№ 2998
гр. Б. , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на десети септември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500877 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба
от адвокат М.А., АК Б., в качеството си на особен представител на Д. Л. П. –
ответник по гр.д.№ 1250/2019г. по описа на БлРС против Решение №
2893/24.03.2020г., постановено по гр.д. № 1250/2019г., по описа на Районен
съд Б., в частта с която е прието за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 8876,31 лв. неплатена главница по Договора за кредит за
текущо потребление, сключен на 13.09.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 02.05.2018г. до окончателното погасяване, както и в частта с която
е признато, че ответницата дължи на ищеца сумата от 710,43 лв.
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017г.
до 01.05.2018г., сумата от 78,75 лв. лихвена надбавка за забава за периода от
14.06.2017г. до 01.05.2018г. и 120 лв. представляващи дължими такси и
разноски по договора, както и в частта с която е осъдена да заплати
разноските за заповедното и исковото производство.
В жалбата са наведени доводи, че постановеното решение е неправилно,
поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че съдът
1
неправилно е приел, че се е сбъднало условието, заложено в чл.18.2 от
Общите условия и кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди се,
че първостепенния съд не е съобразил, че правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на исковата
молба, а не паралелно с нея. На следващо място са наведени доводи, че са
неправилни изводите на съда относно това, че изявлението за предсрочна
изискуемост връчено на особения представител на ответницата представлява
надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, като се
посочва, че същото следва да е получено лично от заемателят.
Поддържа се довод, че съдът не е отчел, че оспорените от ответника
клаузи от договора и ОУ не са индивидуално уговорени, тъй като на
ответницата не е представен европейски формат и преддоговорна
информация.
Наведени са доводи за неравноправност на клаузите на договора досежно
договорната лихва и наказателната за която се посочва че противоречи на
добрите нрави.
Излага се, иска е недоказан, както и че липсват категорични
доказателства, че кредита не е погасен изцяло с постъпилите плащания.
С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Б. в
обжалваните части да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъде отхвърлени изцяло. С
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Б.Д. АД. В същия е посочено,
че се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна, като се иска
същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден
първоинстанционния акт като валиден, допустим и правилен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства и съдебната практика.
Изложено е в отговора, че в хода на първоинстанционното съдебно
производство не са допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, като по делото е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила усвояване на кредита, платените и
2
дължимите суми. Заявено е становище, че в обжалваното решение
обосновано е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост е
настъпило с връчване на исковата молба и приложенията към нея на
ответника чрез особения му представител. Навежда се, че възраженията в
жалбата относно наличието на неравноправни клаузи в договора и общите
условия са несъстоятелни по подробно изложени съображения.
Б.ския окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваната /установителна/ част е валидно и допустимо.
Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане искове с правно
основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца сумите присъдени с издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1080/2018г. по описа на РС Б.. Ищецът е
изложил твърдения в исковата молба, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор от 13.09.2016г. за
кредит за текущо потребление за сметка № 11/23856352. Поддържал е, че по
силата на този договор в качеството си на кредитодател е отпуснал на
ответницата (кредитополучател) сумата в размер на 10 000 лв., която сума
била усвоена от ответницата на 13.10.2016г. еднократно в пълен размер по
нейна сметка. Изложено е, че уговореният срок за издължаване на кредита
бил 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с месечна падежна
дата всяко 7-мо число от месеца. Заявено е, че ответницата била направила
погашения в общ размер на 147,40 лв. Поддържа, че от 05.05.2015г. нямало
погасявания по кредита, като били допуснати 327 дни забава. Излага, че
съгласно т. 18 от Общите условия /ОУ/ към договора при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем. В тази връзка сочи, че поради допуснатато
просрочие от 327 дни кредитът станал предсрочно изискуем на 25.04.2018г.
Излага, че на кредитополучателя била изпратена покана-уведомление за
предсрочната изискуемост, която била връчена чрез ЧСИ Б.В. по реда на чл.
47 ГПК.
В срока за отговор ответника чрез особения й представител, счита
предявените срещу нея искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че:
клаузите за възнаградителната и наказателната лихва по чл. 8 от процесния
3
договор били нищожни като противоречащи на добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и че били нищожни като неравноправни на
основание чл. 143 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Направил е възражения, че
не е налице твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.
С обжалваното решение №2893 от 24.03.2020г. постановено по гр. д. №
1250/2018г. на РС Б., първоинстанционния съд е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. Л. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ № 207, вх. А, ет.5, ап. 13 дължи на "Б.Д.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район О., ул.”М.” №
19, представлявана от законните представители В.М.С. - главен изпълнителен
директор и Д.Н.Н. - изпълнителен директор, следните суми, които са били
предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 4114 от
03.05.2018г., издадена по ч. гр. д. № 1080/2018г. на Районен съд – гр. Б., а
именно:
- 8876,31 лв. /осем хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и
една стотинки/ – представляваща неплатена главница по Договор за кредит за
текущо потребление за сметка № 11/23856352, сключен на 13.09.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 02.05.2018г. до окончателното погасяване,
като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 8 885,86 лв. /осем хиляди осемстотин осемдесет и пет
лева и осемдесет и шест стотинки/.
- 710,43 лв. /седемстотин и десет лева и четиридесет и три стотинки/ –
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017 г.
до 01.05.2018 г., като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 787,38 /седемстотин осемдесет и седем
лева и тридесет и осем стотинки/.
- 78,75 лв. /седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ –
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 14.06.2017г. до
01.05.2018г., като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 85,68 лв. /осемдесет и пет лева и шестдесет и
осем стотинки/.
- 120 лв. /сто и двадесет лева/ – представляваща дължими такси и разноски по
4
Договор за кредит за текущо потребление за сметка № 11/23856352, сключен
на 13.09.2016г.
С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил
отговорността за разноски съобразно уважения размер от исковете, като е
осъдил ответника да заплати дължимите разноски в полза на Б.Д..
Настоящият състав, намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена в установения от закона двуседмичен срок, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт и при наличието на
правен интерес от обжалване.
Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който
го е постановил.
При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение
съдът констатира, че същото е допустимо, поради което не се налага
обезсилването му по реда на чл.270, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество подадената въззивна жалба е частично
основателна, поради следното:
В хода на производството пред РС Б. са представени и приети писмени
доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се
установява следното от фактическа страна:
От приобщеното производство по ч.гр.д.№ 1080/2018г. по описа на РС Б.,
се установява, че кредитора ищец в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу
длъжника ответник Д. Л. П. за вземания произтичащи от сключен между
страните Договор за кредит за текущо потребление от 13.09.2016г. в размер
на 10000 лв. със срок на издължаване 60 месеца и краен падеж 13.09.2021г.,
като на 25.04.2018г. поради настъпила забава в плащанията на дължими
вноски е обявена предсрочна изискуемост на длъжника, до който е изпратена
покана – уведомление, връчена по чл.47, ал.1 от ГПК.
Заявлението е уважено, като в полза на кредитора е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
за претендираните вземания № 4114/03.05.2018г. и изпълнителен лист от
5
03.05.2018г. Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение,
ведно с поканата за доброволно изпълнение е връчено на длъжника чрез ЧСИ
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като с оглед на това с Определение №
3758/18.04.2019г. заповедния съд е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като е спрял принудителното изпълнение на издадената
заповед.
В указания едномесечен срок кредиторът е предявил пред РС Б.
установителен иск за установяване на вземанията.
Установява се от събраните доказателства, че между страните е сключен
договор за кредит за текущо потребление от 13.09.2016г., по силата на който
на ответника Донка Пешева е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., със срок
на издължаване на кредита 60 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, което следва да стане еднократно в срок до 13.10.2016г. Уговорено
е в договора, че падежната дата за издължаване на кредита е 7 число на
месеца, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
8,2 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6 – месечен
SOFIBOR 0,331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност
нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,869%, при
изпълнение на условията по програма Промоционални условия по стандартен
кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане на пенсия,
заедно със залог на вземане по сметка и условията по ДСК Партньори,
подробно описани в Приложение № 2 към договора. Предвидено е че, при
нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията; уговорено е,
че максималният размер, който може да достигне лихвения процент в
резултат на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка; уговорено
е, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени е
ОУ, като в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс,
същата се приема за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да
6
бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от
размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на
изпълнение на Условията. Предвидено е в ОУ, Раздел III „Олихвяване.
Разходи по кредита”, т. 7.1., че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен
SOFIBOR, за кредити в лева или 6-месечен EURIBOR, за кредити в евро, като
в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата да
се приема за стойност 0 %. Отделно от това, съгласно т. 9.1. от ОУ, размерът
на ГПР, посочен в Погасителния план, който е неразделна част от Договора за
кредит за текущо потребление, включва: (а) лихви; (б) такси, които клиентът
дължи на Банката, съгласно Приложение – извлечение от Тарифата на
Банката; (в) такса за поддържане на разплащателната сметка, чрез която се
обслужва предоставеният кредит и (г) такси за допълнителни услуги. В т.9.3.
от ОУ е уговорено, че общата сума, дължима от кредополучателя, посочена в
Погасителния план, включва главницата и разходите по т.9.1.от ОУ. В т.12 от
договора кредитополучателя е заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, както и общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит.
От представения Погасителен план се установява, че кредитополучателят
следва да заплати 59 месечни вноски, в размер на 205,87 лв. всяка, считано от
07.10.2016г. до 07.08.2021г. и последна изравнителна вноска на 13.09.2021г. в
размер на 185,88 лв., като на 13.09.2016г. е начислена сума в размер на 50 лв.,
представляваща такса. Съгласно представения по делото Погасителен план
крайната сума, която кредитополучателят следвало да върне е в размер на 12
382,21 лв., в това число главница, дължима лихва и такси.
Съгласно т. 18.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
Уговорено е също така, че посочените по-горе последици настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента, като
след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
7
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че заетата сума е била усвоена в пълен размер от страна на
ответницата по нейната разплащателна сметка на датата на сключване на
процесния договор. От заключението са установяват и всички плащания,
осъществени по процесния Договор за потребителски кредит. Установява се
от заключението на вещото лице, че от страна на ответницата, във връзка с
вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ размер
на 1678,71 лв., като с тази сума са били погасени изцяло главницата по
вноските от 1-ва до 8-ма, както изцяло договорната лихва по вноски от 1-ва до
7-ма и частично 9-та. Със сумата от 1678,71 лв. са погасени, както следва:
1123,69 лв. от главницата, 551,28 лв. от възнаградителната лихва и 3,74 лв. от
лихвената надбавка за забава. На 07.05.2017г. е била платена последна вноска
по главницата в размер на 138,23 лв.; с дата 07.06.2017г. е била платена
последна вноска по договорната лихва в размер на 37,35 лв., а с дата
07.12.2017г. е била платена последна сума по кредита в размер на 1,13 лв.,
като същата е била за заплащане на наказателна лихва върху главницата. След
07.06.2017г. ответницата-кредитополучател не е заплащала вноски по
процесния договор за потребителски кредит, които да погасяват главница
и/или договорната лихва. Както бе посочено по-горе в т. 18.2. от Общите
условия към процесния договор за кредит, които са приети от ответницата и с
това са станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на
предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, в който случай целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. От заключението на вещото лице
се установява, че ответницата-кредитополучател е изпаднала в забава след
последното плащане на договорната лихва на 07.06.2017г. и 90 дни след
посочената дата са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Така, според вещото лице,
непогасената главница се равнява на 8876,31 лв.; размерът на договорната
лихва за периода 07.05.2017г. – 01.05.2018г. е 710,46 лв.; размерът на
лихвената надбавка за забава за периода 14.06.2017г. – 01.05.2018г. е 78,75 лв.
и размерът на дължимите такси и разноски по кредита е 120 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
8
обективно и обосновано.
Въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че
договора за кредит във всичките му части е действителен, отговаря на
законовите изисквания относно форма, съдържание; към него има подписан
подробен погасителен план; клиента е запознат и е подписал общите условия
към договора и промоционалните условия, по които му е отпуснат кредита.
Не се установиха нищожни клаузи от договора за кредит. Уговорените ГПР и
ГЛП са в рамките на законоводопустимите, ясно уговорени и не се явяват
сами по себе си неравноправни клаузи. Неоснователни са и доводите
изложени в жалбата, че на ответницата не е предоставена преддоговорна
информация, тъй като се установи, че същата е заявила, че такава и е
предоставена своевременно, съгласно т.12 от подписания от нея договор.
В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна
изискуемост на банков кредит за текущо потребление. Съгласно даденото
разрешение в т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
също преди подаване на заявлението до заповедния съд.
Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 ЗКИ.
Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал.2 ЗКИ,
предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитира, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
9
Основният спор в производството е именно надлежно ли е уведомен
ответника – длъжник за обявената от Банката предсрочна изискуемост на
кредита, поради забава в плащанията над 90 дни, съгл. чл.18.2 от Общите
условия, неразделна част от сключения договор за кредит за текущо
потребление.
Районният съд, без да изложи абсолютно никакви мотиви, голословно е
приел, че се установило в хода на производството, че ответника е уведомен по
надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, с
връчване на исковата молба. Ищецът е посочил в исковата молба, че
кредитът е станал предсрочно изискуем с връчване на покана – уведомление
за това от ЧСИ с рег. № 890 с район на действие ОС Б., на 25.04.2018г.
Възможността чрез ЧСИ да се връчва уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост е съответно на закона, поради което възраженията на
пълномощника на ответника са несъстоятелни. РС в атакувания акт не е
отрекъл тази възможност, но не се е произнесъл по осъщественото връчване
на поканата – уведомление от ЧСИ, като е посочил, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба на особения
представител. Приемайки настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита по този начин, което връчване е извършено на 16.10.2019г. РС при
присъждане на законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
върху размера на главницата, включваща и размера на вноските за главница с
ненастъпил падеж, /т.е след 16.10.2019г., очевидно не е съобразил този факт,
тъй като законната лихва логично следва да се дължи от датата на
предсрочната им изискуемост, а не за период преди това, през който не са се
дължали, не са били изискуеми сумите. В тази насока са постановките на ТР
№ 3 от 2017г., в което в т.2 е прието, че размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Според въззивната инстанция връчването на поканата – уведомление на
длъжника чрез ЧСИ е нередовно, тъй като от съдържанието на разписката за
залепването не е ясно където точно е залепено уведомлението – на входната
10
врата на входа към апартаментите или на входната врата на апартамента на
длъжника, предвид непосочването в разписката причини уведомлението да се
залепи на входната врата към входа на апартаментите, ако това се приеме за
място на залепването. Не е отразено в уведомлението дали лицето живее на
адреса и събрани ли са по надлежния ред сведения и от кого. Наличието на
тази неяснота нарушава чл.47, ал.1 от ГПК, изискващ ясно и конкретно
посочване на мястото на залепване и обстоятелствата относно същото.
В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС, ІІ т.о., е
прието, че съгласно чл. 47, ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в
случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението. Прието е също,
че доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при
наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена
преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са
посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на
такова връчване.
В настоящия случай, това изискване не е изпълнено. Настоящия състав
счита, за законосъобразна приетата от РС възможност предсрочната
изискуемост на кредита да настъпи с връчване на исковата молба на
назначения особен представител, като споделя цитираната в решението на
първоинстанционния съд практика на ВКС по този въпрос.
От изложеното следва, че поради настъпване на обстоятелствата, при
които страните са договорили предсрочната изискуемост на кредита и при
съобразяване уведомяването на длъжника за това чрез връчване на исковата
молба на 16.10.2019г. на особения му представител, съдържаща такова
изявление на ищеца, следва че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на посочената дата.
Съобразявайки изводите на експертизата приобщена от
първоинстанционния съд, дължимата главница от страна на ответника
възлиза на сумата от 8876,31 лв., поради което правилно РС Б. е уважил иска
в посочения размер. Решението в частта с която са уважени исковете за
договорна лихва и обезщетение за забава също е правилно, тъй като вещото
лице е направило изчисленията съобразно погасителния план съобразявайки
11
извършените плащания от ответницата.
По отношение на претенцията за такси от 120, 00 лв. БлОС счита, че от
цитираните в исковата молба конкретни уговорки между страните не е видно
да е уговаряна дължимост на каквито и да било такси. Съдът констатира, че в
т. 16 от договора страните са уговорили Кредитополучателят да заплаща
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д.
прилага по извършвани услуги на клиента, която Тарифа е в сила към деня на
съответното плащане. Предвид съдържанието на договора, в които най общо
се сочи дължимост на такси срещу извършени услуги на клиента, то БлОС
счита, че претенцията на ищеца за такси от 120,00, следва да се отхвърли.
Ищецът не доказва, конкретната действаща към момента на начисляването им
Тарифа, по която на съответното посочено в нея основание и размер да се
дължат, за да се прецени законосъобразното им начисляване, предвид
изричното им оспорване от ответника. След като това ищецът не е сторил, то
иска неправилно е уважен от РС. По изложените съображения БлОС счита, че
решението следва да се отмени в частта в която по отношение на присъдената
главница е постановено присъждане на законна лихва да е от 02.05.2018 г.,
както и в частта с която иска за такси е уважен и се постанови ново, с което се
присъди законна лихва върху главницата от 16.10.2019 г. респ. се отхвърли
иска за законна лихва преди посочената дата и иска за такси също бъде
отхвърлен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските: Разноските за заповедното производство
следва да останат в размера присъден на ищеца от РС, тъй като няма
възражения от Б.Д., ЕАД , при съобразяване, че дължимата сума за разноски
на ищеца, като заявител в заповедното производство възлиза на 291,15 лв.,
който е по-голям от присъдения размер от 284,23 лв.
По отношение на разноските за исковото производство пред РС, същите
следва да останат в размера присъден на ищеца от РС, тъй като няма
възражения от Б.Д., ЕАД , при съобразяване, че дължимата сума за разноски
на ищеца, възлиза на 1936,61 лв., който е по-голям от присъдения размер от
1415,24 лв.
За настоящата инстанция БлОС определя възнаграждение за
12
юрисконсулта на Б.Д., ЕАД в размер на 100 лв. При съобразяване на
платеното възнаграждение за особения представител от 641,42 лв., следва, че
на въззиваемата страна, съобразно неоснователния размер на жалбата се
дължат разноски в размер на 732,32 лв. Жалбоподателят Донка Пешева
следва да бъде осъдена да плати по сметка на БлОС сумата от 193,31 лв.,
представляваща дължимия размер държавна такса за образуваното въззивно
производство, по подадена въззивна жалба от назначения й особен
представител.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 2893/24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 1250 по
описа за 2019 г. на РС-Б., в частта с която върху главницата от 8876,31 лева е
присъдена законна лихва, считано от 02.05.2018 г.; в частта, с която е уважен
иска за дължими такси и разноски от 120,00 /сто и двадесет/лв., и вместо това
постановява:
Признава за установено в отношенията между ищеца „Б.Д.“, ЕАД и
ответника Д. Л. П., с ЕГН **********, че законната лихва върху присъдената
от РС сума за главница от 8876,31 лева се дължи считано от 16.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля искането за присъждането й от
02.05.2018 г. до 15.10.2019 г. включително.
Отхвърля като неоснователен предявеният от ищеца „Б.Д.“, ЕАД срещу
ответника Д. Л. П., ЕГН **********, иск за установяване, че ответникът му
дължи сумата от 120 /сто и двадесет / лева, представляваща дължими такси и
разноски по Договор за кредит за текущо потребление сключен на
13.09.2016г.
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда Д. Л. П., ЕГН **********, да заплати на "Б.Д." ЕАД разноски за
въззивната инстанция в размер на 732,32 /седемстотин тридесет и два лева и
тридесет и две стотинки/ лв.
Осъжда Д. Л. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен
13
съд Б. сумата от 193,31 /сто деветдесет и три лева и тридесет и една стотинки/
лв., представляваща държавна такса за образуваното въззивно производство,
по подадена въззивна жалба от назначения й особен представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14