О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
14.06.2019 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 14.06.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 2533 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Искането за назначаване на съдебно-
икономическа и за съдебно – техническа експертиза е основателно и следва да се
уважи с оглед изясняване на предмета на спора.
Следва да се назначат исканите
съдебно- счетоводна и съдебно – техническа експертиза с въпроси в исковата
молба.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
По
отправеното искане за служебно съединяване на дела по чл. 213 от ГПК, съдът
намира, че същото следва да се остави без уважение. Действително по цитираните
номера на дела страните са едни и същи, но същите касаят различни периоди и
плащания по различни фактури, за които се претендира неоснователно обогатяване.
Съединяването им в един процес би затруднило производството поради обема.
Искането
за допускане на два въпроса към съдебно-икономическата експертиза от ответника
е относимо и допустимо и следва да се уважи.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки в счетоводствата на двете
страни, да даде отговор на следните въпроси:
По
искане на ищеца:
а/Издадена
ли е от ответника фактурата, изброена като Доказателства N9 2 към настоящата
искова молба?
б/Платена
ли е тази фактура от ищеца, кога и с какви документи?
в/Да
се изчисли начислената във фактурата такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект Помпена станция „Капитан Петко Войвода" , ИТ № 2939033, и
да се посочи какъв е общият размер на платените по тези фактури суми за такса
пренос по ел. разпределителна мрежа до обект Помпена станция „Капитан Петко
Войвода" , ИТ № 2939033.
г/
Ако се приеме, че ищеца не дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение, а до обект средно напрежение - Помпена станция
„Капитан Петко Войвода", ИТ № 2939033, за периода 23.07.2015г. -
27.08.2015г., какъв е размера на недължимо платените от ищеца суми за такса
пренос за този обект за процесния период?
д/
Какъв е размера на законната лихва за забава в плащането на главницата в размер
на 1180лв. за периода от датата на извършеното плащане до датата на подаване на
исковата молба в съда.
По
искане на ответника:
1
.Как са остойностени отчетените в обект с ИНТ 2939033 количества ел.енергия за
процесния период?
2.Каква
е разликата в стойността на отчетените в обект с ИНТ 2939033 количества
енергията при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение
за процесния период?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца и 50 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок
следва да се представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена
Стоянова, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза със задача: вещото лице,
след като се запознае с доказателствата по делото, при необходимост извърши
проверка на място и навсякъде, където е необходимо, и да даде отговор на
следните въпроси:
1.
Къде се е извършвало през периода 23.07.2015г. - 27.08.2015г., измерването за
потребената от ищеца ел. енергия по процесиите фактури за обект Помпена станция
„Капитан Петко Войвода" , ИТ № 2939033, и по какъв начин се извършва това
измерване?
2.
В кой най-близък обект и електрическа уредба може да бъде поставено
измервателното средство, ако се приеме, че Електропровод „Венеция" 20 kV е
собственост на ищеца?
3.
Ако се приеме, че измервателното устройство следва да бъде поставено на ниво
Средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20
kV, дължи ли ищеца заплащане на пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ № 2939033, за съответния
период и в какъв размер?
4.
Налице ли са разходи от страна на ответника за предоставяне на услугата достъп
до ел. разпределителната мрежа?
5.
Чия собственост са: електропровод Венеция и подстанция "капитан Петко
войвода", съоръженията за защита и комуникация в същата и средствата за
търговско измерване на потребяваното през процесния период количество
ел.енергия?
6.Чия
собственост са кабелните електропроводи, с които ищеца е присъединено към закрита
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 KV?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на РС Стара Загора,
като в същия срок следва да се представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Димитър
Денев Димитров, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето
на депозита.
НАСРОЧВА делото за 20.09.2019
г. от 11.00 ч., за която дата да
се призоват страните и вещите лица след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 от ГПК.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени
са осъдителни искове по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД осъществява дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
През периода от 23.07.2015г. до
27.08.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило на ответното
дружество сумата 2356,19лв. по фактура №**********/31.08.2015г., представляваща
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", намираща
се в Община Тополовград.
По посочената фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочената по-горе от исковата молба
сума, е измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV
/киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода".
Счита,
че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно и
води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно действащата нормативна
уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена
на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя.
Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно
изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т.
6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз
основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл.
29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба относима
за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29,
ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния случай за Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", границата на собственост между преносното
или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод има
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД.
С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и
Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода".
Във връзка с изложеното по-горе
относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в
отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/; Извод „Рила"; Вик – Зимница; ПС Ханчето
Следва да се
отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН и ВИК ЕООД не заплаща такса за пренос до ел.
разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не е сторено.
Във връзка с това, от дружеството е
изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008r., с което отново изрично
посочват, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско
напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград,
като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е
изисква промяната:
-ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ 2939033
„ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ„КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което
уведомява, че следва да им се предоставят документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане е необосновано, тъй като
още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството е изпратило по отношение на
електропровод „Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ни е собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН,
ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не изпълнява задълженията си и
продължава да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение.
Намират за безспорно, че ищецът е
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА ", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на дружеството
от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в
капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти
се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и
предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството
ни. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше
уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода" , ИТ № 2939033, нямаше да бъде дължима и съответно - заплатена, а
дължима щеше да е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
средно напрежение. Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а
на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явява недължимо платена,
като платена без основание.
При това положение за дружеството ни
възниква правен интерес да предявим против „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за пренос
по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без
основание като за периода 23.07.2015г. до 27.08.2015г. сумата е в размер на 1
650лв.
Освен дължимата сума в размер на
1650лв., ответникът дължи и обезщетение в размер на законна лихва считано от
датата на плащане на недължимо платената сума - 05.09.2015г., до датата на
предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г., както следва:
-сумата 610лв. /шестстотин и десет
лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1650лв. по фактура
№**********-05.09.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда -
14.05.2019г.
Искането е да се постановите
решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да се осъди ответника „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумите както следва:
1. Сумата 1650лв. /хиляда шестстотин и
петдесет лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан
Петко Войвода", ИТ № 2939033, за периода 23.07.2015г. - 27.08.2015г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение по фактура №**********/31.08.2015г., от
общо платена сума за цена пренос в размер на 2356,19, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
2. сумата 610лв. /шестстотин и десет
лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1650лв. по фактура
№**********-05.09.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда -
14.05.2019г.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през
процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството
извършва дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10
от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се
издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния
снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006
г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия
член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане."
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е I измервателна точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане
в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта
на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените
мрежови услуги е издало фактурата, представена към исковата молба, стойността
на част от която съставлява исковата сума.
Действително, ищецът е клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла
на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа
енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността
„разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране
(съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§
1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия,
описана в процесната фактура, е остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен е фактът, че
присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е
извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ,
бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г., аналогично на
действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От
представените по делото писмени доказателства може да се установи, че
процесиите обекти са присъединени през 1995 г.
Видно е. че принципа, залегнал както
в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на
напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта !!!
Действително след присъединяването
на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал
искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво
средно напрежение.
Оспорват твърдението, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е
представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения -
ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по
преписката сочели, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на
ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално
заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса
на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо
изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни
писма е видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е
и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията
са за ел.провод 20 kVAC проводник 95 L-7180 м. и ел.провод20 kV откл. за ТП
проводник АС - 95 L-738 М, същите са били приложени и към писмо изх.№ 1748 от
23.10.2008 г.). За доказване на това обстоятелство представят цялата
коренспонденция по случая. Ищецът не е доказал правото си на собственост върху
присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за
остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена,
различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не са били
налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представя запис за
трафопостове, поради което и едва тогава стартира и цялата процедурата по смяна
на меренето. Меренето е сменено на 19.11.2015 г. (за справка вж. Констативен
протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на
договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 е посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е видно, че тя
отговаря на изискванията на ОУ или процесната сума е дължима, тъй като обектът
на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползва електроенергия ниско
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. След като е сключил
договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР
лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от
КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите
условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката,
по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос
на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на
поведение, съобразно които те са задължени да оформят и своите
търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните
отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега
действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и
утвърждава правилото че:
• потребителите
на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а
Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа
суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за
цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия
Ако се установи, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде
на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение. ВЪПРЕКИ ЧЕ КЪМ МОМЕНТА
НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ ОБЕКТЪТ Е ПРИСЪЕДИНЕН НА НИВО НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ, то
действително недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно
напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията на ищеца. Не е ясно
обаче как е изчислен размерът на тази претенция.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на възражението за
недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители,
присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение,
начислени за процесния период. Сумата по процесната фактура е основателно
начислени и дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Ищецът е претендирал присъждането на
мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума до датата на предявяване на
исковата молба в съда. Считат, че искът е неоснователен. Касае се за
задължения, които са без точно определен срок за изпълнение, поради което по
силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпада в забава от датата на
поканата. По делото липсват доказателства за отправена покана преди датата на
предявяване на иска, поради което и не може да се приеме, че до тази дата
ответникът е изпаднал в забава.
Претендирани са разноски.
Правната квалификация на предявения
иск за главница е чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случаи в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащането на сумата от 1650 лева, а задължение на ответника
е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането
й.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже изискуемостта на вземането
си т.е. в настоящия случай датата на получаване на сумата от 610 лева.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: