Определение по дело №208/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1824
Дата: 14 май 2013 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20131200600208
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 8

Номер

8

Година

14.2.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.14

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20124100501459

по описа за

2012

година

10

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №967 от 12.10.2012 година, постановено по ГР.Д.№3760 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, е: прието за установено по отношение на „Ф.” О., че в полза на „С. Д. П.” Д. ТП „Д. Г. С.”, съществува вземане за сумата 180 лв., представляваща неизплатено задължение за заплащане на месечен наем за ползване на преносим портативен терминал по договор от 02.10.2008 година за период февруари, март, април 2009 година; за сумата 1 200 лв., представляващи неизплатено задължение за заплащане на месечен наем за ползване на експедиционна горска марка по договор от 02.02.2008 година за период месец януари 2009 година – месец август 2010 година; както и за сумата от 177,82 лв., представляваща мораторна лихва за всяко едно забавено плащане, считано от забавата до 26.11.2010 година, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №5056 от 08.12.2010 година по Ч.ГР.Д.№5372 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд; отхвърлене предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за приемане на установено, че в полза на „С. Д. П.” Д. ТП „Д. Г. стопанство – С.” съществува вземане от „Ф.” О. за сумата от 2 232 лв., представляваща стойността на издадени превозни билети за периода месец януари 2009 година – месец август 2010 година съгласно договор №40 от 02.10.2008 година; както и е отхвърлен предявения иск за заплащане на мораторна лихва за разликата до 341,82 лв., като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски в полза на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлената част на исковите претенции.

Постъпили са въззивни жалби в законоустановения срок и от двете страни.

С въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на ищеца, се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението в обжалваната част. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част, вместо което да бъдат уважени предявените искови претенции изцяло.

С въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на ответника, се обжалва решението в частта, в която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК искови претенции. Изложени са твърдения в какво се счита неправилността на решението в обжалваната част. Доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат отхвърлени исковите претенции.

Постъпили са и отговори на двете въззивни жалби в законоустановените срокове.

С отговора, подаден от процесуалния представител на ответника, е заето становище, че въззивната жалба, подадена от ищцовата страна, е неоснователна. Заето е становище, че решението в обжалваната част е правилно. Изложени са подробни доводи във връзка със заетото становище.

С отговора на въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на ищеца, е заето становище, че въззивната жалба, подадена от ответника, е неоснователна, а решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи във връзка с това становище.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания с правно основание: обуславящи - чл.79, ал.1 от ЗЗД; във вр . с чл.9 от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД; обусловени - чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; и двете признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

В.ГР.Д.№1549/2012 г. ВТОС

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните при иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са, абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното:

- Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело. Обстоятелства, установени чрез приложеното частно гражданско дело.

- Осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.

В настоящия казус посочените обстоятелства са установени чрез събраните по делото доказателства по отношение на претенциите за заплащане на уговорения с процесния договор „месечен наем за ползване на предоставените вещи - преносим терминал и експедиционна горска марка, като по отношение на претенциите за стойността на превозните билети посочените обстоятелства не са установени чрез събраните по делото доказателства. За тези изводи съдът е мотивиран от следното:

Със Закон за Г., обн. ДВ. бр.125 от 29.12. 1997г., отм. ДВ бр.19 от 08.03. 2011 г., но приложим К. процесния период, и с Правилника за прилагане на закон за Г., обн. ДВ. бр. 41 от 10.04.1998 г., действащ и К. настоящия момент, са регламентирани правоотношенията по предоставяне и използване на преносим терминал и експедиционна горска марка, както и на издаване и използване на превозен билет.

С разпоредбите на чл.80, ал.5, т.3; на чл.39, ал.2 във вр. с ал.1 на чл.39; на чл.39б, ал.3 и на чл.57а, ал.1 във вр с чл.53, ал.1, т.2 ; на чл.59, ал.15, т.2 във вр. с чл.26, ал.2 във вр. с чл.39, ал.2 или чл.57а от Закон за Г. законодателят е регламентирал кои са правоимащите лица, на които може да се предостави преносим терминал и експедиционна горска марка, които лица могат да използват преносим терминал и експедиционна горска марка, както и кои са правоимащите лица, които могат да издават и използват превозен билет. Това са:

В.ГР.Д.№1549/2012 г. ВТОС

- Лицата, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика. Тези лица са лицата по чл.39, ал.2 от Закон за Г.- физически лица, които са вписани в публичен регистър в Държавната А. по Г. К. момента на сключване на процесния договор и Изпълнителната А. след изменението на закона. Съгласно чл.39, ал.2 от Закон за Г.тези лица извършват дейностите по чл.39, ал.1 от Закон за Г.;

- Търговци, които имат сключен трудов договор с най-малко едно лице, регистрирано за извършване на съответната дейност. Аргументчл.39б, ал.3 от Закон за Г.. Съгласно койтоизвършването на дейностите по чл.39, ал. 1 от Закон за Г. може да се възлага и на търговци, които имат сключен трудов договор с най-малко едно лице, регистрирано за извършване на съответната дейност. А, съгласно чл.39, ал.1, т.1,т.5 и т.7от Закон за Г. упражняване на частна лесовъдска практика е: маркиране на подлежащи на сеч дървета; организация на добив на дървесина и управление на гори. Посочените дейности, включват предоставяне и използване на експедиционна горска марка, както и превоз на дървесината. Превозът е придружен с превозен билет, който се издава чрез преносим терминал.

- Търговци, регистрирани в публичен регистър в Държавната А. по Г. К. момента на сключване на процесния договор и Изпълнителната А. след изменението на закона. Аргумент чл. 57а, ал.1 от Закон за Г.. Съгласно който в процедурите за предоставяне на ползването по реда на чл.53, ал.2, т.2 от Закон за Г. могат да участват посочените търговци. А, съгласночл.53, ал.1 и ал.2, т.2 от Закон за Г. ползването от Г. и земите от горския фонд по смисъла на закона представлява добивът на дървесина и/или странични ползвания, както и разпореждането с тях, като ползването на дървесина от гори и земи от държавния горски фонд се осъществява чрез възлагане на добива и продажба на добитата дървесина от склад.

Ответното дружество е от категорията правоимащи по смисъла на чл.57а, ал.1 от Закон за Г.. Регистрирано е в посочения по-горе публичен регистър.Обстоятелство, установено чрез „Удостоверение” - л.83 от първоинстанционното дело.

Освен това в процесния договор в чл.III.1. и чл.III.2.1. изрично е договорено, че издаването и ползването на превозните билети и маркирането ще се извършва чрез физическо лице, което е в трудови правоотношения с ответното дружество. Това физическо лице е от категорията правоимащи по смисъла на чл.39, ал.2 от Закон за Г.. Регистрирано е в посочения по-горе публичен регистър. Обстоятелство, установено чрез „Удостоверение” - л.82 от първоинстанционното дело. Последниятфакт обосновава извод, че ответното дружество е и от категорията правоимащи по смисъла на чл.39б, ал.3 от Закон за Г..

С разпоредбата на чл.131, ал.6, т.3 от Правилник за приложение на закон за Г. законодателят е регламентирал, че експедиционна горска марка се предоставя с писмен акт, като на правоимащите лица извън посочените в т.1 и т.2 срещу заплащане. А, правоимащите лица по т.1 и т. са лицата по чл.80, ал.5, т.3 и чл.76, ал.5 от Закон за Г.. Изложеното обосновава извод, че когато правоимащите лица са юридическите лица по смисъла на чл.39б, ал.3 и чл.57а, ал.1 от Закон за Г., експедиционна горска марка се предоставя срещу заплащане. Законодателят не е регламентирал начина на заплащане месечно или за целия период на предоставянето.

Разпоредбата на чл.94, ал.6 от Правилника за приложение на Закон за Г. не е действала К. момента на сключване на процесния договор. Договорът е сключен на 02.10.2008 година. Посочената правна норма е действаща след изменението на правилника с ДВ бр.89 от 14.10.2008 г. Изложеното обосновава извод, че К. момента на сключване на процесния договор не е съществувала забрана да се предоставя електронно устройство – преносим терминал срещу заплащане.

Относно начинът, по който може да се предоставя експедиционна горска марка, настоящият състав счита, че понятието „писмен акт”, употребено от законодателя в разпоредбата на чл.131, ал.6 от Правилник за приложение на закон за Г., е събирателно понятие.

Този извод произтича от вида на субектите, които предоставят експедиционна горска марка, посочени в т.1, т.2 и т.3 на ал.6 от чл.131, и предоставените им по закон правомощия. Различните субекти ще предоставят експедиционна горска марка с различен по характер писмен акт. Едните с административен, другите чрез съглашения, съобразени с изискванията на Закона за Г. и правилника за приложението му.

Изводът за съдържанието на понятието „писмен акт” произтича и от съпоставителното, систематично тълкуване на посочената разпоредба с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Употребеното понятие „писмен акт” в чл.164, ал.1, т.4 от ГПК включва и договорите. Понятието „писмен акт” обхваща и понятието договор, който съгласно чл.8 от ЗЗД е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

С писмения акт по смисъла на чл.131, ал.6 от Закон за Г. се урежда между кои лица от посочените в т.1, т.2 и т.3, каква правна връзка се създава – кой, на коÒо, какво предоставя, и срещу какво.

Начинът, по който може да се предоставя електронен терминал, за процесния период, е регламентиран съсЗаповед №1260 от 02.07.2008 година на Председателя на Държавна А. по Г.. Заповедта е издадена на основание § 1г., ал.2 от ДР на Правилника за прилагане на Закон за Г.. Съгласно т.6, б. ”б” от посочената заповед предоставянето на електронен терминал се извършва от ДГС на лицата по

В.ГР.Д.№1549/2012 г. ВТОС

чл.26, ал. от Закон за Г. чрез договор. А, лицата по чл.26, ал.2 от Закон за Г. са лицата по чл.39, ал.2 или чл.57а от Закон за Г.. Както се посочи по-горе ответното дружество е от категорията лица по смисъла на чл.57а, ал.1 от Закон за Г..

С оглед на горе изложеното и от съдържанието на процесния договор се налагат следните изводи:

С процесния договор не са уговорени клаузи, които да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави или да за обикалят закона, правилника за приложението му и посочената заповед.

Постигнатата договореност е съобразена с всички изисквания, регламентирани с разпоредбите на Закон за Г. и правилника за прилагането му, включително и изискването на чл.131, ал.7 от правилника, както и с посочената заповед.

Не противоречи на повелителни правни норми и постигнатата договореност ответното дружество да заплаща дължимия уговорен наем за това, че са му предоставени, в качеството на правоимащо лице, вещите, предмет на договора, а дейността, която се извършва чрез предоставените вещи, по маркиране и издаване на преводни билети, да се осъществява от лицето, посочено в договора. Което лице, както се посочи по-горе е от кръга на правоимащите лица по смисъла на чл.39, ал.2 от закон за Г..

Процесният договор е валиден, обвързва страните по него и те дължат изпълнение на поетите с него задължения.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на твърденията, изложени в подадената от ответника въззивна жалба, че ответното дружество не е от кръга на правоимащите лица; че писмения акт, с който следва да се предоставя експедиционна горска марка, може да бъде само административен акт, и че не може да се договаря заплащане за предоставяне на вещите, предмет на процесния договор. Изложеното обосновава извод за неоснователност и на всички други възражения, свързани с твърдението за нищожност на процесния договор, изложени във въззивната жалба. Всички твърдения и възражения не кореспондират с посочените по-горе правни норми.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Поради което настоящият състав счита, че не следа да излага други съображения относно дължимостта на претенциите за заплащане на уговорения с процесния договор „месечен наем за ползване на предоставените вещи - преносим терминал и експедиционна горска марка.

По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции за заплащане на уговорения с процесния договор „месечен наем за ползване на предоставените вещи - преносим терминал и експедиционна горска марка, са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

По отношение на обусловените искови претенции.

Поради основателността на обуславящите искови претенции за заплащане на уговорения с процесния договор „месечен наем за ползване на предоставените вещи - преносим терминал и експедиционна горска марка, и обусловените са основателни. Има възникнали и съществуващи парични задължения, чието изпълнение е забавено.

По изложените съображения и предявените обусловени искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени за период така, както са предявени - считано от падежа за всяка д·лжима сума до 26.11.2010 година, и в размер приет от районния съд. Въззивният съд напълно възприема метода на изчисляване размера на изтеклите дължими лихви, приложен от районния съд.

По отношение на претенциите за стойността на превозните билети, както се посочи по-горе, не е доказано чрез събраните по делото доказателства осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Издадена фактура, с която са индивидуализирани страните, вид, количество и цена на стока или услуга, която е подписана от страните, и е удостоверено с подпис получаване на стоката или услугата, е частен удостоверителен /свидетелстващ/ документ, има силата на извън съдебно признание и важи срещу своя издател, който е удостоверил неизгодни за себе си факти.

В настоящия казус в процесната фактура – л.16 от първоинстанционно дело, чрез която ищецът обосновава дължимостта на претенцията си, няма положен подпис на получател. Този факт обосновава извод, че посочената фактура няма доказателствена сила и чрез нея не е установена дължимост на исковата претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК счетоводните записвания имат доказателствена сила в полза на страната, която ги е съставила, и без в тях да се съдържат неизгодни за страната изявления, ако са редовно водени. Редовността не се предполага, а трябва да бъде доказана. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК тежестта на доказване лежи върху търговеца, който е съставил счетоводните записвания.

В настоящия казусчрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ не е установено редовно водене на счетоводните книги от ищеца, нито е установено счетоводно отразяване на тези искови претенции.

Възраженията, изложени във въззивната жалба, подадена от ищцовата страна, относно заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ са в противоречие с принципа за разпределяне на доказателствената тежест. Щом ищецът твърди, че в счетоводството му има документи, чрез които се установява броя на отчетените от ответника електронни превозни билети, тежестта на

В.ГР.Д.№1549/2012 г. ВТОС

доказване на този факт лежи върху него. Недоказаният факт е неосъществен факт.

По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции за стойността на превозните билети са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на обусловените искови претенции.

Неоснователността на обуславящите искови претенцииза стойността на превозните билети обосновава и неоснователността на обусловените искови претенции. Няма възникнали и съществуващи парични задължения, чието изпълнение да е забавено. Поради което и предявените обусловени искови претенции следва да бъдат отхвърлени.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. И двете жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото всяка една от страните следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна направените разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковите претенции, а именно: ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 19,01 лв., а ищецът следва да бъде осъден да запла‗и на ответника сума в размер на 18,80 лв.

На основание разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №967 от 12.10.2012 година, постановено по ГР.Д.№3760 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд.

ОСЪЖДА „Ф.” О., ЕИК-.. със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”Г. М.” №..., да заплати на „С. Д. П.” Д. ТП, „Д. Г. С.”, ЕИК-.. със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С.” ...,направените разноски във въззивното производство в размер на 19,01 лв. /деветнадесет лева и една стотинки/, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „С. Д. П.” Д. ТП, „Д. Г. С.”, ЕИК-.. със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С.” №..., да заплати на „Ф.” О., ЕИК-.., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”Г. М.” №.., направените разноски във въззивното производство в размер на 18,80 лв., /осемнадесет лева и осемдесет стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:_____________ ЧЛЕНОВЕ: 1._______________

2.________________

Решение

2

9AC5640B9A62F71BC2257B10004F28AF