Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на деветнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1007 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В ***е постъпила искова молба от ”Ф.И.”
***, *** против Р.К.Н. с ЕГН **********,
за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи сумата в размер на 591,20 лв. - главница, 100,16лв. – договорна
лихва за периода от 25.02.2011г. до 25.11.2012г., 493,74 – наказателна лихва за
периода от 25.02.2011г. до 04.12.2015г. и 53,55лв. – законна лихва върху
просрочените главници за периода от 05.12.2015г. до 25.10.2016г., ведно със
законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
31.10.2016г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит ***
по силата на който ***предоставила на ответника кредит в размер на 645лв., а
кредитополучателя се задължил да върне сумата на 24 месечни анюитетни вноски на
съответни дати на падеж, съгласно изискванията на чл.10 от договора. Твърди се,
че ответника преустановила плащанията, като падежът на първата непогасена
вноска бил на 24.02.2011г. и считано от следващия ден длъжника изпаднал в
забава, поради което по силата на уговореното банката започнала да олихвява
просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта от уговорената
договорна такава. Излага се, че крайният срок за погасяване на задълженията
настъпил на 25.11.2012г., с което станал изискуем непогасения остатък. Твърди
се, че на 04.12.2015г. бил сключен договор за цесия между ***и ищцовото
дружество, в обхвата на който били включени и процесните вземания. Сочи се, че
цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. На това основание ищеца изпратил писмено
уведомление до длъжника, чрез ******, но пратката била върната в цялост, поради
което уведомлението било приложено към исковата молба за връчване в настоящото
производство. Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410
от ГПК и в производството по ***била издадена съответна заповед за изпълнение,
срещу която постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок.
Ответникът Р.К. Н. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, но в депозираното в заповедното производство възражение е релевирал
такова за давност. Както приема ***в своята практика (решение № 111/ 08.10.2010
г. на ***по т.д. № 1068/2009 г., I т.о.) ако длъжникът в заповедното
производство и ответник по установителния иск по чл.124 вр. чл.415 ГПК се е
позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по
чл.414, ал.1 ГПК, и това възражение е приобщено към исковото производство, то
съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал
писмен отговор на исковата молба по чл.131, ал.2 ГПК.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното *** се установява, че ищеца
депозирал на 31.10.2016г. пред *** заявление срещу ответника Р.К.Н. за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания: 591,20
лв. - главница, 100,16лв. – договорна лихва за периода от 25.02.2011г. до 25.11.2012г.,
493,74 – наказателна лихва за периода от 25.02.2011г. до 04.12.2015г. и 53,55лв.
– законна лихва за периода от 05.12.2015г. до 25.10.2016г. Заповед за
изпълнение за претендираните вземания е издадена на 01.11.2016г. В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта е постъпило писмено
възражение от длъжника и с разпореждане на съда от 19.12.2016г. е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова
претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът
я намира за допустима.
От
представения препис на Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 07.12.2010г., сключен между ***, в качеството на кредитор и
ответника Р.Н., в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на
това съглашение банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 645лв.
Уговорено
е било между страните, според обективираното в чл.4, ал.1 от Договора, че
редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 16,25% годишно.
Предвидено е било също така с разпоредбата на чл.7, ал.1, че при забава плащането
на главницата, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения лихвен
процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Според обективираното
в Раздел ІІІ от договора – чл.10 и следващи, ответника се е задължил да върне
предоставения кредит на 24 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва
и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 31,61лв.,
считано от 25.12.2010г., на 25 число на месеца, а в случай на сключена
застраховка „живот”, застрахователната премия е следвало да се прибави към
горната сума и общия размер на месечната вноска е възлизал на 32,25лв. Крайният
срок за издължаване на кредита е бил определен на 25.11.2012г.
От
изслушаното в о.с.з. на 19.06.2017г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответника е усвоил
предоставената му по договора за кредит сума от 645лв. на 07.12.2010г. Установява
се също така, че е извършил следните плащания по договора: на 25.12.2010г. е
заплатил сума в размер на 32,25лв.; на 25.01.2011г. – 32,35лв. и на
25.02.2011г. – 12,32лв. Установява се още, че непогасена е останала главница в
размер на 591,20лв., договорна лихва в размер на 100,16лв., дължима за периода
от 25.02.2011г. до крайния срок на договора – 25.11.2012г. и начислена
наказателна лихва в размер на 493,74лв.
за периода от 25.02.2011г. до 04.12.2015г. Според експертното заключение
мораторната лихва върху главницата за периода от 05.12.2015г. до 25.10.2016г.
възлиза в размер на 53,55лв. Съдът изцяло кредитира обсъденото заключение на вещото лице като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Ищецът е
представил Договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015г., сключен между „Ф.И.”
***-***, в качеството на цесионер и ***, като цедент. Според обективираното в
§2, т.2.1 от договора, цедентът е продал на цесионера вземания към свои
длъжници, подробно описани в Приложение №1 към съглашението. Видно е от
приложеното копие на цитираното Приложение №1, че вземанията срещу длъжника Р.Н.,
произтичащи от процесния договор за кредит също са били предмет на договора за
цесия.
Според
обективираното в §5, т.5.2 от договора, продавача е дал съгласие купувача да
изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента, с които да ги
уведоми за прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Приложено е и изрично пълномощно в този смисъл, подписано от представляващия ***.
Към
исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, изходящо от
банката кредитор и ищеца, като не са ангажирани доказателства за връчването му
преди завеждане на исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от представения препис на Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 07.10.2010г., че ответника Р.Н. е получил кредит от ***
в размер на 645лв., който е следвало да върне до 25.11.2012г. на месечни анюитетни
вноски, включващи главница, лихва, съответна част от годишната такса за
управление и обслужване, и застрахователна премия.
Установи
се от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че ответника
е погасил само част от уговорените месечни вноски – тези с падеж 25.12.2010г. и
25.01.2011г. и част от вноската с падеж 25.02.2011г. Установи се също така, че
непогасени са останали главница в размер на 591,20лв.; договорна лихва в размер
на 100,16лв., дължима за периода от 25.02.2011г. до 25.11.2015г. и наказателна
лихва по чл.7, ал.1 от договора в размер на
493,74лв. за периода от 25.02.2011г. до 04.12.2015г.
От
представените преписи на ***към него се установи, че вземанията спрямо
ответника, произтичащи от процесния договор за кредит са били прехвърлени от
кредитора *** в полза на ищеца „Ф.И.” ***.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и
такова от цесионера.
Както
приема ***в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този
смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ***по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). В настоящия случай към исковата
молба е приложено уведомление за извършеното прехвърляне, изходящо от цедента и
цесионера
С оглед
липсата на доказателства за връчване на това съобщение на длъжника, съдът
приема, че то не е било връчено преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от
цедента е връчено лично на ответника, като приложение към исковата
молба. Както приема трайната практика на ***(изразена в Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ***по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ***по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ***по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК –постановени по
установителен иск след развило се заповедно производство, а последното след
постановяване на ТР от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК), получаването
на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3
от ГПК. Поради това, съдът приема, че цесията, извършена посредством договора
за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015г. е породила действие
спрямо ответника и същия дължи плащане на произтичащите от процесния договор за
заем задължения в полза на цесионера - главница в размер на 591,20лв.; договорна
лихва в размер на 100,16лв., дължима за периода от 25.02.2011г. до
25.11.2015г.; наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора в размер на 493,74лв. за периода от 25.02.2011г. до
04.12.2015г. Ответникът дължи на цесионера и търсената законна лихва върху
главницата за периода след сключване на договора за цесия - от 05.12.2015г. до
25.10.2016г.
Съдът
обсъди и правопогасяващото възражение на ответника за погасяване по
давност на процесните вземания. Вземането за главница се погасява с общата петгодишна
давност по правилото на чл.110 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо или в случая от 25.11.2012г., когато е изтекъл крайния срок на
договора. С оглед на това, към момента на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК не е изтекъл пет годишния давностен срок по отношение на дължимата
главница от 591,20лв. и това вземане на кредитора не може да се приеме за
погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.„б” и б.”в” от ЗЗД вземанията за
неустойка (като каквато може да се квалифицира уговорената и начислена наказателна
лихва) и лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. При съобразяване
на това правило, съдът приема, че погасени по давност към момента на депозиране
на заявлението на кредитора (31.10.2016г.) се явяват изцяло вземането за
договорна лихва в размер на 100,16лв., дължима за периода от 25.02.2011г. до
25.11.2012г. и част от вземането за наказателна лихва - начислената за периода
от 25.02.2011г. до 30.10.2013г. и възлизаща в размер на 301,40лв., съгласно
заключението по ССЕ.
Не са погасени по давност вземанията
на кредитора за наказателна лихва за периода от 31.10.2013г. до 04.12.2015г. в
размер на 192,34лв. и за законна лихва върху главницата за периода от
05.12.2015г. до 25.10.2016г. в размер на 53,55лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признаят за установени вземанията на ищеца срещу ответника за
следните суми: сумата от 591,20лв., представляваща главница; сумата от 192,34лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 31.10.2013г. до 04.12.2015г. и
сумата от 53,55лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 05.12.2015г.
до 25.10.2016г.
Претенцията за договорна лихва в размер на 100,16лв. за периода от 25.02.2011г. до 25.11.2012г. за наказателна
лихва над сумата от 192,34лв. до пълния претендиран размер от 493,74лв. и за
периода от 25.02.2011г. до 30.10.2013г.
следва да се отхвърли като погасена по давност.
По въпроса за разноските. С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение
се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Съразмерно
уважената част от иска, ответника дължи част от тези разноски в размер на 51лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
175лв. и за вещо лице в размер на 160лв., а съдът определя по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП възнаграждението за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., или общо за исковото производство 435лв.
Съразмерно уважената част от иска, ответника дължи разноски в исковото
производство в размер на 295,80лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.К.Н. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ******, ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми : сумата от 591,20лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 07.12.2010г.,
сключен с ***; сумата от 192,34лв., представляваща наказателна лихва за периода от 31.10.2013г.
до 04.12.2015г. и сумата от 53,55лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 05.12.2015г. до 25.10.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.11.2016г. по
ч.гр.д.№8045/2016г. по описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване съществуването на вземания за договорна лихва в размер на
100,16лв. за периода от 25.02.2011г. до 25.11.2012г. и за
наказателна лихва над сумата от 192,34лв. до пълния претендиран размер от 493,74лв.
и за периода от 25.02.2011г. до 30.10.2013г.,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.К.Н. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ****** с ***, следните
суми: сумата от 51лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 295,80лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: