№ 609
гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220100538 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и
чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ чл. 86 ЗЗД .
Производството е образувано по повод искова молба от "**я" ЕАД, ЕИК **,
представлявано от изпълнителния директор **и**, председател на Управителен съвет, чрез
процесуален представител Ф. И. , с адрес: **, против Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. ** , в която се излагат обстоятелства, че на 05.06.2023 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 156309
срещу Е. А. К. за сумата 6214,06 лв., от които 5549,82 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г., и
582,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. , както и суми за
дялово разпределение : 68,08 лв. главница за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено по гр. дело №
2942/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик е уважено искането им и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжницата, но същата не е била открита и при
условията на чл. 47 ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на предявяване на иск .В
исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е клиент на топлинна енергия, по
силата на наследствено правоприемство от нейния покоен баща, по смисъла на чл.153 от
Закона за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т***" ЕАД на клиенти за битови нужди
1
в гр. София, които се изготвят от "Т***" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. Сочи се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ / чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т***" ЕАД на потребители за битови нужди в град
София, одобрени с Решение 2019 г. на ДКЕВР, публикуванио във вестник Монитор, в сила
от 10.07.2016 г.. Съгласно раздел IX от ОУ от 2016 г. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Посочва, че в чл.33, от ОУ от 2016 г., са определени редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. С ОУ е установено, че това е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също твърди, че имат задължение да заплащат стойностна на фактурата по чл.32,
ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на
чл.138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Т**с" ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Посочено е, че
съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т***“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Т**с" ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки - начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне
от най-старото. Формулиран е петитум за установяване на съществуването на вземането за
2
консумирана и незаплатена ТЕ срещу ответника, за топлоснабден имот с адрес: гр. Со**, за
процесния период.Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител - адвокат
В. Л. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове като неоснователни.Твърди, че нямало данни след смъртта на **, кой е ползвал
процесния имот, дали ответницата е приела наследството на наследодателя й, дали е станала
собственик на процесния апартамент, дали се е разпоредила с него, както и дали през
процесния период е била негов собственик, респективно дали го е владяла и потребила
топлинна енергия. Оспорва ответницата да е клиент на ищцовото дружество.Посочва, че в
приложената по делото обща фактура № **********/31.07.2021 г. и обща фактура с №
**********/31.07.2022 г. се установявало като получател лицето *, но същото лице било
починало още на 19.07.2009 г. Оспорва, че имотът е топлоснабден, както и процесната сума
е за реално потребена топлинна енергия. Поддържа, че същата е изчислена при максимална
мощност, без да е осъществен реален достъп до имота.Твърди, че ако е налице потребление,
то сумите са заплатени.
Излага твърдения, касаещи приложения по делото договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия и протокол за избор на фирма, като сочи, че
никъде не било посочено, ответницата да е участвала. Оспорва и приложеното извлечение от
сметки.Поддържа , че ответницата не дължи обезщетение за забава, доколкото ищецът не
бил изпълнил изискванията за публикуване на фактурите на интернет страницата на
дружеството. Поддържа се и възражение за изтекла погасителна давност, доколкото
началото на исковия период касае м. май 2020 г.
В производството е привлечено за участие като трето лице помагач на страната на
ищеца „Т**с" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. **, , за да имат мотивите на
решението обвързваща спрямо него сила. Искането е мотивирано с обстоятелството, че
двете дружества имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребители в сграда- етажна собственост.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява, а за него се явява назначения му особен представител - адвокат Л., който моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Третото лице помагач не е взело становище по предявената искова претенция и
депозирания отговор от ответната страна. В проведеното съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.дело № 2942/2023 г. на РС- Пазарджик е видно, че по
заявление на ищцовото дружество „Т** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
3
ГПК е била издадена Заповед № 1467/2023 г. с разпореждане длъжника ** А. К. да заплати
на заявителя „Т***“ ЕАД сумата в размер на 5549,82 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022
г.,ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането , 582,39 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. върху главницата , както и
сумата в размер от 68,08 лв. – дялово разпределение за периода за периода 05.2020 г. до
04.2022 г. , ведно със сумата от 13,77 лв. лихва за забава върху главницата за периода
16.07.2020 г. до 12.05.2023 г. , както и внесената държавна такса в размер от 124,28 лв. и
възнаграждение за юрисконсулт в размер от 150,00 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжницата,
тъй като по отношение на нея е приложена процедурата по чл. 47 ал.5 ГПК, което обуславя
правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията му,
предмет на заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. Разпоредбата на параграф 1, т.42 и т.2а от ДР на Закона за енергетиката
в сила от 17.07.2012 година, определя като потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената, във връзка с чл. 155 ЗЕ
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с §190 „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
От писмените доказателства се установява / нотариален акт № 1324, том VІІ, нот.д. №
124/1974 г., удостоверение за наследници и справка, договор № 928 / 05.10.2001 г. за дялово
разпределение на топлоснабдена сграда / , че ответницата е единствената наследница на
собственика на топлоснабден имот / ** починал на 18.07.2009 г. / и като собственик е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42и т.2а от
ДР на ЗЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ на топлинна енергия, доставена до имот апартамент № 56,
находящ се в ** , за абонатен № 99005, инст. № ********** за процесния период.
На основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 година, ДВ,
бр.107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Предвид липсата на
данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150 ал.3 ЗЕ съдът намира, че приетите
от „ Т***“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани
във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 година и ОУ за продажба на топлинна енергия ,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР публикувани във вестник „24 часа“ в
сила от 14.03.2014 - са обвързващи между ищеца и ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл.112г ЗЕЕЕ и чл.139, ал.1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система
4
за дялово разпределение, регламентирана в чл. 139 -148 ЗЕ. Няма спор по делото, а и от
приложените доказателства се установява, че сградата в която се намира процесния имот е
топлоснабдена, при налична техническа възможност за прилагане на дялово разпределение
на топлинна енергия.
От представеното извлечение от сметки за абонат с инст. № **********, както и от
компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-
икономическа експертиза безспорно се установява, че в представените от ищеца счетоводни
данни няма информация за извършени от ответницата плащания за процесния период.
Вещото лице посочва, че за исковия период общият размер на задължението по издадените
фактури е 5617,90 лв., от които 5549,82 лв. неплатени суми по фактури за топлинна енергия
и 68,08 лв. неплатени суми за дялови вноски.Общият размер на законните лихви върху
неплатените суми по фактурите от падежа на всяка фактура до 12.05.2023 г. е в размер на
577,46 лв.
Процесуалният представител на ответницата излага няколко възражения, първото от
които е , че ответницата евентуално не е наследник , тъй като не е приела наследството
оставено от баща й **. Във връзка с това възражение, ищецът е направил искане за
провеждане на процедура по чл. 51 ЗН.
В ЗН са посочени следните правни и фактически способи за приемане на
наследството. В чл.49 ЗН е посочено, че приемането може да стане с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството. В този случай приемането се
вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие
наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял
от укритото имущество. В чл.51 ЗН е посочено, че по искане на всеки заинтересуван
районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок,
за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу
наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на
наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
По делото липсва спор, че за процесния период топлинното дружество е доставяло
топлинна енергия в апартамента на ответницата, а клиентът е ползвал доставената топлинна
енергия, води до извода, че ответницата е приела наследството по способа, посочен в чл.48,
ал.2 ЗН, а именно-мълчаливо, чрез конклудентни действия, които несъмнено предполагат
намерението на наследника да приеме наследството. Установи се и, че топлоснабдения имот
е собственост на единствения наследник на ** - на ответницата.
По молбата с правно основание чл.51 ЗН, съдът счита, че същата следва да се остави
без уважение, тъй като на първо място в настоящото производство се установява, че
ответницата е приела наследството оставено и от наследодателя и неин баща ** по способа,
посочен в чл.48, ал.2 ЗН, а именно-мълчаливо, чрез конклудентни действия. На следващо
място за провеждане на процедурата по приемане или отказ от наследство, лицето, имащо
5
качеството на наследник, следва да се яви лично, а приложението на чл.51, ал.2 ЗН
предполага известен адрес на наследника, редовно уведомяване с ясно дадени указания и
определен срок. В случая ответницата е призовавана при условията на чл. 47 ал.5 ГПК
,както в заповедното , така и в исковото производство. При това положение се налага извод,
че Е. А. К. обективно не може да бъде призована за осъществяване на процедурата по чл.51
ЗН. Настоящето производството е охранително и е свързано с упражняването на лични
права от страна на наследника. По отношение на това производство не могат да намерят
приложение разпоредбите на чл.47, ал.7 и ал.8 ГПК, и не може да се приеме, че чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК съответното лице е редовно
призовано, съответно книжата са му връчени редовно, без да се налага назначаването на
особен представител. Същевременно характеристиката на производството не позволява на
наследникът да бъде назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Изявлението
на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател, или се отказва от него, е
строго лично и няма как да бъде заместено от особен представител по делото. /В т.см.
Определение №100 от 12.02.2015г. по ч.гр.д.№190/2015г. на Трето гражданско отделение на
ВКС/.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия, се придобива по силата на закона (ex lege), с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за
която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона, се смята клиент на топлинна
енергия ( в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о.,
Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение №
462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д.
№ 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и др.), без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
Така, в конкретния случай, съдът намира, че ответницата, бидейки титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, то същата като потребител на топлинна
енергия е задължена за целия процесен период, релевиран в исковата молба. Доказателства
разколебаващи този извод не са събрани по делото. Независимо , че процесните фактури са
издадени на името на друго лице , съдът не би могъл да приеме извод различен от горния,
тъй като според чл. 64, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т***” ЕАД на клиенти в гр. София”, клиент може да бъде и друго лице –
ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че последният е
представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. По делото не се твърди
и не са представени доказателства за подаване на такова нотариално заверено съгласие.
Неоснователни са възраженията на ответника, касаещи приложения по делото
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия №
6
928/05.10.2011 г.. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2 ЗЕ дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
специално лицензирани лица. На основание чл.139 б ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услугата
дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им
задължение обаче не може да доведе отпадане на отговорността за заплащане на
потребената топлинна енергия. По делото е представено копие от този договор , но не е
представен посочения договор в оригинал. Дори и този договор да бъде изключен от
доказателствата по делото и съдът да не го цени, това не влияе върху задължението на
ответницата да заплаща топлинна енергия, доколкото положително са установени всички
материални предпоставки относно възникването на облигационно отношение между
страните, както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения
смисъл се извежда и от разпоредбата на чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.. Дори когато
договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото правило,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва само
от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно Методиката
по приложението към Наредбата. Следователно, дори и липсата на такъв договор за услугата
„дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Неоснователно е и другото възражение на особения представител на ответницата за
това , че продавачът е допуснал нарушение на чл. 32 ал.1 ал.2 ОУ , тъй като от заключението
на допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза , което съдът цени като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че отчитането на
потребената енергия е извършено при „ осигурен достъп „ до топлоснабдения имот. Вещото
лице установява, че обичайната практика за отчет на данни при абонатите на ищеца е
спазена, сметките са изготвяни своевременно. Спрямо абоната е спазена методиката към НТ,
в частта й за дялово разпределение на топлинната енергия за „сградна инсталация „, като от
представените по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ стойността й за
процесния период се равнява на сумата в размер от 68,08 лв. Вещото лице Б. обаче е
констатирало , че спрямо абоната не е спазена методиката в частите й за дялово
разпределение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване и за ДР на ТЕ за
отопление на имота , като според това неоспорено заключение преизчислена експертно
разпредЕ.та на абоната за процесния период ТЕ възлиза общо на сумата в размер от 5390,67
лв. / изчислена по сезони и пера/.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е
доставил до ползвания от него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 5390,67
лева. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
7
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от
срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва - чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т***“ ЕАД не
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени
по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът
на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Началната
дата на тази претенция е 15.09.2021 г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда / 05.02.2023 г. / не е изтекъл предвидения в закана 3 -годишен погасителен срок.
Освен това е възникнало и задължение за заплащане на „сградна инсталация“ , при
съобразяване клаузата на чл.36 от общите условия на дружеството ищец, чиято стойност е в
размер от 68,08 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/
цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка;
2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването - стойността на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се заплаща от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.Установява се, че за процесния
период дяловото разпределение в процесната сграда - етажна собственост се е извършвало
именно от третото лице - помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице и по съдебно-
техническата експертиза. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява
от представените по ищеца документи, както и от кредитираната от съда СИЕ и СТЕ , а
именно – 68,08 лв. за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. Давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за
вземането за м.05.2020 г. е започнала да тече от 01.06.2020 г., поради което не е изтекла
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /05.06.2023 г. / като се има предвид , че
срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г.,
съгласно ЗМДВИП/. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е
основателна в цялост за сумата от 68,08 лв. Върху главниците се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2023 г. 12.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
Липсват доказателства ответната страна да е изпълнила основното си задължение по
облигационното правоотношение - да заплати точно в количествено и темпорално
8
отношение цената на предоставената услуга, поради което предявеният искове за главница се
явява основателни и следва да бъдат уважени в този размер .Над този размер
установителната искова претенция за заплащане стойност на потребена ТЕ за битово горещо
водоснабдяване и за отопление се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна / до претендирания размер от 5549,82 лв./ Дължима е като акцесорна и
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен - чл. 422 ГПК, до окончателното плащане. При основателност на
главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения в следните размери определени при условията на чл. 162
ГПК/ според електронна изчислителна система дължимите лихви са в по-голям размер от
претендираните поради което в тези размери следва да бъдат уважени/ , а именно , върху
главницата от 5390,67 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. в размер
от 582,39 лв. и върху главницата от 68,08 лв. мораторна лихва в размер от 13,77 лв. за
периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК , като въз основа
на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е
приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100,00
до 300,00 лв.“. В конкретния случай настоящият съдебен състав счита,че възнаграждението
на процесуалния представител на ищцовото дружество следва да се определи в минималния
размер от 100,00 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът Е. К. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски
сторени в настоящото производство и в заповедното производство, както следва : 266,29 лв.
в заповедното производство и 2581,27 лв. в исковото производство. Водим от горното,
съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Е. А. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. ** че съществува вземане на „**я" ЕАД, ЕИК
**, по силата на което ответникът дължи сумата в размер на 5390,67 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането и 582,39 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г., както и
суми за дялово разпределение, както следва: 68,08 лева - главница за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г, ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и 13,77 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2942/2023 г. по
описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК
за установяване на дължимост на сумата в размер над 5390,67 лв. до претендирания
9
размер от 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2942/2023 г. по описа на РС Пазарджик,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ молбата на **я" ЕАД, ЕИК **, с правно основание чл.51 ЗН.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. ** ДА ЗАПЛАТИ
на **я" ЕАД, ЕИК **, сумата в общ размер от 266,29 лв. разноски в заповедното
производство и 2581,27 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лица-помагачи „Т**с“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. **.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10