№ ……………………………., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ
състав, в закрито заседание на 02.05.2018г.
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа докладваното от
съдията по заместване административно дело №1190/2018г. по описа на Административен съд – Варна,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.166 ал.4 от АПК във връзка с чл.405а ал.7 от
Кодекса на труда /КТ/.
В
жалбата на В.И.В. срещу постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, издадено на 07.03.2018г. от главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Варна, с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между В.И.В. в качеството му на работодател и П.Ж. Н. в
качеството му на работник, има искане за спиране на допуснатото по силата на КТ
предварително изпълнение.
За да
се търси защита по съдебен ред на чл.166 ал.4 от АПК срещу допуснатото по закон
предварително изпълнение трябва да е налице обжалване по съдебен ред на самия
административен акт. Жалбата на В.И.В. срещу цитираното постановление на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е постъпила в съда на 19.03.2018г. Цитираната
разпоредба препраща към ал.2 на чл.166 от АПК, в който е казано, че
предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда при всяко положение на
делото до влизане в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
При
извършена от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка
на 13.02.2018г. е установено, че П.Ж. Н.е престирал труд в
полза на В.И.В. на строителен обект: жилищна сграда, находяща се в гр.Варна,
кв.Аспарухово, с.о.“Боровец-север“ в ПИ 10135.5401.2580.
Самият В.И.В.
е собственик на посочения имот по силата на нотариален акт №16 том ІІ рег.№5605
дело №189/2016г. От приложените към административната преписка обяснения на
лицата, присъствали на обекта на 13.02.2018г. става ясно, че собственикът е
решил да направи ремонт на сградата с идентификатор 10135.5401.2580.3, съгласно
скица №15-429237/30.08.2016г. на СГКК – Варна, за която има издадено разрешение
за строеж №64 от 02.06.1988г., находяща се в имота му. Във връзка с това,
собственикът на къщата чрез зет си П. И. П.е наел бригада, ръководена от В. С.
Г., който преди няколко месеца е имал фирма „ВАС СТИЛ“ ЕООД с БУЛСТАТ *********
със седалище гр.Варна. Сред доведените от В. С. Г. работници на строителния
обект е бил и П.Ж. Н., който факт се
потвърждава от техните декларациите от 13.02.2018г.
В
разбирането си за съдържанието на понятието „вреда“ по смисъла на чл.166 ал.2
от АПК, административните съдилища включително ВАС в своята практика не се ограничават само до
имуществена загуба, а разглеждат вредата в контекста на цялостното въздействие,
което предварителното изпълнение би имало върху правната сфера на оспорващия.
Следователно, значителна и трудно поправима вреда би могло да означава голяма
не само по размер, но и по значение за оспорващия вреда, която би му коствала
много усилия и голямо напрежение, което може да се отрази на психическото и
физическото му здраве. /виж. стр.1116 от „Систематичен коментар. Проблеми на
правоприлагането. Анализ на съдебната практика“ от съдии от ВАС, ИК „Труд и
право“ 2013г./. В практиката на ВАС в значителната си част изхожда от
разбирането, че съдът може да допусне спиране на предварителното изпълнение,
само когато оспорващият „установи накърняването на особено важен интерес,
противопоставим на значимите права, които законът охранява“ /определение №4201
от 24.03.2011г. по адм.д.№3614/2011г. на ВАС, 5-чл. състав/ или когато
„защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на
обществения интерес и да го преодолее“ /определение №7744 от 02.06.2011г. по
адм.д. №6522/2011г. на ВАС, ІV отд./ или когато „докаже наличието на засягане
на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл.60
ал.1 от АПК“ /определение №2883 от
28.02.2013г. по адм.д. №2597 от 2013г. на ВАС, ІІ отд./. Така също „за да бъде
спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже
липсата на предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК /определение №5383 от
17.04.2013г. по адм.д. №3994/2013г. на ВАС, VІІ отд./.
Спирането
на допуснато предварително изпълнение представлява своево рода „обезпечителна
мярка“. Дори и когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, при
преценката дали вредата, която оспорващия ще претърпи от него е равна по
значимост и противопоставима на защитения обществен интерес, съдът следва да
вземе предвид дали приложения
доказателствен материал обуславя вероятна основателност на жалбата срещу
постановлението по чл.405а от КТ, включително дали са налице убедителни доказателства,
подкрепящи твърдения от административния орган факт на съществуващо трудово
правоотношение между жалбоподателя и П. Ж. Н.. С оглед на вероятната
основателност на жалбата, от доказателствата, приложени по делото става ясно,
че предварителното изпълнение на процесното постановление ще породи задължения
за жалбоподателя за заплащане на социални и здравни осигуровки, които биха
представлявали значителна вреда предвид факта, че е пенсионер, което от своя
страна би му коствала много усилия и голямо напрежение, което може да се отрази
на психическото и физическото му здраве с оглед на възрастта му.
Следователно,
налице е засягане на интерес на жалбоподателя, който е равен по значимост на
посочените в чл.60 ал.1 от АПК. Това обуславя необходимостта от спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между П.Ж. Н. и В.И.В.,
издадено на 07.03.2018г. от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна.
Воден
от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК във връзка с
чл.405а ал.7 от КТ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА допуснатото по силата на
чл.405а ал.7 от Кодекса на труда предварително изпълнение на постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 07.03.2018г. от
главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между В.И.В. в качеството му на
работодател и П.Ж. Н. в качеството му на работник.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
С оглед
на процесуална бързина, определението да се съобщи на жалбоподателя по телефона
на адв.К.К., а на ответника по факс: 052/61 29 46, за което да се направят
отбелязвания и да се приложи копираната разписка от изпращането.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: