№ 11281
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152309 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от А. В. З. 1). срещу „......................“ АД правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 лева, представляваща недължимо платена сума –
въз основа на недействителен договор за паричен заем № 4511883 от 15.06.2022 г. под
формата на договорна (възнаградителна) лихва, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 2). срещу „..................“ ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева,
представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор за
предоставяне на поръчителство № 4511883 от 15.06.2022 г. под формата на възнаграждение
за поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника
„......................“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем №
4511883 от 15.06.2022 г. за предоставяне в полза на А. З. на паричен заем в размер на сумата
от 800 лева, със задължение за връщането му заедно с договорна лихва, чрез 11 погасителни
вноски, при установени ГПР от 40,52 % и ГЛП от 35 %. Твърди също, че на основание
клаузата на чл. 4 от договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията на З. по
договора за заем, между нея и ответното дружество „..................“ ЕООД е сключен договор
за предоставяне на поръчителство № 4511883 от 15.06.2022 г., по силата на който
дружеството е поело задължение да обезпечи пред кредитора „......................“ АД
изпълнението на договора за паричен заем от кредитополучателя. Поддържа се, че по силата
на този договор ищцата А. З. се задължил да заплати на гарантиращото дружество и
ответник в настоящия процес сумата от 332,97 лева, чието плащане било разсрочено на
вноски от по 30,27 лева. Ищцата изяснява, че е погасила изцяло и предсрочно дължимата
сума по договора за заем, в т.ч. процесното възнаграждение за поръчителство, като е
заплатила сума в общ размер от 870 лева, от които 800 лева главница по договора за заем, 20
лева възнаградителна лихва и 50 лева – възнаграждение за поръчителство. В исковата молба
са наведени твърдения за недействителност на договора за паричен заем и на договора за
предоставяне на поръчителство. Конкретно се посочва, че договорът, сключен с
„......................“ АД е нищожен поради допуснато противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
неправилно определяне на ГПР по договора и на общата дължима сума. Последният следва
1
да включва всички разходи по отпускане и управление на кредита. В процесния договор е
посочен общият размер на ГПР, но не и начина, по който е определен – кои са взетите
предвид разходи при изчисляването му. Наред с това е налице неяснота относно начина на
определяне на възнаградителната лихва, а оттук е налице невъзможност на потребителя да
разбере какво е оскъпяването на ползвания от него финансов ресурс. В исковата молба се
излага, че заплащането на сумата по договора за предоставяне на поръчителство също
следва да бъде включено при определяне на ГПР по договора за паричен заем, тъй като
представлява разход, пряко свързан с договора за кредит. В случая, невключването му в
ГПР води до заобикаляне изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се нарушава изискването
последният да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Предвид изложеното и доколкото нищожната клауза на процесния договор за
паричен заем, определяща ГПР по договора не може да бъде заместена по право от
повелителна норма на закона в случая не е налице основанието на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради
което е налице недействителност на целия договор, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
22 ЗПК. Ищцата оспорва действителността и на договора за предоставяне на поръчителство,
„..................“ ЕООД с твърдение, че същият противоречи на добрите нрави с оглед
задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително
възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер се
равнява на 40 % от отпусната в заем сума. Със сключването на договора за поръчителство не
се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на
последния и получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за избягване на
ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото едноличен
собственик на капитала на поръчителя „..................“ ЕООД е именно дружеството-
заемодател „......................“ АД. А. З. счита, че доколкото възнаграждението за
поръчителство представлява сигурен разход за заемополучателя, то същото следва да бъде
включено изначално при формиране на ГПР по договора за паричен заем, което в случая не
е налице. Ето защо, договорът противоречи на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
заобикалянето му, което обуславя неговата недействителност. Намира, че самостоятелно
основание за това е и обстоятелството, че договорът е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискването за добросъвестност и справедливост, като води до неравновесие в
правата на страните, а освен това не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му, което е в противоречие с чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 19 ЗЗП. С тези съображения ищцата отправя искане, след установяване
недействителността на двата договора, ответникът ......................“ АД да й заплати сумата от
20 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за паричен заем № 4511883
от 15.06.2022 г. под формата на договорна (възнаградителна) лихва, а ответникът
„..................“ ЕООД сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума по договора
за предоставяне на поръчителство № 4511883 от 15.06.2022 г. под формата на
възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „......................“
АД, чрез пълномощника си юрк. М.К., оспорва предявените искове като неоснователни.
Конкретно се поддържа, че лихвеният процент по договора е фиксиран и годишен, един и
същи за целия срок на договора, и е ясно посочен в последния като 35 %, с което е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Допълва, че от страна на кредитора на са
определени допълнителни условия за прилагане на лихвения процент, различни от
установените в § 1, т. 4 от ДР на ЗПК. Оспорва като неоснователно твърдението на ищцата
за недействителност на договора поради допуснато противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
случая, договор за заем съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, както и взетите предвид допускания при определянето му. В
2
клаузата на чл. 2, т. 7 от процесния договор е посочена общата сума, подлежаща на връщане
от кредитополучателя и възлизаща на 1 096,81 лева, включваща главница, определена
съгласно §1, т. 3 ДР на ЗПК и договорна лихва, изчислена при прилагане на годишния
фиксиран лихвен процент от 35 %. Последният не противоречи на добрите нрави, като
възнаградителната лихва представлява цената за предоставяната от кредитора услуга –
ползването на парични средства. Спазено е единственото ограничение, предвидено в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР по договора се равнява на 41,74 %, като при изчислението му е взет
предвид размерът на фиксирания ГЛП, като един от елементите при определянето му.
Ответникът „......................“ АД оспорва договорът за паричен заем да е недействителен
поради наличие на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП. Счита, че последното е обусловено
от кумулативното наличие както на клауза, която да е неравнопоставена, така и същата да не
е индивидуално уговорена между страните. В настоящия случай договорът за паричен заем е
сключен по искане, направено от кредитополучателя, същият се е запознал с
преддоговорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване, въз основа на което
са договорени клаузите, което обуславя извод, че на ищцата е дадена възможност да влияе
върху съдържанието им. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на
предявения срещу него иск и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от ответника
„..................“ ООД, чрез пълномощника си ст. юрк. М.К., с който същият оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за предоставяне
на поръчителство е действителен и отговаря на приложимите законови изисквания. Оспорва
твърденията на ищцата, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със
сключването му кредитополучателят цели да изпълни договорното си задължение,
произтичащо от договора за паричен заем с „......................“ АД, а ответникът – като
финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по
занятие – да получи възнаграждение за предоставената услуга – гарантиране изпълнението
на всички парични задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем.
Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се
позовава на принципа на свободно договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред
с това твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с
процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря за всички
последици от неизпълнението на главното задължение, в т.ч. и за разноските, поради което
престациите не са нееквивалентни. Счита клаузите на договора за достатъчно ясно
формулирани и потребителят за осведомен, като същият е имал възможност да прецени
икономическите последици от сключване на договора, предвид и това, че последният влиза
в сила само при непредставяне от заемателя на обезпечение пред кредитора. Ответникът
излага доводи, че в полза на дружеството се следва уговореното възнаграждение за
предоставяне на поръчителство дори и при извод за недействителност на основния договор,
предвид продължаващото съществуване на главния дълг, формиран от чистата стойност на
кредита. В заключение се посочва, че „..................“ ООД е финансова институция, търговско
дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие,
при което както дейността му, така и сключваните от него договори, се регламентиран от
ТЗ, а не от ЗПК и не противоречат на закона и на добрите нрави. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
При извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността на
исковата молба и с оглед изричното твърдение, изложено в депозирания отговор от
„..................“ ООД, съдът намира, че на ищцата следва да бъдат дадени указания за
посочване на банкова сметка или друг начин на плащане, в случая на уважаване на
осъдителните искови претенции – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
3
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
съответното ответно дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено
при липса на правно основание – поради недействителност на договора за паричен заем и
договора за предоставяне на поръчителство на твърдяните основания.
При установяване на тези факти, в тежест на всеки от ответниците е да установи
наличието на основание за получаване и за последващо задържане на сумата, в частност
чрез установяване валидността на съответния договор – съответствието му с приложимите
императивни законови разпоредби и с добрите нрави.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищцата А. В. З., в качеството й на кредитополучател и
ответника „......................“ АД, в качеството му на кредитор е сключен договор за паричен
заем № 4511883 от 15.06.2022 г. за предоставяне в полза на З. на паричен заем,
изпълнението на задълженията по който са били обезпечени с поръчителство по силата на
договор за предоставяне на поръчителство № 4511883 от 15.06.2022 г., сключен между
ищеца и ответника „..................“ ООД, както и уговарянето в полза на това дружество на
възнаграждение в общ размер от 332,97 лева, което да бъде заплатено разсрочено – чрез
включването му в съответната вноска по договора за паричен заем.
По доказателствените искания:
На ответниците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145 ГПК да уточнят
дали оспорват твърденията на ищцата относно заплащане на претендираните в процеса
суми, съответно в размер от 20 лева като договорна лихва по договора за паричен заем и на
50 лева като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, като
произнА.нето по искането на ищцата по чл. 190, ал. 1 ГПК следа да бъде отложено до
постъпване на това уточнение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, в
случай на уважаване на осъдителните искови претенции – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
УКАЗВА на ответниците в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с писмена молба, да уточнят оспорват ли твърденията на ищцата относно
заплащане от ищцата/получаване на претендираните в процеса суми, съответно в размер от
20 лева като договорна лихва по договора за паричен заем в полза на ответника
„......................“ АД и на 50 лева като възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в полза на ответника „..................“ ЕООД, като им УКАЗВА, че при липсата
на отговор в указания срок, съдът ще приеме, че посочените обстоятелства не се оспорват
изрично.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2024 г. от
10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата и препис
от депозираните писмени отговори.
ОТЛАГА произнА.нето си по искането на ищцата по чл. 190, ал. 1 ГПК до постъпване
4
на уточнителна молба от ответниците, респ. изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се оставя без уважение искането на ищеца по
чл. 219, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от определението, а в
останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5