Решение по дело №6249/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 646

 

гр. Перник, 24.04.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6249 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против И.Х.Р. с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 700 лева, представляваща непогасена главница по сключен с „МИКРО КРЕДИТ“ АД Договор за заем CrediHome № 1182 – 00020303/03.05.2017г., сумата в размер на 44.45 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.05.2017г. до 22.08.2017г., сумата в размер на 115.50 лева, представляваща цена на предоставени допълнителни услуги за периода от 16.05.2017г. до 22.08.2017г., сумата в размер на 173.25 лева, представляваща заплатена от „МИКРО КРЕДИТ“ АД застрахователна премия по сключен между кредитополучателя и „УНИКА ЖИВОТ“ АД договор за застраховка „Защита“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението, сумата в размер на 49.93 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за заем за периода от 17.05.2017г. до 31.05.2018г. и сумата в размер на 19.37 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода от 17.05.2017г. до 31.05.2018г., които вземания са прехвърлени от „МИКРО КРЕДИТ“ АД на ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е Заповед за изпълнение № 2768/01.06.2018г. по гр.д. № 3724/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът не изразява становище по предявените искове в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД  за сумата в размер на 700 лева е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за потребителски кредит с „МИКРО КРЕДИТ“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 173.25 лева е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за заем, елемент от съдържанието на който е задължението на кредитополучателя по Договор за заем CrediHome № 1182 – 00020303/03.05.2017г. да заплати на заемодателя заплатена от последния на „УНИКА ЖИВОТ“ АД дължима от заемателя застрахователна премия по сключен между кредитополучателя и „УНИКА ЖИВОТ“ АД договор за застраховка „Защита“, изплащане на застрахователната премия, настъпила изискуемост на задължението, за което се поддържа, че не е изпълнено и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати цена на предоставени допълнителни услуги по сключения договор за кредит, изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на посочените услуги, тяхната цена и настъпила изискуемост на задължението на получателя.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

От представения по делото Договор за заем CrediHome № 1182 – 00020303/03.05.2017г. се установява, че между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и И.Х.Р. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предало, като съглашението случи за разписка за получената сума, на ответника сумата в размер на 700 лева, която последният се е задължил да върне на петнадесет седмични вноски за периода от 16.05.2017г. до 22.08.2017г. ведно с възнаградителна лихва за периода на договора в размер на 44.45 лева.

Видно от представената застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141182-00020303/04.05.2017г. И.Х.Р. чрез застрахователен посредник „МИКРО КРЕДИТ“ АД е сключил договор за застраховка със застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“ АД с покрит риск „премиум живот“ – смърт, трайна неработоспособност над 50 % вследствие на заболяване или злополука, хоспитализация вследствие на заболяване или злополука със срок на действие на съглашението от 04.05.2017г. до 17.08.2017г. Застрахованото лице е приело застрахователният посредник да заплати на застрахователното дружество застрахователна премия в размер на 173.25 лева.

От приетото по делото уведомление с изх. № 30460219/25.03.2019г. от застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“ АД се установява, че застрахователната премия по процесния договор за застраховка е изплатена на застрахователя еднократно от „МИКРО КРЕДИТ“ АД, като съгласно чл. 4.3 от Договор за допълнителни услуги И.Х.Р. се е задължил да върне на „МИКРО КРЕДИТ“ АД заплатената от дружеството застрахователна премия.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. ведно с Приложение № 1/22.01.2015г. към същия се установява, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договор за заем CrediHome № 1182 – 00020303/03.05.2017г.

Видно от представеното на лист 27 от делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора. Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следва да бъде посочено, че с Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е прието, че уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията на назначен по реда на чл. 47 ГПК особен представител.   

Съгласно  Решение № 89/30.06.2010г. по т. д. № 985/2009г., по описа на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ и посочените в същото – Решение № 178/21.10.2009г. по т. д. № 192/2009г. и Решение № 29/07.05.2009г. по т. д. № 535/2008г. на ВКС, ТК, представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В разглеждания случай ответникът не е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства, че в уговорените между страните срокове е погасил задължението си да върне получената в заем сума ведно с уговорената възнаградителна лихва, поради което същия е изпаднал в забава.

Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 100 от 29 май 2012г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015г.). Предвид изложеното размерът на претендираното обезщетение може да бъде определен чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата в размер на 744.45 лева, представляваща дължими по процесния договор за заем главница и възнаградителна лихва за процесния период от 17.05.2017г. до 31.05.2018г. възлиза на 49.93 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са изцяло основателни.

По предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество възнаграждение по пакет допълнителни услуги „Комфорт“ и обезщетение за забава върху същото, съдът намира следното:

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, в който смисъл са дадени разяснения с Решение № 229/21.01.2013г. постановено по т.д. № 1050/2011г. по описа на ВКС, II ТО и т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – Решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по описа на ВКС, I ТО и Решение № 142/01.08.2018г. постановено по т.д. № 1739/2017г. по описа на ВКС, II ТО.

Видно от представения Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome № 1182 – 00020303/03.05.2017г. ответникът е приел да ползва предоставени от заемодателя допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ срещу възнаграждение за периода на договора в размер на 115.50 лева. Съгласно приложение 1 към съглашението допълнителните услуги включват посещение в дома на потребителя или на друго място за събиране на вноски, внасяне на вноските в офис на заемодателя, внасяне на седмичните вноски от името и за сметка на длъжника по банкова сметка *** „МИКРО КРЕДИТ“ АД, предоговаряне и разсрочване на заема и т.н.

В Закона за потребителския кредит е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора. Част от претендираните в настоящото производство допълнително услуги несъмнено попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби „допълнителния пакет услуги“ е незадължителен за сключване на договора, като същия се формира от два компонента – разходи на кредитора, свързани с предоставяне на заемната цена и разходи за събиране на седмичните вноски в погашение на задължението. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, в частта й по предоставяне на заемната сума в дома на клиента, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно – е свързана с основното задължение на заемодателя по договора, да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на потребителя да бъде събирана такава такса. Разпоредбата на договора за събиране на такса за предоставяне на договора за кредит нарушава чл. 10а, ал. 1 ЗПК, поради което същата е недължима. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи предприети действия за събиране на седмичните погасителни вноски по местоживеене на ответника, предоговоряне на клаузи от съглашението и т.н. В допълнение уговарянето на възнаграждение по допълнителни услуги, които реално касаят усвояване на кредита и изпълнение на задължението на потребителя, оскъпяват същия извън разписания в чл. 19, ал. 4 ЗПК пределен размер на годишния процент разходи.

При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също се явява неоснователна.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за възнаграждение по допълнителен пакет услуги е неоснователен.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции. Сторените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД разноски в заповедното производство възлизат общо на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното И.Х.Р. по съразмерност следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 65.82 лева.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от исковите претенции. Сторените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” АД в настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на 437.17 лева, от която сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 5 лева внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, сумата в размер на 307.17 лева внесен депозит за назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното И.Х.Р. по съразмерност следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 383.69 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против И.Х.Р., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 700 лева, представляваща непогасена главница по сключен с „МИКРО КРЕДИТ“ АД Договор за заем CrediHome № 1182 – 00020303/03.05.2017г., сумата в размер на 44.45 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.05.2017г. до 22.08.2017г., сумата в размер на 173.25 лева, представляваща заплатена от „МИКРО КРЕДИТ“ АД застрахователна премия по сключен между кредитополучателя и „УНИКА ЖИВОТ“ АД договор за застраховка „Защита“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението и сумата в размер на 49.93 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за заем за периода от 17.05.2017г. до 31.05.2018г., които вземания са прехвърлени от „МИКРО КРЕДИТ“ АД на ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е Заповед за изпълнение № 2768/01.06.2018г. по гр.д. № 3724/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 115.50 лева, представляваща цена на предоставени допълнителни услуги за периода от 16.05.2017г. до 22.08.2017г. и сумата в размер на 19.37 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода от 17.05.2017г. до 31.05.2018г.

ОСЪЖДА И.Х.Р., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 65.82 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА И.Х.Р., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 383.69 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. № 3724/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

 

Дата на обявяване на Решението:24.04.2019г.

Съдебен деловодител: