Присъда по дело №3976/2011 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 3976 / 2011 год. по описа на ВРС,

постановена на 22. 11. 2011 год.

Подс. Д.С.А., ЕГН : **********,*** ***, жив. в гр. ****, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, осъждан, е предаден на съд с обвинение по :

чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че за времето 28. 12. 2007 год. - 18. 01. 2008 год. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Я.С.-П. и Х.К.Х. за това, че като пълномощник на Т.К.Н., в качеството и на управител на „Вандом" ООД, е бил упълномощен да се разпорежда, включително и да договаря сам със себе си, и съответно, че е собственик на недвижим имот - земя с площ 5 000 кв. м. / 5 декара /, съставляваща УПИ № VII - 1002 в квартал 20 по плана на Западна промишлена зона - Варна, находящ се в землището на с. Тополи, обл. Варненска, като с това причинил имотна вреда на Т.К.Н. и Н.К.К. - като съдружници в търговското дружество „Вандом" ООД в размер на 785 000 лв. и на Х.К.Х. в размер на 800 000 лв., общо вреда в размер на 1 585 000 лв., като причинената вреда е в особено големи размери и представлява особено тежък случай

чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, затова, че на 28. 12. 2007 год. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от неистински официални документи - удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, съставляващ УПИ VII - 1002 в квартал 20 по плана ЗПЗ - Варна по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх. № ********** / 21. 09. 2007 год. на Община Варна и скица на недвижим имот, съставляващ УПИ VII - 1002 в квартал 20 по плана ЗПЗ - Варна № 786 / 07. 09. 2007 год. на Дирекция „УТ", район „Вл. Варненчик", Община Варна, подписана от Директор „УТ" - инж. Илиев, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност

чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, затова, че на 28. 12. 2007 год. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от неистински частни документи - декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Т.К.Н. от 10. 12. 2007 год., протокол от проведено на 20. 08. 2007 год. Общо събрание на съдружниците на „Вандом" ООД и пълномощно от Т.К.Н. в качеството и на управител на „Вандом" ООД към Д.С.А. от 10. 12. 2007 год. да се разпорежда с недвижим имот, съставляващ УПИ VII - 1002 в квартал 20 по плана ЗПЗ - Варна, находящ се в землището на с. Тополи, общ. Варна, област Варненска по начин, какъвто намери за необходимо, включително и да договаря съм със себе си, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Представителят на ВРП в ход по същество поддържа частично така възведените обвинения, в частност предлага подсъдимия да бъде оправдан относно причинена вреда на Х.К.Х., а относно останалите деяния счита, че същите се доказват по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното признание по чл. 370, т. 2 от НПК. Моли съда да наложи наказания, съответно по първото обвинение - „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено с изпитателен срок, а по второто и третото обвинения – „Пробация”.

Подсъдимият по реда на чл. 370, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях, респективно съдът с протоколно определение от 22. 11. 2011 год. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанието и доколкото последното кореспондира със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Предоставя на съда.

Защитата в ход по същество изразява становище, че подзащитния й не е осъществил състава от обективна и субективна страна. Моли съда да го оправдае по така възведените обвинения.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

От създаването през 2004 год. на „Вандом” ООД, свид. Н.К.К. и свид. Т.К.Н. били съдружници в дружеството. През 2004 год. същото придобило земя с площ 5 декара, съставляваща УПИ № VI - 1002, в квартал 20, по плана на ЗПЗ - Варна, намираща се в землището на с. Тополи, обл. Варна.

На 27. 12. 2007 год. посочения имот, ведно с учредено право на строеж върху жилищна сграда с площ 155. 64 кв. м., съставляваща УПИ V, в квартал 66, по плана на ВЗ – Варна, били ипотекирани в полза на „Банка Пиреос България” АД, срещу кредит в размер на 160 000 евро. Съставеният НА № 10, по том VI, регистър № 8560, НД № 857 от 2007 год., бил изповядан пред нотариус Т.В., с район на действие ВРС. На 28. 12. 2007 год. документите били заявени за вписване в Служба по вписвания - Варна при Агенция по вписванията, като били заведени на същата дата под № 228.

На 28. 12. 2007 год. подс. Д.С.А. посетил кантората на нотариус В. П., с район на действие ВРС. Той носел със себе си различни документи относно недвижим имот - земя с площ 5 декара, съставляваща УПИ № VI-1002 в квартал 20, по плана на ЗПЗ - Варна, намираща се в землището на с. Тополи, обл. Варна, в частност декларация по чл. 25, ал. 6 от ЗННД от Д.С.А., подписана на 28.12.2007 г., скица на имота № 786 / 07. 09. 2007 год. на Дирекция „УТ", район „Вл. Варненчик”, Община Варна, подписана от Директор „УТ" - инж. И., удостоверение за данъчна оценка на имота по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ********** / 21. 09. 2007 год. на Община Варна, заверено копие на протокол от 20. 08. 2007 год. от Общото събрание на съдружниците на „Вандом” ООД, като заверката била направена на 27. 12. 2007 год. от Ив.З. - помощник нотариус при Т. Бр.– нотариус, с район на действие ВТРС, заверено копие на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 120, том V, peг. № 7622, НД № 826 / 13. 12. 2004 г. на нотариус Св.Д., с район на действие ВРС, като заверката била направена на 27. 12. 2007 год. от Ив.З. - помощник нотариус при Т.Бр. - нотариус с район на действие ВТРС, удостоверение за актуално състояние на „Вандом" ООД, заверено копие на пълномощно от свид. Т.К.Н., към подс. Д.С.А., да се разпорежда с горепосочения недвижим имот по начин, какъвто намери за необходимо, включително и да договаря съм със себе си, подписано пред нотариус Д.Р., с район на действие ВТРС, като заверката била направена на 27. 12. 2007 год. от И.З. - помощник нотариус при Т.Б. - нотариус с район на действие ВТРС, заверено копие на декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от 10. 12. 2007 год. от свид. Т.К.Н., подписана пред нотариус Д.Р., с район на действие ВТРС, като заверката била направена на 27. 12. 2007 год. от И.З. - помощник нотариус при Т.Б. – нотариус, с район на действие ВТРС. Съставен бил НА № 177, том IV, peг. № 11726, дело № 848 от 2007  год., изповядан пред горепосочения нотариус, като на същата дата документите били заявени за вписване в Служба по вписвания – Варна, при Агенция по вписванията, като били заведени от тази дата под № 239.

На 28. 12. 2007 год. свид. А.С.Р. - съдия по вписванията издала разпореждане за вписване и на двете сделки, като независимо, че документите на нотариус Т.В. били входирани с предходен номер от тези на нотариус В.П. - съответно 228 / 28. 12. 2007 год. и 239 / 28. 12. 2007 год., сделката, изповядана пред първия била вписана след сделката, изповядана пред втория, респективно продажбата на имота, съставляващ УПИ № VI - 1002 в квартал 20, по плана на ЗПЗ - Варна била вписана преди ипотеката му в полза на „Банка Пиреос България"АД. За извършеното свид. Н.К.К. и свид. Т.К. разбрали от служители на банката, при желанието им да усвоят сумата по отпуснатия кредит.

Подс. Д.С.А. решил да продаде имота на трето лице. На 07. 01. 2008 год. той се срещнал със свид. Г.Я.С.-П., собственик и управител на "Терра лекс" ЕТ, с предмет на дейност сделки с недвижими имоти. Изразил желание възможно най – бързо да продаде имота, като обявил продажна цена от 16 000 лв. Успоредно с това пожелал да упълномощи свидетелката да осъществи самата сделка. На същата дата между тях бил сключен договор за посредничество, като пред нотариус Б.В., с район на действие гр. Варна, подсъдимия подписал пълномощно № 187, даващо право за разпореждане с имота. Същият не оставил телефон за връзка, но се уговорили той да се обажда периодично. От своя страна свидетелката преупълномощила свой служител – свид. М.И.М. да набави необходимите документи. Като желаещ да закупи имота се явил свид. Х.К.Х.. На 18. 01. 2008 год. нотариус Б.В., с район на действие ВРС, изповядал сделка между свид. Г.Я.С.-П., като пълномощник на продавача – подс. Д.С.А. и свид. Х.К.Х., като купувач. Последният се обективирал като следващ собственик на недвижимия имот, съгласно НА № 24, том I, peг. № 868, НД № 24 / 18. 01. 2008 год., като заплатил на свид. Г.Я.С.-П. сумата от 16 250 лв. На 23. 01. 2008 год., подс. Д.С.А. посетил свид. Г.Я.С.-П., получил сумата от продажбата на имота, което било обективирано в декларация.

Съдебно – почеркова експертиза :

подписите на „продавач” и „купувач” в НА за покупко - продажба на недвижим имот № 177, том IV, peг. № 11726, дело № 848 от 2007 год. на нотариус В.П. са положени от подс. Д.С.А.

подписът за „декларатор" в декларация по чл. 25, ал .6 от ЗННД от 28. 12. 2007 год. е положен от подс. Д.С.А.

подписът върху скица № 786 / 07. 09. 2007 год. след Директор „УТ”  не е положен от Р.Б.И. - Директор дирекция „УТ” при Община Варна, район „Вл. Варненчик”, като не е възможно да се посочи кое е лицето, положило подписа

подписите, положени за „съдружници” в протокол от общото събрание на съдружниците на „Вандом” ООД от 20. 08. 2007 год., с нотариална заверка от 27. 12. 2007 год. от И.З. - помощник нотариус при Т.Б. - нотариус с район на действие ВТРС, не са положени от свид. Н.К.К. и свид. Т.К.Н., същите представляват имитация на автентичните подписи и не е възможно да се определи кое е лицето, което ги е поставило

подписът за „декларатор” в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК - заверено копие на декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 10. 12. 2007 год. от свид. Т.К.Н., подписана пред нотариус Д.Р., с район на действие ВТРС, не е положен от свид. Т.К.Н., като не е възможно да се установи лицето, положило подписа

отпечатъкът от печат на „Вандом” ООД върху декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК - заверено копие на декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 10. 12. 2007 год. от свид. Т.К.Н., не е положен от оригиналния печат на дружеството

подписът в графа „упълномощител” - заверено копие на пълномощно от 10. 12. 2007 год., от свид. Т.К.Н., към подс. Д.С.А., да се разпорежда с недвижим имот, съставляващ УПИ № VI - 1002 в квартал 20, по плана на ЗПЗ - Варна по начин, какъвто намери за необходимо, включително и да договаря съм със себе си, подписано пред нотариус Д.Р., с района на действие ВТРС, не е положен от свид. Т.К.Н., като не е възможно да се установи лицето, положило подписа.

Съдебно – техническа – оценителна експертиза :

     Пазарната цена на към 28. 12. 2007 год. цена на земя с площ 5 000 кв. м. / 5 декара /, съставляваща УПИ № VII - 1002 в квартал 20 по плана на Западна промишлена зона - Варна, находящ се в землището на с. Тополи, обл. Варненска, към 28. 12. 2007 год. е 785 000 лв., а към 18. 01. 2008 год. 800 000 лв., а данъчната оценка съответно 10 875 лв. и 16 125 лв.

     Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното самопризнание на подс. Д.С.А. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. Х.К.Х., свид. Т.К.Н., свид. Н.К.К., свид. Г.Я.С.-П., свид. И.П. Д., свид. М.И.М., свид. В.М.П., свид. Б. Д. В., свид. Т. П. В., свид. Г. Ст. Н., свид. Св. П. Н., свид. А.С.Р., съдебно – почеркова експертиза, съдебно – техническа – оценителна експертиза, множество писмени материали.

Съдът кредитира изцяло самопризнанията на подсъдимия, доколкото същите са логични и съпоставени с останалия доказателствен материал са непротиворечиви. Показанията на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че са взаимно допълващи се, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Изготвените и приети по делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени, допринасящи за изясняване предмета на делото, като в този смисъл ги приема изцяло. Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни и са относими към предмета на доказване по делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Относно обвинение по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК :

От обективна страна безспорно беше установено, че за времето 28. 12. 2007 год. – 18. 01. 2008 год., подс. Д.С.А. е въвел и поддържал в заблуждение свид. Г.Я.С.-П. и свид. Х.К.Х., че може да се разпорежда със земя с площ 5 000 кв. м. / 5 декара /, съставляваща УПИ № VII - 1002 в квартал 20 по плана на Западна промишлена зона - Варна, находящ се в землището на с. Тополи, обл. Варненска. Горното е осъществил с помощта на активни действия, изразявайки се в легитимация, че е собственик на имота, осъзнавайки, че действително такъв е „Вандом“ ООД, именно на което дружество е и причинена имотна вреда в размер на 785 000 лв., предвид осъществените сделки. По този начин е причинил на пострадалия имотна вреда, доколкото е извадил от патримониума му актив без правно основание и с намерение за присвояване, извличайки по този начин за себе си имотна облага. Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по това обвинение. Горното съдът извежда от показанията на свид. Х.К.Х., свид. Т.К.Н., свид. Н.К.К., свид. Г.Я.С.-П., свид. И.П. Д., свид. М.И.М., свид. В.М.П., свид. Б. Д. В., свид. Т. П. В., свид. Г. Ст. Н., свид. Св. П. Н., свид. А.С.Р., съдебно – почеркова експертиза, съдебно – техническа – оценителна експертиза, множество писмени материали.

По безспорен начин бяха установени и квалифициращите обстоятелства, обусловили обвинението по чл. 211, пр. 1, вр. чл. вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Доколкото в процесния случай са налице повече от едно деяние, които са еднородни, извършени в кратък период от време, при относително една и съща обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление – измама и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Стойността на инкриминираната вещ – земя на стойност 785 000 лв. се явява в особено големи размери, доколкото превишава сто и четиридесет пъти минималната работна заплата. Безспорно случая е особено тежък, доколкото деянието, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч надхвърля обикновените случаи на измамливи действия, поредицата от използване на неистински документи за постигането на престъпния резултат също характеризират престъплението като такова, наличието на няколко квалифициращи обстоятелства от престъпния състав е допълнително основание да се приеме, че правилно случаят е преценен, като такъв по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал и искал настъпването на съставомерните последици. Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му. Именно същите сочат, че у подсъдимия има формирана ясна представа за извършваното от него, в частност снабдяването с множество неистински документи, исканото от него бързо препродаване, при това на изключително ниска цена.

Причини за извършеното престъпление са незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, в частност стремежа му за облагодетелстване по неправомерен начин.

Предвид горното съдът призна подс. Д.С.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в частност за причинена имотна вреда в размер на 785 000 лв. на „Вандом“ ООД. Същевременно съдът оправда подсъдимия да е причинил имотна вреда в размер на 800 000 лв. на Х.К.Х., доколкото видно от материалите по делото, никой не е оспорил собствеността му, респективно същия не търпи никакви вредни последици, вкл. и към настоящия момент, видно от лично негово изявление. В този смисъл е и становището на представителя на ВРП, изразено в ход по същество.

Относно обвинения по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК и чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК :

От обективна страна безспорно беше установено, че на 28. 12. 2007 год., подс. Д.С.А. е използвал съответно скица с № 786 / 07. 06. 2007 год., удостоверение за данъчна оценка с № ********** / 18. 09. 2007 год. и декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Т.К.Н. от 10. 12. 2007 год., протокол от проведено на 20. 08. 2007 год. Общо събрание на съдружниците на „Вандом" ООД и пълномощно от Т.К.Н. в качеството и на управител на „Вандом" ООД към Д.С.А. от 10. 12. 2007 год. да се разпорежда с недвижим имот, съставляващ УПИ VII - 1002 в квартал 20 по плана ЗПЗ - Варна, находящ се в землището на с. Тополи, общ. Варна, област Варненска по начин, какъвто намери за необходимо, включително и да договаря съм със себе си. За да бъде определен един документ като неистински / неавтентичен / следва материализираното в него изявление да не е направено от лицето, сочено като издател на документа, т. е. критерия за автентичност е авторството на документа. За установяване дали автор на този документ е именно лицето което го е подписало, следва да са налице категорични доказателства, че изписаното не е изпълнено от сочения автор. По делото процесните документи са били предмет на изследване в назначената съдебно – почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло, където вещото лице с категоричност завява, че подписите не са изпълнени от сочения като автор лице. Видно от приложени справки от Община Варна, Район „Владислав Варненчик" и Дирекция „Местни данъци" е, че скица с № 786 / 07. 06. 2007 год. е издадена на Г.Ж.И., а удостоверение за данъчна оценка с № ********** / 18. 09. 2007 год., на П.С.К.. Горното от своя страна води до извода, че процесните документи следва да бъдат определени като неавтентични. Доколкото скица с № 786 / 07. 06. 2007 год., удостоверение за данъчна оценка с № ********** / 18. 09. 2007 год. следва да бъдат издадени от длъжностни лица, в кръга на службата им, по строго определен ред и форма, безспорно деятелността следва да бъде обвързана с чл. 308, ал. 1 от НК. Съответно декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Т.К.Н. от 10. 12. 2007 год., протокол от проведено на 20. 08. 2007 год. Общо събрание на съдружниците на „Вандом" ООД и пълномощно от Т.К.Н. в качеството и на управител на „Вандом" ООД към Д.С.А. от 10. 12. 2007 год. да се разпорежда с недвижим имот, съставляващ УПИ VII - 1002 в квартал 20 по плана ЗПЗ - Варна, находящ се в землището на с. Тополи, общ. Варна, област Варненска по начин, какъвто намери за необходимо, включително и да договаря съм със себе си не притежават характеристиките на официални такива по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, което обуславя приложение на чл. 309, ал. 1 от НК. В допълнение към горното следва да бъде отбелязано, че подс. Д.С.А. е използвал тези документи пред нотариус, за да докаже, че съществува правно отношение. Същевременно не са налице доказателства, че той е съставил същите, поради което и не може да му се търси наказателна отговорност за това.

От субективна страна деянията са извършени с пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, т. е. желаел е тяхното извършване, като е предвиждал и искал настъпването на съставомерните последици. Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му. Именно същите сочат, че у подсъдимия има формирана ясна представа за извършваното от него, в частност съзнанието, че коментираните документи са неистински, съответно официални и неофициални и използването им да докаже определени права.

Причини за извършените престъпления са незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, в частност ползване на документи.

Предвид горното съдът призна подс. Д.С.А. за виновен в извършване на престъпления съответно по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

     Относно вида и размера на наложеното :

Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 55 от НК. Но за да бъде индивидуализирано наказанието следва да се отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът намира, че в конкретния случай е налице сравнително висока обществена опасност на деяние и деец. До този извод съдът стигна като обсъди направените самопризнания, съдействащи за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието / в тази връзка следва да бъде отбелязано, че са налице данни за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, което дава основание да се приеме наличие на недобри характеристични данни/, висок интензитет на престъпната деятелност, упоритост и дързост при извършването, предварително планиране. В обобщение на горното се налага извода за сравнително висока обществена опасност на деяние и деец.

Тези обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността му да извършва престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватно на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението наказание, което пък от своя страна ще въздейства предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл съдът счете за справедливо да наложи на подсъдимия наказания за извършените престъпления съответно по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - „Лишаване от свобода“, за срок от единадесет месеца, по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК – „Пробация”, с приложение на следните пробационни мерки - по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и три месеца, с периодичност два пъти седмично, по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и три месеца, по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК - „Пробация”, с приложение на следните пробационни мерки - по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от девет месеца, с периодичност два пъти седмично, по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца, като прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана, но и наказанията не биха съответствали на тежестта на извършеното.

Доколкото престъпленията са извършени в реална съвкупност, съдът, на осн. чл. 23, ал. 1 от НК, групира така наложените наказания, като определи едно общо, най – тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“, за срок от единадесет месеца, което с оглед липсата на предходна съдимост отложи с изпитателен срок от три години, като прие, че по този начин ще се даде възможност на подсъдимия да осъзнае извършеното и да докаже поправянето си чрез интегриране в обществото, в частност към спазването на законовия ред.

Подс. Д.С.А. беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от 90. 00 лв., представляваща направени по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :