Решение по дело №8023/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  25.10.2018 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесетата  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Кристиян Трендафилов  при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8023 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.01.2018 г. по гр.д. № 35011/16 г., СРС, І ГО, 38 с-в е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.  Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.  Г.Т.  дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 09.02.2016 г. по ч. гр. д. № 3345/2016 г. по описа на СРС: 1767,48 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м. 04.2015 г. за имот, находящ се в София, ж.к. „**********и за абонатен № 167814, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 22.01.2016 г., до окончателното й изплащане; 36,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2013 г. до 14.01.2016 г. Отхвърлил е частично иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер от 1823,23 лв. Отхвърлил е частично иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, за сумата от 5,42 лв., претендирана като лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 14.01.2016 г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника С.  Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 854,65 лв„ представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника С.  Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 84,44 лв., представляваща разноски в заповедното производство. Осъдил е на осн. чл. 77 ГПК ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да доплати на Софийски районен съд, сумата от 2 лв., представляваща неплатена държавна такса в исковото производството.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.  Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** в частта, в която съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.  Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.  Г.Т.  дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 09.02.2016 г. по ч. гр. д. № 3345/2016 г. по описа на СРС: 1767,48 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м. 04.2015 г. за имот, находящ се в София, ж.к. „**********и за абонатен № 167814, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 22.01.2016 г., до окончателното й изплащане; 36,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2013 г. до 14.01.2016 г., както и в частта на присъдените разноски  с мотиви, изложени в жалбата. Развиват  се доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, че не е доставена топлинна енергия точно определена по качество и количество, че клаузите в ОУ са неравноправни клаузи, тъй като не са уговорени индивидуално по смисъла на ЗЗП и са ищожни, че липсва Акт за пускане на абонатната станция/АС/, документ издаден от ДНСК, документ съгласно Наредба № 15 от 28.07.2005 г., че липсва нормативен документ за изчисляване на технологичните разходи в АС, че фактурите не са подписани от ответника. Моли процесното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва  въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за приемане за установено, че ответникът С.  Г.Т.  е потребител на ТЕ за за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********“, бл. **********, като за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. не е заплатил стойността на потребената за посочения имот топлинна енергия в размер на 1864,99 лв., както и лихва за забава върху тази сума за периода от 30.06.2013 г. до 14.01.2016 г. в размер на 41,76 лв. Топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявения иск ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3345/2016 г.

Ответникът С.  Г.Т. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. противно на твърдяното във въззивната жалба е налице облигационно отношение между страните по спора.

Видно от доказателствата представени с исковата молба, а именно н.а. № 193, н.дело № 793/85 г. и н.а. за учредяване на договорна ипотека № 130, дело 252/2006 г., С.  Г.Т. се явява собственик на апартамент № **********, т.е. на процесния недвижим имот. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Няма данни по делото ответникът да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба. Освен това, няма данни ответника да е заявил надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че не била доставяна топлинна енергия, отговаряща на стандартите за количество и качество. Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост-чл.140, ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Предвид горното следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен да разгледа възражение за нищожност на клаузата от ОУ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ за регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическата енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия, общите условия на договорите, предвидени в този закон се одобряват от ДКЕВР. За изпълнение на своите правомощия, комисията се произнася с мотивирани решения (чл. 13, ал. 2), които съгласно чл. 13. ал. 7 от ЗЕ подлежат на обжалване пред Върховен административен съд, като обжалването не спира изпълнението на решението. Освен това Законът за енергетиката е специален по отношение на Закона за защита на потребителите, тъй като регулира по-тесен кръг обществени отношения - ползването на топлинна енергия. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на  чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Отново няма данни по делото ответникът да е упражнил правото си да възрази срещу цитираните ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема.

Следва да бъде отбелязано, че правно ирелевантно за облигационните отношения между страните е обстоятелството дали са налице доказателства за въвеждане в експлоатация на АС в блока.

След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й. След като и стойността на топлинната енергия, определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след изтичането на периода, за който е начислена, върху тази стойност също се дължи лихва за забава.

Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от ФДР , документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетите по делото СТЕ и ССЕ. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че размерът на доставената но незаплатена ТЕ за процесния период възлиза на главница от 1767,48 лв., както и е определил обезщетение за забава в размер на 36,34 лв.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2018 г. по гр.дело № 35011/16г. на СРС, І ГО, 38 състав.

ОСЪЖДА С.  Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Изпълнителния директор С. Ч., чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.И.направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.