№ 11724
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110169217 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Г. В. Г..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 91, находящ се в гр. ........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 027, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 184, 24 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
21.11.2023 г.;
сумата 13, 91 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2022 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 3, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.12.2020 г. –
21.11.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66131/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. В. Г. чрез назначения особен представител адв. Х., с който
оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за исковия период, както и съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период. Оспорва да е потребявана
топлинна енергия за исковия период. Прави възражение за давност. Твърди, че
са налице плащания за исковия период. Оспорва иска за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния му характер и предвид недоказване забавата
на длъжника. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 30.11.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. В.
Г. за:
сумата 1 027, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 184, 24 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
21.11.2023 г.;
сумата 13, 91 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2022 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 3, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.12.2020 г. –
21.11.2023 г.
С разпореждане от 11.12.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.01.1969 г.
А.Д.Д. е придобила собствеността на следния недвижим имот: апартамент №
91, находящ се в гр. ******, състоящ се от: две стаи, кухня, клозет, баня,
входно и черно антрета, дрешник и мазе № 15, с площ от 56, 48 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община,
А.Д.Д. е починала на 19.05.2017 г., като е оставила наследник по закон: Г. В. Г.
– син.
С молба-декларация от 02.11.2017 г. Г. В. Г. е поискал откриване на
партида за имота на негово име.
2
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост от 20.08.2002 г., етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с „Кемстийл“ ЕООД, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим
на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за
аб. № 52004 в списъка – А.Д.Д..
Представен е договор № 48 от 01.10.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Кемстийл“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за
отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна
енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.
С писмо изх. № ТХ-112/11.10.2004 г. „Топлофикация София“ ЕАД е
уведомена, че „Кемстийл“ ЕООД прехвърля на „Техем Сървисис“ ЕООД
правата и задълженията си по договорите със свои клиенти за дялово
разпределение на отопление и топла вода.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота въз основа на отчета на 3 бр. отоплителни тела с ИРРО с дистанционен
отчет и за 1 бр. щранг-лира в банята. Начислена е топлинна енергия за БГВ в
условията на неосигурен достъп, за което са съставени констативни
протоколи. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
на база пълната отопляема кубатура 142 м3 съгласно акт за разпределение на
3
кубатурата.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 1 439, 39 лв., представляваща сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 839, 63 лв. и сумата за
доплащане от изравняване в размер на 599, 76 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочили и че цената на дялово разпределение е, както
следва: за периода 01.06.2021 г. – 31.07.2021 г. – 4, 64 лв., за периода
01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. – 2, 32 лв., за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г. –
6, 95 лв., или общо – 13, 91 лв.
Установява се от заключението на ССЕ по делото, че са налице данни за
извършено плащане в размер на сумата 1, 34 лв. по общата фактура за 2021 г.
за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и сумата 373, 27 лв. по общата фактура за
2022 г. за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
4
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот от 31.01.1969 г. се установява, че със същия А.Д.Д. е
придобила собствеността на процесния имот. Видно от удостоверение за
наследници, изд. от Столична община, А.Д.Д. е починала на 19.05.2017 г., като
е оставила наследник по закон: Г. В. Г. – син, придобил по наследяване
правото на собственост на процесния имот. С оглед изложеното ответникът се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните о за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
5
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на дължимата топлинна енергия за исковия
период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 1 439, 39 лв.,
представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 839,
63 лв. и сумата за доплащане от изравняване в размер на 599, 76 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 30.11.2023 г., от
който момент се счита предявен искът по чл.422 ГПК, с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 30.11.2020 г., каквито в случая се явяват вземанията за
периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. (падежът на задължението за м.09.2020 г.
настъпва на 14.11.2020 г.), възлизащи на сумата 5, 89 лв., определени при
6
съобразяване заключението на СТЕ по делото.
Не са погасени по давност вземанията за периода м.10.2020 г. –
м.04.2022 г. в размер на сумата 1 433, 50 лв.
Установява се от заключението на ССЕ по делото, че са налице данни за
извършени плащания, касаещи исковия период, както следва: сумата 1, 34 лв.
по общата фактура за 2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., която
включва периода, погасен по давност, и сумата 373, 27 лв. по общата фактура
за 2022 г. за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. Тези плащания са отразени и в
самите общи фактури, представени по делото.
След отчитане на извършеното плащане е налице непогасен остатък в
размер на сумата 1 060, 23 лв., която надвишава размера на предявения иск.
С оглед изложеното искът следва да се уважи в пълния предявен размер
от 1 027, 61 лв. и да се отхвърли единствено за периода м.05.2020 г. –
м.09.2020 г. – като погасен по давност.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания за периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. по арг. от нормата на чл.119
ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва върху непогасените по давност
главни вземания за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
7
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна
лихва върху непогасените по давност главни вземания за периода м.10.2020 г.
– м.04.2022 г., начислена за периода 15.09.2021 г. – 21.11.2023 г., в размер на
сумата 184, 24 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установява се от
представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, че дяловото
разпределение за исковия период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
исковия период м.02.2022 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 6, 95 лв., който се
установява от заключенията на СТЕ, както и от счетоводна справка на ищеца
(лист 39 от делото). До посочения размер искът следва да се уважи, а над нея
до пълния предявен размер – да се отхвърли, доколкото разликата касае
вземания извън заявения исков период.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответницата изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 74, 34 лв. разноски за заповедното
и сумата 1 115, 10 лв. разноски за исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. В. Г., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 027, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 91, находящ се в гр. ......., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 184, 24 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 21.11.2023 г.;
сумата 6, 95 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.02.2022 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66131/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за периода
м.05.2020 г. – м.09.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, иска за сумата
над 6, 95 лв. до 13, 91 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение, както и иска за сумата 3, 86 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на дялово разпределение за периода 16.12.2020 г. –
21.11.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК 831609046да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 74, 34 лв. разноски
за заповедното и сумата 1 115, 10 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
9
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10