., II т. о/, правото на този иск се поражда за
Гаранционния фонд след изплащане на обезщетението от негова страна, в случая на
09.07.2014 г., от който момент започва да тече петгодишния давност срок за
предявяването му. До момента на депозиране на исковата молба – 25.04.2019 г.
този срок не е бил изтекъл, поради което възражението на ответника за изтекла в
негова полза погасителна давност се явява неоснователно.
По изложените по-горе съображения
предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство в общ размер на 887.18 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.А., с ЕГН: **********,***, да заплати на Гаранционен фонд,
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от
Изпълнителните директори Б.М.и С. С., съдебен адрес:***, стая 205, адв. Л.Л.В.-Т., сумата от 5929.59
лв., представляваща изплатеното от Гаранционен Фонд обезщетение за имуществени вреди по щета № 120587/22.07.2014
г. във връзка с настъпило на 31.07.2013 г. пътнотранспортно произшествие в ФР
Германия с лек автомобил с рег. № ***, без да има за него сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от
25.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.А., с ЕГН: **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван
заедно от Изпълнителните директори Б.М.и С. С., съдебен адрес:***, стая 205, адв. Л.Л.В.-Т., сумата от 887.18
лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните
Съдия: