№ 45497
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110104329 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
предявените искове – допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140
от ГПК, изготви следния проект за доклад по делото:
Ищецът М. Х. К. е предявила срещу ответника „Специализирана
болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждение, дължимо под формата на допълнително
материално стимулиране /ДМС/, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
2/ Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД лв . за заплащане на
сумата от 34.70 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатено
ДМС за периода от 23.10.2023 г. /датата на покана до работодателя/ до датата
на предявяване на исковата молба – 24.01.2024 г. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че от 10.10.2019 г. работила по трудово
правоотношение като медицинска сестра при ответника „Специализирана
болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД с основно
трудово възнаграждение в размер на 959.00 лв.
С подписано между страните допълнително споразумение от
30.12.2020 г. размерът на брутното трудово възнаграждение бил увеличен на 1
055.00 лв., като до м. 01.2022 г. включително към него ежемесечно получавала
и допълнително материално стимулиране по здравна каса и ДМС
трансплантации в размер на 1000 лв.
Твърди, че с подадена от нея молба от 02.03.2022 г. е отказала да полага
извънреден труд извън нормативно установения, тоест над 150 часа за година,
поради което със заплатата за месец февруари 2022 г. не и била изплатена
сумата от 1000 лв.
1
Навежда твърдения за нарушаване принципа на еднаквост в размера на
изплащаните възнаграждения, както и възражения за дискриминация, тъй като
само тя не е получила посоченото възнаграждение.
Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 02.08.2022 г..
С молба от 23.10.2023 г. поканила ответника да изплати
възнаграждението за месец февруари, но молбата и не била удовлетворена с
мотив, че към м. февруари изпълнителен директор е бил Бранимир Спасов,
който, съгласно вътрешните правила можел сам да определя размера на
допълнителното материално стимулиране.
Представя към исковата молба под опис заверени преписи от
документи, като тези писмени доказателствени средства следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда материалноправен спор.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от „Специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания“ ЕАД, с който оспорва предявените искове както по основание,
така и по размер.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, в рамките
на което е изпълнявала длъжността „медицинска сестра, което е прекратено на
основание чл. 326, ал. 1, КТ.
Сочи, че допълнителното материално стимулиране няма задължителен
характер и размер. Излага твърдения, че то се определя съобразно вътрешните
правила на дружеството ежемесечно и индивидуално, като и съобразно
постигнат индивидуален принос на служителя.
Позовава се на действащите при него вътрешни правила за организация
на работната заплата (ВПОРЗ), действащи към 01.03.2022 г., като твърди, че
дължимостта на соченото ДМС зависи от преценката на прекия ръководител в
зависимост от личния принос и участие на служителя трудовия процес.
Оспорва предявения иск и по размера, като сочи че не е посочено как е
формирана исковата сума.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски.
Представя към отговора на исковата молба под опис заверени преписи
от документи, като тези писмени доказателствени средства следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда материалноправен спор.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
По иска с правно основание чл. 128 КТ - в тежест на ищеца е да
докаже, че претендираното от него неизплатено допълнително трудово
възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било
2
част от съдържанието на индивидуалното трудовото правоотношение на
ищеца, както и че са възникнали всички предпоставки за неговата
дължимост – така както са уредени във вътрешните правила за работната
заплата в предприятието /за които обстоятелства не сочи доказателства/.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателя е да
докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено – за
които обстоятелства не сочи доказателства
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е погасил
задължението.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че считано от 10.10.2019 г. ищцата е работела по трудово
правоотношение на длъжността „медицинска сестра“ при ответника, което
правоотношение е прекратено през м. август. 2022 г..
По доказателствените искания:
Искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК за представяне на
действащите вътрешни правила за работна заплата от ответника, следва да
бъде оставено без уважение, доколкото същите са представени с подадения
отговор на искова молба.
Без уважение следва да бъде оставено направеното от ищеца искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото, така
формулирани, въпросите касаят определянето на трудово възнаграждение в
период, нерелевантен за спора, както и по отношение на лица, който не са
страни в производството, а изследването на въпроса дали други служители са
получили към заплатите си ДМС не е част от предмета на настоящия спор.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
За процеуална икономия, с настоящото определение следва да бъдат
дадени указания до ищеца да отстрани констатираното противоречие в
обстоятелствената част на исковата молба и петитума й по отношение на
периода на исковата претенция, за който се сочи, че ищцата не е получила
дължимото и допълнително трудово възнаграждение
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.12.2024 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 22004/24.01.2024 г.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в едноседмичен срок от съобщението, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да приведена петитума на
исковата си молба в съответствие с обстоятелствената част на същата, като
посочи за кой период /месеца и година/ се дължи претендираното
допълнително трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.
Указва на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба подлежи на връщане.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като
съдът им указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4