№ 3285
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231100513621 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от
„Топлофикация София“ЕАД срещу Решение от 16680/16.10.2023г., постановено по гр.
д. № 12761/2023г. по описа на Софийски районен съд, 138 с-в, с което са отхвърлени
предявените от дружеството срещу Б. С. С. искове по чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Сочи се неправилност на изводи за липса на облигационно отношение между
страните.
Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата от адв. К. М., подаден като пълномощник на Б.
С., с който се иска потвърждаване на решението
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност
въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по
следните фактически и правни съображения:
1
Както се посочи съгласно чл. 269 ГПК относно правилността на обжалваното
решение въззивния съд е обвързан от направените с жалбата оплаквания.
За да отхвърли исковете СРС е счел за недоказано, че ответника е носител на
вещно право на ползване или собственик на процесния топлоснабден имот. Счел е че
доказателствата установяват само собственост в полза на наследодателя на ответника
придобита през 1970 г., но това не доказвало собственост за процесния период в полза
на ответника. Счетено, че наследодателя на ответника е бивш собственик на имот и не
е бил потребител и липсват доказателства наследниците му да са потребители на ТЕ в
имота.
Тези изводи СГС намира за напълно произволни и необосновани и
противоречие със събраните по делото доказателства (нотариален акт са собственост
от 1970г. и удостоверения за наследници) и с изявленията на страните в хода на
делото, които сочат на точно обратни фактически и правни изводи.
Както е изяснено и от задължителната тълкувателна практика на ВКС, то
собственика или ползвателя на имота се презюмира като страна в облигационно
отношение с дружеството доставчик на ТЕ (чл. 153 ЗЕ).
От нотариалният акт се установява, че И.М. С. и Л.Х.И. са придобили
процесния имот. При липса на твърдения и доказателства за датата на брака между тях
следва да се приеме, че покупката е преди брака и имота е придобит в обикновена
съсобственост по ½ ид. части съгласно ЗС.
И. е починал 2004г., като оставил за свои наследници Л.Х.И. (съпруга) и С.И. С.
(син), като Л. придобива още ¼ част от имота като наследник на И. или общо има ¾ от
имота, а С.И. С. получава по наследство ¼ от имота.
От удостоверенията за наследници на Л. се установява, че С.И. С. е починал
2012г. и е оставил за наследници Л.С.И.; С. С. С. и ответника по делото Б. С..
Следователно частта от имота получена по наследство от С.И. С. (1/4) се разделя на
три части между синовете му или по 1/12 част за всеки от тримата.
От съдебно удостоверение се установява, че Л. С. се е отказал от наследството
на баща си С.И. С., при което неговата 1/12 част от имота се разделя поравно между
ответника Б. С. и С. С. С., които получават всъщност по 1/8 ид. част от имота по
наследство от баща си С.И. С. и поради отказът на Л. от наследство от баща си.
Л. И.а е починала 2014г. и оставила за свои наследници (по право на
заместване) именно посочените Л. И., С. С. С. и ответника Б. С.. Отказът извършен от
Л. С. от наследството на неговия баща С.И. С. не е пречка съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗН
той да наследи по право на заместване на баба си Л.Х.И..
Следователно притежаваните от нея ¾ идеални части от имота се разделят
поравно между Л. И., С. С. С. и ответника Б. С. при което Л. получава ¼; С. С. С. също
2
толкова, както и ответника. Ответника вече притежава 1/8 част от имота по наследство
от баща си и поради отказа на Л.. Или в крайна сметка се установява, че притежава 3/8
ид. части от имота (1/8 + ¼).
Веднъж придобито правото на собственост не може да бъде загубено. Неговия
притежател може да се разпореди с него чрез правна сделка, друго лице може да го
придобие на оригинерно основание, или чрез друг уреден изрично със закон способ
(наследствена трансмисия), то може да бъде отчуждавано по ред определен със закона.
При това положение са несъстоятелни изводите на СРС, че представените
доказателства не установявали собственически права на ответника върху имота за
процесния период.
Ответника не е твърдял, че не е наследник на баща си и на баба си, не е твърдял,
че неговите наследодатели не са били собственици, а обратното се установява от
горецитираните доказателства. Придобивайки собствеността по наследяване за него
се презюмира наличие на облигационно отношение с ищеца по доставка на ТЕ в имота
за съответната (на неговата квота от собствеността) част от цената на ТЕ. Дали
фактически е живял в имота е въпрос, който е без значение за делото.
Неоснователно е възражението в отговора на иска за липсата на отоплителни
тела в имота. Декларацията от наследодателката Л., че няма да се ползва ТЕ за
отопление не означава липса на отоплителни тела, а отделно СТЕ посочва, че поради
техническа невъзможност в сградата няма система за дялово разпределение чрез
индивидуални уреди за ялово разпределение, а ползваната енергия се разпределя на
база на отопляем обем от ищеца, като е констатирала и наличие на отоплително тяло
– радиатор с 10 ребра свързан със системата. Липсата на открита партида на името на
ответника не води до липса на облигационно отношение- то се поражда с придобиване
на собствеността, а ответника е този който съгласно приложимите ОУ следва да
уведоми доставчика и да поиска откриване на партида.
Сумата, която се претендира от него е 1579,97 лева. Стойността на цялата
потребена в имота ТЕ за процесния период е 3157,89, доказана със СТЕ – неоспорена.
Ответника съобразно квотата си от правото на собственост отговаря за 3/8 части
от общата сума на ползваната ТЕ или за 37,5 % от нея. Тоест за сумата от 1184,21 лева
за процесния период-главница и за сумата от 208,16 лева мораторна лихва върху
главницата за периода 15.11.2019г.-10.10.2022г., както и за 3,58 лева цена за услугата
дялово разпределение за периода м.09.2019г-м.08.2021г.
Мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение не се дължи,
тъй като липсва в ОУ на ищеца срок за нейното заплащане, а липсва и покана до
ответника да заплати сумата.
Предвид изложеното решението следва да се отмени до посочените размери
3
приети от настоящият състав за основателни и да се признае за установено, че в полза
на ищеца съществуват вземания за цена на ТЕ за посочения период, мораторна лихва
върху нея и за цена на услугата дялово разпределение до посочените по горе размери.
В останалата отхвърлителна част решението следва да с е потвърди.
Решението следва да се отмени в частта по разноските, с която е отвхърлено
искането за разноски на ищеза за първата инстанция и за заповедното производство.
Според крайния изход на делото (уважени 75 % от исковете) ищецът има право
на същият процент разноски за заповедното дело и за двете инстанции в исковия
процес.
За заповедното дело следва да се присъдят разноски съобразно уважения размер
на исковете, но като установените разноски за заповедното дело предварително се
разделят на две (единия длъжник не е подал възражение) или установени са 37,38 лева
за държавна такса и 25,00 лева юрисконсултско възнаграждение – общо 62,38, която
сума се дели на 2 и се получава 31,19 лева, от които се дължат 75 % или 23.39 лева от
ответника.
За двете инстанции в исковия процес са доказани разноски за държавни такси
общо 132,99 лева, за вещи лица общо 600,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение
общо 200,00 лева. Тоест според изхода на делото се дължат общо 699,74 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 16680/16.10.2023г., постановено по гр. д. № 12761/2023г.
по описа на Софийски районен съд, 138 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени до
размер на сумите 1184,21 лева-главница за цена на ТЕ; 208,16 лева-мораторно
обезщетение за забава и 3,58 лева- цена за „дялово разпределение“, предявените от
„Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* СРЕЩУ Б. С. С. с ЕГН **********
искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за установяване на дължимост на
цена на доставена в периода м.05.2019г-м.04.2021г. в имот –апартамент 38, бл. ****,
ул. „****“, гр. София топлинна енергия, мораторно обезщетение върху нея за периода
15.11.2019г-10.10.2022г. и цена на услугата "дялово разпределение“ за периода
м.09.2019г. до м.08.2021г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА установено, че Б. С. С. с ЕГН ********** и адрес в гр. София,
ж.к. Младост-2“, бл. **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“23Б следните суми:
1184,21 лева-главница за цена на доставена в апартамент 38, бл. ****, ул.
„****“, гр. София топлинна енергия за периода м.05.2019г-м.04.2021г.
4
208,16 лева - мораторно обезщетение за периода 15.11.2019г-10.10.2022г. за
забава в плащането на главницата от 1184,21 лева за цената на доставената ТЕ
3,58 лева- цена за услугата „дялово разпределение“ за периода м.09.2019г. до
м.08.2021г.
За които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
57938/2022г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в останалите му обжалвани отхвърлителни
части.
ОСЪЖДА Б. С. С. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД 23,39 лева-
разноски по ч.гр.д. 57938/2022г. на Софийски районен съд (заповедното производство),
както и 699,74 лева-раноски за две инстанция в исковото производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5