№ 1342
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110106142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ИВ. Д. ИВ., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Б. №20 срещу ГД ”П.Б. и З.Н.”, представлявана от главен
комисар Н.Н., с адрес гр. София, ул. „П.” №171А за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1644,05 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 211,64 часа за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на осн.
чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 318,45
лева мораторна лихва върху претендираната главница за периода 01.04.2018г. –
26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД ( съобразно допуснато изменение на предявените
искове с протоколно определение от о.с.з. проведено на 17.09.2021г.).
Излагат се твърдения в исковата молба, че ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника на длъжност „младши инспектор в І-ва
Районна служба ПБЗН -Варна“ при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Работил
на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време.Твърди, че за периода
01.01.2018г.- 10.07.2020г. е положил 211,64 часа извънреден – нощен труд. Твърди, че
за така положения от него извънреден труд не е получил дължимото допълнително
възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР предвижда.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време
1
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продъжителност на
работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).
При преизчисляването на нощния към дневен труд, ставало ясно, че не е
заплатен извънреден труд от 211,64 часа, който не бил заплатен от ответника. По
изложените съображения се настоява за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват исковата претенция. Позовава се, че ищецът е държавен служител, поради
което по отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно специалния закон
ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е
допустимо полагане на нощен труд, който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов
период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно
изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на
размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и
актовете, към които препращат. Навежда се, че за процесния период са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) (Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г.).
И двете наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в
МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което
съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
2
Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън
редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на
ищеца -служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното работно
време, възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час
или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от това дори при
общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в
повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като
компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за
заплащане на нощния труд.
С оглед на посоченото се заключва, че положеният от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода
от 01.01.2018г. – 10.07.2020г. същия е заемал длъжността „водач на специализиран
автомобил І степен“ в група „Пожарна и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН –
Варна. Посочва се, че към момента на изготвяне на справката ищецът продължава да
заема същата длъжност.
Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з-
791/28.10.2014г., съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете
полаган от ищеца при ответника труд.
Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца
на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните
периоди.
Депозирано е заключение на 09.09.2021г. на съдебно – счетоводна експертиза на
в.л. Д.П., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен
труд, за периода от 01.01.2018г.-10.07.2020г., възлизат на 1480 часа.Преизчислен
3
положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1692 часа,
като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 212 часа –
дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 212 часа не е изплащан
на ищеца за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г. Общата сума за посочените 212 часа
извънреден труд за периода 01.01.2018г.-10.07.2020г. възлиза на 1644,05 лева.
Мораторната лихва за забава върху дължимата главница възлиза на 318,45 лева.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като
ищецът заема длъжността за периода от 01.01.2018г. – 10.07.2020г. „водач на
специализиран автомобил І степен“ в група „Пожарна и спасителна дейност“ при
Първа РС ПБСН – Варна, която длъжност заема и по настояще.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
За процесния период от 01.01.2018г. – 09.01.2020г., приложение намира
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е
положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи
организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.
За периода от 10.01.2020г. до 10.07.2020г., приложение намира НАРЕДБА №
8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
4
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ бр.3/10.01.2020г. На основание §6 от
ЗР на цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на
обнародването й в ДВ. на осн. чл.3, ал.2 от Наредбата за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От така
изложеното може да бъде направен извода, че и действащият към момента нормативен
акт е идентичен с вече отменената Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00
ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г.
на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., която е относима за периода 01.10.2017г. – 09.01.2020г., а след това
за периода 10.01.2020г. до 30.06.2020г. приложение намира обнародваната на
10.01.2020г. НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата за
първия процесен период в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г., така и
приложимата за втория период НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020, липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
5
От заключението на вещото лице Д.П., което се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадено съдът приема, че общия брой отработени и заплатени
часове нощен труд, за периода 01.01.2018г.-10.07.2020г., възлизат на 1480
часа.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се
равнява на 1692 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент
възлиза на 212 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен
при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези
212 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г. За посочените
212 часа извънреден труд, който се установява при преизчисляване на нощен към
дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 за тези часове получени като разлика
от получените при преизчисляване и положените (1692 часа - 1480 часа), се дължи
възнаграждение в брутен размер от 1644,05 лева. Мораторната лихва за забава върху
дължимата главница възлиза на 318,45 лева.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите
да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая на ищецът е изплатена само добавката от 0,25 лева за
всеки отработен нощен час, а считано от месец 02/2020г. от по 1 лев за всеки час. Така
за общо 1480 часа се изплатени 1226 часа при ставка от по 0,25 лева и 254 часа при
ставка от по 1 лев на час. За получените при преизчисляване 212 часа извънреден
нощен труд не се установява плащане.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с изменение на
разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, обнародвана в ДВ бр.60/07.07.2020г., нормативно
се определя продължителността на нощният труд, който може да бъде с
продължителност до 8 часа за всеки 24-часов период. ЗМВР е специален закон по
отношение на служителите на МВР, който закон следва да породи действие за
уреждане на материалните правоотношения за в бъдеще. В общата хипотеза на
приложимост на КТ, при сумирано изчисляване на работното време се прилага
разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент,
който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно
място или длъжност. Нормалната продължителност за дневното работно време при
6
подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е
седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. С уреждане
продължителността на труда положен през нощта в продължение не на 7 часа
съобразно КТ, а на 8 часа, ЗМВР в разпоредбата на чл. 187, ал.4 (нова - ДВ
бр.60/07.07.2020г.) изрично урежда и методологията за сумирано изчисление на
работното време през нощните часове, които се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 на същия
текст. Тази постановка следва да бъде приложена считано от изменението на
специалния закон за напред. Процесният период 01.01.2018г.- 10.07.2020г. не се
обхваща от действието на разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020г., а
за него си прилага редакцията на закона съобразно изм. и доп. – ДВ бр.81/2016г.
При гореизложените съображения предявения иск за главница се явява изцяло
основателен, съобразно допуснатото изменение за сумата от 1644,05 лева, за който
размер следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главният иск то следва да бъде уважен и акцесорният
такъв, като бъде присъдена и лихва за забава в размер на 318,45 лева за периода
01.04.2018г. – 26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно уважената част на предявените искове.При определяне на
възнаграждението за процесуално представителство на ищеца съдът намира, че не
следва да уважи възражението за прекомерност, което е направено по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК от ответника. Определеното и заплатено от ищеца възнаграждение за
процесуално представителство е съобразен с минималните размери на адвокатските
възнаграждения посочени в Наредба № 1/09.07.2004г., съобразно материалният
интерес на спора, който е въведен с предявяване на обективно и кумулативно
съединените искове. При тези съображения в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 350 лева – заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 335,76 лева, от които 115,76 лева съставляваща
дължима по делото държавна такса по уважените искове на ищеца, като и сумата от
220 лева съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78,
ал.6 ГПК.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Д. ”П.Б. И З.Н.”, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес
гр. София, ул. „П.” №17А ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. Б. №20 сумата от 1644,05 (хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и 5 ст.)
лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 318,45 ( триста и осемнадесет
лева и 45 ст.) лева мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2018г. –
26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д. ”П.Б. И З.Н.”, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес
гр. София, ул. „П.” №17А ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. Б. №20 сумата от 350 (триста и петдесет) лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д. ”П.Б. И З.Н.”, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес
гр. София, ул. „П.” №17А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 335,76 (триста тридесет и пет
лева и 76 ст.) лева, от които 115,76 лева съставляваща дължима по делото държавна
такса по уважените искове на ищеца, като и сумата от 220 лева съдебно – деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение в частта относно заплащането на присъденото възнаграждение за
работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8