РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500248 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 248/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против
решение № 432 гр. Варна, 26.02.2021 г., постановено по гр.д. №1532/ 2020 г.
по описа на Варненския окръжен съд в осъдителната му част, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати: - на П. Г. М.,
сумата от 8 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените страх от осъждане, душевни страдания,
накърнени авторитет и добро име сред близки, познати и колеги на ищеца,
социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви мисли, депресия
и тревожност – всичките от които са в резултат на неоснователното му
привличане като обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София
и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС, за
престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие
пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно
1
и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за което обвинение
е признат за невинен с влязла в законна сила на дата 16.07.2019г. присъда,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2019г. до пълното
изплащане на сумата, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; - в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 154,16лв. –
припадащата се част от сторените от БСВ разноски, според уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ; - на адв.
А.А. от ВАК сумата 730 лв. – адвокатски хонорар за защитата на ищеца по
делото, в минимален размер съобразно уважената част от интереса, на осн.
чл.38 от ЗАдв.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на
иска изцяло. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на това и за погрешен извод на окръжния съд за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за техния обем и за
дължимост на обезщетение за неимуществени вреди. Изложила е
съображения: за вътрешни противоречия в мотивите на съда относно
разумния срок на производството и отчитане на продължителността на
наказателното производство в увеличение на размера на обезщетението; за
несъобразяване при определяне на обезщетението на поведението на ищеца
(отказ за явяване на процесуално – следствени действия) като затрудняващо
хода на производството; в противовес със заключението на вещото лице по
СПсЕ, че тревожността и леката депресия са функция от много фактори, а
нарушенията на съня са поради възрастови изменения окръжният съд приел,
че същите са в пряка връзка с незаконното обвинение; не отчел показанията
на свидетелите за липса на негативни последици със загуба на авторитет и
промяна на отношенията с колеги и познати; при пълна липса на
доказателства присъдил обезщетение за загуба на апетит; не обсъдил
възражението на ответника по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и не коментирал дали
ищецът има принос в увреждането и в какъв обем.
Въззиваемият П. Г. М., чрез адв. А., е подал отговор на въззивната
жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността на
2
всяко от оплакванията и такива по правилността на обжалваната осъдителна
част на решението, е молил за потвърждаване на последната и за присъждане
на разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част
(отхвърлителната).
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, Прокуратурата, чрез
прокурор Г. е поддържала въззивната жалба и е настоявала за уважаването й,
като е депозирала и писмена защита. Въззиваемият не се е явил и не е бил
представляван в съдебно заседание. Депозирал е писмени бележки по
съществото на спора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част,
а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на П. Г. М., с която срещу Прокуратурата на Република България са били
предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да му
заплати сумите: - 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал
огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да
произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно
разрешение за това) по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София и
НОХД №1889/2018г. на СРС, по което е оправдан с влязла на 16.07.2019г. в
сила присъда по ВНОХД № 2293/2019 г. по описа на СГС; - 4768.94лв. –
обезщетение за имуществени вреди, формирани от сумите: 2 300лв. – цена на
23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“ в периода 01.05.2017г.-
28.10.2019г. във връзка с наказателното производство и 1519.69лв. – платени
средства за лекарства, добавки и лечебни пособия заради увредено здраве,
във връзка с наказателното производство; - 949.25лв. – пазарна стойност на
притежаваните от ищеца и отнети в наказателното производство пистолет
„Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет
„Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, с антикварна
стойност, с боеприпаси; - ведно със законната лихва върху главниците от
3
датата 06.01.2015г. до пълното изплащане на всяка от сумите.
Предвид предмета на въззивното производство, на разглеждане
подлежи само искът за заплащане на неимуществени вреди в обжалвания
решението размер с лихвите за забава.
Ищецът е подържал, че от незаконното обвинение в тежко
престъпление е претърпял неимуществени вреди: непрекъснат стрес, страх от
осъждане; негативно отражение върху трудовото му провоотношение и в
отношенията му с близки, приятели и познати; търпял ограничения, във
връзка с явяване пред разследващите органи и пред съда за процесуално-
следствени действия; изпитвал срам и неудобство; социално се дистанцирал,
спрял да излиза, отказвал да се среща с приятели, загубил способността да
изпитва радост и удоволствие, преминал към потиснато, затворено,
самовглъбено и страдащо състояние; мислел, че в залеза на живота си се е
провалил; не спял, загубил апетит, имал натрапчиви мисли, депресия,
тревожност; отключили се кардиологично заболяване, наложило лечение и
операция и захарен диабет, вдигал кръвно, имал световъртеж, бил тревожен;
срамувал се, че е опетнил честта и паметта на баща си, който бил генерал,
както и от синовете и внуците си, за които преди бил пример.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска и е
молил за отхвърлянето му, като относимите в настоящото производство
възражения са наведените с въззивната жалба такива.
Установено е със събраните по делото доказателства, че на 16.06.2017г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на
МВР-София за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК – че е държал
огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да
произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно
разрешение за това, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
две до осем години. Мярка за неотклонение не му е била налагана. Към този
момент П.М. е бил на 69 години, неосъждан и е работил на длъжност
„началник служба фирмена сигурност към „Лейбър Миниджмънт“ АД,
където продължава да работи и към момента. Той има две висши образования
– завършил е ВСШ на МВР –София и „право“ в СУ „Климент Охридски“.
4
Работил е като служител в МВР, в Мисия на РБългария към ООН в Женева,
бил е секретар – оперативна група на МВР в Посолството на РБългария в
Москва, мениджър – логистика в „ТОП“ Украйна, директор по сигурността в
ЗПК „Гранит“, управител на корпорация в Канада и на представителство в
България на „Енергия“ Украйна, комендант на група в Агенция „ДАГА –С“
Варна, ръководител охрана на група клонове на „Райфайзен банк“.
Изпълнявал е дипломатически мисии, видно от приложения дипломатически
паспорт. Притежавал е и е имал съответни разрешителни за притежаване на
огнестрелно оръжие – за два бойни пистолета с боеприпаси, които към
24.10.2016 г. е държал в специална каса в обитавано от него жилище в
гр.София. Неговият баща е бил на дългогодишна служба в МВР и стигнал до
чин „генерал“, като за заслуги, при пенсионирането му през 1974 г., бил
награден със специално гравиран с името му пистолет „Макаров“ и
боеприпаси за него. Години след смъртта му, ищецът получил този пистолет,
който бил намерен в касата му в гр.София при обиска на 24.10.2016 г., а по-
късно и станал повод за незаконното обвинение. Задържането на ищеца на
23.10.2016 г. и извършените действия от органите на полицията след това,
включително и обиска и изземването на законно притежаваното от ищеца
оръжие и обиска в дома му на 24.10.2016 г. и изземването на пистолета
(„Макаров“) на баща му, държан без разрешително, както и разпитите в
качеството на свидетел след това не са във връзка с обвинението, а касаят
отношенията по подадения от сина му сигнал до полицията за агресивно
поведение след семейно събиране и спречкване. Затова и при липса на данни
ищецът да е узнал за обвинението в конкретното престъпление по-рано,
началото на незаконното наказателно производство срещу него е от
16.06.2017г. По този факт оплаквания не са наведени в настоящото
производство. Извършените по досъдебното производство процесуални
действия спрямо ищеца са привличането му като обвиняем на 16.06.2017 г. с
разпит от същата дата, предявяване на ДП на 29.09.2017 г., повторно
повдигане на обвинението на 09.11.2017 г. и разпит от 27.11.2017 г. Няма
данни по делото, ищецът да е възпрепятствал приключване на наазателното
производство в по-кратки срокове и възражението на въззивника в тази
насока е неоснователно, като позоваването на факт - отказ на ищеца за
явяване за процесуално-следствени действия на 09.06.2017 г. и на 12.06.2017
г. е заявено едва с въззивната жалба.
5
Наказателното производство не е отключило заболявания на ищеца,
като според вещото лице по медицинската експретиза д-р Г., той е страдал от
години преди наказателното производство от хронични такива, включително
и от исхемична болест на сърцето, коронарна болест на сърцето,
хипертонична болест, сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене,
неинсулинозависим захарен диабет тип 2, и други. В заключение, експертът е
посочил, че наличните зоболявания не биха могли да се разглеждат като
пряка последица на повдигнатото обвинение, както и че за всички от
посочените страдания е предприето ежедневно поддържащо лечение.
Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани по
делото с показанията на свидетеля А.К. и със заключението на вещото лице
по медицинската експретиза в частта, изготвена от вещото лице - психолог.
Свидетелят К. е бивш колега на ищеца, познава го от години и има преки
впечатления за конкретни факти от живота му. Според него, П.М. е бил
служител в държавна сигурност и е имал огромен опит, работел и временно
към полицията, ползвал се с уважението на колегите си, помагал им често,
споделял опита си, предавал им знания за държавната служба. Преди
обвинението М. бил много приятен човек, събирал се с колегите си, бил
център на компанията. По време на наказателното производство се променил,
затворил се, не се обаждал на хората от компанията, отказвал срещите или
ако отидел - стоял малко (половин час) и само в чинията си гледал, бил
потиснат, не говорел за делото и за проблемите си, изглеждал обиден и
притеснен. Макар, че колегите му продължавали да го ценят за тях било
видно, че той се е променил негативно заради засегнатия му авторитет и
добро име на офицер, обвинен сега в престъпление.
Според вещото лице психолог Г., общото психологично състояние на
П.М. към момента се отличава с умерена тревожност и лека депресивност,
които са формирани под влияние на комплекс от фактори, включващи
здравословни, личностни, семейни такива, както и от водения срещу него
наказателен процес. Повдигнатото му обвинение е допринесло за известно
влошаване на психологичното му състояние. Касае се за отражение на
обвинението най-вече върху създадените от М. добро име и авторитет в
годините, в които той е бил на престижна служба, накърнено е неговото
честолюбие и достойнство, както и името му в служебните среди, а тях М. е
6
възприел като високи за него ценности, поради което преживява и болезнено
накърняването им. Има и повишено чувство за вина спрямо близки и
семейство. Нарушен е и сънят, повишена е умерено степента на тевожност и е
налице лека депресия. В голямата си част тези психологични промени могат
да се приемат за настъпили вследствие повдигнатото му обвинение, но
съвместно с другите характеристики на ищеца като възрастта, заболяванията,
харатер и т.н. Точната степен на принос на наказателното преследване в това
състояние на ищеца не е възможно да се диференцира научно. В заключение,
експертът е посочил, че актуалното състояние на ищеца поставя на предна
позиция някои психологични проблеми, които имат пряка връзка с
повдигнатото обвинение и изискват известна корекция на мисловните
доминанти и психологична подкрепа, които са препоръчани.
Доколкото ищецът е продължил да работи на същата работа и след
повдигане на обвинението, недоказано е незаконното наказателно
преследване да е повлияло в професионалната му сфера. Няма и разгласяване
на случая в медиите.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца
наказателно производство, по което същият е бил оправдана. Искът е
предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като
процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от
ищцата вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е
обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са
причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й
обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като
процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било
на производство пред съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано обвинение в
тежко умишлено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
7
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение, съдът взема предвид следното: От една страна
съобразява, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от
16.06.2017 г. до 16.07.2019 г. (влизане в сила на оправдателната присъда), т.е.
две години и един месец, който срок макар и разумен за производството
представлява значителен период от живота на ищеца, в който той е бил
подложен на стреса от наказателното преследване и страха от неизвестността
на изхода му. Следва да бъде отчетено също така, че няма наложена мярка за
неотклонение и извършените с участието му процесуално-следствени
действия са малко. Той е продължил да работи същата работа и след
незаконото обвинение и няма данни то да се е отразило негативно в
професионалната му сфера. Няма твърдения, а и данни по делото, да е било
медийно разгласено обвинението, нито то да е станало достояние на голям
кръг от обществеността. От друга страна, в насока на увеличение размера на
обезщетението съдът отчита, че повдигнатото обвинение е за тежко
умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 от ДР на НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Следва да
8
бъде отчетено също така, че ищецът е бил осъден на първа инстанция на
наказание лишаване от свобода от 2 години, което макар и отложено за
изтърпяване е причинило стрес в по-голям обем. Също следва да бъде взето
предвид и обстоятелството, че ищецът е образован човек (с две висши
образования), отгледан е в семейство на баща –генерал и с отговорност за
пример в тази насока към близките си, реализиран в професионален план и в
залеза на професионалния си път, на 69 години към датата на незаконното
обвинение и не само не е бил осъждан, но е работил в системата на МВР, в
охрана на държавната сигурност, в дипломатически мисии, на отговорни
служби в чужбина, ползвал се е с голям авторитет в социалната си среда,
служил е за пример, поради което и засягането на емоционалната му сфера,
преживяванията от уронването на честта и достойнството му, неудобството и
срама сред обичайните му среди от близки, колеги и познати, като човек с
неопетнена дотогава репутация, са с много по-голям интензитет. Съдът
отчита също така, че е бил променен негативно и начина му на живот – с
изолирането, отдръпването, притесненията, огорчението,
неудовлетворението, накърнената гордост и негативите в психологичен план,
включително и с остатъчни психологически проблеми към момента, дължащи
се отчасти на обвинението (с отчитане на частичния му принос).
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по
делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход на едно лице за
2017 г. е в размерна 5 586 лв.), както и съдебната практика в сходни случаи
намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение
вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 8 000 лв. При определянето на този
размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната
прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от
20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.). Ищецът не е допринесъл
за незаконното обвинение с извършването на деянието - държането на
оръжието без разрешение (то е било и награда за заслуги на починалия му
баща) имайки предвид, че хипотезата на чл. 9, ал.2 НК- явно незначителната
обществена опасност на деянието е била налице още при образуване на
9
незаконното наказателно производство срещу него (и при данните за опита
му; обстоятелството, че към датата на изземването на пистолета той е боравел
със законно притежавано оръжие; взел е и мерки за съхранение на оръжието в
каса). Затова и възраженията на прокуратурата по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в
размер на сумата от 8 000 лв., ведно със законните лихви от влизане в сила на
оправдателната присъда 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
окръжния съд в обжалваното решение, решението следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част.
При това положение, присъдените разноски в осъдителната част също
не подлежат на редуциране. За производството пред въззивната инстанция,
предвид заявеното искане от адв. А. и приложените доказателства (още в
първоинстанционното производство) за уговаряне на безплатна адвокатска
помощ и защита на ищеца по чл. 38 от ЗАдв., прокуратурата следва да следва
да бъде осъдена да заплати на адв. А. сумата от 730 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432 гр. Варна, 26.02.2021 г., постановено
по гр.д. №1532/ 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в осъдителната
му част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати:
- на П. Г. М., сумата от 8 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените страх от осъждане, душевни страдания,
накърнени авторитет и добро име сред близки, познати и колеги на ищеца,
социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви мисли, депресия
и тревожност – всичките от които са в резултат на неоснователното му
привличане като обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София
и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС, за
престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие
10
пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно
и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за което обвинение
е признат за невинен с влязла в законна сила на дата 16.07.2019г. присъда,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2019г. до пълното
изплащане на сумата, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; - в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 154,16лв. –
припадащата се част от сторените от БСВ разноски, според уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ; - на адв.
А.А. от ВАК сумата 730 лв. – адвокатски хонорар за защитата на ищеца по
делото, в минимален размер съобразно уважената част от интереса, на осн.
чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати адв. А.А.
от ВАК сумата 730 лв., представляваща адвокатски хонорар за въззивното
производство в минимален размер за оказана безплатна правна защита на
ищеца на осн. чл.38 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11