Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
гр.
Хасково, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА -
ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 729
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Регионална здравна инспекция гр. Хасково, подадена
чрез пълномощник юрк. Я., против Решение №157/03.07.2020г., постановено по АНД
№ 236/2020г. по описа на Районен съд Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление № РД-05-4/10.02.2020г., издадено от Директора на РЗИ – Хасково, с
което на В.Б.К. за извършено нарушение на чл.2 от Наредба № 15/12.05.2005г. за
имунизациите в Р.България и чл.58, ал.2 от Закона за здравето, на основание чл.209,
т.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 50.00 лева.
В жалбата
се сочи, че преди всичко районният съд не се е произнесъл по редовността на
жалбата, като в решението нямало нито едно изречение в тази връзка, освен, че
ответникът считал жалбата за неоснователна и моли да се потвърди наказателното
постановление. Сочи се, че съдът при преценка редовността на подадената жалба
не е съобразил разпоредбата на чл.158, ал.1 от АПК и не е оставил същата без
движение за отстраняване на нередовностите в 7- дневен срок. На следващо място
касационният жалбоподател сочи, че не споделя становището на районния съд, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, допускането на които е опорочило и
издаденото НП. При издаване на НП изцяло била пренесена фактическата обстановка
от АУАН, като описание на нарушението и всичко друго изброено в чл.57, т.5 от ЗАНН, а именно: дата, място, обстоятелства, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Посочено било детето, кога е родено,
видовете ваксини, които са пропуснати за тази възраст според Имунизационния
календар на РБ, както и писмения отказ на майката, видно от амбулаторния лист приложен
към делото. В тази връзка касаторът не споделя констатациите на съда, че всичко
това изброено по-горе е крайно лаконично и е препятствало възможността на
привлеченото към отговорност лице да разбере, за какво конкретно е ангажирана
неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези. Дори да се
приемел извода на съда за кратка лаконичност на описаното в НП нарушение, то в
никакъв случай не можело да се твърди за неяснота относно неговото съдържание.
По отношение на наложената санкция на основание чл.209, т.3 от Закона за
здравето, касаторът намира, че районният съд правилно е стигнал до извода за
допусната техническа грешка от страна на АНО, а не за некоректно посочено
основание, което от своя страна да се счита за съществено нарушение на процесуалните
правила, при издаване на процесното НП. С оглед изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна, като незаконосъобразно на оспореното в
настоящото производство Решение №157/03.07.2020г., постановено по АНД №
236/2020г. по описа на Районен съд Хасково и вместо това се постанови друго
решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление № РД-05-4/10.02.2020г., издадено от Директора на РЗИ – Хасково.
Ответникът, в
представен по делото отговор на касационната жалба и писмено становище моли да
бъде оставено в сила решението на районния съд. Сочи се, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, счита жалбата за основателна, като в тази връзка
пледира за отмяна на решението на Районен съд – Хасково и потвърждаване на
Наказателно постановление № РД-05-4/10.02.2020г., издадено от Директора на РЗИ
– Хасково.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на
обжалване пред Районен съд – Хасково е било Наказателно постановление №
РД-05-4/10.02.2020г., издадено от Директора на РЗИ – Хасково, с което на В.Б. ***
за извършено нарушение на чл.2 от Наредба № 15/12.05.2005г. за имунизациите в
Р.България и чл.58, ал.2 от Закона за здравето, на основание чл.209, т.3 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50.00 лева. След извършения контрол за неговата законосъобразност състав на
Районен съд Хасково с разглежданото в настоящото производство решение е отменил
цитираното по-горе наказателно постановление. За да постанови този резултат
съдът, след извършен задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП от страна на
АНО са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Районният съд приел, че на първо място в АУАН и НП не били посочени
датата или периода от време на извършване на административното нарушение, като
и в двата акта бил записан единствено денят на извършване на проверката. Посочил,
че за дата на нарушението не можело да се приеме нито датата, на която родителят изрично бил отказал провеждане на
съответната имунизация, нито датата
на извършената проверка от контролните органи на РЗИ. Според въззивния
съд неосигуряване
провеждане на задължителна имунизация би имало тогава, когато в съответствие с
изискванията на чл. 16, т. 4 от Наредба № 15 личният лекар е уведомил
подлежащия на имунизация /в случая родителите му/ за вида и конкретната дата на поредната имунизация и въпреки
надлежното уведомяване родителите не са осигурили фактически присъствието
на детето за извършване на такава и не са налице основания за отлагането й. Не
случайно разпоредбата на чл. 16, т. 4 от цитираната Наредба била допълнена през
2019 г. /ДВ, бр. 78/ като било
посочено, че личният лекар уведомява всички подлежащи на задължителни
имунизации и реимунизации за вида и датата
на поредната имунизация, по начин, който можел да се удостовери /чрез лицензиран
пощенски оператор, по факс, на електронен адрес, чрез електронно съобщение на
мобилен телефонен номер, писмена покана, подписан от пациента амбулаторен лист,
в който била
посочена датата за следващата имунизация, и др. По делото не се установило датите или
периодите в месеци, на които е следвало да се осигури
присъствието на детето от неговия родител за поставяне на процесните
задължителни имунизации и в този смисъл не била установена и датата на твърдяното административно
нарушение. Както в АУАН, така и в атакуваното НП било налице описание само на не
направените задължителни имунизации без да са посочени срока до когато те е
трябвало да бъдат извършени. Датата на извършване на административното нарушение
имало
съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед
преценка за спазването на давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на
извършване на нарушението било невъзможно
да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Касаело се за допуснатото
нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН което било съществено, тъй като от
една страна била препятствана възможността на
привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези,
а от друга, бил препятстван и
съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За да предизвикало целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление, следвало
да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следвало да съдържа наказателното
постановление били
посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, които били посочени в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които било извършено, доказателствата,
които го потвърждавали,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставлявали мотивите - фактическите и
правни основания, от които следвало
постановеният от АНО резултат. На следващо място въззивния съд е констатирал, че
санкцията на жалбоподателката била наложена на основание чл.209, т.3 от Закона
за здравето, но цитираната разпоредба съдържала три алинеи, но не и точки. В
тази връзка заключил, че санкцията е незаконосъобразно наложена, тъй като
същата е несъответна на предвидено в законовия акт основание.
Решението е
правилно като краен резултат.
Настоящата инстанция споделя мотивите на
районния съд, довели до отмяна на издаденото НП, но само в частта, в които приема,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение и издаване на наказателното
постановление от страна на административно наказващия орган, касаещи датата на извършване на нарушението. Безспорно
от прочита както на АУАН, така на НП е видно, че административно наказващият
орган не е посочил конкретна дата, на която приема, че от К. е извършено
твърдяното нарушение. Спорният въпрос е при изразен изричен отказ от майката по
отношение на детето ѝ да бъдат проведени всички посочени в имунизационния
календар на Република България имунизации / поне тези до навършването му на
18г./, коя в действителност е датата на извършване на нарушението и поставя ли
се тя в зависимост от спазване от страна на личния лекар на разписаната в
чл.16, т.4 от Наредба № 15 от 12.05.2005г. за имунизациите в Република България
процедура по уведомяване. По мнение на настоящия състав на съда в конкретно
разглеждания случай за дата на извършване на нарушението следва да бъде приета,
посочената в представения по делото амбулаторен лист, изготвен от д-р
Консулова, а именно 16.10.2018г, тъй като това е датата, на която личния лекар
е провел разяснителен разговор с родителя във връзка с имунизациите, които
предстоят да бъдат направени през годините на детето, съобразно Приложение №1
към Наредба № 15 от 12.05.2005г. за имунизациите в Република България и именно
на тази дата, родителя е декларирал изрично отказа си за провеждането им,
поради което и в амбулаторния лист е записано „майката отказва имунизации“. В тази връзка е ирелевантно
за спора установяването на датите или периодите от месеци, на които е следвало
да се осигури присъствието на детето от неговия родител за поставяне на
процесните имунизации, за да се установи и датата на твърдяното нарушение. В
допълнение следва да бъде посочено и това, че както пред АНО, така и пред съда К.
изрично е настоявала да бъде обърнато внимание, че на дата 16.10.2018г. е
заявила изричен отказ за поставяне на изброените ваксини в АУАН съзнавайки
задължителността им за детето ѝ по Наредба № 15 от 12.05.2005г. за
имунизациите в Република България. Поради което дата на нарушението е била
определяема и тя е 16.10.2018г., но това не е сторено в хода на административно
наказателното производство от АНО, отчетено от въззивния съд, но по съображения
различни от изложените.
Като
допълнителен аргумент за отмяна на наказателното постановление, който не е
обсъден от въззивната инстанция, но настоящият състав на съда намира за
съществен е допуснатото при издаване на АУАН нарушение на разпоредбата на
чл.34, ал.1, предл. първо от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
В разглеждания
случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана за това, че при извършена тематична проверка от длъжностни лица в
отдел ПЕК в РЗИ – Хасково на дата 06.06.2019г. в Амбулатория за групова практика за
първична медицинска помощ д-р Л. К., относно
„Правилно планиране ,прилагане и изразходване на продукти за провеждане на
задължителни имунизации и реимунизации в детска възраст“, е установено,
че детето А.
А. К., родено
на ***г. няма направени задължителни имунизации срещу дифтерия, тетанус,
коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип
Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции, според имунизационния
календар на Р.България. От
представения амбулаторен
лист №7353/16.10.2018г. е установено, че майката В.Б.К. е отказала писмено да бъдат
направени на детето необходимите за възрастта задължителни имунизации.
От
описаната фактическа обстановка безспорно се установява, че нарушителя и нарушението
са установени на 06.06.2019г. Еднопосочни в тази насока са както приетите по
делото писмени доказателства, така и показанията на актосъставителя и свидетеля
присъствал на проверката. И актосъставителя К. и св. С. заявяват, че проверката
е извършена на 06.06.2019г. и именно към тази дата е установен нарушителя и
нарушението. След посочената дата от органите на РЗИ – Хасково, не са
извършвани други процесуални действия свързани с изясняване на нарушението - не
са изисквани допълнителни доказателства, нито са извършвани допълнителни
проверки. Едва на 15.11.2019г. от актосъставителя К. е изпратена покана до
привлеченото към административно наказателна отговорност лице да се яви в РЗИ –
Хасково за съставяне на АУАН в нейно присъствие, но тъй като същото не се явило
акта за установяване на административно нарушение бил съставен на 27.11.2019г.
В тази връзка съдът намира, че АУАН № 97/27.11.2019г. е съставен извън
предвидения в закона тримесечен срок от откриване на нарушителя, който е
изтекъл на 06.09.2019г., с оглед датата на установяването му 06.06.2019г., а
същият е съставен едва на 27.11.2019г. С императивната норма на чл.34, ал.1 от ЗАНН са регламентирани сроковете за съставяне на АУАН, след изтичането на които
не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява. Предвидените в закона хипотези са алтернативни, поради което е
достатъчно дори една от тях да е налице, за да се погаси възможността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Като не е отчел изтичането на предвидените давностни срокове
по ЗАНН, а е предприел санкционирането на лицето В.К., наказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на
обжалваното НП и на това основание.
Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че въззивния съд
се е произнесъл по нередовна жалба, тъй като същата не била подписана от
жалбоподателката К.. От прочита на въззивната жалба е видно, че преди внасяне
на делото в открито съдебно заседание жалбоподателката е отстранила сочената
нередовност, като на дата 10.03.2020г. е подписала депозираната от нея пред
Районен съд – Хасково жалба, т.е. съдът се е произнесъл по абсолютно допустима
жалба. За яснота на касатора следва да бъде посочено само, че когато се касае
до нередовност на жалба по административно наказателни дела, образувани пред
районен съд не намират приложение сочените от него норми на чл.150, ал.1,
чл.151 и чл.158, ал.1 от АПК, тъй като същите са приложими за производства, които
се развиват пред административните съдилища по жалби против индивидуални
административни актове, какъвто акт не е наказателното постановление. Отделно
от това производството пред районния съд по обжалване на наказателно
постановление се развива по правилата на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН, а за
неуредените в тези разпоредби въпроси, с оглед препращаща норма на чл.84 ЗАНН
се прилага НПК.
По
отношение на довода изложен в касационната жалба, за това следва ли неточното
изписване на санкционната разпоредба да се прима като техническа грешка следва
да бъде отбелязано, че в административнонаказателното производство не е
познат института на техническата
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за точно посочване на нарушената санкционна разпоредба.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция счита, че възраженията в
касационната жалба са изцяло неоснователни, а оспореното решение като валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, във вр. с
чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157/03.07.2020г., постановено по АНД №236 по описа на Хасковския
районен съд за 2020
година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.