РЕШЕНИЕ
№ 2591
гр. Бургас, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120105462 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от С. Г. К. срещу Прокуратура на РБ, иск за осъждане на
ответника за заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни тревоги, стрес, претърпени вследствие на
нарушение на разумния срок по чл. 6 пар. 1 от КЗПЧОС по ДП № 248/2018 г., по описа на
РП – Бургас, продължило шест години, ведно със законна лихва от предявяване на иска -
08.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2б от
ЗОДОВ.
Твърди се, че ищецът и трето лице са сключвали договор за застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ за собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № ****. Сочи се, че през 2018 г. след настъпило ПТП и предявена застрахователна
претенция от ищеца, застрахователят е уведомил същия, че в информационния му масив не
съществува застрахователен договор за този автомобил. Изложено е, че третото лице е
присвоявало парите от застрахователните премии, дадени му от ищеца, без да подаде
информация и да ги изплати на застрахователя. Посочва се, че на 10.08.2018 г. по случая е
образувано ДП № 248/2018 г. на РП – Бургас /вх. № № 2532/2018 г./, което е било прекратено
от наблюдаващия прокурор, но върнато за разследване от съда. Подържа се, че
продължилото шест години наказателно производство, висящо и към момента на
предявяване на иска, е нарушило разумния срок, с което е накърнило ищеца, в качеството му
на пострадал от престъпление, като му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни тревоги, стрес.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-
1
деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорват се твърденията на ищеца, че воденото досъдебно производство е забавено, а в
условията на евентуалност е оспорена причинната връзка между забавянето и твърдяните
неимуществени вреди. Оспорва се и размера на претенцията, като се твърди, че
справедливостта не обуславя обезщетение в толкова завишен размер. Оспорва се и
претендираната законна лихва, считано от предявяване на иска, като се твърди, че същата се
дължи от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, а ищецът не ангажира доказателства за влизането му в сила.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск. Депозирана е писмена защита от 18.11.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 14.11.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщени са по делото материалите по ДП №248/2018г., по описа на РП – Бургас.
От същите е видно, че досъдебното производство е образувано на 10.08.2018г. за
престъпление по чл.209, ал.1 НК. По досъдебното производство са извършени следните
действия:
На 02.10.2018 г. разследващият полицай възложил отделни действия по разследване в
друг съдебен район.
В дните - 08.10.2018 г., 10.10.2018 г.,18.10.2018 г., 25.10.2018 г. и 19.11.2018 г., са
разпитвани по един свидетел на ден.
На 15.02.2019 г. е съставен протокол за доброволно предаване на книжа, между
разследващия полицай и С. К..
На 15.02.2019 г. е назначена графическа експертиза.
На 27.02.2019 г. по делото е постъпил отговор от НОИ, ведно със справка са трудови
договори па лицето Д..
С постановление от 04.04.2019 г. за оказване па съдействие от други органи на МВР
разследващия полицай изискал да се установи дали има други неприключили преписки или
досъдебни производства по жалби на граждани срещу И. И. С..
На 05.04.2019 г. от разследващия полицай е изготвено постановление за нуждите на
разследването И. С. да представи всички застрахователни полици /в оригинал/ по сключени
застраховки „Каско“ по отношение л.а. *** с посочен ДК номер с клиент С. Г. К. за периода
2016 г. - 2017 г. На 07.05.2019 г. е изпратен отговор от изпълнителният директор на ЗК
„Евроинс“.
На 09.04.2019 г. е съставен протокол за доброволно предаване на книжа, между
разследващия полицай и С. К..
На 18.04.2019 г. е изготвено писмо до началника на ОДМВР- Бургас за нуждите на
разследването да бъде извършена справка дали срещу лицето С. има неприключили
преписки. На 19.07.2019 г. е постъпила по делото.
На 21.06.2019 г. от разследващия полицай е изготвено писмо до началника на 04 РУ-
Бургас относно призоваването на св. Д.. Връчена на 26.06.2019г. на майка й.
На 26.06.2019 г. е разпитан един свидетел.
2
На 03.07.2019 г. е изготвена докладна записка за невръчена призовка на С., според
живущ във входа, лицето от около две години не ползвало този офис.
На 03.07.2019 г. е разпитан един свидетел.
На 04.07.2017 г. е разпитан като свидетел С..
На 09.07.2019 г. е назначена графична експертиза на почерк. На 37.08.2019 г. същата
била изготвена.
На 09.08.2019 г. от разследващия полицай е изготвен доклад до наблюдаващия
прокурор, на осн. чл.203, ал.4 от НПК.
С постановление от 14.10.2019 г. прокурор Г. върнал ДП на разследващия полицай с
указания да бъде проведена очна ставка между св. С. и св. К..
На 20.11.2019 г. е изпратено писмо до председателя на комисията по финансов
надзор, във връзка с разследването да бъде предоставена шформация имало ли е издаден
лиценз за извършване на дейност като застрахователен брокер на посочените дружества и
физически лица. На 09.12.2019 г. е постъпил отговор.
На 21.11.2019 г. е извършена очна ставка между св. К. и св. З..
На 30.12.2019 г. от разследващия полицай е изготвен доклад до наблюдаващия
прокурор на осн. чл.219, ал.З от НПК.
На 26.02.2020 г. по делото е постъпила молба от пострадалия К. с искане за бъде
разпитан управителя на Е. Ж. и управителя на сектор „Ликвидации“ на същата агенция в
Б***.
С постановление от 27.02.2020 г. прокурор Г. дал указания да се проведе разпит на
лицето К. Ж., да се изиска от ЗК „Евро Ине“ всички документи касаещи фактите изложени
от св. Ж..
С постановление от 11.03.2020 г. прокурор Г. обединил към ДП № 248/2018 г. на
ОДМВР - Бургас, вх.2530/2018 г. и пор. 2580/2018 г. на БРП, преписка № 2241/2020 г. по
описа на БРП, тьй като налице били данни за един и същи извършител на деянието — С.,
двата случая обуславяли едно продължавано престъпно деяние.
На 16.04.2020 г. от разследващия полицай е изготвен доклад на осн. чл.203, ал.4 от
НПК.
На 14.07.2020г. по делото е постъпила молба от адв. К. пълномощник на пострадалия
К. с искане да бъдат предприети действия за приключване на делото в разумен срок, тъй
като производството продължавало повече от две години.
С постановление от 25.05.2021 г. прокурор Д. Г. дал указания да се установи каква е
причината за разминаване между застрахователната стойност на застрахователните
обезщетения и заплатеното от Я. Ж., да се установи кои лица са подписали посочените
полици, да се установи кой представлява „Ди Ер Брокер“ ООД и др.
На 06.08.2020 г. е разпитан един свидетел.
На 28.09.2020 г. е разпитан един свидетел.
На 04.11.2020 г. е изпратено писмо до „БОРИКА“ АД с искане на информация за
извършване на транзакция на 07.12.2018 г.
На 20.07.2020 г. е разпитан един свидетел.
На 24.07.2020 г. е изпратено писмо до ЗД „Евроинс“ за нуждите на разследването да
бъде предоставена информация относно данните на техен служител К. К.
На 26.07.2021 г. е разпитан един свидетел.
На 23.08.2021 г. от разследващия полицай е изпратено писмо да ЗАД „Булстрад Виена
3
иншурънс груп“ във връзка с разследването да бъде предоставена информация за заплатени
вноски по посочени в писмото полици.
На 01.09.2019 г. от разследващия полицай е изготвен доклад до наблюдаващия
прокурор, на осн. чл.219, ал.1 от НПК.
На 22.10.2020 г. е изпратено писмо до ЗД „Евроинс“ за нуждите на разследването да
бъде предоставена информация заявявани ли са щети от И. С., в качеството му на
застрахователен посредник.
На 11.12.2020 г. от разследващия полицай е изготвен доклад на осн. чл,219, ал. 1 от
НПК.
На 10.06.2021 г. е размитан един свидетел.
На 11.06.2021 г. е разпитан един свидетел.
На 11.06.2021 г. е назначена графологична експертиза на почерк и подпис. Същата
била изготвена на 09.08.2021 г.
На 14.06.2021 г. по делото е постъпило писмо от ЗК „Булстрат“, относно посочени
застрахователни полици, същите били прекратени поради неплащане на поредна вноска от
застрахователна премия.
На 15.11.2021г. по делото постъпило заявление от адв. К. - пълномощник на
пострадалия К. с искане да бъдат предприети ефективни действия за приключване на
разследването в разумен срок, тъй като разследването продължавало вече повече от 3
години.
С постановление от 10.03.2022 г. прокурор Д. Г. дал указания да се изпълнят
указанията, дадени с постановление от 25.05.2021 г., при необходимост да бъде назначена
счетоводна експертиза.
На 29.04.2022 г. от разследващия полицай е изготвен доклад, на осн. чл.203, ал. 1 от
НПК.
С постановление от 30.05.2022 г. прокурор Св. С. дала подробни указания какви ПСД
да бъдат извършени, както и кои свидетели да бъдат разпитани.
На 10.06.2022 г. е разпитан един свидетел.
На 14.07.2022 г. е назначена допълнителна графологична експертиза на почерк.
Същата била изготвена на 09.08.2022 г.
На 30.08.2022 г. е изпратено писмо до ЧСИ Т. М. - Б*** за нуждите на разследването
да бъде предоставена справка по изпълнително дело с длъжник И. С. и взискател С. К.. На
07.09.2022 г. е изготвена справка от ЧСИ М..
На 14,09.2022 г. разследващия полицай изготвил доклад на осн. чл.219 от НПК.
С постановление от 29.11.2022 г. наблюдаващият прокурор върнал ДП и приложен
проект на постановление за привличане на обвиняем поради неяснота в същото относно
правната квалификация, механизма на извършване, също така не били изпълнени
указанията, дадени в предходни постановления за разпит на св. Ж., св. К., св. М..
На 15.12.2022 г. е разпитан един свидетел.
На 27.01.2023 г. е разпитан един свидетел.
На 08.02.2023 г. е разпитан по делегация един свидетел.
На 01.03.2023 г. от разследващия полицай е изготвен доклад до наблюдаващия
прокурор, на осн. чл.203 от НПК.
С постановление от 12.05.2023 г. наблюдаващият прокурор върнал ДП на
разследващия полицай след поредна доказателствена проверка на събраните по делото
4
материали намерил, че липсвали достатъчно доказателства.
На 16.06.2023 г. материалите ш> разследването били предявени н К. и повереникът
му.
С постановление от 10.07.2023 г. наблюдаващият прокурор не
уважил направените искания, бележки възражения на повереника,
направени при предявяване на разследването,' като неоснователни.
На 25.07,2023 г. е изготвено заключително мнение от разследващия
полицай ДП да бъде изпратено па прокурора за прекратяване на оси. чл.24, ал.1, т.1 от
НПК.
С постановление от 04.10.2023 г. наблюдаващиятт прокурор прекратил наказателното
производство по делото на осн., чл.243, ал.1, т.1, вр, чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липсата
на доказателства за извършено престъпление от общ характер.
На 27.10.2023 г. препис от постановлението получил С. К..
На 03.11.2023 г. е постъпила жалба срещу постановлението от 04 Л 0.2023 г. за
прекратяване на наказателното производство от повереника на пострадалия К..
С разпореждане от 08.11.2023 г. по ЧНД № 4562/2023 г. на РС-Бургас съдия Т. М.
прекратил производството по делото и го изпратил на РП-Бургас, тъй като по ДП липсвали
доказателства за връчен препис от постановлението за прекратяване на наказателното
производство на другият пострадал Я. Ж., който също имал право на жалба.
На 08.11.2023 г. делото било върнато на РП-Бургас. На 08.12.2023 г. препис от
постановлението от 04.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство бил връчен
на пострадалия Ж.. Делото било изпратено отново на PC - Бургас.
С определение от 31.01.2024 г. по НЧД № 51 /2024 г. по описа на PC - Бургас съдия Т.
М., на осн. чл.243, ал.6, т.З от НПК отменил постановлението от 04.10.2024 г. за
прекратяване на наказателното производство и върнал делото на прокурора с указания за
извършване на допълнителни действия по разследване и необоснованост на прокурорското
постановление.
На 12.02.2024 г. по делото постъпил частен протест срещу определението на съда от
31.01.2024 г.
С определение от 08.03.2024 г. по ВНЧД № 215/2024 г. по описа на ОС — Бургас
съдът със съдия - докладчик К. Г. потвърдил определението от 31.01.2024 г. на PC - Бургас,
като правилно и законосъобразно и делото било върнато на РП - Бургас.
Приобщен към делото е констативен протокол на ИВСС от 19.07.2024 г.
На 09.09.2024 г. е приет самоотвод на наблюдаващия прокурор.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю. Й., от
чийто показания се установява, че забавянето на процесното наказателно производство
видимо е повлияло на нервите на ищеца, като колеги често го питали какво се случва
непрекъснато, както и е останал без лек автомобил и понякога се е налагало свидетелят да
услужва на ищеца със собствения си автомобил. Установява се, че ищецът непрекъснато е
бил в напрежение какво ще се случи с производството /л. 34 от делото/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ. За успешното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да установи, че е пострадал от престъпление, по което е образувано твърдяното
наказателно производство, че същото се разглежда извън разумния срок и това е в пряка
5
връзка с описаните в исковата молба неимуществени вреди по вид и размер. Ответникът
следва да установи всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, в това
число, че наказателното производство е останало в рамките на разумния срок.
Дали е спазено изискването на разумния срок е въпрос на конкретна преценка за
всеки конкретен случай. Така, възможно е при преценка на релевантните обстоятелства в
едни случаи на производства с по-голяма продължителност да се счете, че разумният срок е
спазен, а в други – с по-малка продължителност да бъде счетено, че не е спазен.
Тази преценка се извършва въз основа на съвкупната преценка на обстоятелствата по
чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, според който при разглеждане на делото по този текст, следва да
бъдат взети предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
С оглед качеството на ищеца в наказателния процес – пострадал от престъпление, за
начало на разумния срок следва да се приеме моментът на образуване на наказателното
производство, а за край – приключването му с окончателен акт на компетентен орган.
Неоснователно е застъпената в писмената защита на ищеца теза, че началният момент на
разумния срок следва да е подаването на сигнала, респ. предварителната проверка,
доколкото от прокуратурата не може да се търси отговорност по чл. 2а от ЗОДОВ за дейност,
която не е наказателно-процесуална, а такава се осъществява само в хода на вече образувано
наказателно производство. Вредите претърпени от действията на съответните компетентни
органи преди образуване на наказателното производство, подлежат на обезщетяване в
производство и пред съд различни от настоящите. В случая, за релевантен период следва да
се приеме периодът от образуване на досъдебното производство – на 10.08.2018 г., до
приключването на устните състезания по настоящото дело – на 12.11.2024 г., до който
момент наказателното производство е още висящо и последното извършено по него
действие е отвод на наблюдаващия прокурор. Следователно общата продължителност на
производството към момента на приключване на устните състезания е над шест години, при
приспадане на срока на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците. Неоснователно е становището застъпено от
ответника в писмената защита, че срокът, в който наказателното производство се е намирало
в съдебна фаза следва да бъде приспаднат от общата продължителност на производството,
тъй като прокуратурата отговаря не само за своя забавена законосъобразна наказателно-
процесуална дейност, но и за незаконосъобразна наказателно-процесуална дейност, която
също е довела до забавяне. В случая, съдът е отменил постановление за прекратяване на
досъдебното производство, поради неговата незаконосъобразност. Следователно, същото не
е следвало изобщо да бъде прекратявано, като преминаването на процеса в съдебна фаза се
дължи изцяло вследствие незаконосъобразно поведение на ответника, респ. срокът, в който
производството е било в съдебна фаза следва да се зачете при преценка на общата
продължителност на накзателното производството.
На следващо място, съобразно чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, следва да бъде отчетена
сложността на наказателното производство, тоест предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност. В случая, от гледана точка на предмет и фактическа
сложност, досъдебното производство е образувано за едно единствено престъпление по чл.
209 от НК и в същото не са изследвани значителни по вид и обем факти. От гледна точка на
правната сложност в производството не се е налагало прилагането на нов закон, не са
решавани въпроси за подследственост и подсъдност, не се е налагало тълкуване на
международни договори и не са разследвани усложнени форми на престъпна дейност, като
многостепенност в подбудителство и помагачество. По отношение на сложността на
процедурата, в производството не са изследвани множество деяния, не са разпитвани
многобройни свидетели и не са събирани множество доказателства значително
надвишаващи обичайните случаи на производства от този тип, както и не са осъществявани
6
съдебни поръчки в чужбина. Следователно делото не е представлявало нито фактическа,
нито правна сложност.
По отношение на поведението на страните и на техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса, по настоящото дело липсват данни за
създаване на пречки, забавящи разследването от участниците в досъдебното производство,
извън ответника. Видно от материалите в досъдебното производство е, че предполагаемият
извършител на престъплението е неколкократно призоваван и разпитван – на 19.02.2018 г.,
на 04.07.2017 г., 21.11.2019 г., като не се установява някакво негово поведение /напр.
укриване/ или на друг участник в процеса, което да е довело до забавянето му /при отчитане,
че предполагаемият извършител не е длъжен да съдейства за ускоряване на производството
за собственото си осъждане/. Не се установява и такова поведение от страна на пострадалия
– ищец по настоящото дело, а обратно същият неколкократно е апелирал за ускоряване на
процеса – на 26.02.2020 г., на 14.07.2020 г., включително чрез сигнал до ИВСС.
Следователно не са налице обективни фактори, забавящи процеса вследствие
недобросъвестно процесуално поведение на участниците в процеса, извън ответника.
По отношение на поведението на компетентните органи, от материалите по
досъдебното производство е видно, че писмените и гласните доказателства са събирани през
сравнително не малки периоди от време, при многобройни искания за продължаване на
процесуални срокове, в течение на години, включително едва след иницииране на
събирането им от пострадалия в процеса, при положение, че голяма част от тях е могло, при
добра организация да бъдат събрани в по-ранен етап и наведнъж, още при първото
докладване от разследващия орган. Това от своя страна е довело до забавяне назначаването
на експертизи. На 04.10.2023 г. досъдебното производство е било прекратено и след
обжалването му е върнато отново на досъдебна фаза поради пропуск да се връчи
постановлението за прекратяване и на другия пострадал от престъплението, което
допълнително забавя производството. С определение от 31.01.2024 г. на
първоинстанционния съд, прекратеното досъдебно производство е върнато за допълнително
разследване, с констатация за необоснованост на постановлението за прекратяване и с
индиция за неотстранени противоречия в показанията на свидетели, което предполага
извършване на допълнителни действия по разследване – очна ставка. Вместо тези
недостатъци в доказателствения материал, дължащи се на процесуален пропуск на
ответника да бъдат отстранени, последният е подал протест срещу определението на съда, с
което допълнително е забавил производството, при все повече, че определението на
първоинстанционния съд е потвърдено от въззивна инстанция със същите мотиви. С оглед
гореизложеното се налага изводът, че при по-добра организация и експедитивност
действията по разследване, осъществени в рамките на над шест години са могли да бъдат
извършени на по-ранни етапи и да бъдат възложени едновременно, вместо действие по
действие. Същевременно липсват данни по делото за временно натрупване на голям брой
дела и своевременно предприети от ответника действия за преодоляване на извънредната
ситуация, което би смекчило отговорността му.
С оглед гореизложеното и преценявайки всички критерии установени в чл. 2б ал. 2 от
ЗОДОВ - в конкретния случай е липсвала фактическа и правна сложност на производството,
не е осъществявано процесуално поведение на участниците в процеса, довело до забавяне на
производството, като същевременно е налице забавяне в дейността на ответника,
настоящият състав достига до извод за наличие на нарушен разумен срок.
По изложените съображения и като съобрази и трите критерия по делата Engel and
others v. the Netherlands; Ezeh and Connors v. the UK; Campbell and Fell v. the United Kingdom
на Европейския съд по правата на човека, възприети и в Тълкувателно решение №
4/06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, и в чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, съдът приема
искът за установен по основание.
Съгласно чл. 51 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
7
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като
се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на наказателното
производство; характерът и тежестта на престъплението, от което ищецът се явява
пострадал; личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните
последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964
год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е
възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-
ниско.
В случая бе установено, че общата продължителност на производството до
приключване на устните състезания е продължило необосновано дълго време, при
възможност множество осъществени към този момент действия по разследване на бъдат
извършени в по-ранен момент. Същевременно обаче, следва да бъде отчетено, че ищецът
търпи неимуществени вреди от престъпление, което макар и тежко, не е от естеството да
създаде толкова висока интензивност на негативните преживявания, както например някой
престъпления против личността /напр. при изнасилването, пострадалата търпи значителни
вреди, в сравнение с процесното престъпление по чл. 209 от НК, изразяващо се в плащане
на сравнително малка застрахователна премия на мним брокер по застраховка „Каско/. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че забавянето на процесното
наказателно производство видимо е повлияло на нервите на ищеца, като колеги често са го
питали какво се случва непрекъснато, както и е останал без лек автомобил и понякога се е
налагало свидетелят да услужва на ищеца със собствения си автомобил. Установява се, че
ищецът непрекъснато е бил в напрежение какво ще се случи с производството. Като взе
предвид възможната заинтересованост на свидетеля – приятел на ищеца, съдът дава вяра на
депозираните от него показанията, тъй като същите са основани на непосредствени
впечатления.
Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца са
произтекли логични и обичайни морални страдания, които следва да бъдат репарирани от
ответника. Същите произтичат от непрестанното очакване, в продължение на шест години,
компетентните органи да извършат всички необходими и възможни действия по
разследването и производството да приключи с окончателен акт, независимо дали това е
прекратяване на наказателното производство или осъдителна, или оправдателна присъда.
Същевременно обаче, претендираният от ищеца размер на обезщетение от 6000 лева, не
отговаря на изискванията за справедливост и съизмеримост на претърпените
неимуществени вреди. Такъв размер на обезщетение би бил оправдан за лице, което е било
незаконно обвинено в престъпление и чийто страдания и нервно напрежение от опасността
да бъде погрешно осъдено и настанено в затвор са несъпоставими с вредите, които
пострадалият в случая търпи от несвоевременното приключване на производство, в което се
разследва мним брокер, на който ищецът е дал сравнително малка по стойност сума за
заплащане на застрахователна премия. При все повече, че плащането на мним кредитор,
поражда правните последици, които биха били породени от плащането на кредитора, което
по същество означава, че независимо от престъплението по чл. 209 от НК, за ищеца все пак е
възникнало право на застрахователно обезщетение. С оглед това и предвид обстоятелството,
че при неспазване на разумния срок, пострадалия търпи вреди единствено от ненавременно
полученото възмездие, съдът приема, че с оглед не малкия срок на продължилото
наказателно производство и икономическата обстановка в страната /обезценяването на
парите/, справедливото обезщетение в случая следва да бъде определено в размер от 2000
лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този
размер – отхвърлен.
Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законна лихва от предявяване на
иска, до окончателното изплащане на задължението. Неоснователно е направеното в
8
отговора на исковата молба възражение относно началния момента на лихвата за забава – от
придобиване на стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, тъй като в случая се касае до задължение за деликтно обезщетение, при което
ответникът е изпаднал в забава от момента на осъществяването на деликта. По настоящото
дело бе установено, че фактическият състав на деликта е осъществен, респ. изискването за
разумен срок е нарушено, поради което задължението за лихви следва да бъде присъдено,
съобразно поискания в исковата молба начален момент.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, за които са представени доказателства. По
делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 10 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева. Предвид това, съдът следва да се
произнесе по своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Като разгледа възражението и
съобрази, че претендираното възнаграждение е в минимален размер, съдът приема, че
същото неоснователно. Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 303,30 лева, представляваща направените по делото
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. **
да заплати на С. Г. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** сумата от 2000 лева /две
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни тревоги, стрес, претърпени вследствие на нарушение на разумния срок по чл. 6
пар. 1 от КЗПЧОС по ДП № 248/2018 г., по описа на РП – Бургас, продължило шест години,
ведно със законна лихва от предявяване на иска - 08.08.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
2000 лева, до предявения от 6000 лева, на основание чл. 2б от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. **
да заплати на С. Г. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** сумата от 303,30 лева
/триста и три лева и тридесет стотинки/, представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка с титуляр
ищеца – IBAN *******.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9