Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.09.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито
заседание на седемнадесети септември
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 8997 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435, АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано
е по частна жалба на длъжника Н.И.В., с
ЕГН **********, чрез адв. Х.М., срещу действие на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС,
по изп.д. № 20208510400675, и изп.д. № 20208510400772 изразяващо се в насочване
изпълнението върху несеквестируемо имущество на основание чл. 444 т.7 от ГПК -
насрочване на публична продан с времетраене от 14.08.2020 г. до 14.09.2020 г. на
недвижим имот, находящ се в гр. София, СО -
район „Оборище”, ул. „*******. Твърди се, че недвижимият имот представлява
единствено жилище както за длъжника, така и за членовете на неговото семейство,
а именно- жената, с която живее на съпружески начала- Б.Б.,
така и за трите му деца Н.В., С.В. и А.В.. Имотът е бил ипотекиран в полза на
друг кредитор - "ИСП И." ЕООД с ЕИК: ******съгласно договорна
ипотека per.
№ 75,
том I, peг. № 2019, дело 41 от
29.03.2017 г. по описа на Нотариус В.К., вписана в СВ - София с вх. peг. № 17238/29.03.2017 г. акт № 22, том 8.
Дългът на жалбоподателя към посочения кредитор обаче е бил напълно погасен. "ИСП
И." ЕООД е бил кредитор на Н.И.В.
съгласно Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д № 1454/2019 г. по описа на Районен съд-
Пазарджик, издаден за следните суми: главница в размер на 150 000 лева заедно
със законната лихва върху тази сума от 04.04.2019 г.
до окончателното погасяване на всички суми; възнаградителна
лихва в размер на 4 266,77 лева; Обезщетение за забава в размер на 37 500 лева
за периода от 28.03.2018 г. до 20.03.2019 г., разноски в размер на 3 834.92
лева. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист "ИСП И." ЕООД е образувал изпълнително дело № 20198470400131 по описа на ЧСИ Н.П. . В хода на изпълнителното дело
жалбоподателят е постигнал спогодба с "ИСП И." ЕООД, в резултат
на която е погасил изцяло дълга по изпълнителния лист чрез изплащане на вноски
на дължимите суми и чрез даване вместо изпълнение. Представя справка от
Аналитичен регистър на "ИСП
И." ЕООД, сметка 229/1- заем - Н.В., Споразумение от 20.02.2020 г. и Спогодба от
20.03.2020 г. От същите е видно, че "ИСП
И." ЕООД е декларирал, че са уредили напълно и окончателно
облигационните си взаимоотношения произтичащи от Договор за заем за сумата от
150 000 лева от 27.03.2017 г. и издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1454/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик и няма да има никакви претенции
във тази връзка към Н.В., а всички дължими такси и разноски по изпълнителното
дело следва да се заплатят от "ИСП
И." ЕООД. В изпълнение на постигнатата спогодба "ИСП
И." ЕООД е заличило договорна
ипотека peг. № 75,
том I, per. № 2019, дело 41 от 29.03.2017 г. по описа на Нотариус
В.К., вписана в СВ- София с вх. peг. № 17238/29.03.2017 г. акт № 22, том 8., като молбата
— съгласие за заличаване е отбелязана в Имотния регистър СВ- София, с вх. рeг. № 21385/ 29.04.2020
г.
Твърди се в частната
жалба, че на 17.05.2020 г. е получил съобщение за налагане на запор от ЧСИ М.П.по
изпълнително дело 675/2020 г., в което е цитиран изпълнителния лист и задълженията,
които е погасил изцяло. При направена справка е
установил, че на 24.02.2020 г.
управителят на "ИСП И."
ЕООД е прехвърлил всичките вземания
съгласно договора за заем от 27.03.2017 г. на „М.К.Г.” ООД. Уведомлението за цесията, от "ИСП И."
ЕООД съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е било получено от жалбоподателя. Посочва,
че във връзка с гореизложеното и предвид факта, че от една страна „М.К.Г.” ООД не е кредитор на
жалбоподателя, а от друга, че договорна ипотека peг. №
75, том I, peг. №
2019, дело 41 от 29.03.2017 г. по описа на Нотариус В.К., вписана в СВ- София с вх. per.
№ 17238/29.03.2017г. акт
№ 22, том 8. е заличена, може да се направи извод, че насочването на
изпълнението по горепосочените дела е по искане на хирографарни
кредитори и не са налице условията,
установени в разпоредбата на чл. 445 ГПК.
В жалбата се позовава и на
несеквестиуемост по чл. 444, т. 7 ГПК на процесния
апартамент, върху който е насочено изпълнението. Съгласно посочената
разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника,
ако той и членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Представя доказателства събрани хода на изпълнителното
дело от които е видно, че нито той нито членовете на семейството му притежават друго жилище. Представя декларации
и справки от Имотен регистър.
Предвид размера и
разположението на процесния апартамент, счита, че същият не надхвърля жилищната
нужда на него и членовете на семейството му, определени с Наредбата на
Министерския съвет, а също така не са налице условията по чл. 39, ал. 2 от
Закона за собствеността.
Моли
съда, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, да отмени действия на ЧСИ М.П.- ЧСИ рег. № 851, с
район на действие СГС по пристъпване към принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20208510400675 и изп.д. №
20208510400772, чрез насрочване на публична продан за 14.08.2020 г. до
14.09.2020 г. на недвижим имот, находящ се в гр.
София, СО - район „Оборище”, ул. ’’*******. Моли съда, на основание чл. 438 от ГПК да
постанови спиране на насрочената публична продан.
Взискателят М.К.Г.“ ООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.В.Д., възразява в срока по чл.436 ал.2 от ГПК, като твърди, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че е неоснователно твърдението на длъжника Н.И.В.,
че няма качеството на кредитор. Дружеството се легитимира като взискател с неудовлетвореното вземане, същото е обезпечено
с договорна ипотека върху имота, предмет на принудително изпълнение.
Обстоятелствата, от които произтича ипотечното право са следните:
На 24.02.2020
г. между „М.К.Г." ООД и „ИСП И." ЕООД, в качеството му на Цедент е сключен Договор за прехвърляне на вземане (цесия)
с нотариално удостоверяване на подписите, извършено от Нотариус С.М., вписана
под № 785 в Нотариалната камара, с район на действие СРС. Съгласно така
сключения Договор за цесия в полза на „М.К.Г.“ ООД са били прехвърлени всички
вземания на „ИСП И.“ ЕООД срещу длъжника Н.И.В. по изп.
дело 131/2019 по описа на ЧСИ Н.П. , вписан под № 847 в КЧСИ, ведно с привилегиите
и обезпеченията, в това число учредената
договорна ипотека върху собствения на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. София район „Оборище", ул. „*******с
идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри 68134.407.20.2.9,
учредена съгласно Нотариален акт от 29.03.2017 г„ вписан в СВ-София, с вх. peг. № 17238, Том 8, Акт 22. Съгласно
изискванията на ЗЗД и Правилника по вписванията, така сключения Договор за
цесия е бил вписан в СВ-София с вх. № 9866/24.02.2020 г., Акт 0154, том V. Ведно
с Договор за цесия, нотариално са удостоверени също така Молба- уведомление от
„ИСП И.“ ЕООД до ЧСИ Н.П. , подписано от законния представител на цедента към онзи момент (т.е. от управителя на „ИСП И."
ЕООД" Д.Н.), с което съдебният изпълнител е бил уведомен за станалата
цесия, респективно от страна на дружеството
е потвърдено настъпването на цесията, както и уведомление от Цедента.
След
вписването на Договора за цесия от 24.02.2020 г. надлежно отразен, както по
партидата на имота, така и по партидите на „ИСП И." ЕООД и длъжника Н.И.В.,
„М.К.Г." ООД е придобил качеството на частен правоприемник на „ИСП И."
ЕООД" като взискател и ипотекарен
кредитор, като е бил конституиран и като страна по изп.
дело 131/2019 г. по описа на ЧСИ Н.П. .
След подадена молба изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ М.П.. Същото е преобразувано под № 20208510400675. Твърди се, че са налице писмени доказателства за извършено връчване на Уведомление до
длъжника Н.В. за извършената цесия, отговарящо на условията на чл.99. ал.3 от ЗЗД,
а именно изпратено от предходния кредитор „ИСП И.“ ООД. Връчването на
Уведомлението е оформено „при отказ“ от 25.03.2020 г., когато длъжникът Н.В. е
посетен по настоящия му адрес от призовкар на ЧСИ М.П..
Посочва
се, че представените от длъжника Н.В.
Споразумение и Спогодба с предходния кредитор „ИСП И.“ ЕООД, за които се
твърди, че били сключени преди Договора за цесия от 24.02.2020 г. и преди
връчването на уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД от 25.03.2020 г. са без достоверна дата. Оспорва
същите и твърди, че са антидатирани и
съставени единствено и само за целите на настоящото производство.
Твърди се, че споразумението за което се претендира, че е
подписано на 20.02.2020 г. е склочено не от
управителя на дружеството към онзи момент (Д.Н.), а от лице, за което се
твърди, че е пълномощник на едноличния собственик на капитала. Счита, че се касае за симулативни споразумения, с
цел увреждане интересите на „М.К.Г.“
ООД и другите взискатели по изпълнителното дело чрез използването на
документи с невярно съдържание и без достоверна дата. Така извършеното заличаване е извършено в грубо нарушение
на ЗЗД и Правилника за вписванията. Оспорва ги по исков и административен ред,
като е предявен изричен иск по чл.90 от ЗКИР за оспорване на вписването пред
СРС, по който иск е образувано гр.д. 20230/20, 47 с-в по описа на СРС.
Депозирано е също така и възражение от Агенция по вписванията по повод
действията на съдията по вписванията, разгледала молбата от 29.04.2020 г. Счита
за неоснователни също така и твърденията на длъжника, че изпълнението е
насочено към негово единственото жилище (в това число на членовете на
семейството му). В жалбата срещу действията на ЧСИ М.П. не е посочено, че към
момента на налагане на възбраната върху процесния
имот, Н.И.В. е притежавал още 2 (две) жилища, съответно в гр. Гоце Делчев и гр.
Пазарджик. Длъжникът се е разпоредил с тези две жилища след налагането на
възбраната в полза на Цедента „ИСП И.“ ЕООД, с
което недобросъвестно се е поставил в ситуация да притежава един жилищен имот.
С оглед изложеното моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника като
неоснователна,
както и искането за спиране на
изпълнителните действия по изп. дело 20208510400675 и по-конкретно
спиране на насрочената публична продан и насочване действията по изпълнение
срещу процесния имот.
Взискателят БОРИСЛАВ ХРИСТОВ ДИОНИСИЕВ, с
ЕГН **********, чрез процесуалния си представител авд.
Мариана Брага със съдебен адрес *** също възразява в срока
по чл.436 ал.2 ГПК, като твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20208510400675,
и изп.д. № 20208510400772 - М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК
мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след
извършването на проверка
относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:
По допустимостта на частната
жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу
акт, който по силата на
изричната разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.
Изпълнително дело № 20198510400131 е образувано
в кантората на ЧСИ Н.П.
е peг. № 847,
СГС, по молба на „ИСП И.“ ЕООД е
ЕИК *******, въз основа на Изпълнителен лист издаден на
05.04.2019 г. от РС - Пазарджик на основание Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.г.д
№ 1451/2019г. на РС - Пазарджик 9 с-в по силата на
което длъжникът Н.И.В. е осъден да заплати парично
задължение.
На 12.06.2019 г. е извършен
опис на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот, собственост на Н.И.В. и е съставен протокол
за опис и оценка на недвижимо имущество. ЧСИ Н.П. е изготвил постановление, с което определя начална цена на
недвижимия имот, от която да
започне публичната продан, както и насрочва публичната продан на имота от 24.08.2019 г.
до 24.09.2019 г.
На 13.09.2019 г. в
кантората на ЧСИ Н.П. е входирана молба от „ИСП И.“ ЕООД, с която взискателят по изпълнителното дело въз основа на чл. 432
ал.2 от ГПК, моли за спиране на изпълнението по изпълнителното дело,
респективно - публичната продан на недвижимия имот.
На 24.02.2020 г. е постъпила молба-уведомление от „ИСП И.“ ЕООД с ЕИК *******, чрез
представителя на дружеството - Д.М.Н., с която дружеството „ИСП И.“ ЕООД
уведомява ЧСИ Н.П. за сключен договор за
цесия, потвърждава станалата цесия и моли съдебния изпълнител да изпрати
съобщение с уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.
На 12.03.2020 г. е входирана и молба от „М.К.Г.“ ООД с ЕИК ******, чрез представителя на
дружеството - Д.Д., с вх. № 00702/12.03.2020 г., с
която дружеството моли да бъде конституирано като взискател
по изпълнителното дело, по силата на сключен договор за цесия с „ИСП И.“ ЕООД
от 24.02.2020 г., както и изпълнителното дело да бъде прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ М.П., peг. № 851, СТС, съгласно чл.
427, ал.5 от ГПК.
На 23.03.2020 г. изп.
д. № 20198470400131 е прехвърлено за
продължаване при ЧСИ М.П. под номер на изп. д. №
20208510400675.
На 25.03.2020 г. ЧСИ М.П. изготвя Уведомление за
прехвърлено изпълнително дело и сключен договор за цесия, към което уведомление
е приложено Уведомление за сключен договор за цесия, адресирано до Н.И.В.. На
25.03.2020 г. призовкар от кантората на ЧСИ, посещава
адресата Н.И.В.. Жалбоподателя е отказал получаването на съобщението и призовкарят оформя в присъствието на длъжника разписката на
съобщението съгласно чл. 44, ал.1 от ГПК.
На дата 08.04.2020 г. е изготвено съобщение до Н.И.В. за
наложени запори на вземания, което съобщение е връчено лично на длъжника на 14.05.2020
г.
На 17.07.2020 г. са изготвени и изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки
на Н.И.В..
Изпълнително дело № 20208510400772 е образувано в кантората на ЧСИ М.П.
с peг. № 851 по молба с вх. № 36175/15.05.2020
г. на Б.Х.Д.с ЕГН **********, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
05.03.2020 г. от САС на основание Решение по т.д № 4922 от 2019 г. на САС, 6
с-в, по силата на което длъжникът Н.И.В. е осъден да заплати парично задължение. На 24.06.2020
г., по молба на Б.Х.Д.е съставен протокол с изх. №31347/24.06.2020г. за
присъединяване на изп.д. № 20208510400772, което се
води между взискателя Б.Х.Д.и длъжниците
Н.И.В. и „Д.Л.“АД към изп. д. № 20208510400675.
На 17.07.2020 г. е изготвено Обявление с изх. № 35588/17.07.2020
г., по изп. д. 20208510400675 и изп.
д. № 20208510400772, за насрочена публична продан на възбранения
недвижим имот. На 20.07.2020 г. е изготвено съобщение с изх. № 35985/20.07.2020
г., адресирано до Н.И.В., за уведомяване за насрочена публична продан на
недвижимия имот, собвеност на длъжника по изпълнтиелното дело, което съобщение е получено лично от
адресата на 28.07.2020 г.
На 30.07.2020 г. в кантората
на ЧСИ М.П. е входирана
молба с вх. № 51725/30.07.2020 г. от Н.И.В., с която моли да бъде прекратено
изпълнителното дело. Молбата с вх. № 51725/30.07.2020 г. е изпратена за
становище на взискателя по изпълнителното
дело – „М.К.Г.“ ООД.
На 03.08.2020 г. с вх. № 53124/03.08.2020 г.
постъпва становище от взискателя, с което
потвърждават сключеният с „ИСП И.“ ЕООД договор за цесия, като изразяват и становището си
молбата от Н.И.В. да бъде оставена
без уважение.
На 03.08.2020 г. е изготвено съобщение с изх. № 40203/03.08.2020
г. до Н.И.В., е което съдебният изпълнител отказва прекратяване на изпълнителното
дело, поради липса на правно основание. Съобщението е връчено лично на длъжника
на 04.08.2020г. в кантората на
ЧСИ М.П..
На 11.08.2020 г. е изготвен Протокол за разгласа на
публичната продан е изх. №41676/11.08.2020 г.
С молба
вх.№89436/02.09.2020 г. частният жалбоподател твърди (като представя и писмени доказателства), че
на 18.08.2020 г. е предявил иск по чл. 439 от ГПК срещу взискателя
по изпълнителното дело „М.К.Г.” ООД
с искане да бъде установено, че е погасил всички свои задължения
произтичащи от Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
1454/2019 г. по описа на Районен съд и образуваното въз основа на тях
изпълнително дело №20198470400131 по описа на ЧСИ Н.П. и че няма задължения към „М.к.Въз
основа на молбата е било образувано и е висящо гр. д. № 8673/2020 г. на 25 с-в на
СГС, по което е постановено ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
13489/21.08.2020 г., съгласно което е допусната обезпечителна мярка, а именно - спиране на изпълнението по изп.дело № 20208510400675 по отношение на взискателя ..М.К.Г.” ООД, като е издадена и Обезпечителна
заповед. По
изпълнителното дело е била представена
обезпечителната заповед и е поискано спиране на насрочената публична продан
(която е била пренасочена от 28.08. до 28.09.2020 г.), но съдебният изпълнител
не я е спрял, тъй като по делото имало и други присъединени кредитори. Видно от
мотивите на Определение № 13489/21.08.2020 г, издадено по гр.д. 8673/2020 г.
съдът приема, че ако действително апартаментът на частния жалбоподател
представлява негово единствено жилище, ипотеката е погасена (което е видно от
представените писмени доказателства), а изпълнението на ипотекарния
кредитор е спряно от съда (въз основа на обезпечителната заповед издадена по
гр. д №8673/2020 г. на СГС), то тогава,
съдебният изпълнител не следва да извършва изпълнение срещу това имущество за
събиране на вземанията на други кредитори, освен ако те не са обезпечени е
ипотека. В процесния случай, присъединените кредитори не са
обезпечени с ипотека. В Определението съдът посочва, че ако ЧСИ не се съобрази
с тази забрана, то доверителят ми има правата по чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК,
които са били упражнени с подаването на жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото дело.
По
основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.
ДВ,
бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето
на трето лице за пазач,
ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по
изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 444 от ГПК изпълнението не може да бъде
насочено върху следните вещи на
длъжника - физическо лице: 1. вещи за
обикновено употребление на длъжника и на
неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския
съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото
семейство за един месец, а за
земеделските стопани - до нова реколта,
или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление,
готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията
и книгите, необходими лично на длъжника,
упражняващ свободна професия, или на
занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на
длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до
5 дка или ниви или ливади
с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на
стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита
и семето за посев - за една
година; 6. необходимите две глави работен
добитък, една крава, пет глави
дребен добитък, десет пчелни кошера
и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването
им до нова
реколта или до пускането на
паша; 7. жилището на длъжника, ако той
и никой от членовете на семейството
му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете
на семейството му, определени с наредба на Министерския
съвет, надвишаващата част от него
се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от
Закона за собствеността; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания
като неподлежащи на принудително изпълнение.
В
настоящия случай следва да
се посочи, че имотът – обект на
публичната продан,
е ипотекиран в полза на „ИСП И.“ ЕООД. Съгласно Договор за цесия от 24.02.2020 г. в полза на „М.К.Г.“ ООД, са прехвърлени всички вземания на „ИСП И.“ ЕООД срещу длъжника Н.И.В. по изп. дело 131/2019 по описа на ЧСИ Н.П. , вписан под №
847 в КЧСИ, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число учредената
договорна ипотека върху собствения на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. София район „Оборище", ул. „*******с идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри 68134.407.20.2.9,
учредена съгласно Нотариален акт от 29.03.2017 г„ вписан в СВ-София, с вх. peг. № 17238, Том 8, Акт 22. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и длъжника от момента на
съобщаване на последния от предишния
кредитор - изискване на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Установеното с тази норма и с нормата на чл. 99, ал.3 ЗЗД задължение на
цедента (старият кредитор)
да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, има
за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Настоящият
състав приема, че в разглеждания случай цесията е проявила своето действие. Уведомлението за сключен
договор за цесия, адресирано до жалбоподателя му е връчено при отказ на
25.03.2020 г. от призовкар от кантората на ЧСИ. Призовкарят го е оформил в присъствието на длъжника
разписката на съобщението съгласно чл. 44, ал.1 от ГПК.
Съдът обаче съобрази
с оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК, че с Определение № 13489/21.08.2020 г., е
допусната обезпечителна
мярка - спиране
на изпълнението по изп.дело № 20208510400675 по
отношение на взискателя „М.К.Г.” ООД,
като е издадена и Обезпечителна заповед. С Разпореждане от 31.08.2020 г. ЧСИ е спрял изпълнението по
отношение на взискателя „М.к.г.“ ООД – ипотекарен кредитор.
От
друга страна е безспорно, че останалите взискатели не
се явяват ипотекарни кредитори. Поради това същите не
могат да противопоставят доводи, свързани с преодоляване на забраната за несеквестируемост на процесния имот. Действително, по
делото са налице данни, че считано от налагане на
изпълнителната възбрана върху процесния недвижим имот от ЧСИ Н.П. , вписана в книга
възбрани, акт № 214/24.04.2019г., том 7, с номер от вх. регистър № 24900, на
Служба по вписванията - гр. София, длъжникът се е разпоредил с три свои
недвижими имота. Видно от справката от имотния регистър, която жалбоподателят е
представил като приложение към жалбата, на 06.12.2019 г. същият е продал имот с
идентификатор 17395.501.1142.5.2, представляващ апартамент с площ от 118 кв. м,
находящ се в гр. Гоце Делчев; на 07.02.2020 г. е
извършено разпореждане с Жилищна сграда - еднофамилна, парцел - III, площ по
док. - 174.000 кв. м., находяща се в гр. Пазарджик на
ул. „*****, а на 06.03.2020 г., е продал имот с идентификатор
55155.501.664.1.9, представляващ офис на две нива с площ на първо ниво 51.30
кв. м и с площ на второ ниво от 82.700 кв. м, находящ
се в гр. Пазарджик, ул. „*****. Доводи за подобна недобросъвестност обаче - че ипотекарният длъжник сам се е поставил в ситуация,
отговарящо на законовите изисквания за единствено жилище по смисъла на чл. 444,
т. 7 от ГПК, могат да бъдат релевирани единствено от обезпечения кредитор, по
отношение на когото изпълнението е спряно. До приключване на гр.д. № 8673/2020 г. на СГС, евентуално отмяна на допуснатото
обезпечение, не биха могли да се предприемат действия по продажба на процесния
недвижим имот. Не съществува пречка за предприемане на изпълнителни действия по
отношения на останалите взискатели, изпълнителното
производство по отношение на които не е спряно.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ПО жалба на длъжника Н.И.В., ЕГН **********,***, чрез адв.
Х.М., действие
на ЧСИ М.П., с рег. № 851,
с район на действие СГС, по изп.д. № 20208510400675,
и изп.д. № 20208510400772 изразяващо
се в насочване изпълнението и насрочване на публична продан
на недвижим имот, находящ се
в гр. София, СО - район
„Оборище”, ул. ’’*******. с идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри 68134.407.20.2.9. по отношение на останалите
кредитори по изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.