№ 25
гр. Габрово , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600101 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 436, ал. 2 от НПК. Образувано е по жалба от молителя
Д. В. Н. гр. Дряново, чрез договорния му защитник адв. Р.И. от АК – Габрово, против
определение № 23 от 31.03.2021 г. по ЧНД № 39/2021 г. по описа на Районен съд –
Дряново, постановено в производство по молба за съдебна реабилитация по чл. 87 от
НК, в частта, в която е оставена без уважение молбата за съдебна реабилитация по
осъждането по НОХД № 16/2017 г. по описа на Районен съд - Дряново.
В жалбата се излагат подробни съображения против приетото в обжалваното
определение, че при условно осъждане началният момент, от който започва да тече
тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК, е изтичането на изпитателния срок.
Претендира се за отмяна на определението на районния съд и уважаване на молбата за
съдебна реабилитация.
В съдебно заседание пред ОС – Габрово молителят Н., редовно призован, не се
явява.
Договорният защитник на Н. - адв. Р.И., поддържа жалбата. По съществото на
делото се придържа към доводите от жалбата и пледира за уважаване й.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на определението на
1
първоинстанционния съд.
Съдът установи, че жалбата е подадена от легитимирана страна и в
предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди доводите от жалбата, както и становищата на страните,
изложени в съдебно заседание, и провери изцяло и служебно атакуваното определение,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
От справката за съдимост на Д. В. Н. и приетите по делото заверени преписи от
влезли в сила присъди/споразумения се установява, че молителят е осъждан общо 6
пъти за престъпления от общ характер.
Аргументирано и по съображения, които изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав, първоинстанционният съд е приел, че по осъжданията на молителя Н.
по НОХД № 522/2008 г. на Районен съд – Севлиево, НОХД 29/2009 г. на Районен съд –
Дряново, НОХД № 83/2012 г. на Районен съд - Дряново, НОХД № 119/2012 г. на
Районен съд – Дряново и НОХД № 1259/2012 г. на Районен съд – Габрово е настъпила
реабилитация по чл. 88а, ал. 1, във вр. ал. 4 от НК. Законосъобразно и в съответствие с
т. 6 от тълк. решение № 2/2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСНК молбата за
реабилитация по тези осъждания е оставена без разглеждане.
Последното осъждане на молителя Д.Н. е по споразумение № 3/15.03.2017 г. по
НОХД № 16/2017 г. на Районен съд - Дряново, влязло в сила на 15.03.2017 г., съгласно
което същият е признат за виновен за извършено на 10.12.2016 г. престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години,
както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от датата на
одобряване на споразумението. Наказанието лишаване от право е изтърпяно на
10.12.2017 г.
Въззивният съд напълно споделя изложените в атакуваното определение
мотиви, с които е оставена без уважение молбата за съдебна реабилитация по
осъждането по НОХД № 16/2017 г. на Районен съд – Дряново. Правилно е прието, че
за реабилитация на осъден следва да е изминал определен период от време, като в
случаите на т.нар „условно осъждане“ тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК
започва да тече от датата на изтичане на изпитателния срок, защото тогава наказанието
става неизпълнимо. По отношение на началния момент, от който започва да тече срока
по чл. 87, ал. 1 от НК съдебната практика, включително и на върховната съдебна
инстанция е трайна и непроменена през последните десетилетия (примерно
определение № 154 от 30.III.1972 г. по н. д. № 108/72 г., I н. о. на ВС, и до момента). В
отклонение от тази практика е може би единствено решение № 555 от 26.01.2009 г. по
2
н. д. № 556/2008 г., III н. о. на ВКС, което обаче се явява изолирано, а застъпеното в
него виждане не се споделя от настоящия състав. В разглеждания случай
определението за одобряване на споразумението по НОХД № 16/ 2017 г. на Районен
съд – Дряново е влязло в сила на 15.03.2017 г., а срокът за изтърпяване на наложеното
с него наказание е изтекъл с изтичане на изпитателния срок на 15.03.2020 г.
Следователно, и както правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционния
съд, срокът по чл. 87, ал. 1 от НК не е изтекъл, поради което не е налице една от
задължителните предпоставки за реабилитирането на осъдения по съдебен ред.
По изложените съображения съдът счита, че определението на Районен съд –
Дряново, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 от 31.03.2021 г. по ЧНД № 39/2021 г. по
описа на Районен съд – Дряново.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3