Р Е
Ш Е Н
И Е № 220
гр.Кюстендил,
07.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№59/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Д-р Н.И.К. и
Д-р О.Т.И. в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „С.И.
Р.“ ЕООД – Д. чрез пълномощника адвокат Л.Г.-М., съдебен адрес ***, офис 2
оспорват решение №1040-09-1/09.01.2019г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил,
с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицата срещу разпореждане
№РО-5-09-00490537/20.11.2018г. на ръководител контрол по разходите на ДОО при
ТП на НОИ – Кюстендил. С последното на основание чл.110, ал.3 от КСО е
разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет
№РМ-5-09-00476873/19.10.2018г. в размер на 4 437.21 лв. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на административно
производствените правила и нарушения на императивните разпоредби на КСО, НМЕ и
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С ЕР №2489/156/09.12.2014г.
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "С.И.Р." ЕООД гр.Д., с членове д-р
Н.А., д-р О.И. и д-р В.И. /първите двама жалбоподатели/, на лицето Р. Д. П. от
гр.Д. е определена ТНР от 60 % и срок на инвалидност - 2 години. ЕР е обжалвано
от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ гр.Кюстендил пред НЕЛК
2-ри специализиран състав по вътрешни болести, която с ЕР №0070/012/18.01.2017г.
е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване.
Въз основа на ЕР на ТЕЛК №2489/156/09.12.2014г.
на освидетелстваното лице е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване с разпореждане №**********/09.03.2015г.
След
отменителното ЕР на НЕЛК е последвало разпореждане №**********/28.06.2018г., с
което е отменено първоначалното разпореждане.
Разпореждане №РО-5-09-00490537/20.11.2018г.
на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр.Кюстендил, потвърдено с
решение №1040-09-1/09.01.2019г. на директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, е издадено
въз основа на ревизионен акт за начет №РМ-5-09-00476873/19.10.2018г., с който е
установена щета за ДОО, фонд пенсии, изразяваща се в неправомерно изплатена пенсия
на Р. Д. П. общо в размер на 4 437.21 лв., от която главница 3 400.27
лв. и лихва 1 036.94 лв.
Приобщено
като доказателство по делото е МЕД на Р. П..
Изготвено и
прието като неоспорено от страните е заключение вх.№4382/03.09.2019г. на в.л.
д-р Д.Б., чийто извод е, че при определяне крайния % ТНР в ЕР на ТЕЛК е спазена
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайната намалена работоспособност
/вида и степента на увреждане/ в проценти, съгласно Приложение №2 към чл.63,
ал.3 от НМЕ; всички регистрирани заболявания на лицето са в степен, която не
обуславя по-висок от 50% ТНР за всяко от тях; корекцията на НЕЛК относно % ТНР
за всяко отделно заболяване, така и за общия % са правилни – уместно е
пациентката да бъде отново освидетелствана от ТЕЛК/НЕЛК с представяне на нови,
допълнителни изследвания, консултации. В
следствие на това вещото лице прави извод, че най-вероятно ще се стигне до
увеличение на % ТНР.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146
от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е издадено от компетентен орган
по см. на чл.117, ал.1, т.2, б.“в“ от КСО и спазване изискванията за форма,
процедура и срокове по издаването му.
Относно
приложението на материалния закон съдът счита следното: Разпоредбата на чл.110,
ал.1 от КСО предвижда, че контролните органи на НОИ съставят на физически или
на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО
от неправилно извършени осигурителни разходи, включително неправилно
удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на
медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни
разпоредби по издаването им. В конкретния случай се твърди щета за ДОО – фонд
пенсии, настъпила в резултат на отменено ЕР №2489/156/09.12.2014г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „С.И.Р.“ ЕООД гр.Д.. Според нормата на чл.61 от НМЕ,
експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на
обстоятелствата от т.1 до т.9, а експертизата на вида и степента на увреждането
включва определянето на въпросите по чл.61, ал.2, т.1-т.5. Видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз
основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед,
насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната
медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на
заболелия орган и организма като цяло. Установеното увреждане, стадият на
неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със
съответната отправна точка съгласно Приложение №1. При наличие на множествени
увреждания, посочени като отправни точки в приложение №1, крайният процент на ТНР
(вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти,
съгласно Приложение №2.
Следователно,
за да се направи правилен извод, че реализирането на отговорността е по реда на
чл.110 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на
ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването
им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени
нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата
от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска
документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на
решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е
основание за търсене на отговорност по чл.110, ал.1, т.1 от КСО, а само това,
което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му
/вж. в т.см. реш.№9108/21.07.2016г. на ВАС по адм.д.№9170/2015г., VI о. и реш.№15988/
03.12.2013г. на ВАС по адм.д. №12532/2013г., VI о./.
Оценката за
здравословното състояние на освидетелствания се извършва по правилата за
медицинската експертиза, но в същото време е и субективна, доколкото почива на вътрешното
убеждение и професионалните знания на членовете на ТЕЛК. Тази оценка, съгласно
чл.63, ал.1 от НМЕ, може да бъде в определени параметри, в които експертите
определят своето заключение. Различният подход и субективизъм на експертите от
ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие
и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация,
не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено
тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо е нарушаване на нормативните
разпоредби. В настоящия правен спор съдът приема, че няма такова нарушение.
Отмяната на ЕР №2489/156/09.12.2014г. на ТЕЛК е обусловена от извода на НЕЛК,
че няма достатъчно данни и обективни доказателства за заболявания, водещи до
дефицит и на други органи, поради което то е отменено и върнато за ново
освидетелстване. В изложената насока е и заключение вх.№4382/03.09.2019г.,
според което с оглед обективните данни в приложените писмени доказателства, не
се установява неспазване на изискванията на Приложение №1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ за отправните точки за оценка ТНР и на вида и степента на увреждане, както
и в изискванията на Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ за методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в %. Безспорно е и, че в ЕР на
НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели
до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените
факти в това административно производство. В този смисъл не може да се приеме
за правилно позоваването на чл.110, ал.1 от КСО. Приемайки тази норма
законодателят е имал в предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на
нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната
неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК.
Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че административният орган е извършил незадълбочена
проверка по жалбата и позовавайки се единствено на отмяната на ЕР на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „С.И.Р.“ ЕООД гр.Д., без да направи проверка същата
дължи ли се на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му или не, е
постановил незаконосъобразен акт, който ведно с потвърденото разпореждане,
явяващо се също незаконосъобразно, ще бъдат отменени поради наличие на
отменителните основания по чл.146, т.4 от АПК.
С оглед изхода от правния спор на
жалбоподателите се дължат общо разноски от ТП на НОИ – Кюстендил с оглед
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК в размер на 1535.80 лв. – 500 лв.
адвокатско възнаграждение и 1035.80 лв. възнаграждение за вещо лице. Останалите
претендирани разноски за командировъчни разходи и пътни, съдът не счита, че
представляват разноски по производството в смисъла, вложен от законодателя.
Като такива следва да се имат предвид разноски, извършени от страна в производството
във връзка с осъществяването на конкретни процесуални действия или по
събирането на доказателствени средства, а по отношение разходите, сторени от
защитника извън адвокатското възнаграждение, разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е неприложима. Съдът изхожда и от разпоредбите на ЗАдвокатурата, според
които /чл.36, ал.1/ адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №1040-09-1/09.01.2019г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и
потвърденото с него разпореждане №РО-5-09-00490537/20.11.2018г. на ръководител
контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кюстендил за събиране на сума по
ревизионен акт за начет №РМ-5-09-00476873/19.10.2018г. в размер на
4 437.21лв. от Н.И.К., ЕГН ********** и О.Т.И., ЕГН ********** в
качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „С.И.Р.“ ЕООД – Д..
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, бул.“България“ №46 да заплати общо на Н.И.К.,
ЕГН ********** *** и О.Т.И., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на
1535.80 лв. /хиляда петстотин тридесет и пет лв. и осемдесет ст./, като за
сумата от 22 лв. /двадесет и два/ отхвърля искането за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: