№ 334
гр. Варна, 13.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500247 по описа за 2023 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 447/07.04.2023г., постановено по гражданско дело №
1818 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Р. И. С. от гр.
Варна сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по
ДП № 924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-Варна /ДП № 552/2015 год. на РП-
Варна/, НОХД № 4485/13.09.2016 год. на РС-Варна и ВНОХД № 6928/2017
год. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда на 28.08.2017 год., до
окончателното й изплащане. Счита се, че решението в тази му част е
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан, а евентуално се претендира намаляване на
присъденото обезщетение като завишено, необосновано и несправедливо.
Счита се, че съдът не е преценил правилно установените по делото факти,
имащи значение при определянето на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди – разумен срок за провеждане на цялото наказателно
производство; наложена най-лека мярка за неотклонение; липсата на трайни
увреждания на здравето или засягане на личната и професионална реализация
на ищцата; липсата на предпоставки за евентуално налагане на ефективно
наказание, ако ищцата е била призната за виновна по повдигнатото й
обвинение. Нарушена е била нормата на чл. 52 от ЗЗД и определеното по
размер обезщетение не съответства на критерия за справедливост и
1
указанията, дадени със задължителна съдебна практика на ВС и ВКС относно
критериите за определяне размера на дължимото обезщетение.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Р. И. С. чрез адв. А. С., с който същата е оспорена като
неоснователна. Поддържа се, че процесното обвинение, предхождано от
криминалистическа регистрация, съпътствано от наказателно-процесуални
действия в досъдебната и съдебна фаза на делото, представлява
психотравмено, непреработено и понастоящем преживяване, което се е
отразило върху нейната психика, и е довело до значително нарушение на
цялостното функциониране на личността на ищцата, която е загубила своя
професионален и социален статус. Счита се, че по делото е било установено,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконното обвинение
са над обичайните такива и са непоправими. Поради това и дължимото
обезщетение следва да е в първоначално предявения от ищцата размер.
Извършено е подробно обсъждане на експертното заключение на съдебно-
психологичната експертиза, както и на гласните доказателства, с което се
обосновава основателност на претендираното с исковата молба обезщетение
от 120 000 лв.
2. Въззивна жалба на Р. И. С. чрез адв. А. С., против решението в
частта му, с която е отхвърлен иска й против Прокуратурата на Република
България за заплащане на разликата над присъдената сума от 4 500 лв. до
претендираната сума от 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконното наказателно производство. Счита се, че
въпреки събрания доказателствен материал, съдът не го е преценил правилно,
поради което е постановил необоснован в отхвърлителната си част съдебен
акт. Поддържа се, че въз основа на експертното заключение по съдебно-
психологичната експертиза, гласните и писмените доказателства по делото,
следва да се приеме наличието на трайно увредено и актуално и към
настоящия момент емоционално състояние на ищцата, което е в резултат на
незаконно проведеното наказателно производство. Счита се, че съдът не се е
съобразил с конкретния вид и характер на уврежданията, които е търпяла и
продължава да търпи ищцата, които са над обичайните такива. Направен е
подробен анализ на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен
материал в подкрепа на поддържаната теза за нарушение на принципа на
справедливост при определянето на дължимото на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, които са изцяло в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство. Претендира се отмяна на
решението в отхвърлителната му част и уважаване на този иск в пълния му
предявен размер от 120 000 лв., ведно с присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
2
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което същите се явяват допустими.
Решението не е обжалвано от ответника Прокуратурата на Република
България, и поради това е влязло в сила, в частта му, с която същата е осъдена
да заплати на ищцата сумата от 1 650 лв. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно
производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на 28.08.17г. до окончателното й изплащане.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените от всяка от тях въззивна жалба, поради
което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 05.07.23г. от 09:30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3