№ 2957
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500512 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 310 и сл. ГПК.
С Решение № 20782/18.11.2024г. по гр.д.№ 68207 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав Н. О. Н., ЛНЧ ********** с
регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №
*********, издадена от Държавна агенция за бежанците при МС на Република
България на 21.04.2023г., К. Н., роден на *********., гражданин на Украйна с
паспорт № ********* издаден на 29.06.2021г. от Украйна и О. В. с ЛНЧ
********** с регистрационна карта на чужденец с предоставена временна
закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците при МС
на Република България на 15.03.2023г. ,тримата с адрес: гр. София, ул.
„********* са осъдени на основание на чл. 233 от ЗЗД да предадат на
„Петалекс” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Панчарево, ул. „********* недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.794.1.15 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със
заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ апартамент № 15 в гр. София, ул. *********, като Н. О. Н.,
ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците
при МС на Република България на 21.04.2023г., К. Н., роден на *********.,
гражданин на Украйна с паспорт № ********* издаден на 29.06.2021г. от
Украйна и О. В. с ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец с
1
предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция
за бежанците при МС на Република България на 15.03.2023г. ,тримата с адрес:
гр. София, ул. „********* са осъдени на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК да
заплатят солидарно на „Петалекс” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1031,30лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено Решение са депозирани въззивна жалба вх. №
399318/09.12.2024г. на О. В., въззивна жалба вх. № 399321/09.12.2024г. на Н.
О. Н.,, въззивна жалба вх. № 399324/09.12.2024г. на К. Н.. Посочили са, че
решението е неправилно, необосновано, при постановяването му били
допуснати съществени процесуални нарушения. С допълнителна молба от
24.04.2025г. са посочили, че неправилно били кредитирани показанията на св.
К.В., следвало да се кредитират показанията на св. В.Г., която присъствала на
срещите между страните и на подписването на декларациите Следвало да се
съобрази, че се касаело за отношения на роднинска основа, консумативите за
ползването на имота били плащани от К. Н., който бил и в бизнес отношения
с ищеца. Несериозно било да се приеме, че ако срок на договор бил 5 години,
то следвало да се промени партидата за имота, още повече че се касаело за
пребиваване по принуда поради война. Н. Н. била в брак с К. Н., той плащал
консумативите за имота, така нотариалната покана не можела до доведе до
разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията. Не било
установено да не полагат грижа за имота. С допълнителна молба от
24.04.2025г. О. В. е посочил отделно и че договор не можело да бъде за три
месеца като се съобрази факта, че неговата регистрационна карта е от ноември
2022г., а договор е от май 2022. Касаело се за заемател със здравословни
проблеми съгласно пенсионното удостоверение Не били обсъдени справките
от 2020г. Претендирали са разноски. Оспорили са поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец „Петалекс” ЕАД, ЕИК в предоставения срок е
оспорило жалбите. Навело е твърдения, че решението в обжалваната част е
правилно. Посочило е, че правилно било прието , че срок на договора е 3-4
месеца, житейски неоправдано е да се приеме, че безвъзмезден договор е с
продължителност от 5 години, че при такъв дълъг срок логично било
прехвърляне на партидите за имота на ползватели, което в случая не било
направено, краткосрочността се установявала от кореспонденция между
страните. Отделно договор бил прекратен и с показаните, получени от
въззивниците, съдържащи изявление за същото поради неплащане на
консумативните разходи за имота от въззивниците. Безвъзмездния характер на
договора за заем за послужване предопределял изискването за съблюдаване на
интереса на собственика на вещта, която я е предоставил за ползване-
аргумент от чл. 244, ал.1 от ЗЗД и от чл. 249, ал.1 от ЗЗД Ирелевантни били
твърденията за роднински връзки, недоказани били твърденията за бизнес
отношения, такива нямало. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
359575/13.12.2023г. на „Петалекс” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н. О. Н.,
ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците
при МС на Република България на 21.04.2023г., К. Н., роден на *********.,
гражданин на Украйна с паспорт № ********* издаден на 29.06.2021г. от
Украйна и О. В. с ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец с
предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция
за бежанците при МС на Република България на 15.03.2023г. , тримата с
адрес: гр. София, ул. „*********, с която е поискало от съда да осъди
ответниците на основание на чл. 233 вр. с чл. 248 от ЗЗД да му върнат
предоставения по договор за заем за послужване от март 2022г. с
идентификатор 68134.702.794.1.15 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 15 в гр.
София, ул. *********, действието на който договор било прекратено. Навело
е твърдения, че предоставил на ответниците за временно и безвъзмездно
ползване имота поради тежката военно-политическа обстановка, породена от
избухналата война между Украйна и Русия и поради желанието да прояви
съпричастност и подкрепа на ответниците. Първоначално уговорения срок
бил 3 месеца, през който ответниците да се адаптират към обстановката в
страната и да си намерят друго жилище за дълготрайно ползване. С
изтичането на срока имотът не му бил върнат въпреки проявената
толерантност и напомняния в телефонни разговори за същото, от януари
2023г. ответниците преустановили комуникацията с ищеца, без отговор
останали и писмата по електронната поща, с коио ищецът молел ответницие
да напуснат имота. На 15.09.2023г. съставил покани до ответниците с които
искал от тях да му върнат имота,, но това не било направено. Ответниците не
плащали разходите за ползването на имота, това правел ищецът, което било в
противоречие с уговорките между страните, с връчването на поканите през
2023г. договорът се считало за прекратен. Необходимостта от ползването на
имота възникнала поради факта, че едноличния собственик на капитала му
очаквал раждане на дете и трябвало да се преместят да живеят в този имот.
Претендирало е разноски.
Ответниците Н. О. Н., ЛНЧ ********** с регистрационна карта на
чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от
Държавна агенция за бежанците при МС на Република България на
21.04.2023г., К. Н., роден на *********., гражданин на Украйна с паспорт №
********* издаден на 29.06.2021г. от Украйна и О. В. с ЛНЧ ********** с
регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №
*********, издадена от Държавна агенция за бежанците при МС на Република
България на 15.03.2023г. в предоставения срок за отговор са оспорили иска.
Посочили са, че причината за сключването на договора било не само
посоченото от ищеца, но и обстоятелството, че изпълнителния директор на
3
ищеца П.Г. била сестра на К. Н., както и обстоятелството, че ищецът и К. Н.
имали общ бизнес на територията на България и Украйна. Консумативните
разходи за ползването на имота били плащани с предоставени от К. Н.
средства на ищците. Само сумите за спирането на електрозахранването били
платени от Н. Н., което спиране било незаконосъобразно. То било спряно през
август 2023г. и точно преди Коледа през 2023г. незаконосъобразно от ищеца.
Договорът не бил прекратен. К. Н. е посочил, че срокът на договора бил 5
години, адресът на имота бил посочен в декларацията към Закона за
чужденците. Отношенията били топли и роднински, консумативните разходи
заплащал К. Н., договорът не бил прекратен. О. В. е посочил, че срок на
договор бил 5 години, не е прекратен, декларацията към закона за чужденците
го доказвала. Консумативните разходи за имота били плащани от Н. Н. и
съпруга й. Претендирали са разноски.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 123/2010г.
съставен от нотариус П., рег. № 344 на Нот.к., носещ подписи за страните и за
нотариуса, съгласно който на 05.05.2010г. „Юнивърсъл Строителство”ООД е
продало на Петалекс”АД апартамент № 15 в гр. София, ул. *********.
Прието е извлечение от съобщения по електронно приложение, съгласно
което на 16.08.2023г. П. е изпратил съобщение до Н., с което е посочил, че от
нанасянето й в апартамента през март 2022г. изминало много време,
злоупотребили с гостоприемството му, че К. бил осигурил луксозно жилище
за тях, готово за настаняването им от март 2023г. и очаква доброволно да
напуснат апартамента до 1 седмица, в противен случай щял да бъде принуден
да използва законна принуда, като е попитал кога ще е удобно да им изпрати
ключовете за техния апартамент на ул.“*********
Приета е покана, съставена от ищеца на 15.09.2023г. до ответниците, с
която е посочил, че през март 2022г. им предоставил за ползване апартамент
№ 15 на ул. *********-47, ет. 5 за безвъзмездно ползване за 3 месеца, воден
от проява на съпричастност , съдействие за адаптация , че през целия период
ответниците не плащали консумативните разходи за ползването на имота,
платил ги ищецът, многократно се опитал да получи информация кога ще
освободят имота, но и до момента не получил такава, прекратява договора за
безвъзмездно послужване с имота, оттегля съгласието за предоставянето на
имота за техен адрес за пребиваване и за регистрация пред компетентните
органи и ги е поканил да освободят имота в срок от 10 дни, като му предадат
ключовете.
Приети са разписки, съставени от частен съдебен изпълнител М.П., рег. №
851 на КЧСИ, съгласно които поканата е връчена на 06.11.2023г. на Н. Н., а на
останалите ответници чрез залепване на уведомление на 23.10.2023г. след три
посещения на адреса на процесния имот.
Приети са неоспорени от страните справки от МВР-СДВР, съгласно които
Н. Н. е гражданин на Украйна и е родена на 01.12.1979г., посочила е адрес
апартамент № 15 в гр. София, ул. ********* ; О. В. е гражданин на Украйна ,
4
роден е на *********, като е посочил адрес в гр. София, ул. *********.
Приета е регистрационна карта, издадена на 14.03.2024г. от ДАБ при МС,
съгласно която Н. Н. е с първоначална регистрация от 01.06.2022г., , настоящ
адрес е в гр. София, ул. *********, ап. 15, предоставена й е временна закрила
и има право да остане на територията на страната на основание на чл. 39, ал.1,
т.1 от ЗУБ.
Приета е регистрационна карта, издадена на 14.03.2024г. от ДАБ при МС,
съгласно която О. В. е с първоначална регистрация от 28.11.2022г., , настоящ
адрес е в гр. София, ул. *********, ап. 15, предоставена му е временна закрила
и има право да остане на територията на страната на основание на чл. 39, ал.1,
т.1 от ЗУБ.
Приета е пенсионна карта, издадена от Пенсионен фонд на Украйна,
справка към акт за освидетелстване, съгласно които О. О.ович В. получава
пенсия по инвалидност поради общо заболяване
Приет е неподписан сигнал до Електрохолд България”ЕООД, съгласно
който на 18.08.2023г. ответниците са възразили срещу спирането на
електрозахранването в апартамент № 15 в гр. София, ул. *********, като са
посочили, че те ползват този имот, предоставен им от Петалекс”ЕАД, за което
той бил подписал нотариално заверени декларации на 25.05.2022г. и на
24.11.2022г., даващи съгласие за същото.
Прието е писмо от ЕРМ Запад” от 24.08.2024г. до ответниците, с което е
посочено, че клиент за имота е Петалекс”ЕАД, който на 14.08.2023г. поискал
преустановяване на електрозахранването в апартамент № 15 на ул. *********
и затова то било временно преустановено.
Приет е неподписан сигнал до Електрохолд България”ЕООД, съгласно
който на 22.12.2023г. ответниците са възразили срещу спирането на
електрозахранването в апартамент № 15 в гр. София, ул. *********, като са
посочили, че те ползват този имот, предоставен им от Петалекс”ЕАД, за което
той бил подписал нотариално заверени декларации на 25.05.2022г. и на
24.11.2022г., даващи съгласие за същото.
Прието е писмо от 09.01.2024г. от „ЕРМ Запад” до Н. Н., с което е
посочено, че по заявлението й от 05.01.2024г. и жалба от 22.12.2023г. е
установено, че за възстановяване на електрозахранването в имота следва да се
заплати такса, че не може да бъде използвано за разрешаването на конфликти
и спорове между потребители.
Приети са фактура, разписка за плащане, съгласно които на ищеца е
издадена фактура за 38,44лв. за възстановяване на електроснабдяване на
потребител по негово желание, сумата е платена на 10.01.2024г.
Приета е неоспорена от страните декларация с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено на 25.05.2022г. от нотариус
Л., рег. № 536 на Нот.К., съгласно която И. И.ов и П.Г. като представители на
Петалекс”ЕАД са декларирали по § 1, т. 20, буква „б” от Закона за
5
чужденците в Република България, че дават съгласие Н. Н. и К. Н. да обитават
жилището му в гр. София, ул. ********* и да го ползват пред МВР за адресна
регистрация на настоящ адрес Република България.
Приета е неоспорена от страните декларация с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено на 24.11.2022г. от нотариус
Л., рег. № 536 на Нот.К., съгласно която П. И. и П.Г. като представители на
Петалекс”ЕАД са декларирали по § 1, т. 20, буква „б” от Закона за
чужденците в Република България, че дават съгласие О. В. да обитава
жилището му в гр. София, ул. ********* и да го ползват пред МВР за адресна
регистрация на настоящ адрес Република България.
С определение от 30.09.2024г. районният съд е обявил за безспорно
обстоятелството, че ответницие продължават да ползват имота.
Разпитан по делото свидетелят В.Г. е заявила, че познава страните, със
семейството на Н. и К. контактувала от повече от 20 години. Заявила е, че
ответниците пристигнали в България през март 2022г., защото искали да
мобилизират сина на Н.-К.. К. бил съпруг на Н.. Присъствала на устна
комуникация при подписването на декларацията през лятото на 2022г.
Свидетелят била на гости на ответниците през лятото на 2022г. в жилището, в
което били настанени, тогава се провел разговор за срока, бил 5 години,
всъщност ответниците били свободни да живеят в жилището до края на
войната в Украйна. Неведнъж била чувала че срок е 5 години. Уговорката
била между П. и Н.. О. бил брат на Н.. Той пристигнал по-късно-през есента
на 2022г., за него също имало декларация, като тогава говорели и за него
декларацията да е същата – до края на войната, 5 години, но не се знае кога ще
свърши войната.. С Н. се виждали почти всяка седмица след като пристигнали,
преди това се виждали в Украйна и в гр.София. П. бил син на сестрата на К.,
който бил съпруг на Н.. П. ги приел по настояване на К.. К. и Н. в момента
били в процес на развод, имали общ син. Конфликт възникнал между Н. и П.
заради отношенията между К. и Н.. През 2023г. собственикът поискал Н. да
освободи апартамента. К. имал други имоти в София и в други градове, не
знаела дали са свободни, не знаела дали Н. е получила предложение да се
премести в друг имот. По нейно мнение отношенията между К. и Н. били
влошени още преди Н. да дойде в България, като настояване на К. било те да
напуснат апартамента.
Разпитан по делото свидетелят К.В. е заявил, че е втори братовчед на
П., близки били с него, познава Н. и К., последният бил вуйчо на П., съпруга,
син. П. бил изпълнителен директор на Петалекс”ЕАД, Н. била съпруга на К..
К. бил син на Н.. Не познавал О.. Заявил е, че когато започнала войната в
Украйна ищецът нямал нужда от имота, в който доколкото знаел в момента
ответниците живеели, и решил да им услужи, като им го предостави врменно,
докато си намерят друго жилище. Ответниците Н. и К. дошли 2-3 месеца
след началото на войната. Свидетелят бил заедно с П. и с ответниците на
неформални вечери. Срокът за който бил предоставен имота бил
6
необходимия, в който човек би могъл да си намери друго жилище – 2-3-4-
месеца. П. не бил съгласен Н. и К. да продължават да живеят в имота, този
имот вече му бил нужен за лични нужди и преди да се обърне към адвокат П.
се опитал да говори с ответниците човешки, но не му отговаряли на
телефонните обаждания и на изпратените съобщения, на място не му отваряли
вратата, а се чувало че вътре има хора и се движат. Свидетелят не бил
присъствал на срещи, но бил присъствал на телефонни обаждания и на
изпращане на съобщения, доколкото знаел отговор на съобщения не били
получавани. П. комуникирал с Н. на английски език. Свидетелят не бил
присъствал на разговор за срока на предоставянето на имота, но П. му бил
казал, че ще помогне на ответниците временно и за срока.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1 вр. с 248 от
ЗЗД- искане за осъждане на заематели да върнат на заемодателя имота,
предмет на договор за заем за послужване, поради прекратяване действието
на договора за заем за послужване.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже валидно правоотношение
между страните по договор за заем за послужване с конкретен обект,
предаден при сключване на договора, прекратяване на действието на
договора.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр.1 от ЗЗД урежда претенция с
облигационно основание, при разглеждане на която въпросът за собствеността
не се изследва. Това решение няма сила на пресадено нещо за правото на
собственост. Въпросът за собствеността не е елемент от фактическия състав
на иска по чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД – той би имал значение само при
установителен иск за собственост. Без значение дали някоя от страните по
наемното/заемното правоотношение е собственик на имота- щом са страни по
такова правоотношение, то наемателят / заемателят е длъжен да върне вещта
след прекратяване действието на договора. Правото да получи вещта обратно
в състоянието, в което тя е била при предадена при сключване на договора,
произтича от закона. Договорът е облигационен по своя характер и поражда
само облигационни последици. Документите за собственост биха могли да се
изследват само с оглед установяване на държането на имота. (В този смисъл
Решение № 1247/16.07.2002г. на ВКС, по гр.д.№1358/2001г. ІV-то Г.О.;
Решение № 1248/27.11.2008г. на ВКС по гр.д.№ 4010/2007г. ІV-то
7
Г.О.;Решение № 121/15.10.2009г. на ВКС по т.д.№ 312/2009г. на ВКС, І-во
Т.О.; Решение № 107/12.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 4787/2008г. на ІІІ-то Г.О.
на ВКС; Определение № 160/30.12.2008г. на ВКС по гр.д.№ 3399/2008г. на ІV-
то Г.О.).
Съдът приема за установено по делото, че през 2022г. между страните и
възникнало валидно правоотношение по договор за заем за послужване на
апартамент № 15 в гр. София, ул. *********, че ищецът е предал имота на
ответниците, както и че те не са му го върнали. Тези обстоятелства не са
спорни по делото, твърденията на страните за тези факти са еднозначни. По
делото не се спори, че това правоотношение е било срочно, поради което и
това обстоятелство е установено по делото.
Съдът приема за установено по делото , че срокът на договора за заем за
послужване е изтекъл към момента на подаването на исковата молба през
13.12.2023г., че този срок е бил 3- 4 месеца, както и че след изтичането на този
срок ищецът е отправил изявление до ответниците за прекратяване на
договора за заем за послужване поради неплащане на консумативните разходи
за ползването му, както е приел районният съд. Такива изводи за фактите са
направени от районния съд. В конкретния случай подадените въззивни жалби
са бланкетни, защото не сочат конкретни оплаквания срещу изводите на
районния съд за фактите, а и за правото. При така възприетото и при
съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК въззивният съд не разполага
с правомощие да приеме фактическа обстановка, която е различна от
възприетата от първоинстанционния съд. Формулираният в чл. 5 ГПК
принцип за законност в гражданския процес, задължава съда да разглежда и
решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. В тълкувателната практика на ВКС принципът на законността се
възприема и като задължение на съда да приложи императивна правна норма,
която е от значение за решаване на правния спор, дори и страните да не са се
позовали на нея. Съгласно т. 1 и т. 3 ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК
ограниченията в обсега на въззивната дейност, очертани в чл. 269 от ГПК се
отнасят до установяване на фактическата страна на спора. Те не намират
приложение при подвеждане на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона и тя не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. Разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК
ограничава обхвата на дейността на въззивния съд , като не му позволява да
приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е
осъществил, или че не е приел за установен факт, който се е осъществил, ако
въззивната жалба не съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт
е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена
фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
8
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и
когато доказването на този факт е извършено в нарушение на
съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за
това. В случая, във въззивните жалби има само твърдение, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и при постановяването му са допуснати
съществени процесуални нарушения, но не са направени оплаквания, че
конкретен релевантен за делото факт е погрешно установен от райониня съд
или че доказването му е осъществено при нарушение на
съдопроизводствените правила. При това сезиране въззивният съд следва да
изложи свои правни изводи по спора, но не разполага с правомощие да
възприеме фактическа обстановка, която да е различна от тази, възприета от
районния съд. Въведените оплакванията на въззивниците с молбата от
24.04.2025г. /деня на проведеното публично съдебно заседание във
въззивното производство и след срока за подаване на въззивна жалба/ са
конкретни, но те са просрочени и не могат да бъдат съобразени от въззивния
съд.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото е установено, че срокът на
договора за заем за послужване е изтекъл, както и че ищецът е отправил
изявление за прекратяването му поради неплащане на консумативни разходи,
което изявление е достигнало до ответниците , то съдът приема, че действието
на правоотношението между страните по договора за заем за послужване на
апартамент № 15 на ул. калиманци“ № 45-47, ет. 5 в гр. София е прекратено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че делото не са установени
твърденията на въззивниците, направени с отговорите на исковата молба, че
консумативните разходи са плащани от ищеца, но със средства предоставени
му от 3-то лице-К. Н.. По делото не се спори, че ответниците не са върнали
имота на ищеца. При така възприето съдът приема, че предпоставките за
уважаване на предявените искове са установени по делото, поради което и
правилно районния съд ги е уважил.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивниците и те следва да бъде осъден да
заплатят на въззиваемия разноски за делото пред СГС в размер на 1000лв. с
ДДС, представляващи платено възнаграждение за адвокат за производство
пред СГС. Възражението за прекомерност на претенцията на въззиваемия е
основателно. Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че
въззивните жалби са бланкетни, че пред въззивния съд не са събирани нови
доказателства.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20782/18.11.2024г. по гр.д.№ 68207 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, с което Н. О. Н.,
9
ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците
при МС на Република България на 21.04.2023г., К. Н., роден на **********г.,
гражданин на Украйна с паспорт № ********* издаден на 29.06.2021г. от
Украйна и О. В. с ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец с
предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция
за бежанците при МС на Република България на 15.03.2023г. , тримата с
адрес: гр. София, ул. „********* са осъдени на основание на чл. 233 вр. с чл.
248 от ЗЗД да предадат на „Петалекс” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Панчарево, ул. „********* недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.702.794.1.15 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващ апартамент № 15 в гр. София, ул.
*********, като Н. О. Н., ЛНЧ ********** с регистрационна карта на
чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от
Държавна агенция за бежанците при МС на Република България на
21.04.2023г., К. Н., роден на *********., гражданин на Украйна с паспорт №
********* издаден на 29.06.2021г. от Украйна и О. В. с ЛНЧ ********** с
регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №
*********, издадена от Държавна агенция за бежанците при МС на Република
България на 15.03.2023г. ,тримата с адрес: гр. София, ул. „********* са
осъдени на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК да заплатят солидарно на
„Петалекс” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1031,30лв., представляващи
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. О. Н. , ЛНЧ ********** с регистрационна карта на чужденец
с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна
агенция за бежанците при МС на Република България на 21.04.2023г., К. Н.,
роден на *********., гражданин на Украйна с паспорт № ********* издаден
на 29.06.2021г. от Украйна и О. В. с ЛНЧ ********** с регистрационна карта
на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от
Държавна агенция за бежанците при МС на Република България на
15.03.2023г. , тримата с адрес: гр. София, ул. „********* да заплатят
солидарно на „Петалекс” ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС, като отхвърля искането на Петалекс”ЕАД за
присъждане на разноски за горницата над 1000лв. до предявен размер от
3720лв.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11