№ 299
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201788 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на Н. Г. СТ. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 7779а-122/23.03.2021г. на Началник на РУ Камено при ОД
МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на основание чл. 212, ал. 1
ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер на 500 лева.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление, счита, че
липсва описано фактическо действие, което да се квалифицира като допустителство.
Липсвало посочено кое фактическо действие съставлява неизпълнение на задължението на
жалбоподателя за опазване или с кое свое действие или бездействие е допуснал кражбата.
Сочи, че жалбоподателят е съхранявал оръжието в заключена и трайно закрепена за пода
метална каса, за която не разполагал с ключ, тъй като оръжието в касите съхранявал баща
му, като само последният разполагал с ключ за касите. Жалбоподателят отсъствал от дома
си по време на кражбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, за него се явява
адв. М., който поддържа жалбата излага съображения за отмяна на НП. Претендира
разноски.
За Административнонаказващия орган, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 25.03.2021 г., а жалбата е
депозирана на 29.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 16.03.2021г. свидетелят М.Ж. съставил на жалбоподателя АУАН за това, че на
08.03.2021г. около 21 часа в с. **** не е изпълнил задължението си след като е получил
1
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях да ги опази от кражба, като е допуснал да бъдат откраднати от мястото им
на съхранение – пистолет ХЕКЛЕР и КОХ калибър 45, сериен № **** и ловна карабина
БРАУНИНГ калибър 300, сериен № 311ZP06465.
АУАН бил връчен на С. на 16.03.2021г. като в срока по чл. 44 ЗАНН постъпило
възражение, с което жалбоподателят посочил, че не бил извършил описаното нарушение и
не упражнявал фактическа власт върху ключовете за касата.
АНО е намерил възражението за неоснователно и уведомил С. за това с писмо л. 10. На
23.03.2021г. от Началник РУ Камено е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на основание чл. 212, ал. 1 ЗОБВВПИ на
С. е наложена глоба в размер на 500 лева.
Не е спорно и се установява от представеното разрешение л. 13, че Н.С. има валидно
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях, в което съгласно приложение към него попадат и посочените в АУАН и
НП пистолет ХЕКЛЕР и КОХ и ловна карабина БРАУНИНГ. Не е спорно, че оръжията се
съхраняват на адрес ****.
Не е спорно и, че на мястото, където са съхранявани оръжията, е била извършена
кражба като касите, където са съхранявани оръжията били отключени. Ключът за касите
обаче не съхранявал Н.С., а неговият баща Г. С. като тези обстоятелства потвърждава и
разпитаната в съдебно заседание майка на жалбоподателя П. С.а.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че НП е издадено от оправомощено лице съгласно Заповед 8121з-
595/26.05.2015г. Същото е издадено в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 59, ал. 1 НК лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват
от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им.
От събраните доказателства се установява, че огнестрелните оръжия са били
съхранявани на адреса, за който е било издадено разрешение, в метални каси, на този адрес
са се намирали и ключовете за металните каси. Според съдебния състав недопустимо е
лицето, на което е издадено разрешение да не знае къде се намират ключовете за металните
каси, а същите да се съхраняват от неговия баща, който единствено да знае тяхното
местонахождение, макар законът да не предвижда изискване къде и от кого да се съхраняват
ключовете за металните каси. Разрешението е дадено за конкретни оръжия и боеприпаси на
конкретно лице и именно последното носи отговорността да опази и съхрани оръжието.
Не се споделят възраженията за липса на описание на конкретното фактическо
действие, с което е осъществен състава на нарушението. Деянието е описано като такова на
просто извършване – щом е налице извършена кражба, то лицето не е изпълнило
задължението си по опазване на оръжието.
Съгласно въведените възражения, че липсвало посочена форма на допустителство
следва да се посочи, че съгласно чл. 322 НК който не попречи на извършването на очевидно
2
тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за
себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Такива твърдения не се излагат от АНО, защото липсва законово основание такива да бъдат
излагани. Значимостта на обществените отношения, които регулира ЗОБВВПИ изискват да
се осъществява стриктен контрол върху съхраняването на оръжията и боеприпасите към тях
като въвежда изрични задължения за лицата, получили разрешение.
Съгласно чл. 98 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват
в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства -
за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено
удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях
се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до
съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. Когато огнестрелните
оръжия и боеприпасите за тях не могат да се поберат в металните каси, те се съхраняват в
отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата.
Лицата, получили разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него,
когато разполагат с обекти за съхранение, осигуряват денонощна въоръжена физическа
охрана на обектите или СОТ. Когато физическо лице, получило разрешение за съхранение
и/или носене и употреба, отсъства от страната за период, по-дълъг от три месеца, и не носи
със себе си притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, го съхранява
на създаденото място за съхранение по постоянен адрес или го предава за съхранение на
органите на МВР или на лице, получило разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1, за което
се съставя двустранен приемно-предавателен протокол.
Видно от разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ задължение на лицата, получили
разрешение за носене, съхранение и употреба на оръжие, е да го опазват от кражби,
изгубване и достъп на други лица. Следователно „неопазването“ има други форми на
изпълнителното деяние – касае за друга форма на изпълнителното деяние, което изисква
допълнително описание и не е форма на изпълнителното деяние по чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ
(в този смисъл Решение № 141 от 24.07.2012 г. по н. д. № 138 / 2012 г. на Административен
съд – Смолян). В чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ кражбата, изгубването и достъпа на други лица са
последиците, резултатът и щом този резултат е налице, то не е изпълнено задължението на
притежателя на разрешението да опази оръжието и е осъществен състава на нарушението.
Нещо повече, в случая жалбоподателят е предоставил ключовете за сейфа на трето лице, не е
знаел къде се намират, в резултат, от което те са били установени и е била извършена
кражба. Може да се направи извод, че оръжието е било обект на кражба, но отделно от това
безспорно е, че е предоставен достъп на трето лице до оръжието и деянието е съставомерно
по чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ. Огнестрелните оръжия са източник на повишена опасност за
хората и това обуславя необходимостта от строг режим за тяхното носене, съхранение и
опазване.
По мнение на този състав нарушението е доказано и НП като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските, но в случая
право на такива има АНО, който не претендира и поради това съдът не присъжда.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7779а-122/23.03.2021г. на Началник
на РУ Камено при ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 59, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на
основание чл. 212, ал. 1 ЗОБВВПИ на Н. Г. СТ. ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4