Решение по дело №1326/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 437
Дата: 20 декември 2023 г. (в сила от 20 декември 2023 г.)
Съдия: Даниела Врачева
Дело: 20231000601326
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева

Г. Ушев
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 380 от НПК, вр. чл. 71 от ЗАНН.

Образувано е по предложение от апелативния прокурор на Софийска
апелативна прокуратура за възобновяване на АНД № 759/2023г. по описа на
РС-Кюстендил, 12-ти състав, приключило с Решение № 231/03.08.2023г. на
РС-Кюстендил.
Според апелативния прокурор на САП, постановеното решение на РС-
Кюстендил е незаконосъобразно спрямо лицето Т. Д. Н. поради отсъствие на
кумулативното изискуемата предпоставка по чл.78а, ал.1, б. „б“ от НК,
доколкото същият е бил осъждан за престъпление от общ характер. Посочва
се, че Н. е реализирал състава на престъплението по чл.191, ал.2 от НК
/предмет на АНД №759/2023 г. на РС-Кюстендил/ от 04.04.2021 г. до
28.10.2021г., като тогава видно от свидетелството му за съдимост същият не е
бил реабилитиран по едното от общо двете му предходни осъждания. В тази
връзка се цитира осъждането му със споразумение на РС- Кюстендил по
НОХД № 253/2020 г. за престъпление по чл.129, ал. 2 във вр. с чл. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 НК, за което му е определено наказание „пробация”, изтърпяно
едва на 12.08.2021 г. Счита се, че при това положение Н. не е бил
реабилитиран за предходното си осъждане, като по време на изтърпяването на
постановеното по него наказание „пробация“ е започнал реализирането на
деянието по чл. 191, ал.2 от НК. Намира, че предвид изтъкнатата причина
изначално е съществувала пречка за внасяне от прокуратурата на делото в
РС-Кюстендил с постановление по реда на чл.375, вр. чл.78а от НК, с което
предлага на съда да освободи лицето от наказателна отговорност,
респективно РС-Кюстендил не е следвало да разглежда делото по този ред и
да освобождава обвиняемия Н. от наказателната отговорност. Подчертава се,
1
че това не се явява новооткрито обстоятелство след влизане в сила на
решението на РС-Кюстендил, като прокуратурата и съдът са били
информирани за предходната съдимост на Н. и дори сами са констатирали
това в постановените от тях актове, но въпреки това са приложили
неправилно института на чл.78а от НК и по този начин са допуснали
нарушение на материалния закон.
С оглед на наведените доводи се предлага да бъде възобновено
административно-наказателното производство по АНД №759/2023 г. по описа
на РС-Кюстендил, по което с решение 231/03.08.2023 г. на РС-Кюстендил
обвиняемите Т. Д. Н. и Р. Б. Н. са признати за виновни в извършването на
престъпление по чл.191, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК и на основание чл.78а,
ал.1 НК са освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като делото бъде
върнато на РП-Кюстендил за изготвяне на законосъобразен акт.
В съдебно заседание пред състава на АС-София представителят на
обвинението поддържа направеното предложение по изложените в него
доводи.
Административно наказаните лица Т. Д. Н. и Р. Б. Н., редовно
призовани, не се явяват.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Предложението за възобновяване на производството по АНД
№759/2023 г. по описа на РС-Кюстендил е процесуално допустимо, тъй като е
подадено от компетентен орган по чл.380, ал.1 от НПК, в установения в
закона срок, визиран в разпоредбите на чл.380, ал.1 от НПК, вр. чл.71 от
ЗАНН. Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
Досъдебно производство № 402/2023г. по описа на РУ-Кюстендил е
образувано на 02.06.2023г. по реда на чл.212, ал.1 НПК за това, че от
началото на 2021 г. до 02.06.2023 в гр. Кюстендил, без да е сключил брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст,
а именно С. Т. Г. от гр. Кюстендил престъпление по чл.191, ал.1 НК.
На 15.06.2023 г. Т. Д. Н. и Р. Б. Н. са привлечени като обвиняеми за
това, че от 04.04.2021г. до 28.10.2021г. (датата, на която лицето от женски пол
е навършило 16 г.) в гр. Кюстендил в съучастие като съизвършители
улеснили непълнолетно лице от мъжки пол Д. Т. Д. с ЕГН ********** и лице
от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст С. Т. Г. с ЕГН
********** да заживеят съпружески без да са сключили брак като са им
предоставили стая за живеене и финансови средства — престъпление по
чл.191, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК.
На 17.07.2023г. прокурор от РП-Кюстендил е внесъл делото в РС-
Кюстендил с постановление по чл.375 от НПК, с което предлага на съда да
освободи двете горепосочени обвиняеми лица от наказателна отговорност,
като им наложи административно наказание при условията на чл.78а от НК.
Било образувано АНД №759/2023г. по описа на РС-Кюстендил, което
приключило с Решение № 231/03.08.2023 г., с което Т. Д. Н. и Р. Б. Н. били
признати за виновни по въведеното срещу тях обвинение и на основание
чл.78а от НК, налагайки им административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
За да постанови посочения съдебен акт, РС-Кюстендил е ползвал
2
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в частност
приложената на л. 27 справка на съдимост на обвиняемия Т. Н.. Видно от
нея, същият е осъждан, както следва: с присъда от 26.11.2002 г., влязла в сила
от 27.12.2002 г., по НОХД № 605/2002 по описа на РС-Кюстендил е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 във
вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от
3 години; със споразумение № 100/29.07.2020 г. влязло в сила на същата дата,
по НОХД № 253/2020 г. по описа на РС-Кюстендил, с което е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 НК, като му е определено наказание „пробация” за срок от една
година със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни
пробационни срещи с пробационен служител” с продължителност една
година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно.
Наказанието по последното осъждане на Н. е изтърпяно на 12.08.2021 г.
С оглед на това се установява, че за Т. Н. била настъпила реабилитация
по право на осн. чл.86, ал. 1, т.1 от НК само за първото му осъждане - по
присъда от 26.11.2002 г., влязла в сила от 27.12.2002 г., по НОХД № 605/2002
по описа на РС-Кюстендил. От материалите по делото е видно, че Н. е
започнал извършването на деянието по чл. 191, ал. 2 от НК на 04.04.2021 г.,
предмет на АНД № 759/2023г. по описа на РС-Кюстендил, приключило с
проверяваното решение, когато все още е изтърпявал наказанието си
„пробация“ по осъждането му за престъпление от общ характер със
споразумение № 100/29.07.2020 г. по НОХД № 253/2020 г. по описа на РС-
Кюстендил /изтърпяно е на 12.08.2021 г./
АС-София споделя доводите на апелативния прокурор на САП,
изложени в искането за възобновяване, че при постановяването на решението
си, РС-Кюстендил е допуснал съществено нарушение на материалния закон
по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, тъй като е приложил института на чл.
78а от НК спрямо Т. Н., без да са налице материалноправните предпоставки
за това. Решаващият съд не е съобразил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „б“
от НК, според която се изисква деецът да не е осъждан за престъпление от
общ характер. Осъждането на Н. с цитираното по –горе споразумение на РС-
Кюстендил, за което не е бил реабилитиран, е било пречка за внасянето от
прокуратурата на делото в РС-Кюстендил с постановление, с което предлага
на съда да освободи Т. Н. от наказателна отговорност, респ. РС-Кюстендил не
е следвало да разглежда делото по този ред и да освободи същия този
обвиняем от наказателна отговорност, предвид констатацията му за
предходната му съдимост.
Осъждането на Н. със споразумение на РС-Кюстендил е било известено
както на прокурора, така и на решаващия съд при взимане на решението по
делото, доколкото са разполагали със справката му за съдимост, в която
коректно е била отразена тази информация. В този смисъл, това не се явява
новооткрито обстоятелство, като в случая е допуснато нарушение на
материалния закон както от прокурора, който е инициирал провеждането на
диференцираното производство по чл. 375 и следв. от НПК, така и от РС-
Кюстендил, провеждайки такова и постановявайки Решение №
231/03.08.2023г. по АНД № 759/2023 г., без да са били налице основанията за
това.
Що се отнася до освободената от наказателна отговорност Р. Н., за нея
действително са били налице всички изискуеми материалноправни
3
предпоставки по чл. 78а от НК, но понеже осъщественото от нея деяние е
при условията на съучастие с Т. Н., за когото те не са налице, е недопустимо
прокурорът да внесе предложение за освобождаването от наказателна
отговорност само спрямо за нея. При това положение, следва да се изготви
законосъобразен акт от прокурора, като впоследствие съдът би могъл да
приложи с присъдата чл. 78а от НК само по отношение на Н..
Всичко изложено по-горе обуславя изводът за основателност на
предложението на АП-София за възобновяване на производството по АНД №
759/2023г. по описа на РС-Кюстендил, 12-ти състав – налице е
незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а делото
да бъде върнато на РС-Кюстендил, който следва да упражни правомощията си
по чл. 377, ал. 1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 380, ал. 2 вр. чл. 425, ал. 1 от НПК,
съставът на Апелативен съд – София:
РЕШИ:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по АНД № 759/2023г. по описа на РС-
Кюстендил, 12-ти състав и ОТМЕНЯ Решение № 231/03.08.2023г.,
постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото на РС-Кюстендил за упражняване на правомощията му
по чл. 377, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4