Решение по дело №713/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „И.С.“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 71, партер, представлявано от М.А., чрез адв. А.Н. ***, против Решение № 20/03.02.2023 г. на директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230003-022-0001252/12.01.2023 г., на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, с което е наложен запор върху притежаваните от дружеството ценни книги, а именно: 50 бр. дружествени дялове с номинална стойност 100лв. за 1 бр. в „СОЧИ СТАР“ **** с ЕИК ****, на обща стойност 5000 лева, по изпълнително дело № **********/2014 по описа на ТД на НАП - Варна.

В жалбата се излагат подробни възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че неправилно административният орган е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки, тъй като същите не съответстват на установените публични задължения. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано под № 132/2010 в Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при НАП – Варна, докато фирмата е отговаряла на изискванията за средни данъкоплатци и осигурители. След закриването на тази структура изпълнителното производство е продължило под № **********/2014 и от публичните изпълнителни били предприети мерки за обезпечаване на публичните задължения. Излагат се твърдения, че според известните на жалбоподателя данни от НАП – Варна обезпеченото имущество на дружеството възлиза в размер около 400 000 лв., като в него влизат възбрани върху недвижими имоти и запори върху движими вещи, докато размерът на публичните задължения на дружеството намалява до 91 344,46 лв. – лихви и 220,00 лв. – главница. Релевират се доводи, че липсват мотиви относно необходимостта от налагане на нови обезпечителни мерки, тъй като последните значително надхвърлят дължимите публични задължения. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, регламентираща начините за определяне размера на обезпечаваното имущество, тъй като посочената стойност на дялове при регистриране на дружеството не представлява тяхната балансова стойност. Въз основа на тези съображения отправя искане за отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание, дружество-жалбоподател се представлява от адв. А.Н., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. С Писмени бележки със с. д. № 9547/21.06.2023 г. представителят по пълномощие отправя искане за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП - Варна, представляван от главен юрисконсулт Х.А, оспорва жалбата, като счита за правилен и законосъобразен оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Преобразувано е изпълнително дело № **********/2014 по описа на ТД на НАП – Варна за събиране на установени и изискуеми публични вземания на „И.С.“ **** с ЕИК ****. Задълженията на юридическото лице са в размер на 91 564,46 лв., в това число 220,00 лв. – главница и 91344,46 лв. – лихви, към 12.01.2023 година.

На 12.01.2023 г. от старши публичен изпълнител В.В е установено, че събирането на изискуемите публични вземания ще бъде затруднено, вследствие на което е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С-230003-022-0001252, с което е наложен запор върху притежаваните от „И.С.“ **** с ЕИК **** 50 бр. дялове в „СОЧИ СТАР“ **** с ЕИК ****, като всеки от дяловете е с номинална стойност в размер на 100,00 лв., или на обща стойност 5000 лева. Постановлението е връчено на задълженото лице по електронен път на 19.01.2023 г., видно от л. 29 на адм. преписка.

От дружеството-жалбоподател на 16.01.2023 г. е подадено Искане с вх. № 2309 /л. 26 -28 от адм. преписка/ за отмяна на наложените обезпечителните мерки, тъй като стойността на обезпечението значително надвишава размера на задължението по изпълнителното дело.

Със Съобщение изх. № 886/13.01.2023 г., получено на 17.01.2023 г., ТД на НАП – Варна, в качеството на присъединен по право взискател е уведомена за насрочена публична продан на движими вещи – товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета по изпълнително дело № 20188950401841 по описа на Частен съдебен изпълнител Л.С, рег. № 895, с район на действие Окръжен съд – Варна /л. 24-25 от адм. преписка/. Видно от съдържанието на съобщението става ясно, че образуваното изпълнително дело е за принудително събиране на задълженията на „И.С.“ **** с ЕИК **** към взискателя Община Варна.

На 26.01.2023 г. от „И.С.“ **** с ЕИК **** е подадена жалба с вх. № 4491, до директора на ТД на НАП – Варна, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на наложените обезпечителни мерки, тъй като същите съществено надвишават размера на задължението.

Старши публичен изпълнител В.В при ТД на НАП - Варна, на 27.01.2023 г. издава отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки /л. 23 от адм. преписка/ поради обстоятелството, че предложеното от дружеството имущество, върху което да останат вече наложените обезпечителни мерки, е предмет на принудително изпълнение от ЧСИ и не може да послужи за обезпечение и на задълженията към ТД на НАП – Варна. Отказът за отмяна на наложените обезпечителни мерки е връчен на дружеството-жалбоподател по електронен път на 01.02.2023 г. /л. 22 от адм. преписка/.

На 03.02.2023 г. директорът на ТД на НАП – Варна издава Решение № 20, с което потвърждава оспореното по административен ред постановление за налагане на обезпечителни мерки. От съдържанието на решението се установява, че за периода от 2012 г. до 2022 г. са проведени 40 търга за недвижими имоти и движими вещи, собственост на задълженото лице. Към момента на издаване на решение се провеждат принудителни действия от ЧСИ Л.С – опис по делегация на недвижим имот, чиято данъчна оценка е в размер на 20 181,00 лева. Поради обстоятелството, че за останалите активи на дружеството-длъжник, които не са предмет на принудително изпълнение, са амортизирани и липсват данни за актуалното им състояние и стойност, решаващият орган формира извод, че събирането на установените и изискуеми публични задължения ще бъде затруднено. Въз основа на тези обстоятелства, административният орган счита, че не са налице предпоставките за отмяна на наложените обезпечителни мерки и издава оспореното в настоящото производството решение.

От ответната страна с молба с.д. № 8894/12.06.2023 г. е представено Становище от старши публичен изпълнител В.В, от което се установява, че на публична продан, проведена от ЧСИ Л.С, са продадени 4 бр. моторни превозно средства и 1 бр. движима вещ, както следва – полуремарке „Люк“ с рег. № В ****ЕК за 15510,00 лв.; товарен автомобил „Мерцедес 2524Л“ с рег. № В ****РК за 8452,13 лв.; лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № В ****РК за 857,75 лв.; седлови влекач „Мерцедес Актросс 1840“ с рег. № В ** КТ за 7942,30лв.; валяк двубандажен „Интерсол Ранд“ за 11000,00лв. С Писмо изх. № 13191/31.05.2023 г., ТД на НАП – Варна е уведомена, че на 10.04365.2023 г. от Помощник-частен съдебен изпълнител Васил Станев е установено противозаконното отнемане на товарен автомобил „Мерцедес 2524Л“ с рег. № В ****РК, вследствие на което е подаден сигнал в МВР товарен автомобил. Получената сума от публичната продан е възстановена на купувача. Общата стойност от проведената публична продан е в размер на 35310,05 лв., но ТД на НАП – Варна не е уведомена за предстоящо разпределение към датата на издаване на становището.

Към представеното становище е приложена и извършената оценка на възбранения по изпълнителното дело по описа на ТД на НАП – Варна недвижим имот, собственост на „И.С.“ **** с ЕИК ****, представляващ апартамент, находящ се в кв. Пампорово, гр. Чепеларе, общ. Чепеларе, обл. Смолян, чиято пазарна оценка е определена на стойност 69400,00 лева. За описания имот е насрочена публична продан, за която дружеството-жалбоподател е уведомен.

Съдът установи, при извършена служебна справка, че по описа на Административен съд – Варна е образувано и приключено друго дело между същите страни, но с различен от настоящия предмет, а именно Постановленията, с които са наложени възбрани върху недвижими имот, собственост на дружеството-жалбоподател. Съдебният състав е отхвърлил оспорването на наложените обезпечителни мерки.

При така установената обстановка, безспорна между страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима за разглеждане.

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 20 от 03.02.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С-230003-022-0001252/12.01.2023 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП - Варна.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Същото се отнася и за постановлението, с което са наложени обезпечителни мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК компетентният административен орган да се произнесе по обжалване действията на публичния изпълнител е директорът на съответната ТД на НАП. Административният орган, при издаване на оспорваното решение, не е допуснал нарушение на производствените правила. Обстоятелствата и фактите, относими към спора между страните, са установени от административния орган и са в съответствие с представената административна преписка. Оспореното решение е съдържа мотиви, като административният орган е посочил частично фактическите и правните основания за издаването му.

Спорът между страните е правен и се свежда до отговор на въпроса дали наложените обезпечителни мерки са съразмерни на установените и изискуеми задължения към Държавата, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. и ал. 2 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

В настоящия случай, съдът намира, че страните не спорят относно обстоятелството дали са установени и изискуеми ли са публичните вземания, а и от представените в съдебно заседание писмени доказателства се установява, че задължението произтича от Ревизионен акт с изх. № 03251200016/09.05.2012 г., установяващ задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност, част от които са погасени по давност.

По аргумент от разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК обезпечителните мерки са: възбрана върху недвижим имот или кораб; запор върху движими вещи и вземания на длъжника; запор върху сметките на длъжника, както и запор върху стоки в оборот на длъжника. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.

В конкретния случай е наложен запор върху дружествените дялове на жалбоподателя друго дружество по Търговския закон, а именно - в „СОЧИ СТАР“ ****.

Търговският закон /ТЗ/ не съдържа легално определение на дружествен дял, но такова може да се изведе при тълкуване на разпоредбата на 127 от ТЗ, която предвижда, че всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Следователно дружествен дял представлява стойност, число, което съответства на размера на вноските, които съдружниците плащат към момента на учредяване на едно дружество, чийто капитал се състои от дялове. От изложеното се налага извод, че дяловете, върху които е наложен запор представляват актив – движима вещ на жалбоподателя, но не може да се обоснове извод, че номиналната им стойност представлява балансовата такава. На тези съображения съдът намира, че неправилно административният орган е определил размера на обезпечението.

Отделно от гореизложеното, в постановлението за налагане на обезпечителната мярка запор върху притежаваните от дружеството-жалбоподател дружествени дялове в „СОЧИ СТАР“ ****, не са изложени в конкретика мотиви относно конкретните действия и бездействия на дружеството, които ще затруднят публичния изпълнител да събере установените задължения. Единствено бланкетно е изложено, че същото ще бъде затруднено. По-подробни мотиви се съдържат в оспореното в настоящото съдебно производство решение, в които е посочено, че не са налице основанията за отмяна на наложените обезпечителни мерки, тъй като предложените за обезпечение активи от дружеството са вече предмет на принудителни действия по събирането на задължения по изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.С.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че с административната преписка и в хода на съдебното производство са представени писмени доказателства относно принудителното изпълнение започнато от ЧСИ Л.С.

Съгласно чл. 458 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/, приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите  от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Следователно ТД на НАП – Варна е присъединен по право взискател, чиито вземания се удовлетворяват и са обезпечени от наложените в хода на изпълнителното производство пред Частния съдебен изпълнител обезпечителни мерки. В този аспект може да се приеме, че вземанията на Държавата са двойно обезпечени – един път от обезпеченията на публичния изпълнител и втори път от действията на ЧСИ.

Съдът намира, че в настоящия случай приложение намира и тълкуването на разпоредбите на ХОПЕС дадено в постановеното на 04.05.2023 г. Решение на Съда на Европейския съюз по дело № 97/21 (MV – 98 срещу Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция по приходите), по аргумент, че установените от публичния изпълнител задължения са за данък върху добавената стойност и корпоративен данък. В § 56 от цитираното решение се казва, че: „принципът на пропорционалност изисква кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в националната правна уредба, като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В § 57 от решението е посочено, че „запитващата юрисдикция (съдът) ще трябва да провери дали посочените разпоредби осигуряват координиране на производствата, позволяващо едновременно да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на наложените мерки и да се гарантира, че тежестта на всички тези мерки съответстват на тежест на прилагане на разглеждането на нарушение.“

На тези съображения съдът намира, че е в невъзможност да проведе във връзка с разглеждания спор, координирано производство по отношение на наложените от ЧСИ обезпечителни мерки в хода на изпълнителното производство пред него, тъй като те подлежат на разглеждане единствено пред Окръжен съд.

Представено е Решение № 771 от 02.06.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по отношение на същия длъжник са потвърдени наложените обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, а именно възбрана на притежаваните от дружеството-жалбоподател недвижими имоти. Тези доказателства обосновават извод, че съдът не може да изследва кумулативният ефект от тежестта на всички наложени на дружеството обезпечителни мерки и дали съответства на размера на установените и изискуеми задължения към Държавата, в лицето на ТД на НАП – Варна. Поради тези съображения, и след като в различни производства се разглеждат различните обезпечителни мерки наложени върху различните имущества на дружеството и от представените данни от публичния изпълнител не може да се изследва в цялост кумулативния ефект върху имуществото на дружеството в аспекта на установените му публични задължения и съответно дали обжалваната в настоящото съдебно производство обезпечителна мярка е непропорционална на размера на установените и изискуеми задължения се налага извод, че действията по налагането на разглежданата обезпечителна мярка, въпреки че са предвидени в закон, не са в съответствие с Член.52, т.1 изречение 2 от ХОПЕС (Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.), поради което и следва да бъдат отменени.

Като е достигнал до различен извод административният орган е постановил незаконосъобразно решение.

При този изход от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в претендиран и доказан размер на 50 лв. – платена държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Варна, Десети,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20 от 03.02.2022 година на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С230002-022-0001252/12.01.2023 година на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна В.В.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да плати на „И.С.“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 71, партер сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща заплатена държавна такса.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: