Решение по дело №2928/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 362
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20215530202928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. С.З., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202928 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № *** от 01.0*.2021 год., издадено от кмет на
Община С.З..
Жалбоподателката С. СТ. Р. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна Община С.З. моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено, като законосъобразно.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № *** от 2*.05.2021 год., жалбоподателката е санкционирана на
основание чл.68, ал.1 от ЗЗЖ – Закон за закрила на животните (“За нарушения по този закон
лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв.,
освен ако деянието не съставлява престъпление.”) за нарушение на чл.35, ал.3 от ЗЗЖ
(“Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия
на членовете на етажната собственост…”), изразяващо се в това, че на 16.05.2021 год., около
10:00 часа в град С.З. на ул.“П. Д.Д.” № ** е прибрала от улицата малко куче с неустановена
порода в гараж – нейна собственост с цел отглеждане. По сведение на свидетели през нощта
на 16.05.2021 год. срещу **.05.2021 год. кучето е лаело и скимтяло като е нарушило
спокойствието им. При извършена проверка на **.05.2021 год. от екип звено Инспекторат
непосредствено пред вратата на гаража, собственост на Р. се е чувал лай и скимтене.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя М. М. М. и свидетеля по акта В. К.
М., кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, без да са налице съществени
1
противоречия между тях, поради което и тъй като жалбоподателката не ангажира
доказателства, които да ги оборват, съдът намира за доказани описаното в НП
административно нарушение и извършването му от жалбоподателката.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното. От гледна точка на
съставомерните факти и правната им квалификация фактическото и юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение е достатъчно пълно, точно и
ясно, за да може жалбоподателката да го разбере и за да организира адекватно защитата си.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (чл.70,
ал.3 от Закона за защита на животните) в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по чл.35, ал.3 от Закона за защита на
животните, съгласно която собствениците на кучета са длъжни да не нарушават
спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи
от фактическа страна, че 16.05.2021 год. в град С.З. кучето на жалбоподателката е нарушило
спокойствието на живущите с непрекъснат лай и вой. Тези обстоятелства безспорно се
установяват от показанията на свидетелите Ж. и М. в дадените от тях сведения и приложени
с административна наказателната преписка.
С оглед изложеното следва да се направи категоричен извод, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.35, ал.3 от
Закона за защита на животните.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.200* г. на ВКС по н. д. № 1/200* г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл.93, т.9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че в случая няма как приложение да намери
чл.28 ЗАНН, тъй като кучето на жалбоподателката е нарушило спокойствието на живущите
в етажната собственост в късните часове на денонощието, които часове са предназначени за
почивка и са депозирали сигнал в тази връзка. Същото е установено и от посетилия на място
екип във връзка с подадения сигнал. Ето защо не може да се приеме, че процесното
нарушение се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.68, ал.1 от Закон за защита на
животните предвижда наказание “глоба“ в размер от 100 лв. до 250 лв. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателката е била
2
наложена глоба в размер на 200 лв. По отношение на наложеното с НП наказание съдът
намира обаче, че същото необосновано е било определено над предвидения в закона
минимум, без да са налице и без наказващият орган да се е позовал на отегчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи по-високата обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Ето защо
обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената с него имуществена
санкция бъде намален до предвидения в закона минимум от 100 лева, като с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено,
като с оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че въззиваемата страна беше
защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН жалбоподателката следва бъде осъдена да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.2*е от НЗПП във връзка с чл.3* от
ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
разглеждания спор.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 01.0*.2021 год. на кмета на
Община С.З., с което на основание чл.68, ал.1 от Закона за защита на животните се налага
административно наказание ”глоба” в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение
на чл.35, ал.3 от ЗЗЖ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
”глоба” от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА С. СТ. Р. от град С.З., ул.“П..Д.Д.“ № **, ап.*, с ЕГН ********** да
заплати на ОБЩИНА С.З. сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защитавалия ги юрисконсулт по а.н.дело № 2928/2021
год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Обжалвано е наказателно постановление № *** от 01.0*.2021 год., издадено от кмет на
Община С.З..
Жалбоподателката С. СТ. Р. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна Община С.З. моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено, като законосъобразно.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № *** от 2*.05.2021 год., жалбоподателката е санкционирана на
основание чл.68, ал.1 от ЗЗЖ – Закон за закрила на животните (“За нарушения по този закон
лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв.,
освен ако деянието не съставлява престъпление.”) за нарушение на чл.35, ал.3 от ЗЗЖ
(“Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия
на членовете на етажната собственост…”), изразяващо се в това, че на 16.05.2021 год., около
10:00 часа в град С.З. на ул.“П. Д.Д.” № ** е прибрала от улицата малко куче с неустановена
порода в гараж – нейна собственост с цел отглеждане. По сведение на свидетели през нощта
на 16.05.2021 год. срещу **.05.2021 год. кучето е лаело и скимтяло като е нарушило
спокойствието им. При извършена проверка на **.05.2021 год. от екип звено Инспекторат
непосредствено пред вратата на гаража, собственост на Р. се е чувал лай и скимтене.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя М. М. М. и свидетеля по акта В. К.
М., кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което и тъй като жалбоподателката не ангажира
доказателства, които да ги оборват, съдът намира за доказани описаното в НП
административно нарушение и извършването му от жалбоподателката.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното. От гледна точка на
съставомерните факти и правната им квалификация фактическото и юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение е достатъчно пълно, точно и
ясно, за да може жалбоподателката да го разбере и за да организира адекватно защитата си.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (чл.*0,
ал.3 от Закона за защита на животните) в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по чл.35, ал.3 от Закона за защита на
животните, съгласно която собствениците на кучета са длъжни да не нарушават
спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи
от фактическа страна, че 16.05.2021 год. в град С.З. кучето на жалбоподателката е нарушило
спокойствието на живущите с непрекъснат лай и вой. Тези обстоятелства безспорно се
установяват от показанията на свидетелите Ж. и М. в дадените от тях сведения и приложени
с административна наказателната преписка.
С оглед изложеното следва да се направи категоричен извод, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.35, ал.3 от
Закона за защита на животните.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.200* г. на ВКС по н. д. № 1/200* г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл.93, т.9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
1
съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че в случая няма как приложение да намери
чл.28 ЗАНН, тъй като кучето на жалбоподателката е нарушило спокойствието на живущите
в етажната собственост в късните часове на денонощието, които часове са предназначени за
почивка и са депозирали сигнал в тази връзка. Същото е установено и от посетилия на място
екип във връзка с подадения сигнал. Ето защо не може да се приеме, че процесното
нарушение се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.68, ал.1 от Закон за защита на
животните предвижда наказание “глоба“ в размер от 100 лв. до 250 лв. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателката е била
наложена глоба в размер на 200 лв. По отношение на наложеното с НП наказание съдът
намира обаче, че същото необосновано е било определено над предвидения в закона
минимум, без да са налице и без наказващият орган да се е позовал на отегчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи по-високата обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Ето защо
обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената с него имуществена
санкция бъде намален до предвидения в закона минимум от 100 лева, като с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено,
като с оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че въззиваемата страна беше
защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН жалбоподателката следва бъде осъдена да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.2*е от НЗПП във връзка с чл.3* от
ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
разглеждания спор.
2