Решение по дело №238/2019 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         27.02.2020 г.                                              гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                                    граждански състав         

на двадесет и седми януари                                         през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов

                                                                                             

секретар Радостина Стоилова

прокурор

изслуша докладваното от съдия Иванов

гр. д. № 238 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по иск на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник С.Д., юрисконсулт, със съдебен адрес ******, срещу Д.Х.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с основание: чл. 415, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, в условията на евентуалност - чл. 124 от ГПК, и цена на иска: 18792.19лв.

Ищецът твърди, че на 19.05.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********. По силата им вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу солидарните длъжници Д.Х.А. като кредитополучател и М.К.Д. като поръчител, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № 1226709 одобрен на 06.08.2013 г. и подписан на 08.08.2013 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 19.05.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона, на ответниците са изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, посредством ЧСИ Лучия Тасева Тасева, с peг. № 737 в КЧСИ, както следва: на Д.Х.А. с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1226709 от 26.04.2018 г., което е връчено чрез залепване на 08.06.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, съответно е получено на 22.06.2018 г. На М.К.Д. - с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1226709 от 26.04.2018 г., което също е връчено чрез залепване на 08.06.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, съответно също е получено на 22.06.2018 г. Процесното вземане произтича от одобрен на 06.08.2013 г. и подписан на 08.08.2013 г. Договор за потребителски паричен кредит № 1226709. Кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Входирано е заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници-ответниците. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Д.Х. А.-Д., като Кредитополучател, и М.К.Д., като Поръчител, по Договор за потребителски паричен кредит № 1226709, одобрен на 06.08.2013 г. и подписан на 08.08.2013 г., солидарно дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 660/2018 г. на PC - гр. Балчик, а именно: 17262.04 лв. /седемнадесет хиляди и двеста шестдесет и два лева и четири стотинки/ - неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017 г. до 21.07.2023 г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 1530.15 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и петнадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 660/2018 г. на PC- гр. Балчик.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове предявени срещу солидарните длъжници Д.Х.А. и М.К.Д., моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.Х.А., като Кредитополучател, и М.К.Д., като Поръчител, по Договор за потребителски паричен кредит № 1226709, одобрен на 06.08.2013 г. и подписан на 08.08.2013 г., солидарно да платят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 17262.04 лв. /седемнадесет хиляди и двеста шестдесет и два лева и четири стотинки/-неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017 г. до 21.07.2023 г.; 1530.15 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и петнадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.03.2019 г./ до окончателно погасяване на дълга. Моли присъждане и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.

Ответниците от Д.Х.А., с ЕГН: **********, и
М.К.Д., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез особен представител адвокат Г.Д. ***, съдебен адрес:***, счита предявените искове за допустими, но неоснователни. От приложения по делото договор за отпускане на потребителски кредит е видно, че ответниците са сключили договор за паричен кредит № 1226709, който е бил одобрен на 06.08.2013 г. и подписан от страните на 08.08.2013 г., с „Уникреднт Кънсюмър Файненсинг“ АД. Ответниците се задължили да плащат на вноски кредита като последната вноска е следвало да бъде платена на 21.07.2023 год. Съгласно чл. 16, ал. 2, б. „а“ от Общите условия към договора, кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т. ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисиони за предсрочно изискуеми, при просрочие или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. Договора за паричен заем е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Цесията не може да породи своето действие спрямо ответниците, тъй като същите не са уведомени по надлежния ред съгл. чл.99, /4/ от ЗЗД. Съобщаване за направената цесия и за предсрочна изискуемост на задължението до настоящия момент не е извършено, което е видно от представените две уведомителни писма за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост, които са връчени по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване. Следователно за ищеца не е налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответниците. Моли съдът да остави без уважение така предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: От приложеното ч. гр. д. № 660/2018 г. по описа на РС - Балчик се установява, че на 02.08.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответниците за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Исковете са предявени в срок. Липсва спор между страните, че на 08.08.2013 г. между първия ответник, в качеството на кредитополучател, втория като поръчител и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД - кредитор, е сключен договор за потребителски паричен кредит,  предоставен на кредитополучателя за сума в общ размер от 20000лв. Уговорен е, че размер на погасителна вноска 377 лв., броят на вноските – 120 месечни плащания. Фиксиран ГЛП 14.99% - годишно, годишен процент на разходите 16.86%. На 19.05.2017 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ведно с Приложение 1 от същата дата. Продавачът е прехвърлил изцяло на ищеца всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. Изпратени са от името на банката, чрез цедента на 26.04.2018 г. уведомителни писма до ответниците за сключения договор за цесия за връчване чрез ЧСИ Лучия Тасева с район на действие ОС - Добрич. Уведомленията са върнати на ищеца с отбелязване, че уведомителните писма не са получени, защото домоуправителя е посочил, че ответниците са продали жилището си преди 5 /пет/ години и са заявили, че живеят в Германия. Изпратените уведомителни писма до ответниците-длъжници не са достигнали до адресата, видно от уведомленията за връчване, представени пред съда, от които се установя, че пратките не са доставени. Връчване по реда на чл.47 ГПК съдът не приема, че е осъществено поради установения факт, че длъжниците не живеят от 5 години на адреса и са в Германия. Не е осъществено и връчване на уведомленията до ответниците за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначеният от съда особен представител и предаването им не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначен от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. С оглед на това съдът приема, че длъжника не е валидно уведомен от цедента или цесионера за прехвърлянето на вземанията на нов кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията и са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията ще има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията му бъде съобщено.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове, дружеството–ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. С оглед възраженията на ответниците, чрез особения представител за наличие на неравноправни клаузи, ищецът следва да установи дали същите са договорени индивидуално в случай, че се твърди такова договаряне. Ответниците следва да докажат всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен, т. е. противоречие с национални и европейски нормативни актове, накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. На първо място следва да се разгледа направеното от възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства ищеца от името на цедента е изпратил на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като същите са върнати като неполучени. В случая не се установява да е налице редовно връчване на уведомление за цесия на ответниците преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая обаче длъжниците не са получили препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответниците своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответниците, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо тях, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Следователно към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжниците и не им е противопоставима. Ето защо и установителните искове на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжниците, която ще настъпи след надлежното им уведомяване за нея.

По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове срещу длъжниците, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на  чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжниците на волеизявлението на кредитора, а не на цесионера/ по делото липсват данни за упълномощаване на ищеца от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД за съобщаване за настъпила предсрочна изискуемост/, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Липсва и съобщаване на длъжниците от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД за настъпила предсрочна изискуемост. При тези факти настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател. По настоящото дело, видно от приложения договор за потребителски кредит, същият не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор. Такава клауза е предвидена единствено в Общите условия. От друга страна не е достатъчно изявлението на кредитора да съдържа единствено съобщението на факта на настъпила предсрочна изискуемост /в случая „уведомление за цесия и предсрочна изискуемост на договора“/, а трябва да съдържа достатъчна информация за индивидуализиране на вземането. Не са представени по делото или в заповедното производство писмени доказателства за непогасени дължими месечни вноски, за да бъде кредитът обявен за предсрочно изискуем.

Ето защо, предявените осъдителни искове в условията на евентуалност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е основателна.

            Водим от изложеното, съдът

           

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник С.Д., юрисконсулт, със съдебен адрес ******, против Д.Х.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с който се иска да се признае за установено по отношение на Д.Х.А. и М.К.Д., че солидарно дължат на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 660/2018 г. на Районен съд - гр. Балчик суми, а именно: 17262.04 лв. /седемнадесет хиляди и двеста шестдесет и два лева и четири стотинки/ - неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017 г. до 21.07.2023 г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 1530.15 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и петнадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и сторените разноски по ч.гр.д. № 660/2018 г. на PC- гр. Балчик, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник С.Д., юрисконсулт, със съдебен адрес ******, против Д.Х.А., с ЕГН**********, с адрес: ***, и М.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове в условията на евентуалност за заплащане на сумите: 17262.04 лв. /седемнадесет хиляди и двеста шестдесет и два лева и четири стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017 г. до 21.07.2023 г.; 1530.15 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и петнадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.03.2019 г./ до окончателно погасяване на дълга, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Добрич.

 

 

 

                                                                   Съдия: