МОТИВИ към
НЧХД №106/2016 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на Н.П.К.
срещу подсъдимия Д.Л.К. с
обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява в
това, че на 24.07.2015 г. в гр.Пазарджик е нанесъл лека телесна повреда на Н.П.К. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От частния тъжител Н.П.К. срещу подсъдимия Д.Л.К. е предявен
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня
на увреждането – 24.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и Н.П.К. е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Подсъдимият Д.К. не се
признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата
обстановка.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
Между подсъдимия Д.К. и Н.
Караколев, кум на тъжителя Н.К. били установени търговски взаимоотношения за
превоз на дърва за огрев. Транспорта на дървения материал бил осъществяван от
тъжителя К. с камион „Форд Транзит“. Автомобилът бил на постоянен паркинг на
територията на склад, собственост на подсъдимия К.,***. Поради неуредени сметки
било взето решение, търговските взаимотношения между подсъдимия и Н. Караколев
да бъдат прекратени. По тази причина на 24.07.2015 г. тъжителят Н.К. пристигнал
в склада на подсъдимия в гр.Пазарджик, за да прибере камиона, собственост на
Караколев. Заедно с тъжителя на територията на склада пристигнал и свидетелят И.Н..
В склада се намирал свидетелят С.С.. В това време подсъдимият К. се намирал в
друг негов склад, намиращ се в непосредствена близост. В момента, в който
подсъдимият пристигнал в склада, се насочил към тъжителя и с глава ударил
тъжителя в лицето. В резултат на удара от носа на тъжителя потекла кръв. След
това подсъдимият се оттеглил в другия притежаван от него склад. Тъжителят се
обадил на тел.112 и съобщил за случилото се. След известно време на мястото
пристигнали полицейските служители – свидетелите И.В. и Б.Г., които разговаряли
със страните.
След това тъжителят отишъл
в спешно отделение в болницата на гр.Пазарджик, където бил прегледан и ме била
указана медицинска помощ.
На 27.07.2015 г. тъжителят
бил освидетелстван от съдебен
медик и му било издадено съдебно медицинско удостоверение.
Видно
от същото, на тъжителя били причинени контузия на главата, травматичен оток и кръвонасяне по челото, травматичен
оток и кръвонасядане на нова и кръвотечение от носа. В
резултата на нанесените му телесни увреждания на Джоков, било причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимия Д.К., показанията на свидетелите И.Н., С.С., К.К., И.В., И.В., Б.Г.,
проведената очна ставка между свидетелите И.Н. и С., заключението на
медицинската експертиза, както и писмените и веществените доказателства приети
по делото.
Относно главния факт за начина,
мястото и вида, както и, че травматичните увреждания описани в медицинското
удостоверение са причинени на тъжителя Н.К. от подсъдимия Д.К., фактическите
обстоятелства описани в тъжбата се установяват от показанията свидетеля И.Н..
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
ясни, последователни, категорични и логични. Свидетелят пресъздава непосредствените си възприятия на очевидец
на инцидента.
Показанията на свидетеля съдържат сведения относно основни
факти от предмета на доказване и отговарят на фактическите констатации
описани в медицинското удостоверение, потвърдени от заключението на
медицинската експертиза.
Свидетелят Н. присъствал на инцидента дава убедителни показания за начина
на протичане на същия с нанасянето на удар с глава от страна на подсъдимия
Кремидов в главата, в областта на лицето на тъжителя.
За да приеме за достоверни показанията на свидетеля за нанесените от
подсъдимия К. удар на тъжителя, съдът взе предвид реалното му присъствие по
време на инцидента, с оглед логичните показания за необходимостта от това, за
да върне автомобила, с който заедно с тъжителя са пристигнали на мястото, тъй
като тъжителят е следвало да шофира камиона, собственост на Караколев към
гр.Пловдив.
Допълнителна убедителност за показанията на свидетеля Н. внася и факта, че веднага
след потеглянето на полицейските служители е отишъл заедно с тъжителя в болницата,
където на тъжителя бил извършен медицински преглед, което се установи от
представения по делото лист за преглед в спешно отделение №1791/24.07.2015 г.
Освен това свидетелят Н. не отрича, че в този момент в склада се е намирал
и свидетелят С., както става ясно и от показанията на последния, когото познава
от предишни идвания в склада и когото бил черпил с цигари.
Но въпреки това подържа показанията си относно главния факт, за нанесен от
подсъдимия удар на тъжителя, при проведената със свидетеля С. очна ставка.
Разминаването на показанията на
свидетеля Н. по отношение на обаждането до тел.112, с обективната
действителност, установена чрез изслушване на аудио записа, предоставен от създаден
от "Национална система 112", съдържащ данни от регистъра на
националния спешен телефон, не променя изводите за причинените и искани от
страна на подсъдимия наранявания и се дължат на особеностите на лично
възприятие и възпроизвеждане на фактите от свидетеля, с оглед краткия отрязък
от време, през който е протекъл инцидента и изненадващия му характер.
Освен това показанията на свидетеля Н. относно мястото на нараняване на
тъжителя, начина на причиняване и видимите белези от това, съвпадат с медицинското
удостоверение и заключението на медицинската експертиза.
Според медицинското удостоверение и заключението на медицинската експертиза
на тъжителя са били причинени: контузия на главата, травматичен оток и
кръвонасядане по челото, травматичен оток и кръвонасядане на нова и
кръвотечение от носа.
Освен установените в медицинското удостоверение травматични увреждания, издадено
на 27.07.2015, г. /първият работен ден след датата на инцидента/, които съвпадат
с показанията на свидетеля Н. относно начина и мястото на причиняването им, заключението
на медицинската експертиза сочи, че в листта за преглед в спешно отделение
№1791, създаден на инкриминираната дата 24.07.2015 г., около час след
инцидента, е отбелязана диагноза на пострадалия К. : „Травма на носа“.
Не на последно място показания на свидетеля Н., касаещи времето, мястото и
начина на нараняване на тъжителя от страна на подсъдимия, категорично се потвърждават от аудио записа, регистриран в центъра за спешни
повиквания 112. Във въпросния запис тъжителят подава сигнал в 13,55 часа, че се
на инкриминираната дата гр.Пазарджик в м.“Татар Еким“ е бил ударен от
подсъдимия Д.К. с глава, в резултат на което му тече кръв от носа.
Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата на звуков файл,
създаден от "Национална система 112", съдържащ данни от регистъра на
националния спешен телефон 112, е годно доказателство в настоящия процес, което
следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез
приемане на вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на
звукозаписа, съдържаш се в него, без възражения на страните.
В противоположна посока са обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите С.С. и И.В..
Подсъдимият Д.К. дава обяснения, че при срещата им между него и тъжителя е
възникнал спор относно камиона, като тъжителят го е заплашил, но не го бил
удрял. След спора с тъжителя отишъл в съседния склад, където го намерили
полицейските служители.
Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като източник на доказателства се
опровергава от показанията на свидетеля Н. и медицинските документи и
експертиза.
В подкрепа на тези обяснения са показанията на свидетелите С.С. и И.В..
Свидетелят С. дава вътрешно противоречиви показания, в които от една страна
твърди, че видял тъжителят да пристига в склада и да започва разговор с подсъдимия, при което
продължил със заниманието си да реже дърва с резачка, поради което не знаел
какво е станало нататък и ни ги е чул за какво си говорят.
След това продължава, като твърди, че е виждал през цялото време тъжителя и
подсъдимия, но не е видял удар. Видял тъжителя, в момента в който си тръгвал и
по него нямало никакви следи от нараняване.
Последното се потвърждава и от показанията на свидетелката Иванчева, която
по време на инцидента се намирала в съседния склад, собственост на подсъдимия
на около 50 м. от мястото на инцидента, но при тръгването на тъжителя след
срещата си с подсъдимия не имал каквито и да е следи от нараняване.
Съдът не кредитира на свидетелите С. и Иванчева, тъй като освен че са
свързани с подсъдимия, първият е негов служител, а втората живее с него на
съпружески начала, което ги прави заинтересовани да потвърдят защитната му
версия, техните показания са дискредитирани от медицинското удостоверение,
листа за преглед в спешно отделение, както и вещественото доказателство съдържащо
данни от регистъра на националния спешен телефон 112.
Освен това са в противоречие с показанията на свидетеля Н., присъствал на
инцидента.
Не на последно място, двамата свидетели дават показания, че по време на
случилото се в склада, е присъствал свидетелят К.К., което дава основание на
съда да стигне до извода, че двамата свидетели говорят за среща на подсъдимия и
тъжителя станала на друга дата, предшестваща или последваща инкриминираната.
До този извод съдът стигна анализирайки показанията на свидетелите Н. и К.,
които непротиворечиво заявяват, че не се познават и се срещат за първи път в
съдебната зала и не са виждали другия на мястото на инцидента.
Освен това свидетелят К. дава показания, че в деня в който помагал на
подсъдимия в склада с тъжителя имало друг човек, различен като визия от
свидетеля Н..
Друг е въпроса, че показанията на свидетеля С. са крайно противоречиви и
неясни относно това обстоятелство, което допринася за още по-голямо съмнение в
достоверността им.
Свидетелят С. заявява, че тъжителят е бил сам на инкриминираната дата.
Освен това отрича въобще е виждал или да познава свидетеля Н., при
проведената с последния очна ставка.
Показанията на двамата полицейски служители – свидетелите В. и Г. съдът
цени, но същите на внасят яснота при установяване на фактическите обстоятелства.
И двамата заявяват, че не си спомнят ясно за инцидента, освен, че е имало
скандал относно камион и не помнят за видими наранявания на някой от
участниците. Свидетелите не разпознаха
нито тъжителя, нито свидетеля Н., като присъствали при пристигането им на
място.
Но свидетелят Г., запознавайки се с доклада за установен факт, изготвен от
колегата си В., за дежурството им на инкриминираната дата, потвърди, че в него
е записано че тъжителят К. се оплакал, че е бил ударен от подсъдимия К., което
потвърждава описаните в тъжбата обстоятелства, възпроизведени в показанията на
свидетеля Н..
При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между
им съдът прие, че подсъдимият Д.Л.К. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, като на 24.07.2015
г. в гр.Пазарджик е нанесъл лека телесна
повреда на Н.П.К. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно е, че травматичните увреждания получени от тъжителя представляват
увреждане на анатомичната цялост на тъканите, довело са до леки изменения на
физиологичните функции, извън болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимият К. е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Д.К. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има
предвид липсата на основателен мотив за причинените увреждания.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало /към инкриминираната дата
подсъдимият е реабилитиран/, а като отегчаващи вината обстоятелства - отрицателно
въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние,
което е оказало извършеното върху пострадалия, както и негативните
характеристични данни с оглед предишната осъждане по НОХД №512/2007 г. по описа
на Пазарджишкия районен съд.
Разпоредбата на чл.130,
ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият Д.К. е неосъждан /реабилитиран/. Не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява
личност с висока степен на обществена опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на К. от
наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание
глоба.
Във
връзка с изложеното съдът на основание
чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с освободи Д.Л.К. от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му наложи административно
наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платима
в полза на Държавата, по сметка
на Районен съд Пазарджик.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия и отегчаващите
вината обстоятелства, както и високата опасност на извършеното деяние.
Предявеният граждански иск против
подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са
причинени на гражданския ищец от са пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи морални
такива и изразяващи се в психическо и физическо неразположение. Тъй като тези
състояния са в резултат на причиненото от подсъдимия телесно увреждане съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от
ищеца вреди и престъпните действия на подсъдимия.
Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на тъжителя за причинени му
неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено
престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия
е 2 000
лв., като до
предявения размер от 3 000 лева искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на
постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и
доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато
длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.
Съдът прие, че сумата от 2
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, ще възмезди
пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки
и страдания.
Затова съдът осъди
подсъдимия Д.Л.К. да заплати на Н.П.К. сумата от 2 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 24.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърли гражданския иск за разликата от 2 000 лева до 3 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 24.07.2015 г. до
окончателното изплащане.
Във връзка с направеното
искане подсъдимият Д.К. бе осъден да заплати на Н.К. направените по делото
разноски в размер на 1 223,43 лева.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Д.К. бе осъден да заплати държавна такса върху уважената част от
гражданския иск в размер на 80 лева, както и 5 лева ДТ, при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими
по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: